№ 17
гр. Разград, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Цветалина М. Дочева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20223300500026 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 – 438 ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 26034 от 15.12.2021г. на взискателя
"МИКРО-67" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Разград, п.к. 7200, индустриален квартал, представлявано от М.Д.М., чрез
пълномощника адвокат М.Р. М. от АК – Разград, срещу постановление за
прекратяване на изпълнително дело № 3816 от 01.12.2021г. постановено по
изп. дело № 20189120400524 г. по описа на ЧСИ Г.А.С., рег. № 912 на КЧСИ,
с район на действие ОС – Разград, тъй като вземането е погасено изцяло, с
което е изчерна предмета на изпълнението.
В жалбата се сочи, че обжалваното постановдление е
незаконосъобразно и необосновано. Порида това се моли същото да бъде
отменено изцяло. Сочи се, че не са налице основанията предвидени в ГПК за
прекратяване на производството.
В срока по чл. 436, ал.3 ГПК, длъжникът Кооперация "ТРУДОВО-
ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "МИР"", ЕИК *********, не е подал
възражения по жалбата.
В мотивите по чл. 436, ал.3 ГПК съдебният изпълнител заявява
становище за допустимост на жалбата, както и за нейната неоснователност.
Излага подробни съображения, че цялата сума претендирана от взискателя
е събрана, поради което изпълнението е прекратено като свършено, на
основание чл. 433, ал.2 ГПК.
Съдът, като взе предвид подадената жалба и съдържащите се в нея
1
оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки
се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира
следното:
Съдебната практика, допуска подаване на бланкетна жалба, т.е.
такава, която не съдържа никакви конкретни доводи за опороченост на
обжалваното действие. Така и Решение № 522 от 22.11.2016 г. на ОС - София
по в. гр. д. № 668/2016 г. и Решение № 721 от 12.05.2014 г. на ОС - Варна по
в. гр. д. № 849/2014 г.
Настоящата жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 436,
ал. 1 срещу подлежащ на обжалване акт (чл. 435, ал. 1, т.3 ГПК) от
легитимирано за това лице, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
В мотивите на т. 3 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на
ВКС по т. д. № 7/2014 г., ОСГТК е прието, че: Производството по чл. 435 - чл.
438 ГПК е процесуално средство за защита срещу незаконност на
принудителното изпълнение и има за предмет незаконосъобразни действия
или откази на съдебен изпълнител. Производството е двустранно, спорно,
правораздавателно по характера си /в този смисъл са разрешенията, приети с
ТР № 3 от 12.07.2005 г. по т. дело № 3/2005 г. на ОСГКТК на ВКС/, чийто
предмет е валидността на извършеното от изпълнителния орган действие или
исканото от жалбоподателя негово задължение. Правомощията на окръжния
съд са контролно - отменителни и с реализирането им се упражнява контрол
за законосъобразност на действието или отказа на изпълнителния орган.
Съгласно чл. 437, ал. 3 ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на
данните в изпълнителото дело и представените от страните доказателства.
Съдът служебно следи за валидността на оспорения акт, а за допустимостта
му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата. Така и Решение № 486 от 23.01.2018 г. на СГС по в. гр.
д. № 15275/2017 г.
В тази връзка и след осъществената проверка съдът намира, че
обжалваното постановление е валидно и допустимо. Не е нарушена и
императивна материалноправна норма, поради което съдът дължи
произнасяне по наведените във въззивната жалба доводи за неправилност.
Разгледана по същество, подадената жалба е неоснователна.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите в обжалвания акт и препраща
към тях на основание чл. 272 ГПК. Така и Решение № 260021 от 25.01.2021 г.
на ОС - София по в. гр. д. № 758/2020 г.
За пълнота следва да се посочи и следното:
Обжалваното постановление по съществото си представлява акт
за приключване на изпълнението по смисъла на чл. 433, ал. 2 ГПК,
независимо от това, че в него не е посочена тази правна квалификация, което
обаче не се отразява на законосъобразността на акта. Така и Решение № 6484
от 13.09.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 10860/2019 г.
2
Безспорно в случая не е настъпило никое от предвидените в чл. 433,
ал.1 от ГПК основания за прекратяване на изп. производство. Именно затова
и същото е приключило не на основание цитираната разпоредба, а на осн. чл.
433, ал.2 от ГПК, а както е и посочено в обжалвания акт: поради „погасяване
изцяло, с което се изчерпва предмета на изпълнението“. Няма законова
разпоредба, която да изисква като условие за приключване на изп.
производство взискателят да дава изрично изявление, че е напълно
удовлетворен. Съдебният изпълнител е този, на който е дадено правомощието
да прецени дали са налице основанията за прекратяване/приключване на
изпълнението и което той извършва служебно. Така Решение № 1168 от
1.10.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1920/2018 г., Решение № 3861 от
13.06.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 6620/2018 г., Решение № 12 от 14.04.2021
г. на ОС - Добрич по в. гр. д. № 200/2021 г.
Нормата на чл. 433, ал. 2 ГПК сочи, че изпълнителното производство
се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по
изпълнението.
Основанията, осуетяващи реализацията на правото на взискателя, са
изрично и изчерпателно уредени в разпоредбата на чл. 433 ГПК. Само
настъпването на някоя от законоустановените хипотези освобождава
съдебния изпълнител от служебните му задължения по отношение на
взискателя. Без да е констатирал такова основание, органът по изпълнението
няма свободата да го преустанови.
Изпълнението на задължението по изпълнителния лист след
образуване на изпълнителното производство покрива хипотезата на нормата
на чл. 433, ал. 2 ГПК, съгласно която приключване на изпълнителното
производство може да настъпи при изпълнението на задължението и събиране
на разноските по изпълнението.
Спорният въпрос по делото се свежда до това дали взискателят е
изцяло удовлетворен и са събрани разноските по изпълнението, който е
свързан и с реда за погасяване на сумата, събрана по изпълнителното дело.
Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2017 г.,
ОСГТК, за погасяването на паричните задължения приложение намира
специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което при недостатъчно
изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-
после главницата. Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е
съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от
посочените елемента, или според поставения за тълкуване въпрос /по т. 1/ –
от главница и лихви. Когато извършеното плащане не е достатъчно,
погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на
парично задължение настъпва при условията и в поредността по чл. 76, ал. 2
ЗЗД.
Липсва оспорване от страна на жалбоподателя, че събраните
3
суми, са достатъчни да покрият изцяло вземанията, които се изпълняват
принудително, както и разноските по изпълнението. Следователно налице
са предпоставките по чл. 433, ал. 2 ГПК за приключване на изпълнителното
производство.
В жалбата липсват твърдения от страна на жалбоподателя, че
задължението спрямо него по изпълнителното дело не е изпълнено или,
че не са му заплатени всички разноски по изпълнението. Ето защо, липсва
необходимост от служебно допускане на съдебно-счетоводна експертиза за
установяването на такива задължения.
Жалбоподателят не е положил каквито и да е усилия, за да докаже
оплакванията си. Така и Решение № 183 от 2.07.2020 г. на ОС - Пазарджик по
в. гр. д. № 383/2020 г.
В обобщение, съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без
уважение. Така и Решение № 1224 от 13.02.2020 г. на СГС по в. гр. д. №
15663/2019 г.
Така мотивиран и на основание чл. 437 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 26034 от 15.12.2021г. по
описа на ЧСИ Г.А.С., рег. № 912 на КЧСИ, с район на действие ОС - Разград,
подадена от взискателя "МИКРО-67" АД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр. Разград, п.к. 7200, индустриален квартал, представлявано
от М.Д.М., срещу Постановление за прекратяване на изпълнително дело №
3816 от 01.12.2021г. постановено по изп. дело № 20189120400524 г. по описа
на ЧСИ Г.А.С., рег. № 912 на КЧСИ, с район на действие ОС - Разград, като
неоснователна.
Решението, на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4