№ 415
гр. Пловдив, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Весела Ив. Евстатиева
Членове:Миглена Р. Маркова
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
в присъствието на прокурора Светослава Ст. Пенчева
като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20245300601363 по описа за 2024 година
С Присъда № 63/19.03.2024г. по НОХД № 4010/2023г. по описа на
Районен съд – Пловдив, подс. Я. О. П. е признат за невинен да е извършил
престъпление по чл. 343в, ал.3, вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.
304 от НПК го е оправдал по така повдигнатото му обвинение.
Със същата присъда подсъдимия Я. О. П. е признат за невинен и в това
да е извършил престъпление по чл.343б ал.4 вр. с ал.3, вр. с чл.28 ал.1 от НК,
поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по така
повдигнатото му обвинение. На основание чл.190 от НПК е постановено
разноските да останат за сметка на държавата.
Срещу постановената присъда е постъпил протест, допълнение към
протеста и своевременно подадено становище, с което е отстранен пропуска в
протеста, с които съдебният акт се атакува като неправилен и
незаконосъобразен. Иска се присъдата да се отмени в частта, в която
подсъдимият е признат за невиновен в извършване на престъпление по
чл.343б ал.4 вр. с ал.3, вр. с чл.28 ал.1 от НК и да бъде признат за виновен по
така повдигнатото му обвинение като му бъде наложено наказание в размер на
1 година и 6 месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим, както и глоба в размер на 800лв.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция ОП-Пловдив
1
поддържа протеста и допълнението към него с наведените в тях доводи и
искания. Излагат се съображения, че при проведеното съдебно следствие пред
въззивната инстанция са събрани безспорни и категорични доказателства, че
подсъдимият е извършил престъплението по чл.343б ал.4 вр. с ал.3, вр. с чл.28
ал.1 от НК, поради което и присъдата на РС-Пловдив следва да се отмени и да
се постанови нова, с която същия да бъде признат за виновен по предявеното
му обвинение и му бъде наложено наказание в размер на 1 година и 6 месеца
лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим,
както и глоба в размер на 800лв.
Подсъдимият в съдебното заседание моли първоинстанционната
присъда да бъде потвърдена.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото,
становищата на страните в протеста, допълнението към него и изложеното
пред настоящия съдебен състав и като съобразно правомощията си по чл.313
и чл.314 от НПК провери изцяло правилността на присъдата по посочените от
страните основания и извън тях, намира и приема за установено следното:
Протестът е процесуално допустим, подаден в срок, от процесуално
легитимирано лице и е насочен срещу подлежащ на обжалване по реда на
глава ХХІ от НПК съдебен акт. Същият не следва да се разглежда по
същество, тъй като само при положителна констатация, че дейността на
проверявания съд по разглеждане и решаване на делото е в съответствие с
процесуалния закон, може да се извършва проверка и да се правят изводи
относно твърденията за допуснати нарушения на материално правните норми.
В настоящия случай са налице основанията на чл.335, ал.2 вр. с чл.334 т.1, вр.
с чл.348, ал.3, т.2 предл.1-во от НПК, защото от първостепенния съд са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и
не следва протеста да се разглежда по същество.
Настоящият състав на ПОС счита, че изложените от първостепенния съд
фактически изводи не почиват на задълбочен анализ на събраните по делото
доказателства, в разрез с изискванията на чл.305 ал.3 от НПК, тъй- като
доказателствените източници по делото не са обсъдени поотделно и в
съвкупност помежду си.
Първостепенния съд се е задоволил да посочи, в изготвения от него
анализ на доказателствата, че “гореизложената фактическа обстановка се
2
подкрепя от събраните по делото доказателства“, като е посочил, че се базира
на показанията на свидетелите, чийто имена само е изброил, дадени в хода на
съдебното и досъдебното производство, писмените доказателства и
доказателствените средства по същото.
С изключение на обсъждане в мотивите на показанията на свид. М.
дадени на досъдебното производство и обосновка относно причините, поради
които се кредитират същите с доверие относно лицата слезли от лекия
автомобил „Алфа“, липсва каквото и да е излагане на съображения относно
кредитират ли се и в кои части показанията на свидетелите – К.Ц., Н.Я., Й.Х. и
Н.Д..
Маркирано е, че са основателни възраженията на защитата, че
осъдителна присъда не може да почива на показанията на свид.М. с оглед
разпоредбата на чл.281 ал.8 от НПК и евентуалната заинтересуваност на
свид.К. от изхода на делото, след което голословно е посочено, че същите са
взаимноподкрепящи се и не се опровергават от нито едно гласно
доказателство и сочат, че подсъдимия е управлявал лекия автомобил.
Този подход на първостепенния съд, на изброяване, без анализ на
доказателствата и без да е ясно, приетите правни изводи, въз основа на кои
доказателства са изведени, не се възприема като правилен от мнозинството на
настоящия съдебен състав, доколкото не съставлява оценка и анализ на
събрания по делото доказателствен материал. Следва да се отбележи, че
събраните непосредствено от РС-Пловдив, гласни доказателства не могат да
бъдат определени като непротиворечиви и еднопосочни относно фактите и
обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото, поради което и
същите е следвало да бъдат обсъдени обстойно в съвкупност помежду си и
другите доказателства.
От така направения „анализ“ на доказателствата не става ясно за
въззивната инстанция, какви факти и обстоятелства се установяват от
показанията на свидетелите, така че да се кредитират с доверие едни, за
сметка на други показания и причините, поради които показанията на К.Ц.,
Н.Я., Й.Х. и Н.Д. са игнорирани от доказателствената маса. Това прави
невъзможно настоящия съдебен състав да установи начина, по който
възприетите от съда факти се считат за установени и какви са правните
съображения на съда за постановяване на съдебния му акт касателно
3
обвинението по чл.343б ал.4, вр. с ал.3, вр. с чл.28 ал.1 от НК. Изложеното
обуславя неяснота в съдебния акт, което не дава възможност на въззивният
съд да проконтролира правилността и законосъобразността на взетото от
първата инстанция решение и да се произнесе по въпросите, касаещи
съществото на делото. Всякога, когато мотивите са неясни, непълни или
противоречиви е налице липса на мотиви, което е процесуално нарушение от
категорията на съществените, съобразно Решение № 89 от 17.03.2014 г. на
ВКС по н. д. № 121/2014 г., НК, III н. о.
Мотивирането на съдебните решения е елемент на „справедливостта“
на наказателния процес по смисъла на чл.6 параграф 1 от ЕКПЧ,
нарушаването на който рефлектира негативно върху възможността да се
разберат основанията, послужили за взетото решение от съда, за да се изберат
и съответните средства за защита пред по-горната инстанция. Същото е
неотстранимо от настоящата инстанция макар въззивната инстанция като
инстанция по фактите да може да установява нови фактически положения, да
анализира самостоятелно събраните от първата инстанция доказателства, да
приобщава нови доказателства и да прави нови правни изводи, което му
позволява да „поправи„ – да детайлизира и прецизира, в известна степен
мотивите към проверяваната от него присъда. Това правомощие обаче не е
неограничено и безконтролно, защото конституционно уредената
триинстанционна система на съдебно производство по наказателни дела
предполага законосъобразно провеждане на производството пред всяка
инстанция и излагане на ясни и обстойни мотиви в съдебния акт, които да
обективират волята на решаващия орган. Опитвайки се въззивният съд да
доразвие липсващите мотиви, той сам недопустимо съобразно трайната
практика на ВКС ще пререши делото, замествайки изцяло
първоинстанционното производство. Правомощията на въззивният съд като
втора първа инстанция могат да се упражнят само при надлежно проведено
първоинстанционно производство приключило с валиден съдебен акт. В тази
насока следва да се отбележи и че неупражняването на правомощието на
въззивната инстанция визирано в чл.335 ал.2 от НПК може да обоснове
критика към въззивния съдебен състав, че е заместил мотивите на
проверявания съдебен акт, с което е допуснал съществено процесуално
нарушение игнорирайки законовите си правомощия по чл.334 т.1 от НПК в
хипотезата на чл. 335 ал.2 от НПК.
4
Гореизложеното налага извода, че в конкретния казус е налице
основанието на чл.348 ал.3 т.2 пр.1 –во от НПК, което е абсолютно и
безусловно основание налагащо отмяна на атакуваната присъда и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Пловдив, без да се
обсъждат останалите изложените в протеста и допълненията към него
възражения.
Предвид липсата на съответен протест по отношение на деянието по чл.
343в, ал.3, вр. ал.1 от НК, за което подсъдимият е признат за невиновен и
принципа reformatio in pejus в наказателния процес за забрана влошаване
положението на подсъдимия, доколкото констатираните от въззивния съд
пропуски в мотивите не касаят изложените такива по отношение на деянието
по чл. 343в, ал.3, вр. ал.1 от НК, то следва в тази й част присъдата да се
потвърди.
По изложените по-горе съображения и на основание чл.335 ал.2 вр. с
чл.334 т.1 и т.6, вр. чл. 348 ал.3 т.2 пр.1-во от НПК и чл.338 от НПК,
Пловдивският Окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 63/19.03.2024г., постановена по НОХД №
4010/2023г. по описа на Районен съд –Пловдив, І-ви наказателен състав, в
частта с която подсъдимият Я. О. П. е оправдан в извършване на престъпление
по чл.343б ал.4 вр. с ал.3, вр. с чл.28 ал.1 от НК и ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на същия съд в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Да се уведомят страните, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6