Решение по дело №108/2020 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 133
Дата: 13 юли 2020 г.
Съдия: Бистра Радкова Бойн
Дело: 20207270700108
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ...........

град Шумен, 13.07.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

          Шуменският административен съд, в открито заседание, на шести юли през две хиляди и двадесета година, в следния състав:

                  Председател:  Росица Цветкова

                                                                                     Членове:   Снежина Чолакова

                                                                                                         Бистра Бойн

При секретаря Р.Хаджидимитрова и с участието на прокурор при ОП П.Вълчев, като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 108 по описа за 2020г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от И.Р.В., ЕГН ********** ***, срещу Решение № 130 от 28.02.2020г., постановено по ВАНД № 2250/2019г. по описа на Районен съд- гр.Шумен, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 2935926, издаден от  ОД на МВР-Шумен,  с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложена глоба в размер на 700.00 лева за нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди се, че не били спазени изискванията за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата и съдът не е направил проверка на обстоятелствата за ограничение на скоростта на движение, което било наложено с изрично поставен пътен знак, но в нарушение на изискванията за одобряване на проект за организацията на движението. В Електронния фиш била посочена грешна разпоредба на нарушението. Не се установявало мястото на нарушението, на което имало поставен пътен знак. Въз основа на това се твърди, че съдът е постановил неправилно решение, което се моли да бъде отменено. В открито съдебно заседание не се явява представител на жалбоподателя.

Ответникът по касация- ОД на МВР-Шумен не изразява становище по касационната жалба в указания срок и не изпраща представител в открито съдебно заседание.

            Представителят на Шуменска Окръжна Прокуратура намира, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Излага аргументи, че решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно и моли същото да бъде оставено в сила.

           Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:  Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:

С обжалваното решение е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство К № 2935926, издаден от  ОД на МВР-Шумен,  с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя В. е наложена глоба в размер на 700.00 лева за нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП. За да постанови това решение, въззивният съд е установил, че в електронния фиш е констатирано административно нарушение по чл.21 ал.2 от ЗДвП, извършено на 12.08.2019г. в 09,39 часа на главен път I-2 км.108+500, пътен възел Белокопитово, посока на движение към гр.Шумен, при управление на МПС- л.а „Фолксваген Пасат“ с рег. № ВР 6696 СА. При наличие на знак „В-26“, ограничаващ  максималната скорост на движение на МПС до 60 км/ч, процесното МПС било управлявано със скорост 120км/ч. Превишението на скоростта е било установено и фиксирано с позиционирано автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“. Съдът е приел, че фактът на ограничението на скоростта е безспорно установен от схема, изготвена от АПИ на пътния участък и  свидетелски показания на служител на сектор „ПП“ при ОДМВР Шумен, както и от приложените две снимки- на позиционираното на пътя техническо средство и на процесния автомобил. При направена справка от централната база данни КАТ било установено, че автомобилът е собственост на жалбоподателя, поради което спрямо същия е издаден процесният електронен фиш, с който на основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.2 т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700.00 лева за нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП. Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът е приел, че при издаване на оспорения електронен фиш не са допуснати нарушения на процедурните правила. Същият е съставен съгласно утвърдения образец и в пълно съответствие с чл.189 ал.4 от ЗДвП. Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя е безспорно установено чрез допустимо от закона изправно техническо средство. Съдът е счел за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на материалния закон и на административно-производствените правила и е съдът потвърдил изцяло електронния фиш, като правилен и законосъобразен.  

             Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи. На първо място, правилно въззивният съд е приел, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Административно-наказващия орган е приложил действащата законова разпоредба, която е била нарушена и е наложил санкция в абсолютния размер, предвиден от законодателя. От събраните по делото доказателства се установява, че нарушението е установено и заснето с годно техническо средство  стационарна радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, заснемаща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението. Съгласно т. 65 от ДР на ЗДвП "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган. По настоящото дело са представени Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и Протокол на Български институт по метрология №869р-4958, от които е видно, че при условията на извършен полеви тест на мястото на монтаж, видео-радарната система отговаря на метрологичните изисквания. Номерът на техническото средство е надлежно посочен в електронния фиш. Лекият автомобил, собственост на жалбоподателя е отчетливо заснет на снимка, представена пред въззивния съд. По делото е приложена и схема на пътните знаци, поставени в процесния пътен участък, като административната процедура по поставянето на пътни знаци и маркировка не подлежи на проверка в настоящото административно-наказателно производство. Поради което, съдът намира, че възраженията в жалбата по отношение на липса на надлежно означено ограничение на скоростта и авторство на нарушителя, предвид неустановено място на нарушението са неоснователни.

             Съдът намира за неоснователни доводите на касатора за порочност на електронния фиш, поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в §1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в §6, т.63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Определението за ЕФ е изведено въз основа на понятието писмен документ, разглеждан като материализирано с писмени знаци изявление. За да бъде електронното изявление документ, то трябва да бъде записано върху определен носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. По силата на изрична правна норма, законодателят е придал на ЕФ статута на документ, който следва да съдържа определени реквизити. Той се приравнява към АУАН и НП само по отношение на правното си действие (съгласно чл.189 ал. 11 ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. По отношение на формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189 ал. 4 изр.2 ЗДвП реквизити, сред които не е срок и компетентен орган пред който подлежи на обжалване. В настоящия казус е издаден електронен фиш с всички изискуеми реквизити, поради което следва да се приеме че е налице официален диспозитивен документ, с който законодателно е предвидено да се налагат административни наказания. 

            По отношение на посочването на две материално-правни разпоредби, във връзка една с друга, които били нарушени от жалбоподателя, съдът намира, че релевантната норма на чл.21 ал.2 от ЗДвП присъства във фиша, а именно „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак“. Нормата се прилага извън визираните в ал.1 ограниченията на скоростта и посочването й не е затруднило по никакъв начин възможността на водача да разбере за какво нарушение е санкциониран, съответно не е довела до нарушаване на правото му на защита, валидно упражнено в настоящото съдебно производство.

По гореизложените съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в унисон с материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените правила, поради което не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му. Въз основа на изложеното касационната  жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила.

            Водим от горното и на основание 63 ал.1 изр.2 от ЗАНН и чл.221 ал.2  от АПК, Шуменският административен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ  в сила решение № 130 от 28.02.2020г., постановено по ВАНД № 2250/2019г. по описа на Районен съд - гр.Шумен.  

           

Решението е окончателно.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................           ЧЛЕНОВЕ:1. .......................

           

                                                                                                     2. ....................

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 13.07.2020г.