Решение по дело №186/2024 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 86
Дата: 21 февруари 2024 г. (в сила от 1 март 2024 г.)
Съдия: Димчо Генев Димов
Дело: 20242330100186
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Ямбол, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20242330100186 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 7 и сл. от Закона за защита от домашно насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба от Д. Г. Г. с ЕГН ********** от с.Г.И., общ.Т., обл.Я.,
ул.“***“ №*** чрез пълномощник адв.И.Г. от АК Я., с искане за издаване на заповед за
защита срещу лицето Г. Д. Г. с ЕГН **********, с адрес: с.Г.И., общ.Т., обл.Я., ул.“***“
№***, понастоящем в ПСИХИАТРИЧНО ОТДЕЛЕНИЕ към МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД
гр.Я..
Молителят твърди, че ответника е негов син и е с поставена диагноза „Параноидна
шизофрения“. Твърди, че от есента на 2011 год. ответника спрял лекарствата и започнал да
употребява алкохол. Ответникът бил лекуван в ПО Х. Д.о, а в последствие и в ДПБ Раднево.
Молителят сочи, че години наред живее в страх и стрес, многократно бил удрян от
ответника и получавал закани от него, че ще го убие.
На 15.01.2024 год., в дома им в с.Г.И., ответникът се заканил на молителя, че ще го
убие, казал: „сега ще умреш“ и му нанесъл два удара с юмрук в лицето.
На 16.01.2024 год., сутринта, ответника продължавал да бъде агресивен и замерели
молителя с един стол, след позвъняване на тел.112 от страна на молителя, дошъл
медицински екип и закарал ответника в МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД гр.Я., където бил и
към момента.
Иска се от съда да наложи на ответника мерките по чл.5, ал.1, т.1,2,3, и 4 ЗЗДН.
В съдебно заседание молителя се явява лично и с процесуален представител по
1
пълномощие адв. И.Г. от АК Я., чрез когото в хода на делото по същество се поддържа
молбата и се иска от съда да наложи по отношение мерките по чл.5, ал.1, т.1,2,3, и 4 ЗЗДН за
максимално предвидения срок от 18 месеца.
В съдебно заседание за ответника се явава в качеството на особен представител
назначен от съда адв.К. К. от АК Я., чрез когото в хода на делото по същество се поддържа,
че след запознаване с фактическата обстановка, както и от разпита на свидетеля, ставало
ясно, че се касае за домашно насилие над родител, с което е застрашено здравето и живота
на същия Предоставя се на съда да реши дали да уважи искането въз основа събраните
доказателства.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
За доказване на твърденията си, молителя е ангажирала декларация по чл.9, ал.3
ЗЗДН, както и писмени доказателства - епикризи, от които се установява, че ответника
страда от параноидна шизофрения и удостоверение за раждане, от което се установява
родствената връзка между страните. По искане на молителя съдът е изискал справка от
Дирекция „Национална система-112“, видно от която са регистрирани две повиквания от
молителя на 16.01.2024 год., съответно в 01.01 ч. и 09.07 ч. Съдът е изискал и справка за
съдимост на ответника, видно от която същият е неосъждан.
По делото по искане на молителя бяха събрани гласни доказателства.
Видно от показанията на св.Я.Т.П., същият познавал страните от доста години, като
инцидента бил станал между Антонов и Атанасов ден. Първо за него научил от комшийката,
а после се срещнал и с молителя. Имал синини по главата. Видимо бил разстроен и казал, че
синът му буйствал и го удрял. Синът му от крайно време употребявал алкохол. Ставал
агресивен. Това не било за първи път. Молителят му казал още, че вечерта спал у
комшийката, а сутринта като се прибрал, синът му продължил да буйства и заплашвал, че ще
го пребие, че ще го убие. След като пиел се дразнил с други хора, но свидетеля не знаел да е
посягал на други.
С оглед установените по делото факти и като взе предвид специалните правила в
производството по ЗЗДН, както и общите приложими такива, съдът приема от правна
страна следното:
Настоящият съд е родово и местно компетентен да се произнесе по подадената молба.
Молбата е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона преклузивен срок
по чл.10, ал.1 ЗЗДН, от и срещу процесуално легитимирано лице по смисъла на чл.3, т.5
ЗЗДН, а разгледана по същество искането на молителя е основателно, на следните
съображения:
Според нормата на чл.2, ал.1 ЗЗДН за домашно насилие се счита всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
2
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. От своя
страна в чл.3 ЗЗДН лимитивно е очертан и кръгът на субектите, чиито действия се
санкционират от този закон. Така е несъмнено, че страните по делото попадат в обхвата на
регулация по ЗЗДН при условията на чл.3, т.5 – тъй като ответника е низходящ – син на
молителя.
Съдът намира за доказани фактите и обстоятелствата изложени в молбата за защита
от домашно насилие. За да обоснове този си извод за осъществен акт на домашно насилие от
страна на ответника, съдът кредитира като годно доказателство, с предвидената в чл.13, ал.3
ЗЗДН формална доказателствена сила, представената по делото декларации по чл.9, ал.3
ЗЗДН, която доказателствена сила не се опроверга от събраните по делото гласни и писмени
доказателства. Напротив, макар и косвено изложеното в молбата на молителя и в
представената по делото декларация се подкрепя от показанията на свидетеля П., пред
когото молителя е споделили непосредствено след инцидента за упражненото от сина му
спрямо него физическо и психическо насилие, както и от приложената по делото справка от
„Национална система 112“.
По-нататък следва да се съпоставят посочените в молбата действия на ответника със
законовото определение, за да се прецени дали те представляват „домашно насилие“.
Съдът намери, че отправените от ответника към баща му закани и нарушаване на
неговия телесен интегритет чрез нанасяне на удари, представлява форма психическо и
физическо насилие и следва да се квалифицира като акт на домашно насилие осъществено
от ответника спрямо молителя съгласно нормата на чл.2 ЗЗДН.
С оглед установеното, съдът счита, че са налице условията за налагане на мерките,
предвидени за защита от домашно насилие в чл.5, ал.1 ЗЗДН спрямо пострадалото лице – Д.
Г. Г. като по отношение на Г. Д. Г. следва да бъдат наложени следните мерки: по чл. 5, ал. 1,
т.1 – задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие; по т.2 –
отстраняване от съвместно обитаваното с пострадалото лице жилище находящо се в с.Г.И.,
общ.Т., обл.Я., ул.“***“ №***, за срок от 12 месеца; по т.3 ЗЗДН – забрана за извършителя
да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални
контакти и отдих на същото на разстояние по-малко от 50 метра, за срок от 12 месеца; и т.4
– забрана да осъществява контакт с пострадалото под каквато и да е форма, включително по
телефон, чрез електронна или обикновенна поща и факс, както и чрез всякакви други
средства и системи за комуникация - до приключване на настоящото съдебно производство с
издаване на заповед за защита или отказ на съда, за срок от 12 месеца.
Видът, условията и срокът на продължителността на мярката по чл.5, ал.1, т.2, т.3 и
т.4 ЗЗДН съдът определи като съобрази вида, характера и тежестта на извършения от
ответника акт на домашно насилие, като същевременно съобрази и болестното състояние на
ответника, като намери, че за това време ще бъдат извършени необходимите действия
заявени от молителя по евентуално лечение и поставяне под запрещение на ответника, в
случай, че са налице законовите предпоставки за това. Съдът намира че така определените
3
по вид и размер мерки за защита от домашно насилие са достатъчни по обем за да
осъществят до този момент търсената закрила на пострадалото лице.
На основание чл.5, ал.2 ЗЗДН, съдът следва да приспадне от срока на определените
мерки за защита от домашно насилие срокът на действие на мерките по издадената срещу
ответника заповед за незабавна защита № ***., считано от 23.01.2024 год.
При този изход на делото и на основание § 1а от Заключителните разпоредби на
ЗЗДН във вр. с чл.78, ал.1 ГПК, следва ответника по молбата да бъде осъден да заплати на
молителя сторените от последния разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600
лева.
На основание § 1а от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във вр. с чл.78, ал.6 ГПК
и чл.11, ал.2 ЗЗДН, следва ответника по молбата да бъде осъден да заплати в полза бюджета
на съдебната власт по сметка на ЯРС сумата от 600 лева, заплатено от бюджета на съда
възнаграждение за назначения му особен представител – адвокат от АК Я., както и сумата от
25,00 лева – дължима държавна такса, или общо сумата от 625,00 лева.
На основание изложените мотиви, Районен съд Ямбол,
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА мерки за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие
по молбата на Д. Г. Г. с ЕГН ********** за извършени спрямо него от Г. Д. Г. с ЕГН
**********, актове на домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН, като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, Г. Д. Г. с ЕГН **********, с адрес:
с.Г.И., общ.Т., обл.Я., ул.“***“ №*** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА
ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо Д. Г. Г. с ЕГН ********** от с.Г.И., общ.Т., обл.Я.,
ул.“***“ №***.
ОТСТРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.2 ЗЗДН, Г. Д. Г. с ЕГН ********** от
съвместно обитаваното с Д. Г. Г. с ЕГН ********** жилище находящо се в с.Г.И., общ.Т.,
обл.Я., ул.“***“ №***, за срок от дванадесет месеца, считано от 23.01.2024 год.
ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН, на Г. Д. Г. с ЕГН ********** ДА
ПРИБЛИЖАВА Д. Г. Г. с ЕГН **********, ОБИТАВАНОТО ОТ НЕГО ЖИЛИЩЕ -
с.Г.И., общ.Т., обл.Я., ул.“***“ №***, ПОСЕЩАВАНИТЕ ОТ НЕГО МЕСТА ЗА
СОЦИАЛНИ КОНТАКТИ И ОТДИХ НА РАЗСТОЯНИЕ ПО-МАЛКО ОТ 100 МЕТРА ,
за срок от дванадесет месеца, считано от 23.01.2024 год.
ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, на Г. Д. Г. с ЕГН ********** ДА
ОСЪЩЕСТВЯВА КОНТАКТ с Д. Г. Г. с ЕГН ********** под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновенна поща и факс, както и чрез
всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от дванадесет месеца, считано
от 23.01.2024 год.
ОСЪЖДА, на основание § 1а от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във вр. с чл.78,
4
ал.1 ГПК, Г. Д. Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. Г. с ЕГН ********** сумата от
600,00 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание § 1а от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във вр. с чл.78,
ал.6 ГПК и чл.11, ал.2 ЗЗДН, Г. Д. Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза бюджета на
съдебната власт по сметка на ЯРС сумата от 625,00 лева – такси и разноски по делото.
Въз основа на решението, на основание чл.15, ал.8 и чл.16, ал.2 ЗЗДН да се издаде
заповед за защита на пострадалото лице, в която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да се
предупреди за последиците по чл.21, ал.4 ЗЗДН – Г. Д. Г. с ЕГН **********, в случай на
неизпълнението и.
Решението и Заповедта да се връчат на страните по делото, като копия от тях да се
изпратят и на РУ МВР Т..
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от днес пред Окръжен съд Ямбол.
Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5