Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
12.02.2024г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и четвърта
година в състав:
Председател: Христинка Димитрова
Членове: Маргарита Стергиовска
Бистра Бойн
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор П. Вълчев при ШОП, като разгледа
докладваното от административен съдия Хр. Димитрова КАНД № 184 по описа за 2023г. на Административен съд – гр.
Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е въз основа на касационна
жалба на директор на Регионална инспекция по
околната среда и водите, гр. Шумен, депозирана против Решение №
298/12.10.2023г., постановено по АНД № 20233630201217 по описа за 2023г. на
Районен съд – Шумен. С оспорения съдебен акт е
отменено Наказателно постановление № 34/19.05.2023г. на директора на РИОСВ, гр.
Шумен, с което на основание чл. 166, т. 3, във вр. с чл. 165, ал. 2, във вр. с
чл. 155, ал. 2 от ЗООС на „Б.Е.“ ЕООД с ЕИК *******, гр.Шумен е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че не е
налице констатираното от районния съд смесване на материалноправни и
процесуалноправни норми от различни нормативни актове, при което закономерно е
била ангажирана отговорността на юридическото лице по реда на ЗООС. В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от Н.Г.– служител с юридическо
образование, която поддържа предявената жалба.
Ответната страна, „Б.Е.“
ЕООД, гр. Шумен, представя писмен отговор чрез адвокат Ц.Д. от АК – Велико
Търново, в който аргументира становището за неоснователност на оспорването,
като отправя претенция за присъждане на съдебни разноски. В съдебно заседание,
редовно и своевременно призован, ответникът се представлява от адвокат Д.,
която заявява, че оспорва жалбата. В пледоарията по същество и в писмени
бележки излага доводи, въз основа на които моли решението да бъде оставено в
сила.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално
допустима, но неоснователна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
„Б.Е.“ ЕООД с ЕИК *******,
гр.Шумен и „А.Т.“ ЕООД с ЕИК *******, с. Хитрино стопанисват съседни площадки
за дейности с отпадъци, находящи се в с. Хитрино кв.12 /УПИ VI и УПИ V/.
На 11.11.2022г.
свидетелите З.П.В.и С.Й.С.- служители на РИОСВ – гр. Шумен, извършили планова
проверка по документи и на площадка за управление на отпадъци, стопанисвана от
„Б.Е.“ ЕООД с ЕИК *******, гр. Шумен, находяща се в с. Хитрино УПИ VI кв. 12, в
присъствието на упълномощено лице – Б.С.Б..
При извършения обход на
площадката било установено, че се съхранява на бетонна площадка в Биг - Бегове
239.525т. отпадък с код 16 02 16. Генерираните от дейността по третиране на
отпадъци се съхранявали на закрито на бетонна площадка. Била констатирана липса
на ограда на площадката и същата не била ясно разграничена от съседните имоти.
Установеното при извънредната проверката било отразено в Констативен протокол №
3В - 78/11.11.2022г., с който на дружеството били дадени четири предписания,
едно от които – т. 4 „Да се постави ограда на площадката и ясно да се
разграничи от съседните имоти. Писмено да се уведоми РИОСВ – Шумен за
изпълнението.“ Определен бил срок на изпълнение 25.11.2022г. и отговорник за
изпълнение на предписание – управителя на дружеството. Констативният протокол
бил съставен в присъствието на Б.Б.и бил подписан от нея, с направено саморъчно
отбелязване, че няма възражения. На Б.. било връчено и копие от същия.
Същият ден свидетелите В.
и С. извършили планова проверка по документи и на площадката за управление на
отпадъци, стопанисвана „А.Т.“ ЕООД. При извършения обход на площадката било
установено, че поставеното ограждение за разграничаване на двете площадки,
едната стопанисвани от „А.Т.“ ЕООД и а другата от „Б.Е.“ ЕООД, било временно
демонтирано. Със съставения констативен протокол № СС – 063/11.11.2022г. на „А.Т.“
ЕООД било дадено предписание, съставляващо т.2 – да бъде възстановено
заграждението за разграничаване на двата парцела, със срок за изпълнение –
25.11.2022г.
На 25.11.2022г. било
депозирано уведомление, с което „Б.Е.“ ЕООД уведомява РИОСВ гр.Шумен, че
даденото предписание №4 с Констативен протокол № 3В 78/11.11.2022г. било
изпълнено, като за разграничаване на двата парцела /V и VI/ било поставено
ограждение.
На 13.12.2022г.
свидетелите В. и С. извършили извънредна проверка, в присъствието на Б.Б.на
площадката за управление на отпадъци, стопанисвана от „Б.Е.“ ЕООД, във връзка с
изпълнение на предписанията дадени с Констативен протокол № 3В - 78/11.11.2022г.
При извършения обход било констатирано, неизпълнение на даденото в т.4 от КП
предписание. Било установено, че имотът не е ясно разграничен от съседните
имоти като нямало поставена ограда.
Резултатите от
проверката са обективирани в Констативен протокол № 3В - 92/13.12.2022г., съставен
в присъствието на Б.. и подписан от нея, с направено саморъчно отбелязване, че
на площадката били налични платна и ограда, но поради лоши метеорологични
условия не била в състоянието, в което я поставили, поради силния вятър.
С КП № 3В - 92/13.12.2022г.
на дружеството отново било дадено предписание „Да се постави ограда на
площадката на „Б.Е.“ ЕООД, с.Хитрино и ясно да се разграничи от съседните
имоти. Писмено да се уведоми РИОСВ – Шумен за изпълнение на предписанието“, със
срок на изпълнение 20.12.2022г. и отговорник – управителя на дружеството.
Същия ден свидетелите Венелинов
и С. извършили извънредна проверка и на площадката за управление на отпадъци,
стопанисвана „А.Т.“ ЕООД, във връзка с изпълнение на същото предписание дадено
с № СС – 063/11.11.2022г. При извършения обход било констатирано, неизпълнение
на предписанието, тъй като подготвеното за монтаж ограждение не било поставено.
Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол № СС -
065/13.12.2022г., съставен в присъствието на управителя И.Ж.и подписан от него,
с направено саморъчно отбелязване, че няма възражения.
На 21.02.2023г. свидетелят
Венелинов съставил срещу „Б.Е.“ ЕООД с ЕИК *******, гр. Шумен АУАН № 3В - 03 за
нарушение на чл.166, т.3, във вр. с
чл.155, ал.2 от ЗООС, в присъствието на Б. Б.., в качеството ѝ на
упълномощено лице. При предявяване на акта Б.. отразила, че до 20.02.2023г. на
площадката имало поставена ограда, но поради пренареждане на складирането се
наложило да я отстранят временно, поради независещи от дружеството причини.
Посочила също така, че ще възразят в законоустановения срок.
Впоследствие писмени
възражения не са били депозирани.
Въз основа на така
съставения акт било издадено наказателното постановление, предмет на съдебен
контрол във въззивната инстанция.
При така установената
фактическа обстановка и съобразявайки приобщените писмени и гласни
доказателства съдът приел, че двете проверки са извършени по реда на Закона за
управление на отпадъците и са приключили с констативни протоколи, издадени на
основание чл.119 и чл.120 от него, при което дадените преписания от контролните
органи са били отново по реда на чл.119 и чл.120 от ЗУО. Съдът посочил също, че
нарушението на разпоредбата на чл.120 от ЗУО осъществява самостоятелен състав
при друга санкционна норма - чл.156, ал.1 от ЗУО, която изрично предвижда
санкциониране на лице, което не изпълни предписание на контролните органи по чл.120
от ЗУО. Същата урежда и различен размер на наказанието от наложената санкция по
реда на ЗООС. При това положение съдебният състав заключил, че в случая е
допуснато неправомерно смесване на материалноправни и процесуалноправни норми,
уреждащи различни процедури – при извършена проверка и дадени задължителни
предписания по реда на един закон, административно обвинение и санкциониране за
неспазване на това предписание по друг закон, за което не е проведена
съответната процедура, доколкото в АУАН и в НП е дадена правна квалификация на
извършеното нарушение и същото е санкционирано по друг закон - чл.166, т.3, във вр. с чл.165, ал.2, във вр.
с чл.155, ал.2 от ЗООС. Съдебният състав счел, че констатираната нередовност не
може да бъде преодоляна чрез преквалифициране на нарушението, доколкото се
касае за по – тежко наказуемо нарушение, поради което отменил атакувания пред
него правораздавателен акт.
Настоящият касационен състав споделя изводите
на въззивната инстанция и намира, че е налице допуснато съществено нарушение,
съставляващо основание за отмяна на процесното наказателно постановление. От
съдържанието на коментираните от районния съд констативни протоколи и от
показанията на разпитаните свидетели – служители на РИОСВ се установява, че
проверките и дадените предписания са инициирани по реда на Закона за управление
на отпадъците, а нормативната основа за това са нормите на чл.119 и чл.120 от
ЗУО. С разпоредбата на чл.119, ал.1 и ал.7 от ЗУО контролните органи от РИОСВ
са оправомощени да извършват проверки по документи и /или на място, като при
констатирани нарушения дават задължително предписание и определят срок за
отстраняване на нарушенията. Правомощията за отправяне на задължителни
предписания с констативен протокол, съставен от органите на РИОСВ, при констатирани
нарушения, установени в хода на извършвани проверки, са разписани и с нормата
на чл.120 от ЗУО. Цитираната разпоредба указва, че при констатирани нарушения
контролните органи дават задължително предписание в констативния протокол с
определен срок за тяхното отстраняване и/или съставят актове за установяване на
административни нарушения. Неизпълнението на задължително предписание на
контролен орган, е квалифицирано като административно нарушение с разпоредбата
на чл.156, ал.1 от ЗУО, според която за неизпълнение на предписание по чл.113,
ал.3 или чл.120 на физическите лица се налага глоба в размер от 2000 лв. до
10000 лв., а на юридическите лица имуществена санкция в размер от 5000 до 20000
лв.
От това следва, че
неизпълнението им би могло да разкрие белезите на административно нарушение на
режима, заложен в ЗУО. С издаденото впоследствие наказателно постановление
обаче на дружеството се вменява неизпълнение на дадени по реда на чл.155, ал.2
от ЗООС предписания, каквито по делото липсват – не само, че това основание не
е посочено в КП, но и от наличните доказателства се установява, че
предписанията и последващата проверка са предприемани по реда на ЗУО. Това
несъответствие е от съществено значение, доколкото неизпълнението на
задължителни предписания е въздигнато в състав на административно нарушение и в
двата нормативни акта, съответно в чл.156, ал.1 от ЗУО и в чл.166, т.3 от ЗООС.
Освен в регламентирания санкционен размер, отлики се откриват и в кръга
длъжностни лица, оправомощени да съставят актове по реда на ЗУО и на ЗООС.
Допуснатата непрецизност при определяне правната квалификация на вмененото на
дружеството нарушение е съществена и решаваща, и препятства пораждане на
целените със съставянето на акта и с наказателното постановление правни последици.
Административните нарушения се наказват с предвидената за тях административно
наказателна или имуществена отговорност, поради което е правно недопустимо да
се прилага като основание за нейното ангажиране административно наказателна
разпоредба, чийто състав не се осъществява от установените факти. Ето защо
неправилната правна квалификация на релевантните факти и невъзможността
деянието да бъде преквалифицирано от районния съд обуславя незаконосъобразност
на издаденото наказателно постановление. В мотивите на обжалваното съдебно
решение въззивният съд е изложил подробни аргументи както по описаното в НП
неизпълнение на задължение, така и досежно дадената от административно
наказващия орган правна квалификация, които изцяло се споделят от настоящия състав
и на основание чл.221, ал.2 от АПК съдът препраща към тях.
В обобщение Шуменският
административен съд приема, че въззивният съд е приложил правилно материалния
закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно
основание за отмяна на неговото решение. С оглед изложеното настоящата
инстанция намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен
съд - гр. Шумен като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора
и своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника,
доказано по основание и размер, в тежест на ответника по касация РИОСВ – гр.
Шумен, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН следва да бъдат възложени направените
разноски от „Б.Е.“ ЕООД с ЕИК *******, гр. Шумен, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 550 /петстотин
и петдесет/ лева.
Водим от горното
Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 298/12.10.2023г.,
постановено по АНД № 20233630201217 по описа за 2023г. на Районен съд – Шумен.
ОСЪЖДА
Регионална инспекция по околна среда
и води – гр. Шумен да заплати на „Б.Е.“ ЕООД с ЕИК *******, гр. Шумен,
деловодни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 550
/петстотин и петдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................