Решение по дело №812/2019 на Районен съд - Търговище

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ 496                                              28.08.2019 година                                  град Търговище

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Районен съд - Търговище                                                                         единадесети състав

На осми август                                                                 две хиляди и деветнадесета година

В публично съдебно заседание в състав:

                         Съдия:Йоханна Антонова

 

Секретар:Ивалина Станкова

 Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 812 по описа на Районен съд – Търговище за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по предявени искове с правно основание чл. 215 и чл. 128 от КТ, по чл. 82 и чл. 86,ал.1 от ЗЗД .

          Ищецът С.В.С., действащ чрез процесуален представител и  съдебен адресат адв.Л.И. -ТАК, твърди в исковата молба, че между него и ответника ”АКСЕЛ ТРАНС ” ЕООД, гр.Търговище, ЕИК *********, представлявано от Д.А., е съществувало валидно трудово правоотношение по силата на трудов договор № 652/24.01.2019г., по силата на който ищецът е работил на длъжност „шофьор товарен автомобил международни превози”.Излага, че този трудов договор е прекратен със заповед на работодателя № 570/02.04.2019г., считано от 02.04.2019г. на осн. чл. 325,ал.1, т.1 от КТ, като работодателят не изпълнил задължението си своевременно да изплаща дължимите към ищеца трудово възнаграждение и командировъчни.Излага също, че със Заповед за командироване работодателят определил дневна ставка за командировъчни в размер до 54 евро, но по устна уговорка същата била определена на 54 евро (67 евро на ден, от които 13 евро заплата и 54евро командировъчни), поради което ищецът претендира неизплатени командировъчни (след изменение в размера на претенцията в съдебно заседание) в размер на 6336,86лв. за периода от 01.02.2019г. до 01.04.2019т., позовава се на извършен паричен превод от работодателя от 19.02.2019г., от който според ищеца се установява, че за командировъчни, първият му превел сума малко над 54 евро на ден; претендира и неизплатено трудово възнаграждение в размер на 494,29лв. за същия период.Сочи, че доколкото работодателят е бил неизправна страна, отношенията им се влошили, при което се наложило ищецът да се върне в страната, без пътуването да е осигурено от работодателя, както е било уговорено, поради което ищецът платил 100евро за превоз до България и претендира сумата от 195лв., представляващи за него имуществени вреди-разходи; претендира законната лихва и разноските по делото.В съдебно заседание исковете се поддържат от процесуалния представител на ищеца адв.Л.И.-ТАК, който пледира за уважаването на исковете изцяло, като се признава дължимостта на сумата от 1750,39лв., получен и неотчетен от ищеца служебен аванс.Адв.И. е направил и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38,ал.2 от ЗАдв., въвел е и възражение за прекомерност на платеното от ответника адв. възнаграждение, на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК.

          В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, в писмен отговор от ответното дружество, чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.Н.В.-ТАК, исковете се оспорват като неоснователни, с доводи за изпълнение на част от задълженията му за изплащане на дължимите суми за трудово възнаграждение и командировки; оспорва и претенцията за обезщетение за направените разходи, като сочи, че ищецът самоволно изоставил автомобила в Кралство Белгия и се върнал в страната; въвежда възражение за прихващане със сумата от общо 1750,39лв., предоставена на ищеца за служебни разходи и неотчетена при завръщането му; претендира разноски. В съдебно заседание адв.В. не оспорва наличието на неизплатени суми за заплати и командировъчни, но излага, че работодателят е определил дневна ставка на командировъчните в размер на 42 евро на ден, поради обстоятелството, че ищецът е изпълнявал задълженията си в хипотезата на т.нар. „двойна езда”, поради което дължимите командировъчни се определят на 42 евро дневно, а при единична езда-на 54 евро дневно, при което признава дължимостта на командировъчни до размера по заключението на вещото лице определен въз основа на 42 евро дневно.Оспорва дължимостта на разходите за връщането на ищеца; поддържа възражението за прихващане, претендира разноски.

           След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и възраженията  на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

          Между страните не е спорно, че помежду им е съществувало валидно трудово правоотношение по силата на трудов договор № 652/24.01.2019г., по силата на който ищецът е работил на длъжност „шофьор товарен автомобил международни превози” с месечно трудово възнаграждение в размер на 560лв. и допълнително месечно трудово възнаграждение за придобит стаж и професионален опит в размер на 0,60%, прекратен със заповед № 570/02.04.2019г., считано от 02.04.2019г. на осн. чл. 325,ал.1, т.1 от КТ. От Заповед за командировка в чужбина № 29/25.01.2019г. се установява, че ищецът е командирован в периода от 26.01.2019г. до 30.05.2019г. , при определен размер на командировъчните до 54 евро на ден, съгл. Приложение № 3 към чл. 31 от НСКСЧ.От извлечение от сметката на ищеца в Юробанк АД(Пощенска банка) за периода 10.01.2019г.-12.04.2019г. се установява, че работодателят е изплатил на ищеца сума в размер на 423,84лв. с основание командировъчни –доплащане декември и 98,76лв. заплата м.декември, доплащане; извършени са и преводи на служебен аванс в общ размер от 1750,39лв.. Представени са и ведомости за заплати и за командировъчни, като от последните се установява, че в документацията на дружеството е отразена дневна ставка при командироване в размер на 42 евро за ищеца, въз основа на която са му начислявани дължимите суми за командироване.От прието то заключение по назначената СИЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обстойно и обективно и отговарящо на поставените задачи се установява, че  са налице неизплатени суми за трудово възнаграждение за м.март и м.април 2019г. в размер общо на 494,29лв., командировъчни, определени при ставка от 42евро на ден в размер на 4928,69лв., а при ставка от 54евро на ден-6 336,86лв.Установено е още, че на ищеца са преведени суми за служебни разходи в размер общо на 1750,39лв., които не са отчетени от ищеца.  От разпита на св.Г.В.С.-съпруга на ищеца, която е страна по аналогичен висящ съдебен спор с ответника се установява, че двамата с ищеца са работели при ответника на един автомобил на двойна езда, като след приключване на курса, работодателят не им осигурил превоз до България и те били принудени да заплатят по 100 евро за това.Твърди още, че с работодателя имали предварителни уговорки да им се плаща по 63 евро на ден, от които 13 евро заплата и 54 евро командировъчни.Съдът, отчитайки обстоятелството, че свидетелката е съпруга на ищеца, както и това, че същата е страна по аналогичен спор с ответника, приема, че същата е заинтересована от изхода от делото, поради което не кредитира показанията й в частта относно уговорките за заплащане на по 63 евро дневно за заплата и командировка, още повече, че тези обстоятелства се установяват с писмени доказателства, представени по делото - арг.  от разп. на чл. 164,ал.1,т.3 от ГПК.Що се отнася до показанията й относно разходите за връщането до страната, съдът кредитира същите, доколкото ги приема за логични и съответстващи на установените по делото факти, съобразявайки възможността такива обстоятелства да бъдат установявани с гласни доказателства-арг. от разпоредбата на чл. 164,ал.1,предл. първо от ГПК.

          При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

          Страните не спорят относно съществуването и прекратяването на трудовото правоотношение помежду им, като ищцата не оспорва дължимостта на сумата от 1750,39лв., предоставен й служебен аванс, а ответникът не оспорва дължимостта на сумата от 494,29лв. за трудово възнаграждение.Спорът е относно размерът на дължимите суми за командироване и относно дължимостта на разходите за връщане на ищцата в страната, като в тази връзка, съдът приема следното:

           По предявения иск с пр. осн. чл. 215,ал.1 от КТ:Съгласно разпоредбата на чл. 215,ал.1 от КТ, при командироване по чл. 121, ал. 1 работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет, а съгл. чл.31,ал.1 от НСКСЧ, персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3, регламентиращо минималните дневни ставки (21 евро при единична езда и 27 евро при двойна езда дневно), като ръководителите на предприятия могат да определят размери на командировъчните пари, различни от определените в приложения № 3, 3а, 3б и 3в, в зависимост от експлоатационни и технологични условия на работа и организация на международните рейсове-ал.5. На следващо място, командироването се извършва въз основа на писмена заповед на работодателя, която съгласно чл.5,ал.2 от НСКСЧ съдържа съответните реквизити, вкл. финансовите условия на командировката - пътни, дневни и квартирни пари.Посочената правна регламентация обуславя извода, че определянето на конкретния размер на ставката се извършва с изричен писмен акт на работодателя и размерът й е изцяло по преценка на работодателя въз основа на различните приети от него специфични показатели.Видно от съдържанието на заповедта за командироване, работодателят е определил дневна ставка до 54 евро, а от ведомостите за командироване(като вътрешноведомствени документи) е установено, че конкретната дневна ставка, определена за ищеца е в размер на 42евро, или двукратния размер на минималната нормативно установена такава при двойна езда, каквато е установена от гласните доказателства по делото. Съдът не споделя доводите на ищеца за наличие на устни договорки относно дневната ставка при командироване, тъй като същите се опровергават от представените писмени доказателства по делото и макар да липсва изричен писмен акт на работодателя, който да установява такъв конкретен размер, останалата счетоводна документация в дружеството установява размер от 42 евро дневно. На следващо място, неоснователни са и доводите за установеност на такъв размер от 67 евро дневно, с оглед извършен превод на заплата и командировъчни на 19.02.2019г., тъй като от отразеното основание на тези преводи не става ясно за какво точно са преведени, доколкото е посочено и доплащане от м.декември 2018г., период, в който няма данни ищецът да е работил в ответното дружество.Поради изложеното, съдът приема, че работодателят е определил дневна ставка при командироването на ищеца в размер на 42 евро, двукратно надхвърлящ минималния нормативно установен такъв, поради което до този размер следва да се приеме за дължима претенцията на ищеца за неизплатени командировъчни, а именно-до размер от 4928,69лв. за м. февруари, м.март и м. април 2019г., като съдът следва да се произнесе по въведеното от ответника възражение за прихващане на тази сума със сумата от 1750,39лв., неотчетен служебен аванс, в която връзка съдът приема следното: Ищецът не е оспорил дължимостта на сумата от 1750,39лв., която му е била преведена от ответника като служебен аванс и която сума ищецът не спори, че не е отчел, нито е възстановил на дружеството, поради което дължи връщането й. Съгл. разпоредбата на чл. 103,ал.1 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си, т.е. това е  способ за прекратяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях - чл. 104, ал.2 от ЗЗД.От гледна точка на процесуалното право евентуалното възражение за прихващане е процесуално действие за защита срещу иска, при което съдебната компенсация погасява насрещните вземания занапред.В случая е установено задължение на ответника към ищеца за заплащане на командировъчни, както и на задължение на ищеца към ответника за връщане на служебен аванс, при което и въз основа на своевременно въведеното от ответната страна възражение за прихващане, съдът следва да извърши такова, като прихване задължението на ответника със задължението на ищеца до размера на по-малкото, или сумата от 4928,69лв. със сумата от 1750,39лв., при което останалата дължима сума за командироване е в размер на 3 178,30лв. и предявения иск следва да се уважи в този размер, ведно със законната лихва от 08.05.2019г. до изплащане на задължението, като за разликата над тази сума и до 4928,69лв. следва да се отхвърли, като погасен чрез прихващане, на осн. чл.103,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 298,ал.4 от ГПК, а над 4928,69лв. и до пълния предявен размер от 6336,86лв. следва да се отхвърли, като неоснователен, на осн. чл. 215,ал.1 от КТ.

          По предявения иск с пр.осн. чл. 128 от КТ: Доколкото не е спорно по делото, че са налице неизплатени суми за трудово възнаграждение за м.март и м.април 2019г., които ответникът признава до размер от 494,29лв., установен и от заключението по назначената СИЕ, съдът приема, че предявеният иск е основателен и доказан в този размер и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от 08.05.2019г. до изплащане на задължението, на осн. чл. 128 от КТ.

          По предявения иск с пр. осн. чл. 82 от ЗЗД:Ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди-разходи в размер на 195лв.(100евро), които направил за връщане в страната, след като работодателят не е изпълнил задължението си за му осигури превоз. Съгл. разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД,  обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.Съдът не приема доводите на ответната страна за това, че ищецът самоволно е оставил товарния автомобил и се е върнал в страната, тъй като от събраните доказателства по делото е установено, че работодателят е бил неизправната страна-не е изплащал своевременно дължимото трудово възнаграждение и командировъчни на ищеца, нито е осигурил връщането му в страната, поради което ищецът е трябвало да направи тези разходи, а работодателят не може да черпи права от собствената си неизправност.Поради изложеното, съдът приема, че ищецът е направил разходи за връщането си в страната в размер на 100 евро(195лв.), поради което предявеният иск е основателен и доказан в претендирания размер и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от 08.05.2019г. до изплащане на задължението, на осн. чл. 82 от ЗЗД.

         С оглед изхода от спора, ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Търговище държавна такса върху уважената част от исковете, а именно- 127,13лв. по иска с пр. осн. чл. 215,ал.1 от КТ, 50лв. по иска с пр.осн. чл. 128 от КТ и 50лв. по иска с пр.осн. чл. 82 от ЗЗД, или общо 227,13лв., както и сумата от 150лв. възнаграждение на вещото лице, на осн. чл. 78,ал.6 от ГПК.

           И двете страни са претендирали разноски, като ищецът не е сторил такива, а ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700лв., като с оглед отхвърлената част от исковете, му се следва такова по съразмерност.Доколкото защитата е осъществена по три обективно съединени иска и при липса на данни как е уговорено същото по всеки иск, съдът приема, че е уговорено по равно или по 233,33лв. за всеки иск, при което ответникът има право на разноски за отхвърлената част от иска с пр. осн. чл. 215,ал.1 от КТ в размер на 117,03лв., които ищецът, който е освободен от такси и разноски към съда, но не и към ответника, следва да му заплати, на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК.В тази връзка, съдът приема за неоснователно възражението на адв.И. за прекомерност по чл. 78,ал.5 от ГПК, доколкото минималното възнаграждение само по първия иск е в размер на 646лв., поради което възражението следва да се остави без уважение, на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК.

          По въведеното искане на адв.Л.И. –ТАК за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38,ал.2 във вр. с ал.1,т.2 от ЗАдв., съдът приема следното: Изявленията на адв. И. за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1,т.2 от ЗАдв., посочено и в приложения по делото договор за правна помощ обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗАдв.; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК, които предпоставки в случая са налице, а размерът на адв. възнаграждение се определя от съда по императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 в рамките на предвидения в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения(ред. ДВ бр.41/2017г.), която в случая съдът определя в размер на 610,60лв., дължими от ответника, на осн. чл. 38,ал.2 от ЗАдв. във вр. с чл.7,ал.2,т.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения(ред. ДВ бр.41/2017г.).

            Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ОСЪЖДА ”АКСЕЛ ТРАНС” ЕООД, гр.Търговище, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Търговище, бул.”Цар Освободител”, № 43, представлявано от Д.А., да заплати на С.В.С. с ЕГН ********** *** сумата от 3 178,30лв.(три хиляди сто седемдесет и осем лв. и тридесет ст.), представляваща командировъчни за м. февруари, м.март и м. април 2019г., ведно със законната лихва от 08.05.2019г. до изплащане на задължението, като за разликата над тази сума и до 4928,69лв. отхвърля иска, като погасен чрез прихващане със сумата от 1750,39лв. неотчетен служебен аванс, на осн. чл.103,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 298,ал.4 от ГПК, а над 4928,69лв. и до пълния предявен размер от 6336,86лв. отхвърля иска, като неоснователен, на осн. чл. 215,ал.1 от КТ.

           ОСЪЖДА ”АКСЕЛ ТРАНС” ЕООД, гр.Търговище, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Търговище, бул.”Цар Освободител”, № 43, представлявано от Д.А., да заплати на С.В.С. с ЕГН ********** *** сумата от 494,29лв.(четиристотин деветдесет и четири лв. и двадесет и девет ст.), дължимо трудово възнаграждение за м.март и м.април 2019г., ведно със законната лихва от 08.05.2019г. до изплащане на задължението, на осн. чл. 128 от КТ.

          ОСЪЖДА ”АКСЕЛ ТРАНС” ЕООД, гр.Търговище, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Търговище, бул.”Цар Освободител”, № 43, представлявано от Д.А., да заплати на С.В.С. с ЕГН ********** *** сумата от 195лв.(сто деветдесет и пет лв.), направени разходи за връщане в Република България, ведно със законната лихва от 08.05.2019г. до изплащане на задължението, на осн. чл. 82 от ЗЗД.

          ОСЪЖДА ”АКСЕЛ ТРАНС” ЕООД, гр.Търговище, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Търговище, бул.”Цар Освободител”, № 43, представлявано от Д.А. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Търговище държавна такса в размер на 227,13лв. и сумата от 150лв. възнаграждение на вещото лице,, на осн. чл. 78,ал.6 от ГПК.

          ОСЪЖДА ”АКСЕЛ ТРАНС” ЕООД, гр.Търговище, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Търговище, бул.”Цар Освободител”, № 43, представлявано от Д.А. да заплати на Л.И.И. с ЕГН ********** *** адвокатско възнаграждение в размер на 610,60лв., на осн. чл. 38,ал.2 от ЗАдв. във вр. с чл.7,ал.2,т.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения(ред. ДВ бр.41/2017г.).

          ОСЪЖДА С.В.С. с ЕГН ********** ***, да заплати на ”АКСЕЛ ТРАНС ” ЕООД, гр.Търговище, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Търговище, бул.”Цар Освободител”, № 43, представлявано от Д.А., разноски в размер на 117,03лв., на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК, като

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на адв.Л.И.-ТАК за прекомерност на адв. възнаграждение, платено от ответника, като неоснователно,  на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК.

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението пред Окръжен съд - Търговище.

 

                                                                              Съдия: