О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 202
гр. Пловдив, 18.05.2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно
отделение, в открито заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ГАТОВ
МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
след като се запозна с докладваното от съдия Рангелова ВЧНД № 184/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXII - чл. 345 вр. с чл. 440 ал.2 от
НПК.
Образувано е по жалба на осъдения С.Д.И. против определението от 27.04.2020 г., постановено по ЧНД № 606/2020 г. по описа на ПлОС, с което
е отхвърлена молбата му за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на останалата част от наложено му наказание лишаване от
свобода.
В жалбата е изложена претенция да се отмени
атакуваното определение и да се постанови ново, с което молбата да се
уважи. Жалбоподателят
аргументира виждане, че е осъден неправилно (тъй като не му било повдигнато обвинение
по съответния ред) и претендира за преразглеждане на въпросите за вината и
отговорността му за деянието, за което изтърпява наказание лишаване от свобода.
Заедно с това обръща внимание, че по-нататъшният му пенитенциарен престой е безсмислен,
доколкото не е наказван, взема участие в различни курсове, за което е и
награден.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с доводите на страните, с атакуваното определение и прецени събраните по
делото данни, намери, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество, е
неоснователна.
На първо място следва да се посочи,
че настоящото производство не дава процесуална възможност за проверка на
правилността на влязлата в сила на 08.04.11 г. присъда по н.о.х.д. № 398/06г.
на ХОС, с която жалбоподателят е осъден, включително за препращане на случая за
коментар на ВКС на РБ (всъщност на присъдата е извършена включително касационна
проверка).
По-нататък трябва да се посочи, че няма
спор по делото относно наличието на първата предпоставка за предсрочно условно
освобождаване на С.И. по смисъла на чл. 70, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Действително
той фактически е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му с присъдата по
н.о.х.д. № 398/06 г. на ОС-Хасково наказание 8 г. лишаване от свобода (остават
му за изтърпяване 3 г. и 8 м.).
Няма ги обаче другите предпоставки.
За да се счете за основателно нечие искане за условно предсрочно освобождаване,
е необходимо да са налице и доказателства, че осъденият се е поправил по
смисъла на чл. 70, ал. 1 НК – че е налице примерно поведение и честно отношение към
труда. Доказателства за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.
155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.
156 от същия закон, както и от всички други източници на информация за действията и бездействията му по време на изтърпяване на наказанието. Това означава цялостно
изследване на неговия пенитенциарен престой.
От приложеното становище на
началника на Затвора – Пловдив с информация за индивидуалната работа с г-н И.,
и от съдържанието на пробационния доклад и документите по представеното
затворническо досие се извличат данни за липса на наказания, за една награда на
31.01.20 г. (с писмена похвала), за участие в групови дейности (дискусионни курсове
с предмет „Овладяване на гнева“, „Аз уча английски език“, „Образователен курс
по история“ и „Истината за наркотиците“), за свободно и безконфликтно общуване
със затворническата администрация и с останалите лишени от свобода, за липса на
пристрастеност към алкохол и наркотици, за занижаване на риска от рецидив (от
28т. на 24т.) и на риска от вреди (от среден към висок на среден) и за ресурси
да се справи с предизвикателствата на живота. ПАС също като окръжния съд счита,
че тези данни, които безспорно се интерпретират като положителни, не са
достатъчни за претендираното предсрочно освобождаване.
Въззивният съд счита за нужно да
припомни на жалбоподателя указанието в ПВС № 7/75г. на ВС на РБ относно констатацията за примерно поведение – тази констатация трябва да се основава на данни за широкомащабно (всеобхватно) и трайно положително
поведение. С други думи,
доброто поведение трябва да свидетелства за с ъ з н а т е л н о поправяне. В случая подобна тенденция не се наблюдава. Г-н И. не желае да полага
труд, а въпреки немалкият му престой в затвора не е отчетена промяна в
проблемните зони „Отношение към правонарушението“ (12 т.) и „Умения за мислене“
(7т.). В пробационния доклад пространно е обосновано, че липсата на промяна се дължи
на факта, че лишеният от свобода категорично не желае да поеме отговорност за
престъплението, за което и не признава вина, от което пък тръгва нежеланието му
да положи усилия за преосмисляне на посегателството и осъзнаване на нанесените
вреди. Всъщност той дори не е съгласен да се запознае и подпише изготвения
индивидуален план за изпълнение на присъдата и в тази връзка да съдейства в
корекционната работа, насочена към израждане на навици за законосъобразен живот
на свобода. Стигнало се е и до отхвърляне искането му за замяна на режима на изпълнение
на наказанието от „строг“ в „общ“.
Ето защо се оказва коректно
виждането на окръжния съд, че корекционната работа с осъдения И. трябва да
продължи за оставащите няколко години. Процесът по отстраняване изкривяванията
в неговата ценностна ориентация е в ход, като все още жалбоподателят не
демонстрира изискуемите за предсрочно освобождаване позитивни нагласи (преди
всичко критично отношение към престъплението и поемане на отговорност за
сторената вреда).
С оглед направената и от
въззивната инстанция констатация недостатъчност на пенитенциарно въздействие
жалбата се оказа неоснователна, а атакуваният съдебен акт – законосъобразен, поради което ПАС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определението от 27.04.2020 г.,
постановено по ЧНД № 606/2020 г. по описа на ОС – Пловдив, с което е оставена без
уважение молбата на осъдения С.Д.И. за условно предсрочно освобождаване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на
протест и обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: