Р
Е Ш Е Н И Е №
260329
Гр.Пловдив, 02.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в
открито заседание на 29.10.2020 г. в състав:
Председател:
АННА ИВАНОВА
Членове:
РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при участието на секретаря В.Василева, като разгледа
докладваното от председателя
гр.д.№2168 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е въззивно по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на И.Т.Б. ЕГН **********
чрез адв.E. М. срещу
решение №2042 от
21.06.2020 г. по гр.д.N11773/2019 г. на Пловдивския районен съд – 3 бр.с.,
в частта, с което е
увеличена издръжката, която е осъден да заплаща
на детето си М.И.Б. ЕГН ********** – предявен
чрез неговата майка и законен
представител А.М.С. ЕГН **********, за
разликата над 170лв до 250лв/ двеста и петдесет лева/, начиная от
завеждане на исковата молба -16 07 2019г. до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването на
издръжката , ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа
до окончателното и изплащане,
както и да заплати 500 лв.-разноските на ищеца по делото по съразмерност и ДТ. Изложени
са съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, за нарушение
на принципа за обективен анализ на докзаталествата и се иска неговата отмяна и
постановяване на друго, с което да се отмени решението на ПРС в обжалваната
част и да се постанови друго, с което дължимата издръжка да се намали
от 250 лв. на 170 лв. месечно. Претендира за разноски.
Постъпил е отговор на ВЖ от
адв.Е.Г.-Г. като
пълномощник на М.И.Б. ЕГН ********** и неговата майка и законен представител А.М.С., с който счита жалбата за
неоснователна. Претендира за разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените от
страните доводи, намира за установено следното:
Предявеният иск е с пр.осн.чл.150 СК.
Оплакванията във въззивната жалба са, че неправилно РС не е съобразил, че от
общо приетите месечни разходи за детето от 400-450 лв., 350 лв. се поемат от
държавата като ежемесечна помощ по издаденото ЕР на ТЕЛК от 18.09.2019 г.,
както и 40 лв. – месечни помощи за
отглеждане на дете; че въззиваемата отглежда детето в апартамента на своите
родители, поради което не заплаща наемна цена, притежава и имоти, придобити по
наследство; представените доказателства за образувани срещу нея изпълнителни
дела не доказват, че задлъжнялостта й е свързана направени разходи за детето
им; че съдът не е отчел, че жалбоподателят има ново семейство и още 1 дете – Т.,
род 2019 г., на което също дължи грижи и издръжка; че живее в жилище под наем и
плаща наем в размер на 150 лв. месечно; счита, че не са налице комулативните
предпоставки за увеличаване на издръжката – нарастнали нужди на детето и
възможност на родителя да ги плаща.
Становището на ответната страна е, че жалбата
е неоснователна, че не само че здравословното състояните на детето М. не се е
подобрило, а напротив – с времето заболяванията на детето - хронична астма в
тежка форма и алергичен ринит /за които е представено ЕР ТЕЛК от 21.11.2018 г.,
с което му е определена 30% степен на трайно здравословно увреждане; в
последствие степента на увреждане е увеличена на 50%, за което е издадено ЕР
ТЕЛК №4365/18.09.2019 г./
персистирали, появило се и допълнително заболяване –
нарушение на активността на вниманието, придружено със заекване. Поради тези
заболявания нуждите на детето от ежемесечно медикаментозно лечение били
увеличени – то приемало лекарства за астма в размер на 160 лв. месечно и
допълнително поддържащи ликарства като Вентолин, сироп Аериус, шпрейове за алергичния
ринит, фенистил, а в случай на вирустно или дурго заболяване, се налагало
допълнително лечение, за което били необходими допълнителни средства – минимум
още 100 лв. месечно. След завеждане на делото пред РС /ИМ от 16.07.2019 г./, М.
бил хоспитализиран 3 пъти – 1 път с двустранна пневмония и 2 пъти с тежки астматични присъпи и многократно
посощаване на спешни кабинети поради затруднено дишане от астматични пристъпи и
задушаване. Майката не получава по 40 лв. месечно детски добавки от социално
осигуряване, а напротив – подписала е декларация, с която се е отказала от тази
сума. Невярно и недоказано е твърдението на въззивника, че въззиваемата
притежва наследствени имоти. Понастоящем А.
С. била бременна с друго дете, което също следвало да се отчете от съда
при определяне възможностите на майката.Счита, че за изминалите 2 години, през
които издръжката не е увеличавана, са увеличени потребностите на малолетното
дете от облекло, обувки, обучение и образование, както и във връзка с
увеличаване интересите му. Иска се потвърждаване на решението като правилно и
законосъобразно.
По направените възражения и
оплаквания, ПОС намира следното:
От приетата по делото /л.7 / уд. от фирма „****“ЕООД -**** е видно, че майката е получила 348,50 лв.ср.м.
заплата за периода от м.06.2018 г. – м.05.2019 г. вкл. За покриване на нуждите
на семейството й се е наложило да сключва договори за заеми – видно от ПДИ по
ИД№1092/2016 г. на ЧСИ Д.М. с взискател Банка ДСК и ИД №1414/2013 г. на ЧСИ К.П.
с взискател Кредитбул ЕАД.
От социалният доклад, приет
на л.72 от д.РС е отразено, че основните потребности на детето се задоволяват
от майката, която поддържа добри хигиенно –битови условия в жилището, което е
обзаведено с необходимите мебели и уреди за функциониране на домакинството; към
момента на доклада -29.01.2020 г. е записано, че майката е регистрирана в БТ
като безработна и получава обезщетение за безработица в размер на 306 лв., а за
детето – по 350 лв. помощи съгласно ЗСПД.
От писмо на дирекция социално
подпомагане-**** – л.93 се установява, че от 01.01.2019 до 30.09.2019 г.
въззиваемата е получавала само по 40 лв. месечна помощ на осн.чл.7,ал.1 от ЗСПД
, а от 01.10.2019 г. е започнала да получава месечна помощ за отглеждане
на дете с трайно увреждане по 350 лв.месечно на осн.чл.8д от ЗСПД.
В соц.доклад е записано, че
детето поддържа контакт с роднини по майчина линия, а роднините по бащина линия
не контактуват с детето; по сведения на майката, бащата осъществява контакт с
детето веднъж на 2 месеца, което е потвърдено и от бащата, и от детето, което е
споделило, че рядко се вижда с баща си и че той не поддържа никакъв контакт с
него по телефона.
От показанията на
свидетелката Т. С., майка на въззиваемата, които съдът кредитира като достоверни,
се установява, че бащата заплащал определената месечна издръжка за детето на
части, поради което майката не можела да разчита на нея и да планира разходите
за детето, че детето страда от астма и алергичен ринит, а ако се разболее от
вирустно заболяване, боледуването му се усложнявало, което налагало да лежи в
болница; предните му зъби били разрушени от лекарствата и за да може да се
храни се наложило да бъде опериран в гр.****, където се извършило изграждане на
зъбките; детето било в период на активен разстеж, което налагало често да му се
закупуват дрехи и обувки; таксата за детската градина била по 50 лв. месечно,
детето играело футбол, за което майката
плащала по 30 лв. месечно; освен лекарствата, които се поемали от
здравната каса, майката плащала допълнително около 100-160 лв. месечно за
лекарства. Тъй като детето често боледувало, са налагало да се купуват
умуностимулатори, които стрували над 100 лв. месечно; майката водила детето на
море всяка година, а понякога и по 2 пъти, а бащата никога не е водил детето на
почивка; майката водила детето на детски празници и на тържества в детската
градина; в момента майката била безработна /към 04.02.2020 г. –б.м./.
От приетите по делото пред РС
медицински документи е видно, че с ЕР ТЕЛК от 21.11.2018 г., на детето М. му е
определена 30% степен на трайно здравословно увреждане, а в последствие
степента на увреждане е увеличена на 50%, за което е издадено ЕР ТЕЛК
№4365/18.09.2019 г./.
От показанията на св.К. З.
/тъща на въззивника/ се установява че И. живеел на квартира с нейната дъщеря на
съпружески начала, както и че си имали момченце на 6 месеца. Той работил в ****
като ****. Не им стигали парите, затова и свидетелката им помагала. За новата
година /2020 г.-б.м./ купили подарък за детето М., но И. нямал достъп да го
даде на детето и подаръкът още си стоял.
От удостоверение за раждане
на дете /л.40 от д.РС/, е видно, че И.Б. има ново семейство и още едно дете – Т.,
род.*** г., за което също следва да се грижи и да участвува в издръжката му
наред с майката; от приетият по делото договор за наем от 31.07.2019 г. е
видно, че въззивникът живее под наем и заплаща по 150 лв. масечно наемна цена.
Първоначалната издръжка за
детето е присъдена със
съдебно решение по гр д 7446/2017г по описа на ПРС 1 бр.с., с което е бащата е осъден
да заплаща по 150 лв. месечна издръжка. От цит.решение са изминали 2 години,
през което време издръжката е останала непроменена а детето понастоящем е на 7
г. и 8 мес. – детето е порастнало, ученик е в първи клас, -
нуждите му са се увеличили, увеличили са се и и разходите на майката, която
упражнява родителските права, а присъдената издръжка от 150 лв. е недостатъчна
и не е в състояние да ги задоволи. Минималната за страната издръжка от
01.01.2020 г. е увеличена на 152,50 лв.
Пред ПОС са приети писмени
доказателства –ЕР на ТЕЛК от 23.09.2020 г., етапна епикриза от 09.09.2020 г.,
епикриза от 15.03.2020 г. за болнично
лечение на детето в МБАЛ“Св.Мина“ЕООД-**** от 11.03.2020 до 15.03.2020, етапна
епикриза от д-р М.Ч. при АИПСМП от 14.09.2020 г
по повод чести пристъпи от задух и кашлица при физическо усилие, етапна
епикриза от д-р Л.П. при АИПСМП от 15.09.2020 г., от които е видно, че след
приключване на делото в първата инстанция здравословното състояние на детето се
е влошило още, поради което на М. е определена 60% степен на увреждане на
здравето - за астмата с преобладаващ алергичен компенент – средно тежка,
персистища, с чести пристъпи от задух и кашлица, повече от 2 пъти месечно
нощем, на лечение с инхалаторен кортикостероид и за разстройството, свързано с
нарушение на активността и вниманието и нарушено развитие на експресивната реч.
От приетите по делото пред
ПРС и ПОС писмени доказателства за
здравословното състояние на детето е
видно, че заболяванията му са персистирали, появило се и допълнително
заболяване – нарушение на активността на вниманието, придружено със заекване,
увеличен е процента на инвалидизация. От събраните гласни доказателства се
установява, че помощта на държавата от 350 лв., отпусната от 01.10.2019 г., не
покрива всички разходи за лечение и отглеждане на детето М., а допълнително са
необходими още около 400 -450 лв. месечно.
Ето защо ПОС намира, че са се
изменили обстоятелствата, при които е присъдена първоначалната издръжка – искът
е основателен. Досежно размера:
От събраните по делото
доказателста се установява, че бащата работи в строителството, където е ноторно
известно, че има недостиг на работна ръка и заплащането е добро, за което свидетелствуват
получаваните от него доходи през 2018 г. и началото на 2019 г. при работодател
Завод за бетонови елементи-ООД /справка от НАП-л.59-гръб/, поради което
независимо, че през 2019 г. същият е осигуряван на минималнта работна заплата
при работодател Волтекс-ООД /л.59 – гръб/, ПОС намира, че същият би могъл да
заработва около 1526,20 лв. средно
месечно, какъвто средномесечен доход е реализирал през 2018/2019 г., от което
следва, че той има възможности да заплаща реалните нужди на своето дете с оглед
алиментното му задължение за издръжка на низходящ. От друга страна материалното
положение на майката се е влошило, тъй като е регистрирана като безработна.
Съгласно чл.143, ал.2 СК –
родителите дължат издръжка на децата си независимо дали са работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си дори и когато родителят не
разполага с достатъчно средства за покриване на собствените си нужди.
ПОС намира, че присъдената
първоначална издръжка от 150 лв. е под минималния за страната размер от 152,50
лв. Преценявайки нуждите на детето /на 7 г.,8 мес./ и възможностите на
родителите, ПОС намира, че за детето М. са необходими и възможни общо 400 лв.
месечно– за храна, облекло, пособия,
др.нужди ОСВЕН помощта на държавата от 350 лв. месечно за лекарства.
От тях бащата следва да поеме по 250 лв.месечно, а майката –
останалите средства плюс непосредствените грижи.
До
същите изводи за размера на издръжката е достигнал и РС, поради което обжалваното решение следва
да се потвърди.
По отношение на искането
за присъждане на разноски пред настоящата инстанция: от представения ДПП е видно,
че въззиваемите са заплатили адв.хонорар за проц.представителство
пред ПОС в размер на 300 лв., поради което
такива им се присъждат с оглед изхода от делото. Настоящето
решение е необжалваемо съгл. разпоредбата на чл.280 ГПК.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2042
от 21.06.2020 г. по гр.д.N11773/2019 г. на Пловдивския районен съд – 3 бр.с.
ОСЪЖДА И.Т.Б.
ЕГН ********** да заплати на А.М.С. ЕГН
********** сумата от 300лв /триста лева/ разноски по делото пред ПОС- направени
разноски за адвокатски хонорар.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: