РЕШЕНИЕ
гр. София, …06.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен състав, в публичното заседание на четиринадесети декември през
двехиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 3331 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ищеца „Т.С.” ЕАД срещу решение от 10.01.2020г., постановено по гр.
дело № 78421/2017г. на Софийски районен съд, 68 състав, с което са отхвърлени предявените от дружеството
- жалбоподател срещу Й.А.И., Р.Й.И. и И.А.И. искове по чл. 422 от ГПК за признаване
за установено по отношение на жалбоподателя, че всеки от въззиваемите дължи плащане
на сумата 2 226. 52 лв. - – главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2013г. – месец април 2016г., както и сума за реално
потребена енергия; сумата 12. 43 лв.
– цена на услугата дялово разпределение за периода 01.12.2013г. – 30.04.2016г.;
сумата 420. 91 лв. – лихва за забава върху
главницата за незаплатена топлинна енергия за периода 15.09.2014г. – 28.07.2017г.
и сумата 2. 59 лв. – мораторна лихва
върху цената на услугата дялово разпределение, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по гр.д. № 63145/2017г. на СРС, 68 с-в.
В жалбата се
поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в
атакуваната част. Въззивникът – ищец поддържа, че по делото е доказано, че ответниците
са наследници по закон на И. Й.И., като е доказано и правото на собственост на
последния върху процесния топлоснабден имот, съгласно представената по делото
заповед от 29.05.79г. и протокол от ОС на собствениците за избор на фирма за
дялово разпределение, в който фигурира негов подпис в качеството на собственик.
Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявените
искове, с присъждане на разноски.
Въззиваемите – ответници Й.А.И.,
Р.Й.И. и И.А.И. оспорват жалбата по съображения, изложени в неподписан писмен
отговор, подаден от техния пълномощник. До приключване на устните състезания по
делото не са изпълнени указанията на съда за подписване на отговора, поради
което съдът приема, че липсва подаден отговор на жалбата.
Третото лице - помагач „Т.с.“
ЕООД не заявява становище по жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч.
1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
По същество обжалваното първоинстанционното
решение е частично неправилно.
Предявени
са по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК установителни искове за парични притезания, за
които е издадена заповед за изпълнение по
гр.д. № ч.гр.д. № 63145/2017г. на СРС, 68 с-в срещу ответниците за заплащане разделно,
по равно, на главница за незаплатена топлинна енергия за периода м. май 2013г. –
м. април 2016г. и на главница за дялово разпределение за периода 15.09.2014г. –
28.07.2017г., както и на вземания за мораторни лихви върху всяка от
претендираните главници.
СРС
е отхвърлил исковете срещу въззиваемите – ответници по съображения, че не е
доказано облигационно правоотношение между страните по доставка на топлинна
енергия при условията на пълно и главно доказване. Изложил е съображения, че
искът е предявен срещу ответниците в качеството им на наследници по закон на И.
Й.И., а по делото няма доказателства за правото на собственост на последния,
доколкото представената по делото заповед от 1979г. на Председателя на ИК на СОНС,
не е подписана, не е подпечатана и липсват доказателства да е влязла в сила,
като не са и представени доказателства за плащането на определената в заповедта
сума от обезщетеното лице. Отделно е посочено в мотивите на обжалваното
решение, че ответникът Р.Й.И. не е наследник по закон на И. Й.И..
По делото не е спорно и установено /удостоверение за наследници № УГ01/05.10.2017г./,
че ответниците Й.А.И. и И.А.И. са единствените наследници по закон на И. Й.И.,
починал на 13.09.2002г., като негови внуци.
По делото е представена в извлечение в заверен препис заповед №
А-0-08-1482/29.05.1979г., изд. на основание чл. 100, ал. 1 ЗТСУ от Председателя
на ИК на СОНС, съгласно която на наследодателя на ответниците И. Й.И., е предоставен
в обезщетение процесния топлоснабден имот – ап. № 39, находящ се в ж.к. *****6
/стар № бл. 24, съгласно представено удостоверение от 06.12.2012г. за идентичност
на административен адрес от СО – Район Надежда/.
По делото е представен списък на живущите в процесната сграда от
09.04.1980г., в който за процесния ап. № 39 е налице подпис от наследодателя И.
Й.И..
Отделно по делото е налице представено писмо изх. № Г 72/21.01.2013г. от
ищцовото дружество, съдържащо покана за доброволно изпълнение на дължимите суми
за незаплатена топлинна енергия, връчено чрез обратна разписка лично на
ответника И.А.И.
При така изложеното, въззивният съд не споделя изводите на СРС за липса
на доказано облигационно правоотношение между наследодателя на ответниците Й. и
И. И.– И. Й.И. и топлофикационното дружество досежно процесния топлоснабден
имот. В първоинстанционното производство в срока по чл. 131 ГПК не е направено изрично
оспорване на правото на собственост на наследодателя на ответниците Й.А.И. и И.А.И.,
като в хода на производството не е оспорена и представената заповед по чл. 100,
ал.1 ЗТСУ /отм/, в качеството й на писмен документ и с оглед липсата на
реквизити. Исковете са оспорени от ответниците с твърдения, че фактически не
ползват имота и с възражение за давност.
Заповедта по чл. 100, ал. 1 ЗТСУ /отм/ има вещно-прехвърлително действие
относно имота, предоставен в обезщетение. С оглед липсата на оспорване в
качеството й на писмен документ, за съда не съществува служебно задължение да
преценява липсата на реквизити на документа,
включително и с оглед положен печат, още повече наличие на плащане от
обезщетеното лице. Задължението на ищеца да докаже правото на собственост на
наследодателя на ответниците, с оглед установяване пасивната им материалноправна
легитимация като клиенти на топлинна енергия, е изпълнено от представените
писмени доказателства, преценени в съвкупност, с оглед въведените по делото
противопоставими права.
От изложеното следва, че ответниците Й.А.И. и И.А.И., като наследници
по закон на И. Й.И., са придобили правото на собственост върху имота и имат качеството клиенти на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на чл. 153 вр. § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, респ. са материалноправно
легитимирани да отговарят по исковете и съгласно чл. 155 от ЗЕ, дължат
заплащане на цената на отдадената за процесния имот топлинна енергия, за
претендирания период. Ето защо исковете срещу тях са доказани по основание.
По отношение на ответника Р.Й.И. исковете са неоснователни, тъй като
същата няма качеството наследник по закон на починалия собственик на
топлоснабдения имот.
Сградата, в която се намира процесният апартамент, е в режим на етажна
собственост и в течение на процесния период ищецът е подавал в нея топлоенергия
за битови нужди. Подаването на топлинна енергия към процесния имот през
процесния период, се установява приетото
от СРС заключение на СТЕ. Измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено от
етажните собственици на „Т.с.“ ЕООД, с договор, също приет като писмено
доказателство. Същият е сключен от упълномощени представители на етажните
собственици, съгласно протокол на общото събрание.
Съгласно
констатациите на приетата неоспорена СТЕ, остойностяването на потребената
топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите
към този момент нормативни разпоредби, като за целия процесен период
м.05.2013г. – м. април 2016г.,
стойността на незаплатената главница е в размер на общо сумата 6 679.
59 лв., от които начислена сума по фактури 5833. 99 лв. и сума за доплащане
след изравнения за процесния период – 845. 56 лв. Вещото лице е дало
заключение, че в рамките на исковия период в процесния апартамент има 3 броя
отоплителни тела и щранг – лира в баня, но без поставени ИРРО, като за целия
период не е осигурен достъп. Съгласно заключението, поради липса на уреди на
отоплителните тела и неосигурен достъп, ТЕ за отопление е начислена по реда на
т.6.5 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/2007г. за
топлоснабдяването, по служебен разход на максимална мощност. Сумите за топла
вода са формирани на база, на основание
чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-334/2007г.
по 140 л на обитател за едно денонощие на потребление. Констатациите на вещото
лице за липса на осигурен достъп и за липса на поставени уреди на отоплителните
тела не са оспорени от ответниците. Предвид изложеното, е приложима нормата на т.
6.7 вр. т. 6.5. от Методиката към чл. 61 от Наредба № 16-334/2007г., съгласно
която при
неосигуряване на достъп за отчет на уредите на определените от лицето по чл. 139б ЗЕ дати, се прилагат разпоредбите
на т. 6.5, т.е. се прилага екстраполация по
максимален специфичен разход на сградата.
Съгласно
заключението на приетата ССчЕ, стойността на незаплатената топлинна енергия за
процесния имот възлиза на сумата 6 679. 55 лв., определена съгласно три
посочени общи фактури и три изравнителни фактури, индивидуализирани подробно по
видове и стойност от вещото лице.
По
изложените съображения, искът за главницата за незаплатена топлинна енергия е
доказан по основание срещу ответниците И. и Й. И., съобразно двете заключения
на СТЕ и ССчЕ, които сочат идентичен размер на общо претендираната главница.
По възражението за давност, което не е
разгледано от първоинстанционния съд: Същото е частично основателно.
Задълженията за плащане на цената на
доставяната топлинна енергия представляват задължения за периодично плащане по
смисъла на чл. 111, б. „в”, пр. 3 от ЗЗД и се погасяват с изтичане на кратката
тригодишна погасителна давност. В този смисъл е и задължителната практика на
ВКС, обобщена с ТР № 3/2012г. на ОСГТК
на ВКС. Този извод се налага от еднородния и периодичен характер на
задълженията, които, независимо че имат в основанието си доставка на топлинна
енергия, съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗЕ се дължат на месечни вноски, включително
в случаите, при които окончателният общ размер на задължението се определя в
края на отчетен период по реда на чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЕ. Изводът
следва и от характера на насрещното задължение на топлоснабдителното дружество
– задължението на това дружество е да осигури постоянно топлоснабдяване до
процесния имот срещу плащането на ежемесечни вноски, а не да достави определен
брой единици топлинна енергия срещу предварително определена цена с разсрочено
плащане на месечни падежи.
Давността започва да тече от датата, на
която вземането е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В случая по отношения на
вземанията за периода м. май 2013г. – 12.03.2014г. безспорно е налице изтекла погасителна
давност, съобразно уговорения в чл.33, ал. 1 от действащите към този момент
Общи условия на ищцовото дружество, одобрени през 2008г., с падеж – 30 - дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
По отношение на вземанията за периода при
следващите ОУ, одобрени с решение от 03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от
12.03.2014г.: Съгласно чл. 33, ал.1 от новите ОУ, клиентите са длъжни да
заплащат месечните суми за топлинна енергия в 30 - дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на топлопреносното предприятие.
Публикуването има характер на покана на изпълнение, поради което, давността
започва да тече от датата на възникване на вземанията, по арг. от чл. 114, ал.
2 ЗЗД. Издаването на обща фактура не променя падежа на общото задължение, респ.
давността не започва да тече от изтичане на 30 - дневния срок от публикуването
й за фактурираните и потребени услуги за минал период, поради което при Общите
условия от 2014г.,за давността е приложима нормата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
Предвид изложеното, вземанията за
главница и лихви, които са станали изискуеми три години преди датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК /11.09.2017г./, а именно за периода м.05. 2013г. – м. август 2014г., са
погасени по давност. Вземането за м. август е станало изискуемо на
01.09.2014г., поради което също е погасено по давност към момента на подаване
на заявлението.
Съобразно заключението на приетата ССчЕ,
размерът на непогасените по давност вземания за периода м. септември 2014г. –
м. април 2016г., възлиза на сумата общо 4
733. 22 лв. Исковете са предявени разделно срещу всеки ответник при квота 1/3
част от цялото вземане.
При така изложеното, с оглед
диспозитивното начало в процеса, искът за главницата за незаплатена топлинна
енергия срещу всеки от ответниците Й.А.И. и И.А.И. е основателен и доказан до
размера на сумата 1 577. 74 лв. /1/3 от 4733. 22 лв./ за непогасения по давност
период, а за разликата до пълния предявен размер на претендираната главница,
исковете срещу всеки от посочените двама ответница, са неоснователни, като
погасени по давност.
По отношение на исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 402. 91 лв. срещу всеки ответник:
С погасяването по давност на част от
вземанията за доставена топлинна енергия се погасяват и лихвите за забава,
дължими по отношение на тези вземания, включително за периодите, по отношение
на които тригодишната давност не е изтекла – чл. 119 от ЗЗД.
В случая процесният във
въззивното производство период на иска за мораторна лихва е 15.09.2014г. – 28.07.2017г., към който са приложими Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ АД, одобрени с решение
от 03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г., както и следващите Общи условия, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Както бе посочено по-горе, съгласно чл.
33, ал.1 от ОУ от 2014г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за
топлинна енергия в 30 -дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на топлопреносното предприятие. Публикуването има характер на
покана, като по делото не са ангажирани никакви доказателства за осъществяване
на този факт. По делото не се твърди и доказва да е изпратена покана до
длъжника по друг начин. Предвид изложеното, съдът намира, че при действието на
ОУ от 2014г., настъпила забава не е доказана.
Исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД са частично основателни срещу ответниците И. и Й. И.за сумата
общо 172. 42 лв., представляваща лихва
за забава върху главницата от 1983. 18 лв. по фактура № **********/31.07.2016г.
за периода 16.09.2016г. – 28.07.2017г., съгласно заключението на ССчЕ. По арг.
от приложимия чл. 33, ал. 1 вр. чл. 32, ал. 1 и 2 от ОУ от 2016г., падежът на
задължението за плащане на доставената топлинна енергия е 45 - дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася. По изложените съображения, досежно
визираната фактура е налице доказана забава за плащане на задължението, по арг.
от действащите към този момент ОУ от 2016г. в посочения от заключението на ССчЕ
общ размер, или искът за мораторна лихва върху вземанията за незаплатена
топлинна енергия е основателен и доказан до размера на сумата 57. 47 лв. срещу
всеки от ответниците И. и Й. И.– мораторна лихва върху главницата за незаплатена
топлинна енергия за периода 16.09.2016г. – 28.07.2017г., а в останалата част
исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД са неоснователни и недоказани.
По
отношение на исковете за установяване дължимост на такса за услугата дялово
разпределение:
По арг. от чл.139, ал. 2 ЗЕ, дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139 а ЗЕ. Съгласно чл. 139в ЗЕ, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са
регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на
услугата дялово разпределение
с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия,
които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а
след това - от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение – арг. чл. 139, ал.3, т. 4 ЗЕ. Съгласно чл.
22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ, приложими за процесния период, потребителите /клиентите/ заплащат на доставчика както сумите
за потребление на ТЕ, така и сумите за извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях
търговец, като стойността ѝ се формира от: 1/ цена за обслужване на
партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за
отчитане на един уред за и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане
на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща
допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на
заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвид изложеното, ищецът е активно материалноправно
легитимиран по иска за заплащане на услугата дялово разпределение. По делото е
безспорно установено извършването на услугата дялово разпределение от третото
лице - помагач, по силата на представен по делото договор, сключен с ищеца,
поради което исковете са доказани по основание. Възражението за давност на
ответниците е частично основателно досежно вземането за дялово разпределение за
м. юни 2014г. в размер на сумата 6. 12 лв. /съгласно заключение на ССчЕ/, тъй
като исковата молба е подадена на 11.09.2017г., при изтекла към този момент 3 -
годишна давност за посоченото вземане.
Предвид изложеното, искът е
основателен и доказан до размера на сумата общо 31. 16 лв., начислена за
услугата дялово разпределение за целия имот за периода м. май 2015г. – м.април
2016г. съгласно констатациите на ССчЕ, а за разликата до пълния предявен размер
искът е неоснователен, като погасен по давност. С оглед изложеното, исковете
срещу всеки от ответниците И. и Й. И.са основателни до размера на сумата 10. 39
лв., с оглед диспозитивното начало в процеса.
По отношение на вземането за лихва
върху главницата за стойността на услугата дялово разпределение, не се твърди и
доказва да е настъпила забава по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Вземането не е
срочно, поради което Общите условия са неприложими, а за изпадане на длъжника в
забава следва да е изпратена и връчена покана. Такава в случая не е налице,
поради което следва да се приеме, че не е налице настъпила забава и исковете правилно
са отхвърлен от СРС.
Акцесорните искове за лихви срещу
ответника Р.И. са изцяло неоснователни, поради неоснователност на главните
искове.
При горните мотиви, жалбата на ищеца е
частично основателна и решението на СРС за отхвърляне на исковете срещу всеки
от ответниците Й.А.И. и И.А.И. за главница до размера на сумата 1 577. 74 лв.–
незаплатена топлинна енергия за периода м. септември 2014г. – м. април
2016г. и до размера на сумата 10. 39 лв. срещу всеки – цена на услугата дялово
разпределение за периода м. май 2015г. – м. април 2016г., както и в частта за
отхвърляне на исковете до размера на
сумата 57.
47 лв.– мораторна лихва върху главницата
за незаплатена топлинна енергия за периода 16.09.2016г. – 28.07.2017г., следва да бъде отменено и вместо него постановено
друго за уважаване на исковете до горепосочените размери, а в останалата част –
за отхвърляне на исковете срещу И. и Й. И.за разликата до пълните предявени размери и
за отхвърляне изцяло на исковете за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение - потвърдено, макар и по
други мотиви.
При този изход на спора, решението
следва да бъде отменено в частта досежно присъдените в полза на всеки от ответниците
И. и Й. И.разноски над сумата 170 лв. до пълния присъден размер от 450 лв. за
всеки - разноски за СРС и над сумата 152 лв. до пълния присъден размер от 400
лв. – разноски за заповедното производство.
Решението следва да бъде изцяло
потвърдено в частта за отхвърляне на исковете срещу ответника Р.Й.И. и
присъдените в нейна полза разноски.
На въззивника - ищец следва да бъдат присъдени
разноски, платими от всеки от ответниците И. и Й. И., както следва: за
заповедното производство, съобразно уважената част на исковете - сумата 43. 35
лв. лв.; за първоинстанционното
производство – сумата 156. 84 лв. /държавна такса, депозити за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение/ и за въззивното производство – сумата 53. 59 лв. – държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
На пълномощника
на въззиваемите не следва да се присъдят претендираните на основание чл. 38
ЗАдв разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, тъй като от
последния не са извършени процесуални действия, както по подаване на отговор на
въззивната жалба, така и явяваване в открито съдебно заседание или подаване на
молба в закрито заседание.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 10.01.2020г., постановено по гр. дело № 78421/2017г.
на Софийски районен съд, 68 състав, в
ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Й.А.И. и И.А.И. искове
по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено по отношение на жалбоподателя, че всеки от ответниците
дължи плащане на сумата 1 577. 74 лв.–
незаплатена топлинна енергия за периода м. септември 2014г. – м. април 2016г.;
сумата 10. 39 лв. –
цена на услугата дялово разпределение за периода м.
май 2015г. – м. април 2016г. и сумата 57. 47 лв. – лихва за забава върху главницата за незаплатена
топлинна енергия за периода 16.09.2016г. – 28.07.2017г., както и в ЧАСТТА, с която „Т.С.“ ЕАД е осъден на основание чл.
78, ал. 3 ГПК да заплати на Й.А.И. и на И.А.И.
разноски над сумата 170 лв. до
пълния присъден размер от 450 лв. за всеки - разноски за СРС и над сумата 152 лв. до пълния присъден размер от
400 лв. – разноски за заповедното производство и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Й.А.И., ЕГН ********** дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление *** Б, сумата 1 577. 74 лв.– незаплатена топлинна енергия за периода м. септември
2014г. – м. април 2016г. за имот с абонатен № 057456, ведно със законната лихва
върху сумата от 11.09.2017г. до окончателното изплащане; сумата 10. 39 лв. –
цена на услугата дялово разпределение за периода м.
май 2015г. – м. април 2016г., ведно със законната лихва върху сумата от
11.09.2017г. до окончателното изплащане и
сумата 57. 47 лв. – лихва за забава върху главницата за незаплатена
топлинна енергия за периода 16.09.2016г. – 28.07.2017г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 63145/2017г. на
СРС, 68 с-в.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И.А.И., ЕГН ********** дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление *** Б, сумата 1 577. 74 лв.– незаплатена топлинна енергия за периода м. септември
2014г. – м. април 2016г. за имот с абонатен № 057456, ведно със законната лихва
върху сумата от 11.09.2017г. до окончателното изплащане; сумата 10. 39 лв. –
цена на услугата дялово разпределение за периода м.
май 2015г. – м. април 2016г., ведно със законната лихва върху сумата от
11.09.2017г. до окончателното изплащане и
сумата 57. 47 лв. – лихва за забава върху главницата за незаплатена
топлинна енергия за периода 16.09.2016г. – 28.07.2017г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 63145/2017г. на
СРС, 68 с-в.
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 10.01.2020г., постановено по гр. дело № 78421/2017г. на Софийски районен
съд, 68 състав, в останалата част.
ОСЪЖДА Й.А.И.,
ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 43. 35 лв. – разноски за заповедното
производство; сумата 156. 84 лв. – разноски за първоинстанционното производство
и сумата 53. 59 лв. – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА И.А.И.,
ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 43. 35 лв. лв. – разноски за
заповедното производство; сумата 156. 84 лв. – разноски за първоинстанционното
производство и сумата 53. 59 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при участието
на „Т.с.“ ЕООД – трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението, на основание чл.
280, ал. 3 ГПК, не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове:1. 2.