МОТИВИ към
присъда по НЧХД № 4233 по описа на ВРС, VІ наказателен състав за 2019год.
Производството пред ВРС е
образувано въз основа на постъпила частна тъжба подадена от П.Ж.Т. ЕГН **********
срещу В.К.С. ЕГН ********** с оглед извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК за това, че на 06.08.2019год., в гр.Варна причинил на П.Ж.Т. разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно оток; червеникаво
кръвонасядане с неправилна форма и диаметър
5мм в областта на лявата скула; червеникаво кръвонасядане
с диаметър 1см по лигавицата на долната устна, в централната част; червеникаво
кръвонасядане с диаметър 2см по лигавицата на лявата буза, съответно на долната
зъбна поредица; оток и палпарна болезненост в
областта на лявата долночелюстна става; ограничени и
болезнени движения в лявата долночелюстна става,
обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
В съдебно заседание е приет за
съвместно разглеждане граждански иск предявен от частната тъжителка П.Ж.Т.
срещу подс. В.К.С. за сума в размер на 2000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени в резултат на деянието по чл. 130 от НК неимуществени вреди ведно със законната лихва от датата на деянието
06.08.2019год. до окончателното изплащане на сумата.
Във фазата по съществото на
делото повереникът на частната тъжителка пледира за осъдителна присъда като
счита, че обвинението е доказано като акцентира основно на заключението на СМЕ
и приобщената медицинска документация. По отношение на събраните гласни
доказателства изразява становище, че те са обособени в две групи включващи
показания на свидетели намиращи се в някакви отношения с някоя от страните.
Моли подсъдимата да бъде призната за виновна по така възведеното й обвинение.
По отношение на предявения граждански иск моли същият да бъде уважен изцяло.
Претендира присъждане и на сторените разноски.
Във фазата на съдебните прения
защитникът на подсъдимия пледира за оправдателна присъда като изразява становище,
че обвинението не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Моли също
така да бъде отхвърлен като недоказан гражданския иск като претендира за
присъждане на направените разноски.
Подсъдимият заявява, че разбира
повдигнатото му обвинение и дава подробни обяснения по същото в които по
същество отрича да е извършил деянието за което е предаден на съд. В дадената
му последна дума моли да бъде оправдан.
След преценка на събраните по
делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подс.С. и
частната тъжителка били съседи. Двамата живеели в един вход на кооперация
находяща в гр.Варна, ул. „Синчец“ № 21. На същата улица само че в сграда на №
19 живеел и св. Милен Трифонов.
На 06.08.2019год., около
18:00часа, подс. С. и св. Милен Трифонов разговаряли
пред входа на подсъдимия. В същия момент тъжителката била във вътрешния двор на
кооперацията. В един момент тя извикала на подсъдимия да отиде при нея.
Последният й казал, че като приключи разговора си със св. Трифонов ще отиде при
нея. В един момент докато подсъдимия и св. Трифонов разговаряли при тях отишла
тъжителката. Между последната и подсъдимия започнал спор кой следва да почисти
вътрешния двор. Тъжителката казала на подсъдимия, че той трябва да почисти, а
на свой ред той й отвърнал, че вътрешния двор е неин и тя също трябва да
почисти. Започнал спор и по отношение на това кой бил почиствал мазите като
тъжителката твърдяла, че само тя го била направила, а подсъдимият и казал „да
бе, да“. В този момент тъжителката ударила шамар по бузата на подсъдимия и се
отдръпнала. Афектиран от станалото подсъдимият казал „Ти какво си въобразяваш“
и се насочил към тъжителката, но не могъл да я достигне тъй като бил спрян от
св. Трифонов. Последният му казал, че не си заслужава. Тъжителката отишла на
магазина, а св. Трифонов и подсъдимия останали на място. След около 10 минути
тъжителката се върнала и минавайки покрай подсъдимия
и св. Трифонов им казала „С вас двамата ще се видим на друго място“. Малко след
това св. Трифонов и подсъдимия се разделели като подсъдимият се прибрал в дома
си. По-късно вечерта подсъдимият отишъл до дома на св. Й. Борисова – касиер на
входа в който двамата с тъжителката живеели, и й споделил за станалото. На
следващия ден 07.08.2019год. подсъдимият посетил и ІІ РУ при ОД МВР Варна и се
срещнал с кварталния инспектор – св.Й.Н.. Подсъдимият разказал на полицейската
служителка за ситуацията от предната вечер и поискал съдействие случаят да бъде
решен. Сигналът бил описан от св. Н. в книгата на районния инспектор – Дневник
приложение №2.
На същата дата, малко преди обяд
в 11:25ч., тъжителката посетила спешното отделение в МБАЛ „Св.Анна“ Варна, а
след това посетила и отделението по съдебна медицина където била
освидетелствана от съдебния медик д-р Ганчев. При освидетелстването тъжителката
съобщила, че на 06.08.2019год. към 18:30ч., в близост до входа на ж.к. където
живее била нападната от двама съседи, които и нанесли удари с ръце в областта
на лицето. При прегледа съдебният медик констатирал обективно наличието на
оток, червеникаво кръвонасядане с неправилна форма и диаметър 5мм в областта на
лявата скула; червеникаво кръвонасядане с диаметър около 1см. По лигавицата на
долната устна; червеникаво кръвонасядане с диаметър 2см. По лигавицата на
лявата буза съответно на долна зъбна поредица; оток и палпарна
болезненост в областта на лявата долночелюстна става,
както и ограничени и болезнени движения в лавата долночелюстна
става.
На 09.08.2019год., малко преди
обяд, тъжителката се явила във ІІ РУ, по покана на св. Н. и последната и
съставила предупредителен протокол по ЗМВР да не отправя закани за саморазправа
и да не отправя обидни думи и изрази срещу подсъдимия В.С., както и да не
извършва непристойни действия грубо нарушаващи обществения.
На свой ред след обяд на същия
ден – 09.08.2019год. тъжителката се върнала в ІІ РУ ОДМВР Варна и започнала да
крещи. Крясъците и били чути от св. Н., която излязла да види какво става и
след като видяла, че именно тъжителката крещи я поканила за да разбере за какво
става въпрос. От тъжителката св. Н. разбрала, че подсъдимият й св. Трифонов и
били удряли шамари, което описала и в дневника Приложение №2.
В последствие св. Н. поканила
подсъдимият и св. Трифонов и им съставила предупредителни протоколи по ЗМВР.
Видно от заключението на
назначената по делото СМЕ изготвена от в.л. д-р Д. по отношение на тъжителката,
на инкриминираната дата 06.08.2019год. последната е получила мозъчно
сътресение, кръвонасядания и травматични отоци в областта
на лицето, счупени носни кости без разместване на фрагментите и контузия на
лявата долночелюстна става, които увреждания са
резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, реализирани в областта на
лицето и в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето
неопасно за живота, като оплакванията от тези увреждания отшумяват в рамките на
около 3 седмици.
Описаната фактическа обстановка
се установи по безспорен и категоричен начин от обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетелите В. Трифонов, Й. Борисова и Й.Н., показанията на
вещото лице д-р Д., заключение по назначена съдебномедицинска експертиза, както
и всички събрани в в хода на съдебното следствие
писмени доказателства – медицинско удостоверение № 770/2019год. издадено от
д-р. Д.Ганчев – лекар ординатор в Отделение по съдебна медицина при МБАЛ
„Св.Анна-Варна“, Лист за преглед на пациент в спешно отделение от
07.08.2019год., допълнителен лист към лист за преглед на пациент в СО, искане
за рентгенологично изследване, справка за съдимост на
В.С., справка от управителя на Триумф такси, протоколи за полицейско
предупреждение съответно от 20.08.2019год., от 09.08.2019год. и от
12.08.2019год., както и препис от Дневник приложение ІІ воден от районен
полицейски инспектор Н..
От събрания в хода на съдебното
следствие доказателствен материал съдът не кредитира показанията на св.
Константина Т., тъй като показанията й са в пълно противоречие с целия останал
събран по делото доказателствен материал.
На първо място показанията на
св.Т. в частта касаеща това, че на 06.08.2019год. подс.
С. е нанесъл удари на майка й, са в пълно противоречие, както с обясненията на
самия подсъдим, така и с показанията на св. Трифонов – очевидец на случката
разиграла се на посочената дата пред входа на блока в който живеят подсъдимия и
тъжителката.
В обясненията си пред съда
подсъдимият не отрича, че инцидент между него и тъжителката, на посочената дата
и на посоченото място е имало. Сочи, че между двамата е възникнал спор по
отношение на това кой следва да почиства. Подсъдимият обаче категорично отрича
да е удрял тъжителката, а напротив сочи, че тя му ударила шамар. В същата
насока са и показанията на св. Трифонов
- свидетел очевидец на инцидента.
На следващо място Т. не е
очевидка на инцидента, а възпроизвежда факти, за които твърди, че й станали
известни от тъжителката. От приложеното по делото медицинско удостоверение
№770/2019год., представено от страна на тъжителката, обаче се установява, че
при освидетелстването й от съдебен медик на 07.08.2019год., тъжителката е
посочила като предварителна информация за възникване на уврежданията нападение
на 06.08.2019год. около 18:30ч. от страна на двама души, които й нанесли удари
с ръце в областта на лицето. Такава информация тъжителката е дала и на
09.08.2019год. пред св. Н. - районен инспектор от ІІ РУ.
На следващо място показанията на
св.Т. в частта че на следващия ден е повикала такси и с него с майка й са
отишли сутринта в болницата са в противоречие със справката изготвена от
управителя на „Триумф такси“ видно от която на дата 07.08.2019год. в периода от
06:00ч. до 13:00ч. на същата дата не постъпвала поръчка за адрес ул.“Синчец“ №
21 по направление към Окръжна болница включително и през онлайн платформата.
На следващо място показанията на
св. Т. в частта касаеща посещение сутринта на спешния кабинет на Окръжна
болница с противоречие с данните вписани в листа за преглед на пациент в спешно
отделение. Видно от последния явяването в спешното отделение е било малко преди
обяд – 11:20ч. (час триаж).
На следващо място съдът не
кредитира показанията на св. Т. и в частта в която заявява, че на
06.08.2019год. е била в дома си когато майка й се прибрала и описва в какво
състояние е била тя – плачела, не можела да ходи лицето й било зачервено, не
можела да стане от леглото, гадело й се,
не повикала бърза помощ защото майка й не искала, майка й цяла нощ не
спала и т.н. най-малкото заради това, че в самата тъжба тъжителката е посочила
като причина да не посети веднага спешния център липсата на лице което да я
заведе в болницата.
Безспорно цитираните по-горе
противоречия (изключая тези касаещи нанесени удари от
подсъдимия спрямо тъжителката на 06.08.2019год.) не касаят основни за предмета
на доказване факти, но противоречието установено по отношение и на тези факти,
наред с противоречието и с фактите отразени в частната тъжба досежно
невъзможността за посещение на лечебно заведение в деня на инцидента поставя
под съмнение достоверността изобщо на съобщеното от св. Т.. Отделен е въпроса,
че св. Т. е дъщеря на тъжителката и е заинтересована да дава показания в нейна
угода.
Съдът не кредитира и
заключението на в.л. д-р Д. в частта в която се сочи, че на 06.08.2019год.
тъжителката е получила счупване на носни кости без разместване, тъй като видно
от показанията на самото вещо депозирани пред съда посоченото увреждане може да
е настъпило както на тази дата така и 20 дни преди нея.
При оценка достоверността на
обясненията на подсъдимия съдът отчете факта, че с оглед процесуалното му
качество, посредством тях той може да реализира защита, в частност, че не е
заплашен от угрозата на наказателно преследване при невярно съобщени факти.
Доколкото обаче обясненията му са в пълен унисон с останалите събрани гласни
доказателства изключая показанията на Т. –
показанията на св. Трифонов, показанията на свидетелките Н. и Борисова както и
с приложения към делото препис от книга на районния инспектор Дневник
приложение 2 съдът кредитира обясненията му изцяло.
Показанията на свидетелите
Трифонов, Н. и Борисова и показанията на вещото лице д-р Д., заключението по
изготвената СМЕ изключая коментираната по-горе част
съдът кредитира изцяло тъй като са последователни, логични и взаимно се
допълват. В тази връзка съдът не споделя изразеното във фазата по същество от
страна на повереника на тъжителката становище за някаква обвързаност на
посочените по-горе свидетели с подсъдимия доколкото доказателства в тази насока
не са налице. Напротив от доказателствата се установява ,че свидетелите
Трифонов и Борисова са просто комшии на подсъдимия и тъжителката, а св. Н. е
районния полицейски инспектор обслужващ територията по тяхното местоживеене.
Данни за някакви обвързаности между тях и подсъдимия както сочи повереникът на
частната тъжителка, съответно за наличие на мотиви у тези свидетели, да дават
показания в ущърб на подсъдимата не са налице, а и същите са депозирали
показанията си след предупреждението за наказателна отговорност по чл. 290 от НК.
Обясненията на подсъдимия съдът
също кредитира изцяло доколкото те са в пълен унисон с останалия събран по
делото доказателствен материал изключая посочените
по-горе некредитирани гласни доказателства.
Като достоверни съдът кредитира
и всички събрани в хода на съдебното следствие писмени доказателства.
След като прецени всички
доказателства релевантни за делото, поотделно и в тяхната съвкупност и така
установената фактическа обстановка, при решаване на въпросите по чл. 301 от НПК
съдът приема за установено от правна страна следното:
С частната тъжба на подсъдимия е
повдигнато обвинение за извършено от него престъпление по чл. 130, ал.1 от НК
за това, че на 06.08.2019год., в гр.Варна причинил на П.Ж.Т. разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно оток; червеникаво
кръвонасядане с неправилна форма и
диаметър 5мм в областта на лявата скула; червеникаво кръвонасядане с диаметър
1см по лигавицата на долната устна, в централната част; червеникаво
кръвонасядане с диаметър 2см по лигавицата на лявата буза, съответно на долната
зъбна поредица; оток и палпарна болезненост в
областта на лявата долночелюстна става; ограничени и
болезнени движения в лявата долночелюстна става, обусловили
временно разстройство на здравето неопасно за живота.
От фактическа страна в тъжбата е
посочено, че на инкриминираната по-горе дата, около 18:30часа, тъжителката
почиствала автомобила в двора на блока. Същата видяла подсъдимия който
разговарял със съсед от съседния вход и отишла при тях. .. Че двамата започнали
да й крещят… тя отстъпила назад като те я следвали. Без да провокира по някакъв
начин В.С. последният се нахвърлил върху нея и започнал да и нанася удари с
ръце в областта на главата. Действията му били преустановени от случаен
минувач. …. Така описаното в тъжбата фактическо обвинение обаче не се подкрепя
от доказателствата по делото, а напротив същите установяват фактическа
обстановка съвсем различна от изложената в тъжбата (приетата от съда по-горе).
Очевидно от тъжбата подсъдимият
е обвинен за това, че на инкриминираната дата пред блока в който живеят с
тъжителката се нахвърлил срещу нея и започнал да й нанася удари с ръце в
областта на главата.
В хода на съдебното следствие по
категоричен начин от кредитираните от съда гласни доказателства, (в това число
обясненията и на подсъдимия) бе установено, че действително на инкриминираната
дата пред блока е имало инцидент между тъжителката и подсъдимия. Имало е разпра
във връзка с почистване на задния двор и мазите, както и съприкосновение между
двамата. Това съприкосновение обаче не е резултат от нанесени удари от
подсъдимия спрямо тъжителката, а точно обратното от нанесен шамар от страна на
последната спрямо подсъдимия.
Доказателства, които по
безспорен начин да установят, че на 06.08.2019год. подсъдимият е нанесъл удари
в главата на тъжителката, съответно че в резултат на тези удари същата е
получила уврежданията описани в частната тъжба не са налице.
Както бе посочено по-горе в
мотивите в обясненията си подсъдимият категорично отрича да е нанасял удари на
подсъдимата като обясненията му са в пълен унисон с показанията на свидетеля
очевидец Милен Трифонов.
Доказателства които да
опровергаят обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля очевидец няма.
В пледоарията си по съществото
на делото повереникът на частната тъжителка е изразил становище, че обвинението
се доказвало по категоричен начин от медицинската документация изготвена в деня
следващ инкриминираната дата и изготвената въз основа на нея СМЕ.
Съдът не споделя това становище
по следните съображения:
Безспорно от приложената
медицинска документация се установява, че на 07.08.2019год., около обяд,
тъжителката е посетила спешния център и е била освидетелствана от съдебен медик
който е констатирал уврежданията описани от нея в частната тъжба, за които
увреждания тъжителката е дала предварителна информация че са настъпили предната
вечер около 18:30ч.. Въз основа на тази медицинска документация, в която е
отразена информация дадена от тъжителката за нанесени удари в главата предната
вечер, вещото лице изготвило СМЕ е заключило че на инкриминираната дата
тъжителката е получила телесни увреждания.
Доказателства обаче които да
установят по категоричен начин, че констатираните при прегледа на тъжителката
на 07.08.2019год. телесни увреждания са резултат от действия на подсъдимия
предната вечер няма. Отделен е въпроса, че още при освидетелстването си на тази
дата 07.08.2019год. тъжителката е посочила, че е била нападната от две лица които
и нанасяли удари.
Вярно че в показанията си пред
съда св. Н. сочи, че след като била съставила предупредителен протокол по ЗМВР
на тъжителката, по сигнал на подсъдимия, тъжителката на свой ред се оплакала,
че Милен (св. Трифонов) и подсъдимия и били посегнали – опитвали се да я удрят
с юмруци и двамата. Такава информация за
нанесени удари и шамари от подсъдимия и св.Трифонов (Милен) е вписана и в
дневника на районния инспектор.
Видно обаче от показанията на
св. Н. тъжителката когато е била при нея тъжителката е била объркана, изказвала
мисли и фрази, изречения без всякакъв смисъл, скачала от тема в тема, не
посочила дата, и тя самата (Н.) не могла да разбере за колко случки става
въпрос. Н. сочи, че пред нея както тъжителката така и подсъдимия и Трифонов са
отричали да са извършили това от което всеки от тях се тъжи. Тъжителката че е
ударила шамар на подсъдимия, а последният и Трифонов, че са удряли тъжителката.
По-важното обаче е друго. Ако и
да се приеме, че едно от 2 лица които тъжителката е посочила пред съдебния
медик при освидетелстването, че и е нанесло удари е подсъдимия, то
доказателства които да установят колко, и къде са били нанесените от него удари
( в частност областта на лицето ли са или в друга част на главата) съответно, има
ли увреждания в резултат на тези удари и кои са те, по делото няма.
В
изпълнение на задължението си да събере служебно и други доказателства относно
фактическите положения релевантни за установяване на фактите включени в
предмета на доказване, съдът изчерпи всички процесуални способи за събиране на
доказателства за установяване на обективната истина по делото. Въпреки това,
обаче други преки или косвени доказателства, които да подкрепят обвинителната
теза не се събраха.
Съдът
като изпълни задължението си да изясни обективно, всестранно и пълно всички
обстоятелства по делото прецени, че подсъдимият С. не е осъществил състава на
престъплението за което е предаден на съд, поради което и на основание чл. 304
от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение по чл. 130, ал.1 от НК.
По
гражданския иск.
По отношение на така предявения в наказателното производство граждански
иск за неимуществени вреди, предвид заетото становище, съдът намира, че не са
налице предпоставките на чл.45 и следващите от ЗЗД за ангажиране
отговорността на подсъдимия С.. В случая подсъдимият е признат за невинен да е
извършил престъпление чл.130, ал.1 от НК в частност да е причинил
телесните увреждания на тъжителката, което е фактически основанието на иска,
поради което и съдът счита, че липсва основание за ангажиране на деликтната му отговорност от непозволено увреждане.
Претенцията на гражданската ищца е недоказана по основание, поради което и
предявеният от частната тъжителка срещу подсъдимия граждански иск за сумата от
2000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
престъпление по чл.130 от НК, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед
направеното от защитата искане за присъждане на разноски и като отчете, че
подсъдимият е направил такива в размер на 1000лв. за адвокатско възнаграждение
(в тази насока е приложената към делото разписка към договор за правна помощ и
съдействие) на основание чл.190, ал.1 от НПК съдът осъди тъжителката да заплати
на подсъдимия В.С. посочената по горе сума от 1000лв.
Водим от
горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: