Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 06.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на тридесети март
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 2420 по описа на съда за
2017 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от „Ю.Б.“ АД срещу П.Д.Т. за осъждането му да
заплати сумата от 35 126.63 лева главница по договор за кредит за
извършване на ремонт/подобрения на недвижим имот № HL 10376/26.05.2006 г., ведно със
законните лихви от 05.07.2016 г. до окончателното изплащане, сумата от 4 929.86
лева договорни лихви за периода 06.05.2015 г. – 04.07.2016 г. и такси в размер
на 679.67 лева за периода 06.06.2015 г. – 04.07.2016 г.
Ищецът
твърди, че по силата на сключен на 26.05.2006 г. договор за кредит за
извършване на ремонт/подобрения на недвижим имот № HL 10376 предоставил на ответника П.Д.Т.
сумата от 41 000 лева. На 06.05.2015 г. Т. преустановил заплащането на
договорните лихви и главница, като поради допуснато просрочие на три
погасителни вноски - за 06.05.2015 г., 06.06.2015 г. и 06.07.2015 г. целият
остатък по кредита бил отнесен в просрочие.
На П.Т.
била връчена нотариална покана на 05.04.2016 г., с която бил уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост на произтичащите от договора за кредит
вземания. Банката му предоставила 7-дневен срок за доброволно плащане на дълга.
Поради посочена погрешна дата на предсрочната изискуемост, ищецът изпратил нова
нотариална покана на ответника, в която се сочела вярната дата на предсрочната
изискуемост – 06.07.2015 г. Поради липса на изпълнение на задължението ищецът
подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение. По образуваното
ч.гр.д. № 36918/2016 по описа на СРС, 126 състав съдът издал заповед по чл. 417
от ГПК, срещу която ответникът възразил, поради което предявява иск за
установяване съществуването на вземането по заповедта от 21.07.2016 г.
Ответникът
е подал отговор, в който оспорва да е настъпила предсрочна изискуемост на
вземането като основание за предявяване на установителния иск. Сочи
неравноправност на клаузите на чл. 3, ал. 2, чл. 3, ал. 3, чл. 3, ал. 5 и чл.
18, ал. 2 от договора.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Не се
спори между страните и от приложеното по делото ч.гр.д. № 36918/2016 г. по
описа на СРС, 126 състав се установява, че на 05.07.2016 г. заявителят „Ю.Б.“
АД е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, с която на
П.Д.Т. да бъде разпоредено да заплати на заявителя посочените суми по
приложеното извлечение от сметка.
Съдът е
издал заповед в полза на кредитора, с която е разпоредил П.Д.Т. да заплати на „Ю.Б.“
АД сумата от 35 126.63 лева, представляваща незаплатена главница по
договор за кредит от 26.05.2006 г., ведно със законната лихва от 05.07.2016 г.
до окончателното изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на
4 929.86 лева за периода от 06.05.2015 г. – 04.07.2016 г., такса в размер
на 308.47 лева за периода 06.06.2015 г. – 04.07.2016 г., нотариални такси в размер
на 371.20 лева и 2 183.97 лева разноски – 814.72 лева държавна такса и 1 369.25
лева възнаграждение на адвокат.
Срещу
постановената на 21.07.2016 г. заповед по чл. 417 от ГПК от длъжника П.Т.
постъпило възражение, поради което „Ю.Б.“ АД предявява иск за установяване
съществуването на вземането по заповедта.
Установява
се от неоспорения и приет по делото договор за кредит за извършване на
ремонт/подобрения на недвижим имот № HL 10376 от 26.05.2006 г., че „Ю.Б.“ АД е предоставила на П.Д.Т.,
Д.Л.Т. и В.Б.Т.сумата от 41 000 лева, усвоима на два транша – 24 600 лева
и 16 400 лева, като е определен едногодишен гратисен период за заплащане на
договорните лихви. Крайният срок за издължаване на дълга е определен на 300
месеца от датата на откриване на заемната сметка (чл. 5, ал. 1 от договора). Условията
за погасяване на главницата и лихвите по кредита са определени в договора, като
за първата година кредитополучателите са дължали внасяне само на главница от
136.67 лева, а за периода до края на срока на договора – анюитетни вноски от
305.24 лева. В чл. 3, ал. 2 от договора страните са се съгласили, че годишната
лихва се формира от сбора на базовия лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни
кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс
договорна надбавка от 0.9 пункта. Към 26.05.2006 г. БЛП е бил в размер на 7%,
съгласно чл. 3, ал. 2, изр. 2 от договора.
В чл. 4,
т. 2 са определена дължимата такса управление – 0.1% върху размера на
непогасената част от главницата.
Не се
спори, че сумата от 41 000 лева е усвоена от кредитополучателите със
задължение да я върате при условията и в сроковете, уговорени в договора.
С това
банката е изпълнила основното си задължение по договора–да предостави заемната
сума.
Първият
спорен по делото въпрос е дали е настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
Съгласно т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, по договор за банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането,
съответно с настъпването на обстоятелствата, но и след като банката е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост. Правото на кредитора следва да е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът
трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост.
В случая
се установява по безспорен начин, че ответникът е бил надлежно уведомен за
обявената от банката предсрочна изискуемост – с получаване на нотариалната
покана на 20.04.2016 г. от лице, което се е задължило да я предаде на адресата.
Действително, нотариалната покана не е представена с исковата молба, но същата
се намира по приложеното ч.гр.д. № 36918/2016 г. по описа на СРС, 126 състав.
Относно
наличието на предпоставката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем
поради неплащането на определен брой вноски, съдът намира следното:
Безспорно
се установява, че към 06.07.2015 г. П.Д.Т. е извършил плащане на сума на обща
стойност 38 387.25 лева. Дали е налице неизпълнение на парично задължение
по процесния договор зависи от отговор на въпроса дали е неравноправна
клаузата, допускаща банката да промени едностранно БЛП, според който се
определя лихвения процент по кредита. В отговора на исковата молба ответникът
изрично се е позовал изрично на нищожност на клаузи от договора, според които
БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно
задължителни за страните.
По
отношение на договора са приложими нормите на ЗЗП (отм.), тъй като П.Т. е
потребител – ползвател на финансова услуга за свои нужди или за нуждите на свои
близки, а не за продажба, производство или упражняване на професия или занаят, съгласно
§ 1, т. 1 от ДР на ЗЗП (отм.), приложим към процесното правоотношение, а
ответникът – търговец по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗП (отм.). Законът
определя неравноправната клауза като такава, уговорена във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя (чл. 35 от ЗЗП отм.). Това общо условие на
неравноправността е конкретизирано с отделни хипотези, посочени в т. 1-17, като
в случая Т. се позовава на т. 9 – едностранна промяна на условията на договора
на непредвидено в него основание. Методиката, по която се изчислява БЛП, освен
че не е част от договора, е изцяло във властта на банката да определя
съдържанието й, като същевременно не са посочени основанията за изменение на
БЛП. По този начин се установява неравноправност на клаузите на чл. 3, ал. 5,
която дава възможност за едностранна промяна в условията на договора на
непредвидено в него основание. Отделно от това, предвижда се увеличение на цената
на кредита, чрез увеличаване на БЛП, без потребителят да има право да се откаже
от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в
сравнение с цената, уговорена при сключването на договора, което е в разрез със
забраната по т. 11 на чл. 35 от ЗЗП (отм.).
Установява се от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че „Ю.Б.“ АД е увеличила
първоначалният БЛП от 7% до 10.50%, както следва: през октомври 2007 г. –
7.50%, април 2008 г. – 7.75%, юли 2008 г. – 8.25%, август 2008 г. – 9.00% и
ноември 2008 г. – 10.50%. Намаление е приложено едва през декември 2012 г. до
10.25%.
Ищецът не доказа
при условията на пълно и главно доказване, че са били налице условията да увеличи
БЛП, поради което и на основание чл. 37, ал. 5 от ЗЗП (отм.) договорът следва
да се прилага ако е бил сключен и без неравноправните клаузи.
Задължението на
ответника не е в претендираните размери нито досежно главницата, нито досежно
договорната лихва. Неравноправните клаузи, отнасящи се до промяната в лихвения
процент следва да бъдат зачетени при определяне на размера на дължимите от П.Т.
вноски. Ответникът е дължал заплащане на месечни анюитетни вноски в размер на
305.24 лева. Установява се от приложение № 2 към съдебно-счетоводната
експертиза, че по първоначалния погасителен план до 06.06.2016 г. П.Т. е дължал
сумата от 8 865.35 лева главница и 25 740.96 лева договорна лихва,
като заедно с таксите за управление ответникът е следвало да погаси сума на
обща стойност 32 134.65 лева. Заплатените от него общо 38 387.25 лева
не само са били достатъчни да погасят задълженията му, но и същият е надвнесъл
суми, които банката неправилно е отнесла към погасяване на договорни лихви в
завишен размер.
При така
направените констатации съдът намира, че не е било налице основание ищецът да
обяви кредита за предсрочно изискуем.
На съда
е служебно известно решение № 184/04.07.2017
г. по т. д. № 60361/2016 г. на ВКС, IV г.о., в което е прието, че в исковото
производство по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК нормата на чл. 235,
ал. 3 от ГПК намира приложение и по отношение на настъпилия след подаването на
заявлението за издаването на заповедта за изпълнение и преди приключването на
съдебното дирене във въззивната инстанция факт на изтичане на крайния уговорен
между страните срок за изплащане на задължението по банковия кредит - падежа на
последната погасителна вноска, поради което всички анюитетни вноски, включващи
главница и/или договорни лихви и др., т. е. - цялото вземане на банката по
договора за кредит е изискуемо, независимо от това, че кредитът не е бил обявен
за предсрочно изискуем на длъжника преди подаването на заявлението за
издаването на заповедта за изпълнение.
В случая съдът
намира, че спазването на така дадените указания не води до извод за
основателност на иска. На първо място, ищецът моли да бъде установено
задължение за договорна лихва за периода 06.05.2015 г. – 04.07.2016 г., което
се установи, че е погасено.
Що се отнася до
главницата, надвнесената сума от 6 252.60 лева покрива и задълженията за заплащането
й до приключване на устните състезания пред настоящата инстанция, както и
претенцията за такси за периода 06.06.2015 г. – 04.07.2016 г.
По така изложените
съображения искът следва да бъде отхвърлен, като на ответника се присъдят
претендираните от него разноски.
Съгласно
представения списък те се изразяват в заплатени адвокатски възнаграждения - 2 500
лева за настоящото производство и 500 лева - в производството по ч.гр.д. №
36918/2016 г. по описа на СРС, 126 състав.
Представителят на
ищеца е възразил за прекомерност на възнагражденията, които съдът намира за
неоснователни. Предвид броя и предявените искове, фактическата и правна
сложност на делото и оказаната от адв. А. защита, съдът намира, че адвокатското
възнаграждение от 2 500 лева не е прекомерно. Неговият минимален размер
съгласно Наредба № 1/2004 г. е 2 653.91 лева.
Не е налице
прекомерност и на адвокатското възнаграждение от 500 лева, за което са налице
доказателства да е заплатено изцяло и в брой (л. 34 от ч.гр.д. № 36918/2016 г.)
от П.Д.Т..
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******** срещу П.Д.Т.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 430, ал. 1
и 2 от ТЗ за признаване за установено, че дължи на ищеца сумата от 35 126.63
лева, представляваща незаплатена главница по договор за кредит за извършване на
ремонт/подобрения на недвижим имот № HL 10376/26.05.2006 г., ведно със законната лихва от 05.07.2016
г. до окончателното изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на
4 929.86 лева за периода от 06.05.2015 г. – 04.07.2016 г., такса в размер
на 308.47 лева за периода 06.06.2015 г. – 04.07.2016 г. и нотариални такси в
размер на 371.20 лева, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 36918/2016 г. по описа на СРС, 126 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Ю.Б.“ АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на П.Д.Т., ЕГН **********,
с адрес ***, студио 11 сумата от 3 000 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: