Р Е Ш Е Н И Е
260172/11.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На двадесети
октомври две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 723 по описа на ШРС за 2020 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
осъдителни искове с правна квалификация ***.92,
ал.1 от ЗЗД.
Производството
по настоящото дело е образувано по повод предявена искова молба от Община
Хитрино с ЕИК ***, представлявана от Кмета Н.Б.И., с адрес ***, чрез адв. Б. Г.
от ШАК, съдебен адрес ***срещу „Юки Фермер 2012“ ЕООД с ЕИК ***със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Ю.Л.С..
В исковата
молба се сочи, че между страните на 11.11.2015г. бил сключен договор № ДО – 74
за отдаване под наем на земеделски земи от общинският поземлен фонд. Договорът
бил за срок от 10 години и влизал в сила от 01.10.2015г. до 30.09.2025г. Площта
на наетия имот била 158.451 дка, като годишното възнаграждение било 12 700
лв. Падежът на задължението за стопанската 2015/2016г. бил на 11.11.2015г. На
17.10.2016г. наемателя платил дължимото възнаграждение, като за периода от
12.11.2015г. до 17.10.2016г. ответникът дължал неустойка в размер на 1% дневно,
но не повече от 50 % от общото наемно задължение. Или при просрочие от 341 дни
наемателя дължал неустойката от 6 350 лв., изчислена върху просрочената
главница от 12700 лв.
Падежът на
задължението за стопанската 2016/2017г. бил на 30.08.2016г. На 12.04.2017г.
наемателя платил дължимото наемно възнаграждение, като за периода от
31.08.2016г. до 12.04.2017г. ответникът дължал неустойка в размер на 1% дневно,
но не повече от 50 % от общото наемно задължение. Или при просрочие от 225 дни
наемателя дължал неустойката от 6 350 лв., изчислена върху просрочената
главница от 12 700 лв.
Падежът на
задължението за стопанската 2017/2018г. бил на 30.08.2017г. На 21.12.2018г.
наемателя платил дължимото възнаграждение, като за периода от 31.08.2017г. до
21.12.2018г. ответникът дължал неустойка в размер на 1% дневно, но не повече от
50 % от общото наемно задължение. Или при просрочие от 478 дни наемателя дължал
неустойка от 6 350 лв. върху просрочената главница от 12 700 лв.
Падежът на
задължението за стопанската 2018/2019г. бил на 30.08.2018г. На 17.12.2019г. наемателя платил
дължимото възнаграждение, като за периода от 31.08.2018г. до 17.12.2019г.
ответникът дължал неустойка в размер на 1% дневно, но не повече от 50 % от
общото наемно задължение. Или при просрочие от 474 дни наемателя дължал
неустойка от 6 350 лв.
Задълженията не били платени към датата на депозиране на исковата молба в
съда, което обосновило и правния интерес на ищеца да води настоящото
производство.
В заключение
ищецът претендира 350 лв., представляващи част от неустойката от 6350 лв. за
забавено плащане на наем по Договор № ДО – 74 от 11.11.2015г. за отдаване под
наем на земеделски земи от общинския поземлен фонд за стопанската 2015/2016г., изчислена върху
главница от 12 700 лв. за периода от 12.11.2015г. – 17.10.2016г. ;
претендирал сума в размер на 350 лв.,
представляваща част от неустойка от 6350 лв. за забавено плащане на наем по
Договор № ДО – 74 от 11.11.2015г. за стопанската 2016/2017г., изчислена върху
главница от 12 700 лв. за периода от 31.08.2017г. – 12.04.2017г.;
претендирал 6350 лв., представляващи неустойка за забавено плащане на наем по
Договор за наем за стопанската 2017/2018г., изчислена върху главница от
12 700 лв. за периода от 31.08.2017г. – 21.12.2018г.; претендирал и 6350
лв., представляваща неустойка по Договор за наем за стопанската 2018/2019г.,
изчислена върху главница от 12 700 лв. за периода от 31.08.2018г. –
17.12.2019г.. Претендират се и разноските в производството.
Препис от
исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника,
като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен отговор. С него се оспорват
изложените в исковата молба факти и твърдения, като се излага, че клаузата за
неустойка е нищожна, поради противоречие с добрите нрави и е уговорена извън
присъщите за неустойката функции. Освен това е
налице и обстоятелството, че процесния договор бил прекратен по взаимно
съгласие между страните на 08.11.2019г., с подписването на Анекс, с който били
уредени извънсъдебно всички имуществени отношения между страните по повод
договора. В условията на евентуалност се прави възражение за изтекла
погасителна давност. В заключение моли за отхвърлянето на исковете и присъждане
на разноските в производството.
В съдебно
заседание за ищеца се явява адв. Б.Г., който поддържа исковата молба и в хода
на съдебните прения моли за уважаване на исковете. В представените по делото
писмени бележки развива обстойни аргументи в подкрепа на основателността на
исковете.
В съдебно
заседание за ответника се явява адв. Д.С., от ШАК, който поддържа писмения
отговор и в писмената си защита мотивира обстойно недоказаността и
неоснователността на исковете.
ШРС, след
като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е
обявено за обстоятелство, ненуждаещо се от доказване, че между страните са
възникнали облигационни отношения, основани на
сключен Договор № ДО – 74 от 11.11.2015г. за отдаване под наем на
земеделски земи от общинския поземлен фонд. Земите, предмет на договора се
намирали в землището на с. Звегор, като срокът бил уговорен от 01.10.2015г. до
30.09.2025г.. Общинската земя била 158.451 декара и се ползвала срещу годишен
наем в размер на 12 700 лв. В чл.6 от Раздел IV „Права и задължения на
наемателя“ било уговорено наемната цена да се плаща ежегодно в срок до 30 – то
число на месец август за всяка календарна година по посочена в договора банкова
сметка. Чл.8 от същия раздел гласял, че след изтичане на срока за плащане на
наема, наемателят дължал неустойка за забава в размер на 1 % дневно върху
годишното наемно плащане, но не повече от 50 %. Страните не спорят и по фактическите
твърдения, че плащанията по договора са направени със закъснение, както и че
размерите на претендираните неустойки съответстват математически на броя на
дните забавени плащания. Така падежът за плащането за стопанската 2015/2016г.
бил на 11.11.2015г., а наемателят заплатил наема на 17.10.2016г. със забава от
341 дни. За стопанската 2016/2017г. наемът бил заплатен на 12.04.2017г., като
просрочието му било 225 дни. Дължимият наем за стопанската 2017/2018г. бил
платен не на падежната дата 30.08.2017г., а на 12.12.2018г. – със закъснение от
478 дни, а за стопанската 2018/2019г. наемът е платен на 17.12.2019г. и
закъснение от 474 дни. В тази връзка е
представена и справка от счетоводството на ищцовото дружество за дължимите
размери на неустойките, в която счетоводната програма на ищеца е отнесла сумите
под графата „лихви“.
Ответникът
представя подписан Анекс между страните на 18.11.2019г., с който страните
прекратявали действието на договора по взаимно съгласие, считано от
30.08.2019г.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени
доказателства, като съдът приема от правна страна следното:
По отношение
на допустимостта на исковете: Предявените искове са допустими, налице са абсолютните
положителни предпоставки за предявяването им, като липсват отрицателни такива.
По
основателността на исковете: Между страните по делото не се спори по фактите,
изложени от ищеца в исковата молба. Спорните въпроси са правни и касаят това
дали клаузата за неустойка е нищожна, поради нарушаване принципа на справедливостта,
както и дали е настъпила погасителната давност за вземанията. Другият основен
аргумент на ответника е, че с подписването на анекса, с който се прекратява
договора между страните, същите са уговорили извънсъдебно, че имуществените
въпроси между тях са уредени изцяло.
Съдебната
практика приема, че неустойката има за цел да обезпечи точното изпълнение на
задълженията по договора и да служи,
като обезщетение за вредите, без да е нужно те да се доказват. В случая, за да
бъде ангажирана пълната отговорност на наемателя за заплащане на договорената
между страните неустойка за неизпълнение по договора (както е уговорено в чл.8
от договора), е необходимо неизпълнението на длъжника – наемател да произтича единствено
и изцяло от неговото виновно
неизпълнение.
По делото е
установено по безспорен начин наличието на облигационна връзка между страните,
основана на Договор за отдаване под наем на земеделски земи от общинския
поземлен фонд № ДО-74 от 11.11.2015г. Договорът е действал между страните до
30.08.2019г., когато е прекратен по тяхното взаимно съгласие. Безспорно е, че
ответникът е забавял плащанията на договорената наемна цена. Най – малкото
закъснение е от 225 дни за стопанската 2016/2017г., а най-дългото от 478 дни за
следващата стопанска година – 2017/2018г. Поради това се доказа по един
безспорен начин трайното неизпълнение през стопанските години на задължението
на ответникът да заплаща в срок наемната цена, като поради това и ответникът
дължи неустойка за забавено плащане, изчислена
по начина указан в чл.8 от Договора.
С оглед направеното
възражение от ответника за нищожност на уговорената неустойка, съдът намира
следното: Съгласно т. 3 от Тълкувателно Решение № 1/2009г. на ОСТК на ВКС включената в търговски
договор клауза за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави,
когато в нарушение на принципа за справедливост, изискващ да се закриля всеки
признат от закона интерес, неустойката е уговорена с единствена цел, излизаща
извън присъщите на института на неустойката функции. При преценката на
съответствието на целта на конкретната клауза с функциите на института следва
да бъдат съобразени всички релевантни за това критерии, включително, но не
само, съдържанието и размерът на обезпеченото вземане, наличието на други
обезпечения, вида на неустойката и вида на неизпълнението на обезпеченото
задължение, както и съотношението между
размера на неустойката и очакваните вреди.
В конкретния случай намират приложение мотивите на Тълкувателното решение,
доколкото ответника е търговец и сделката е сключена с оглед упражняваният от него
предмет на дейност. Съгласно чл.302 от Търговския закон за него е приложим
стандарта за добрия търговец. В съответствие с това изискване ответникът е
трябвало да изпълнява задълженията по договора максимално стриктно, без да допуска
забавяне в плащанията, произтичащи единствено по негова вина. Същевременно в
договора не е уговорено друго обезпечение при неизпълнение на длъжника, освен
неустоичната клауза в раздел IV. Другата възможност, която се предвижда при
трайно неизпълнение е прекратяването на договора по вина на наемателя и начисляване
на неустойка, посочена в чл.14, ал.3 от договора, която е в размер на годишния
наем. Приложението на този текст обаче зависи от волята на наемодателя, търпящ
вредите от поведението на насрещната страна. При прочита на двете клаузи от
договора се установява, че чл.8 от него е по-благоприятен за наемателя
отколкото санкцията по чл.14 от договора. Така наемодателят е предприел
по-лекия за другата страна санкционен вариант. Следва да се отбележи също, че
забавата в плащанията касаят продължителни периоди от време, като по този начин
наемодателят Община Хитрино е бил реално затруднен при изпълнението на
общинския бюджет, без да е необходимо да доказва точния размер на вредите в
настоящото производство.
Неустоичната клауза е и израз на свободното договаряне между страните.
Наличието и начинът на формирането на неустойката са били възприети от
ответника – длъжник още при запознаване с тръжната документация за търга за
отдаване под наем на процесните общински имоти, проведен на 30.09.2015г. С подписването на договора, ответникът се е
съгласил с тази клауза, като същата е достатъчно ясна и конкретна и не би могла
да въведе в заблуждение търговеца. Неоснователно е възражението, че изправната
страна по договора е следвало да уведоми неизправната страна, че е налице
забава на плащанията, тъй като между страните е уговорено как се обезпечава
неизпълнението на длъжника, а и такова задължение наемодателят по договора
няма. Прехвърлянето на отговорността за неизпълнение на изправната страна
противоречи на правната и житейска логика. Неоснователно е и твърдението на
ответника, че с подписването на анекса, с който е прекратено действието на
договора за наем, считано от 30.08.2019г. са уредени всякакви бъдещи
имуществени претенции между страните също е неоснователно. Такава клауза в
анекса липсва и позоваването ѝ от страна на ответника е неаргументирано.
По възражение за изтекла погасителна давност: Доколкото се претендира неустойка за неизпълнение на договор, то
приложима е кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.“б“ от ЗЗД. По
въпросът за началния момент на давностния срок на вземане за неустойка е налице
съдебна практика. В Решение № 66
от 22.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 269/2014 г., I т. о., се приема,
че началният
момент на давностния срок на вземане за неустойка е настъпването на падежа на
главното вземане, като по давност се погасява тази част от вземането, която е
била дължима при начислена неустойка за всеки просрочен ден, за периода,
предшестващ с три години предявяването на иска. В този смисъл са и Решение № 48 от 07.09.2010г. по т.д. № 286/2009г. на ВКС, II т.о., Решение № 292 от 16.12.2009г. по т.д. № 292/2009г. на II т. о. и Решение № 24
от 17.02.2009г. по т.д. № 574/2008г. на I т. о. Исковата молба е предявена на 11.05.2020г., като
вземането за неустойка е изтекло по давност за периода от 12.11.2015г. до
11.05.2017г. За периода от 11.05.2017г.
до 11.05.2020г. давността не е изтекла. По изложените по-горе съображения
следва да бъдат отхвърлени исковете за неустойка в размер на 350 лв. за
стопанската 2015/2016г. с период на забава 12.11.2015г. – 17.10.2016г. и искът
за неустойка размер на 350 лв. за стопанската 2016/2017г. с период на забава 31.08.2016г.
– 12.04.2017г.
Искът за
неустойка за стопанската 2017/2018г. в размер на 6 350 лв. за периода на
забавата от 31.08.2017г. до 21.12.2018г. следва да се уважи изцяло.
Искът за
неустойка за стопанската 2018/2019г. в размер на 6 350 лв. следва да се
уважи в размера, в който е предявен, но съдът намира, че крайния период на
забавата следва да е 30.09.2019г. – датата на която е прекратен договора между
страните, тъй като след този период не е действала клауза, даваща основание да
бъде начислявана неустойка. Въпреки това математически се дължи сума в размер
на 6 350 лв., тъй като периода на забавата е над една година.
При този краен изход
на спора право на разноски съгласно чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК имат и двете страни съответно на
уважената, респ. отхвърлената част от исковете. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати разноски съразмерно с уважената част от иска общо в размер на
1023.59 лв., включваща държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение.
Ищецът следва да заплати на ответника сума съразмерно с отхвърлената част на
исковете в размер на 49.63 лв.
Водим от горното
и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА „ЮКИ ФЕРМЕР 2012“ ЕООД с ЕИК ***със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Ю.Л.С. да
заплати на ОБЩИНА ХИТРИНО с ЕИК ***, представлявана от Кмета Н.Б.И., с
адрес ***, чрез адв. Б.Г.от ШОК, съдебен адрес ***, по сметка ***, находяща се
в „Търговска банка Д“ АД, с титуляр Община Хитрино сумата
от 6350 лв. (шест хиляди триста и
петдесет лева), представляваща неустойка по забавено плащане на наемно
възнаграждение от 12 700 лв. по Договор за отдаване под наем на земеделски
земи от общинския поземлен фонд № ДО – 74 от 11.11.2015г. за стопанската
2017/2018г. за периода за забавата от падежа - 31.08.2017г. до 21.12.2018г.-
датата на плащането, както и сумата от 6350
лв. (шест хиляди триста и петдесет лева), представляваща неустойка по
забавено плащане на наемно възнаграждение от 12 700 лв. по Договор за наем
№ ДО – 74 от 11.11.2015г. за стопанската 2018/2019г. изчислена върху главницата
в размер на 12 700 лв. за периода за забавата от падежа - 31.08.2018г. до 30.09.2019г.
- датата на прекратяване на договора.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ОБЩИНА ХИТРИНО с ЕИК *** срещу „ЮКИ ФЕРМЕР
2012“ ЕООД с ЕИК ***искове с правно основание по чл.92, ал.1 от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 350 лв.(триста и петдесет лева),
представляваща частична неустойка от 6350 лв. за забавено плащане на наем от
12 700 лв. до Договор № ДО – 74 от 11.11.2015г. за стопанската 2015/2016г.
за периода на забавата от 12.11.2015г. до 17.10.2016г. и сумата от 350
лв.(триста и петдесет лева), представляваща частична неустойка от 6350 лв. за
забавено плащане на наем от 12 700 лв. до Договор № ДО – 74 от
11.11.2015г. за стопанската 2016/2017г. за периода на забавата от 31.08.2016г.
до 12.04.2017г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Юки Фермер 2012“ ЕООД с
ЕИК ***да заплати на Община Хитрино
с ЕИК *** сумата от 1023.59 лв. (хиляда
и двадесет и три лева и петдесет и девет стотинки), включваща държавна
такса и заплатено адвокатско възнаграждение,съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Община Хитрино с ЕИК *** да
заплати на „Юки Фермер 2012“ ЕООД с ЕИК ***сумата от 49.63 лв. (четиридесет и девет лева и шестдесет и три стотинки),
представляваща заплатено от ответника възнаграждение за адвокат, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: