Определение по дело №246/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 173/27.09.2012 г., постановена по НОХД № 342/2012 г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимият К. С. К. от Г., с ЕГН *, за виновен в това, че в периода от 10.10.2011г. до 12.10.2011г. в Г., при условията на продължавано престъпление в съучастие като извършител с Е. Н. К. и С. П. В., двамата от Г., за които производството било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.8 от НПК, чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имоти, отнел чужди движими вещи - 1 брой велосипед марка „Хопър Спринт” на стойност 153 лева от владението на М. С. К. от Г. и 1 брой велосипед марка „Бачини” на стойност 82.80 лв. от владението на Т. Т. А. от Г., двата велосипеда на обща стойност 235.80 лева, без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода" за срок от 3 /три/ месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното Ýаказание за срок от 3 /три/ години.

Подсъдимият К. К. е осъден и да заплати по сметка на РС-Кърджали направените по делото разноски в размер на 145.00 лева.

Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от подсъдимия К. С. К., чрез защитника му – А. Б. от АК-Кърджали, в която се твърди, че първоинстанционна присъда е необоснована по смисъла на чл.313 от НПК, като такава е неправилна, незаконосъобразна и постановена в нарушение на материалния и на процесуалния закон. Моли обжалваната присъда да бъде отменена и подс.К. К. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнато му обвинение.

В съдебно заседание жалбодателят не се явява, но чрез защитника си – адв.Б. поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Счита, че по отношение на първото деяние по делото липсвали убедителни доказателства за съпричастност и вина по отношение на подс.К.. Не било изяснено и съществували противоречия и съмнения кога било възникнало намерението за извършване на първата кражба, кой като какъв е участвал в нея и има ли участие подс.К., който твърдял, че по време на извършването й той се намирал извън помещението, в което се намирала вещта. Действително той се бил съгласил от криворазбрана приятелска солидарност да укрие вещта, но това деяние било различно от това, което му било възведено като обвинение. Също така от криворазбрана солидарност приел да укаже помощ при отчуждаването на вещта, тъй като само той разполагал с документ за самоличност, но това отново било деяние, различно от това, което е квалифицирано от прокуратурата. При това положение счита, че не може да се приложи разпоредбата на чл.26 от НК, а това от своя страна водело до преоценка на останалото извършено и до прилагане на разпоредбата на чл.197 от НК, тъй като вещите били възстановени и евентуално да се приложи разпоредбата на чл.9 от НК. Наложеното условно наказание било незаслужено жестоко спрямо един млад човек, което щяло да обърка неговия житейски път и реализация. Моли да се прояви състрадание и разбиране към пос.К. К..

Представителят на О. П. – Кърджали намира жалбата за неоснователна. Обжалваната присъда на КРС счита за правилна и законосъобразна, като била съобразена със събраните по делото доказателства. При определяне на наказанието съдът обсъдил всички смекчаващи вината обстоятелства, поради което и наложил наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Моли присъдата на Кърджалийския районен съд да бъде потвърдена.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени в жалбата, констатира следното:

Първоинстанционния съд е събрал и проверил всички поискани от страните и относими към предмета на доказване доказателства, като е изяснил напълно делото от фактическа страна. На въззивното съдебно следствие не са събирани и не са искани и представяни от страните нови доказателства. Районният съд е установил фактическа обстановка, която съответства на събраните доказателства и се споделя напълно и от настоящата инстанция, а именно:

Подсъдимият К. С. К. е роден на **.**.****г. в Германия, живущ в Г., български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан, с ЕГН *.

На 10.10.2011г. вечерта около 21ч.- 22ч. тримата приятели- подсъдимият К. К. и свидетелите Е. К. и С. В., се намирали в кв.В. в Г.. По това време валяло дъжд и за това влезли на сухо и да се стоплят във входа на блок намиращ се на ул.”С. С.” № *. При влизането си вътре, и тримата забелязали, че на парапета на стълбището, което водело към мазетата, имало заключен с верига велосипед марка „Хопър Спринт" червен на цвят, собственост на свидетелката М. К. Тримата решили да го откраднат като за целта подсъдимият К. излязъл пред входа, за да пази, а другите две момчета- Е. К. и С. В., отишли до велосипеда. Св.В. извадил седалката на велосипеда и с нея усукал веригата с катинара докато същата се скъсала. След това тримата заедно с откраднатия велосипед напуснали жилищния вход като го занесли в мазето на подсъдимия К., където го оставили. На следващият ден подс.К. К. заедно със свидетеля Е. К. продали инкриминираната вещ на свидетеля Г. К., който продавал велочасти в магазин намиращ се на ул.”Б.” №*, бл.Явор в Г., за сумата от 55 лв., която сума двамата си разделили.

Вечерта на 11.10.2011 г. подсъдимият К. решил да открадне от същото място в Г. и друг велосипед, който предната вечер забелязал. За целта отишъл сам до кв.В., ул.”С. С.” № * и влязъл във входа на блока. Там видял велосипед сив на цвят марка „Бачини" собственост на свидетеля Т. А., който бил заключен към парапета на стълбището, което водело към мазетата, с ключ с жило. Подс.К. откачил седалката му, увил я около въжето, с което велосипеда бил вързан за парапета и започнал да го навива, при което въжето се скъсало. След това деецът отнесъл велосипеда в мазето си, намиращо се в Б. вх.* на кв.”В.” в Г.. На следващият ден подсъдимият К. продал велосипеда отново на свидетеля Каракашев за сумата от 55 лв., които изхарчил за лични нужди.

На 12.10.2012г. пострадалите свидетели К. и А. уведомили органите на МВР- Кърджали за установените от тях кражби на собствените им велосипеди. Няколко дни по-късно инкриминираните вещи били установени в магазина на свидетеля К., който на 18.10.2011г. ги предал с Протокол за доброволно предаване.

От назначената на досъдебното производство стоково оценителна експертиза се установява стойността на откраднатите вещи в общ размер от 235.80 лв., от които стойността на велосипед марка „Хопър Спринт" – 153 лева и на велосипед марка „Бачини" – 82.80 лева.

Тази безспорна фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция установи на база всички събрани по делото гласни доказателства – свидетелските показания на М. К., Т. А., Г. К., Е. К. и С. В., на последните двама приобщени по реда на 281, ал.5, във вр. с ал.1, т.5 от НПК; писмените доказателства – протокол за оглед, протокол за следствен експеримент, протокол за доброволно предаване, протокол за оглед на веществени доказателства, протокол за разпознаване на лица и предмети, постановление за частично прекратяване на наказателно производство, както и от заключението на вещото лице. По делото не се спори по отношение на кражбата на велосипед марка „Бачини", като всички събраните по делото доказателства в тази връзка са еднопосочни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. По отношение кражбата на велосипеда марка „Хопър Спринт", макар подс.К. да твърди в обясненията си дадени на първоинстанционното съдебно следствие, че по време на първата кражба той е чакал отвън и не знаел какво точно правят двамата му приятели, в същото време заявява, че „в обвинителния акт пише всичко така, както се е случило”, т.е. по същество не отрича участието си като извършител и в първата кражба. В тази насока, че подс.К. е участвал в отнемането и на велосипеда „Хопър Спринт" са и показанията на другите двама извършители - св.Е. К. и С. В., които установяват, че и тримата са участвали при вземане на решение за извършване на кражбата, като подс.К. е излязъл пред блока, за да наблюдава за идващи хора, св.Василев е скъсал веригата, с която велосипеда е бил завързан за парапета, след което отново тримата са пренесли и оставили велосипеда в мазето на жилищния блок на подс.К.. Първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на събраните по делото доказателства и е направил напълно обоснования извод, че подс.К. К. е участвал като извършител и на първата кражба, предмет на обвинението. В тази връзка се явява неоснователен довода на защитника на подсъдимия, че той не е участвал при извършване на първата кражба и не е знаел, какво точно правят неговите приятели във входа на блока докато той стоял пред блока и пушел цигара. Версията на подсъдимия в тази й част е изолирана от останалия доказателствен материал събран по делото, поради което и следва да се приеме за защитна такава.

Или, от изложеното следва извода, че по делото е установено по несъмнен начин, че подс.К. К. е участвал като извършител и при противоправното отнемане на велосипеда „Хопър Спринт", а не евентуално като помагач както твърди защитника му.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка следва да се направи безспорния извод, че подс.К. К. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.195, ал.1, т.3, във вр. чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК – при условията на продължавано престъпление в съучастие като извършител с Е. К. и С. В., чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имоти, отнел чужди движими вещи – два броя велосипеди, на обща стойност 235.80 лв., от владението на собствениците им, без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои. Както правилно е посочил и първоинстанционния съд деянието е квалифицирано по чл.195, ал.1, т.3 от НК, тъй като за отнемане на вещите са повредени устройствата – верига с катинар и жило с ключ, с които велосипедите са били завързани за парапета на стълбището и са препятствали ползването на същите. Деянието е извършено при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като отделните деяния осъществяват състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, поради което последващото се явява от обективна и субективна страна, продължение на предшестващото. С оглед обстоятелството, че първата кражба е извършена в съучастие със свидетелите Е. К. и С. В., за които производството е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.8 от НПК, то правилно е посочена и квалификацията по чл.20, ал.2 от НК.

Предвид, че се касае за две деяния, извършени в два последователни дни, повредени са устройствата, които са били поставени за защита именно от кражба на инкриминираните вещи, стойността на отнетите вещи е около размера на една минимална работна заплата към момента на извършване на деянията, не може да се приеме, че кражбата е малозначителна или обществената й опасност е явно незначителна по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, каквото искане прави защитника на подсъдимия. Не може да се приложи и разпоредбата на чл.197 от НК, тъй като откраднатите вещи не са върнати, съответно да е възстановена равностойността им от дейците, а вещите са установени при извършените при разследването издирвателни мероприятия и предадени от лицето, което ги е закупило от подсъдимия без да знае, че същите са крадени.

От субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл – съзнавал е обществената опасност на деянието, предвиждал е и пряко е целял настъпването на обществено опасните му последици.

При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният съд е преценил обществената опасност на деянието и дееца, след което е приел, че същото /наказанието/ следва да се определи при условията на чл.55, ал.1 от НК, т.е. под предвидения в текста на чл.195, ал.1 от НК минимален размер от една година лишаване от свобода, а именно лишаване от свобода за срок от 3 месеца, което е и законовия минимум на този вид наказание. На основание чл.66, ал.1 от НК е отложил така определеното наказание за срок от 3 години, който срок отново е минималния предвиден в закона. Или, решаващият съд е проявил максимално възможното снизхождение спрямо подсъдимия за конкретно извършеното от него деяние.

С оглед постановената осъдителна присъда, правилно са възложени на подсъдимия направените по делото разноски.

При извършената цялостна проверка на обжалваната присъда, въззивната инстанция прецени, че в хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата от Кърджалийския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на съдебния акт на това основание.

С оглед всичко изложено, въззивната жалба на подс.К. К. подадена чрез защитника му – адв.Б., се явява неоснователна, поради което постановената от РС-Кърджали присъда, като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

Мотивиран от горното и на основание на основание 338, във вр. с чл. 334, т.6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №173/27.09.2012 г., постановена по НОХД №342/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

Председател: Членове:1. 2.