О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
265/3.6.2020г.
Шуменският районен съд,
петнадесети състав
На трети юни две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния
състав:
Председател: Пл. Недялкова
Като разгледа докладваното от съдията-докладчик
ЧНД №933 по описа за 2020 год. на ШРС
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано
на основание чл.243, ал.3 от НПК.
Депозирана е жалба до ШРС от В.С.И. *** срещу Постановление на ШРП от 08.05.2020
год. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №173/2019
год. по описа на ОДМВР - гр.Шумен.
Жалбата е подадена в срока по чл.243, ал.3 от НПК от легитимирано за целта
лице, поради което същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Наказателното производство е водено за това, че за времето от 13.12.2018г.
до 11.01.2019г. в гр. Шумен с цел да бъде набавена за извършителя или за други
го имотна облага е възбудено у В.С.И. заблуждение
и с това му е причинена имотна вреда – престъпление по чл.209 ал.1 от НК. Разследването е приключило с мнение на водещият разследването разследващ полицай за прекратяване на
наказателното производство. С Постановление на ШРП от 08.05.2020
год. на основание чл. 243 ал.1 т.2 от НПК наказателното производство по ДП №173/2019г. по описа на ОДМВР – Шумен е прекратено.
Представителят на ШРП е счел, че от събрания доказателствен материал не може да се направи безспорен извод за извършено от Идириз Бекир престъпление
по чл.209 ал.1 от НК.
От събраните в хода на разследването
доказателства е установено следното: На 24.08.2005г. св.В.С.И. *** се сдобил
с 3 бр.ниви с номера 013023, 013024 и 013025, с площ от по 12.333 дка всяка,
находящи се в землището на село Сливак, обл.Шумен, местност „Хумата“. Нивите
били прехвърлени с нотариален акт за покупко-продажба като продавач била ЗПК
„Сливак“ с.Сливак с председател Димитър Денев Димитров, действаща чрез пълномощника св.Идириз Идириз Бекир от
гр.Шумен /който се занимавал с покупко-продажба на имоти и дейности по
посредничество и узаконяване на земи/. В действителност по заръка на Димитров
земите били прехвърлени временно на св.И. без той да плаща за тях. През 2012г. Димитров починал
и собствеността над земите останала в св.И., който ги отдал за обработване и
получавал рента за тях. През месец декември 2018г. св.Бекир заедно със свой
приятел св.Хюсеин Хасан Хасан посетил св.И. по повод на въпросните земи и
неоснователното им прехвърляне в миналото. Тогава св.И. решил да му подпише
пълномощно за продажба на земите. Няколко дни по-късно св.Идириз заедно със св.
Борислав Атанасов Бенев /помощник-нотариус при нотоариус.Миглена Атанасова с рег.№709 -
гр.Шумен/ отишли при св.И., който бил трудно подвижен, за да подпише
пълномощното. В него било посочено, че св.Идириз може да се разпорежда със земите, както намери за
добре, вкл. да договаря сам със себе си, и че не дължи отчет на сделката. Св.И. доброволно подписал пълномощното, въз основа на
което на 13.12.2018г. св.Бекир ,
в качеството си на пълномощник на св.В.И. първо продал земите
на себе си, а впоследствие на 11.01.2019г. на друго лице. След като св.И. разбрал за извършената
продажба на трето лице, депозирал на 25.07.2019г. жалба в ШРП, тъй като според
него той предоставил пълномощното с устна уговорка със св. Бекир земите да
бъдат прехвърлени на св. Станка Костадинова Димитрова /вдовицата на Димитров/.
В хода на разследването са разпитани в
качеството на свидетели В.С.И.,
Хюсеин Хасан Хасан, Идириз Идириз Бекир, Станка
Костадинова Димитрова, Борислав Атанасов Бенев,Гюнайдън
Бейтиев Юнузов.
Според показанията на св.Бекир
преди години той продал земите на ЗПК „Сливак“, но по договорка с тогавашния му
приятел Димитров, земите следвало да са за последния. Впоследствие Димитров
поискал земите да бъдат прехвърлени на св.И., който на по - късен етап да ги
прехвърли на Димитров, тъй като последния бил председател на кооперацията и
щяло да бъде съмнително да ги придобие направо от нея. Димитров впоследствие починал,
поради което земите останали собственост на св.И.. Според св.Бекир, Димитров
така и не му платил земите, тъй като двамата се скарали. През месец декември
2012г. св.Бекир се свързал със св.И. за да си уредели сметките. Св.И. нямал
пари да му плати земите и за това му ги върнал, чрез подписване на пълномощно.
Св.И. потвърждава, че
преди години земите му били прехвърлени без основание и без да заплаща цената
им. Не отрича, че се е запознал със съдържанието на пълномощното, с което е
упълномощил св.Бекир да се разпорежда със земите и доброволно го е подписал, но с устна уговорка със св. Бекир земите да
бъдат прехвърлени на св. Станка Костадинова Димитрова. Тъй като св.Бекир не
изпълнил тази договорка, св.И. счита че бил подлъган от него, че ще ги
прехвърли на Димитрова, понеже си ги искала, за да подпише пълномощното.
Св.Бенев заявява, че прочел внимателно пълномощното на св.И., който
потвърдил изложеното в него и го подписал.
По делото е извършена очна ставка между св.И. и
св.Бекир, в която всеки застъпва своята версия за случилото се.
Св. Станка Костадинова Димитрова сочи, че не знаела
за съществуването на въпросните земи, разбрала за тях от св.Гюнайдън Бейтиев
Юнузов (арендатор на земите). Последният след като бил уведомен от новия
собственик на земите, разговарял по телефона със св.И. и от него разбрал, че по
отношение на земите имали някаква стара договорка с Димитров и доколкото
разбрал Димитров бил реалният собственик. Св. Юнузов уведомил св.
Димитрова.Първоначално св.Димитрова разговаряла със св.Бекир,
тъй като се сетила, че преди няколко години от него разбрала, че по времето когато съпругът й бил председател
на кооперацията купил някакви земи, които били на името на св. В.И.. При
проведения разговор св.Бекир заявил, че продадените от него земи били на св. В.И., който го
упълномощил за това. Св. Димитрова се срещнала и със св.И., който не я
уведомил, че земите фактическа са били
на съпруга ѝ, както и за твърдяното от него обстоятелство, че е упълномощил св.Бекир с уговорката земите да бъдат прехвърлени на нея. Св. Димитрова останала
с убеждението, че между св.И. и св.Бекир имало някаква договорка.
След запознаване с материалите по делото съдът
приема от правна страна следното: Настоящият съдебен състав споделя изцяло
наказателно-правните изводи на прокурора, че въз основа на събраните по делото
доказателства не се установява по безспорен начин осъществен състав на
престъпление по чл.209 ал.1 от НК. По безспорен начин е установено от доказателствата по делото, че
между св.И. и св.Бекир е била постигната договорка за продажба на земите, за което св.И. доброволно подписал пълномощното, въз основа на
което св.Бекир, в качеството си на пълномощник на св.В.И. първо продал земите
на себе си, а впоследствие на друго
лице. Тези обстоятелства не се оспорват и от св. В. Димитров,
но според него договорка включвала и
условието имотите да бъдат прехвърлени на св. Станка
Костадинова Димитрова. Счита, че св. Бекир умишлено го е подвел, че ще
прехвърли на Димитрова земите, за да подпише И. пълномощното.
В хода на досъдебното производство не са събрани категорични доказателства,
че действителната воля на св. И. е била имотите да бъдат прехвърлени на св. Станка
Костадинова Димитрова. В подписаното
от И. пълномощно няма посочено такова условие. В показанията си пом.нотариус Борислав Атанасов Бенев е категоричен, че преди
подписване на пълномощните е запознал И. със съдържанието му. Твърденията на
св.И. за договорката със св.Бекир и с твърдението му, че депозирал жалба
единствено поради факта, че земите не били прехвърлени на св. Димитрова, а не,
че по принцип не е бил съгласен да бъдат продадени, не кореспондират с показанията на св. Димитрова, според
която при проведения с И. разговор, към
който момент последният вече е знаел, че земите били продадени на трето лице, той
не я е уведомил, че е подписал пълномощното с изричната уговорка земите да
бъдат прехвърлени на нея.
Видно от доказателствата по делото назад във времето между св. В.И., св. Идириз Бекир и Димитър
Димитров е имало някакви договорки по отношение земеделските земи. Най –
вероятно И. е станал фиктивен собственик на земите, а продажната им цена е била
платена от Димитров. Не може да се установи по безспорен начин, че впоследствие
между св. В.И. и
св. Идириз
Бекир е била постигната договорка, земите да бъдат прехвърлени на св.Димитрова. От изложеното може да се направи извода, че в настоящия случай е налице
един гражданско-правен спор между страните и вероятно неуредени финансови
отношения.
За да е
налице наказателноправната измама, като престъпен състав, уреден по чл. 209 – 211 от НК, е необходимо от обективна страна,
деецът да е извършил действия по възбуждане и/или поддържане на заблуждение у
пострадалото лице, и с това да му е причинил имотна вреда. Пострадалото лице
следва да е въведено умишлено в заблуждение относно определени факти от
действителността, вследствие на което неговата воля е опорочена и е засегната
възможността му да взема решения при
познаване на действителното състояние на нещата. Съдът намира, че въз
основа на събраните по делото доказателства такъв извод не би могло да се
направи. При така установеното от фактическа страна обективно не се констатират по безспорен начин действия по осъществяване на изпълнителното деяние
на престъплението "измама". Липсват категорични доказателства за действия по "въвеждане в заблуждение"
на св.И.. С оглед на това не се констатират каквито и да
измамливи действия от страна на лица, които да
запълват състава на престъплението по чл. 209 от НК, както от обективна, така и от субективна страна.
Настоящият казус представлява едно гражданско-правно отношение и
възникналият между страните гражданскоправен спор следва да се реши в друго
производство. Недопустимо е използването на наказателния процес като средство
за решаване на спорове с граждански характер. В този смисъл е и константната
практика на ВКС и по-специално Решение №150 от 24.02.2003 г. на ВКС по н.д.
№847/2002 год., ІІІ н.о., Решение №507 от 21.07.2004 г. на ВКС по н.д.№92/2004
год. ІІ н.о., Решение №404 от 19.09.1995 год. на ВКС по н.д. №300/1995 год., І
н.о., Решение №728 от 30.01.2003 год. на ВКС по н.д. №612/212, І н.о.
Ето защо съдът намира, че направените от представителя на ШРП изводи в тази насока са напълно правилни и
обосновани и следва да бъдат споделени напълно.
Настоящият състав
намира, че в хода на досъдебното производство са извършени всички възможни действия по разследването с оглед
всестранното и пълно изясняване на обективната истина. Разпитани са
изчерпателно лицата имащи възприятия,
относно фактите и обстоятелствата имащи
значение за разкриване на обективната истина. Събрани са съотносимите към тях
писмени доказателства. Проведена е и очна ставка с оглед изясняване на
противоречията.
С оглед гореизложеното съдът намира, че атакуваното
постановление се явява правилно, обосновано и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.243, ал.5, т.1
от НПК, съдът
определи:
Потвърждава Постановление на ШРП от
08.05.2020 год. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство №173/2019 год. по описа на ОДМВР - гр.Шумен.
Настоящото определение подлежи на обжалване или
протестиране в седемдневен срок от съобщаване на страните пред ШОС.
Препис от определението да се изпрати на
жалбоподателя и ШРП.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :