МОТИВИ към Решение № 53 от 15.03.17г по АНД № 108/17г на РС - Свиленград:
Производството по делото е по реда
на чл.378 и сл. на глава ХХVІІІ от НПК.
Образувано
е въз основа на внесено Постановление от 06.02.17г на прокурор от РП-Свиленград, с
което е направено предложение обвиняемият Р.Д.Д. ***, с обвинение за
престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, на основание чл.78аНК.
РП-Свиленград,
редовно призована за о.с.з. не изпраща свой представител.
Обвиняемият
Р. Д.Д. участва в производството - лично, редовно призован и със свой
упълномощен защитник –адвокат. Не оспорва фактическите обстоятелства, изложени
в постановлението на прокурора, като се признава за виновен по обвинението, но
отказва да дава обяснения по делото в о.с.з., възползвайки се от това свое
право. В процесуалното време на последната дума, обвиняемият повторно поддържа
изявление с признание за вината си, изразява искрено съжаление за стореното,
наред с което декларира намерение заа спазване в бъдеще на правомерно
поведение, както и моли ли за налагане на минимално наказание, поддържайки
твърдения за дължими грижи и издръжка на детето си – в бебешка възраст.
Неговият
защитник, аналогично поддържа
процесуално становище – за липса на спор по фактите от позиция на защитата,
както и за основателност на предложението на прокуратурата. По същество, пледира
доверителят му -обвиняемият да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание,
на основание чл. 78а НК, чийто ФС счита за осъществен, в кумулативната даденост
на изискуемите материалноправни предпоставки, респ. липсата на
пречки/ограниченията указани в ал.7 на чл.78аНК. Относно индивидуализацията на
наказанието, защитата претендира глобата
да се наложи в размер на минимума
предвиден в закона, обосновано с имотното състояние на подзащитния му и неговия
социален статус. В тази връзка поддържа аргументи, понастоящем вече обв. Д. да
има семейство – съжителства на фактически съпружески начала и е станал родител,
като за малолетно си дете – бебе полага грижи и следва да осигурява издръжка,
вкл. и на семейството си. Също така, до момента той нямал наложени др.
наказания за административни нарушения, в частност и такива по ЗДвП.
След
съвкупна преценка на събраните и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 02.02.17г
около 11.30 ч., обвиняемият Р.Д.Д. е управлявал товарен автомобил - марка и
модел “Мерцедес 308 Д” с рег. № Х 66 89 ВМ, като се движил на територията на
населено място - гр. Свиленград, по път ІІ-80, в посока ГКПП”Капитан Петко
войвода”. По време на движението си, в района на кръстовището с ул. „Хан
Аспарух” той бил спрян за проверка от полицейски служители
на РУ-Свиленград - свидетелите Драганов и Георгиев. За нуждите на последната, при
изискване на документ за правоспособността да управлява, водачът –обв.Д. не
представил свидетелство за правоуправление на МПС, т.к. не притежавал такова,
което обстоятелство сам признал пред контролните органи - свидетелите. В тази
връзка, св. Драганов и св. Георгиев извършили допълнителна - нарочна справка в АИС на МВР-КАТ, която потвърдила,
че на посоченото лице действително не е било издавано съответното свидетелство
и същият е наказан по административен ред за същото деяние - управление на
автомобил без да е правоспособен, т.е. без свидетелство за управление на МПС.
При тези фактически данни, св. Драганов, съставил на името на обв. Р.Д. АУАН сериен № 126197/02.02.17г за констатираното
административно нарушение, който му се предявил и връчил – надлежно(лично),
като нарушителят не вписал възражения против коностатазиите в него. Видно от
съдържанието на приложените по делото-официална справка на
ОД-МВР-РУП-Свиленград от 02.02.17г, изготвена от полицейски инспектор /л.4 от
ДП/ и придружаваща я справка/компютърна/ - разпечатка от АИС на сектор КАТ при
същото ОДП, наименова „справка за нарушител/водач”, обв. Р. Д.Д. не притежава
свидетелство за управление на МПС и не му е издавано такова, до момента. Следователно
доказва се той да е
неправоспособен водач, предвид така удостоверените обстоятелства. В
действителност, той е издържал успешно изпит за придобиване правоспособност на
водач на МПС и то още на 15.12.15г, но едва в началото на 2017г – 18.01.17г е
предприел действия за снабдяването си с официалното СУ МПС по надлежния ред,
подавайки необходимите за това документи, като посочения документ не е бил издаден, нито към инкриминираната
дата на деянието, нито понастоящем, които факти се установяват по данни от
справката от електронната система за нарушител от региона – на отчет в ОД МВР.
Според удостоверително съдържание на същия документ/справка на л. 4 от ДП/, обв.
Д. е санкциониран вече за същото деяние,
по административен ред. Конкретно от справка, доказва се обективния факт, че спрямо това лице – Р. Д.Д. е издадено НП № 16-0351-000208/27.06.2016г. от
Началник група РУ-Свиленград към ОД на МВР-Хасково, влязло в сила на 07.12.16г
с което той е наказан за идентично
административно нарушение – чл.150 ЗДвП, с наложена санкция на основание чл.
177,ал.1,т.2 ЗДвП. Налице е отразено и
др. едно влязло в сила НП, с които е санкциониран все за същото нарушение по ЗДвП, но с по-голяма давност и от по-ранно време – НП № 14-03510-000501 на
Началник група РУ Свиленград, в сила от 14.11.14г, което е ирелевантно.
Процесното
НП № 16-0351-000208/27.06.2016г., явяващо се фактическо основание за
инкриминиране на настоящото деяние, е издадено от Началника на група в РУ –
Свиленград към ОД на МВР-Хасково. Официално заверен препис от същото, ведно с
надлежната разписка за връчването му е приложено в ДП /л.7/ и са приети -
приобщени в съдебната фаза на производството, по реда на чл. 378, вр. чл.283 НПК.
Видно от съдържанието на НП, материализираното административно нарушение по
ЗДвП извършено от обв. Д. е именно административно нарушение по чл.150 ЗДвП, за което той е санкциониран с наложена глоба, на основание чл.177,ал.1, т.2,
прдл.1-во ЗДвП. Цитираното НП е надлежно
връчено – лично на нарушителя, на дата - 29.11.2016г, видно от разписката за
връчване, съдържаща се в самия документ, наред с обективираното в него и официално
удостоверяване от АНО за влизането му в сила на 07.12..2016г – денят следващ
изтичането на срока за неговото обжалване -7 дни. Предвид липсата на оспорване
в хода на процеса на истинността и съдържанието на този документ /НП/, съдът го
цени, във връзка с установяването на релевантните факти от предмета на
доказване – наказването по административен ред, правната квалификация на
нарушението и съотв. разписката – удостоверяваща датата на връчването и личното
му получаване.
При
тези фактически данни, към момента на съставяне на АУАН от 02.02.17г., Р.Д. вече
е бил наказван по административен ред за същото деяние, с горепосоченото влязло в сила НП № 16-0351-000208/27.06.2016г.
на Началник на група в РУ-Свиленград към ОД на МВР-Хасково, като едногодишния
срок от това наказание не е изтекъл. За доказването на тези факти, вече се
посочи по делото са приети- приложения в ДП, заверен препис от същият санкционен
акт /НП/, така и справки от АИС на МВР.
Обвиняемият
Р.Д.Д. не е осъждан за престъпление от общ характер, нито е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, както се установява се от съдържанието на
служебно изисканата справка за съдимост. Същият не е придобивал правоспособност
за водач на МПС и не притежава съответното свидетелство за управление на автомобил,
от която и да е категория, според доказателствата от производството. Той работи,
по данни при снемане на самоличността му, но доказателства за установяване
конкретен размер на месечните доходи реализирани от него, не се събраха в хода
на съдебното следствие, съотв. липсват такива – не се съдържат и в саморъчната
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, приложена в
ДП- л.25, в която е декларирал, че е безработен и не получава доходи, вкл. и от
др. правоотношения различни от трудовите.
Видно от същия частен документ –декларацията Д. не притежава недвижими имоти,
нито движимо имущество или ВПС, а семейното си положение декларира, като
съжителстващ на съпружески начала, без формално да е сключил граждански брак. В
хода на съдебното производство, относимо към семейно-правния си статус и
социално положение, поддържа фактическо
твърдение междувременно да е станал родител, след раждането на дете от съвместното
му съжителството с жена.
За
извършеното деяние срещу Р.Д.Д. е било образувано досъдебно производство /НП/ №
41/17г. по описа на РУ - Свиленград, с обвинение за престъпление по чл.343в, ал.2 НК. След приключване на разследването, Районната прокуратура е внесла
постановление за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
Изложената
фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от доказателствата –
писмени и гласни събрани в хода на предварителното разследване и обясненията на
обвиняемия, дадени пред разследващия орган, всички те приобщени в съдебната
фаза на процеса, на основание чл.378,ал.2,вр.чл.283 НПК. Съдът, ползва за
изграждане на фактическите и правните си изводи и цени следните доказателствени
средства: НП № 16-0351-000208/27.06.2016г. на Началник група в РУ-Свиленград към ОД на
МВР-Хасково; справка от АИС на сектор
ПП-КАТ-ОД на МВР –Хасково, ведно със справка от 02.02.17г. на полицейски
инспектор; характеристична справка на Р. Д.; АУАН от 02.02..17г; Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние; справка за съдимост, така и
свидетелските показания от ДП обективирани в протоколи за разпит на свидетели –
Драган Драганов и Даниел Георгиев,
последните ценени в съответствие с чл.378, ал.2 НПК и приобщени по делото,
ведно с др. писмени доказателствени средства, на посоченото основание и по реда
на чл.283 НПК. Така очертаната съвкупност от доказателствени средства събрани
по делото е напълно безпротиворечива,
като съдържимите се данни в тези източници да взаимно кореспондиращи и
допълващи се, по своето съдържание те не се дискредитират едни други, което и
не налага др. допълнително обсъждане. Не се констатираха и недостатъци от
външна, формална страна на писмените документи, които и не се оспориха относно
тяхното съдържание и/или истинността им, от страните, поради което съдът изцяло
ги кредитира за достоверни. Същата правна преценка се налага и за гласните доказателства-свидетелски показания,
както и обясненията на обвиняемия, макар и лаконични, дадени в досъдебната фаза
на производството, които са еднопосочни,
логично систематизирани и в корелация с писмените доказателства. В обясненията
на обвиняемия съдържимо се е само най-общо признание за виновността му, наред с
изразено съжаление за извършеното, без да излага факти във връзка с деянието си
или да изяснява причините за неговото извършване и др. правнозначими
обстоятелства. Доколкото, формално той не отказал даването на обяснения пред
разследващия орган и при така направеното
признание от него, което се подкрепя от доказателствения материал, дори
и лаконични обясненията му, няма
процесуална пречка да бъдат кредитирани и съдът ги възприема за достоверни,
ползвайки ги при формиране на фактическите и правните си изводи, наред с
останалите доказателства. Идентично изявление, изчерпващо се с направеното
признание за вината си и изрично - на фактите, изложени в постановлението на
прокурора, обвиняемият поддържа и пред съда, в о.с.з., но вече изразявайки и
отказ да даде обяснение в съдебната фаза.
При
така приетата за достоверна фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Направеното
предложение на РП-Свиленград е ОСНОВАТЕЛНО.
Предявеното
обвинение е доказано в съвкупните си признаци - обвиняемият Р.Д.Д. е осъществил,
както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по
чл.343в, ал.2 НК, тъй като на 02.02.2017г, в гр.Свиленград,е управлявал МПС- товарен автомобил, марка и
модел ”Мерцедес 308 Д”, с рег. № Х 66 89
ВМ, без съответно свидетелство за управление
на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление
на МПС без съответното свидетелство за управление, с НП № 16-0351-000208/27.06.2016г., влязло в сила на 07.12.16г.
на Началник група в РУ-Свиленград.
Налице
е съставомерно деяние по този текст и авторството на същото се установява
категорично, от еднопосочните показания на свидетелите Драганов и Георгиев,
както и от самопризнанието на обвиняемия Д., кореспондиращи и с писмените
доказателствени средства, които в съвкупността си безпротиворечиво установяват
релевантните по делото факти, изложени в постановлението на РП.
Обективно е вярно, че Р. Д.Д. е
неправоспособен водач и на негово име, до датата на деянието/02.02.17г/, не е
издавано свидетелство за правоуправление на МПС от надлежния орган – КАТ- МВР,
осъществяващ разрешителен режим за тази дейност, според официалното
удостоверяване в приложената справка на ОД – МВР - Хасково, възпроизвеждаща данните от
регистрите, водени в АИС. Същевременно, не се установи този документ да е
издаден и все още, към момента на приключване на съдебното следствие. Доказано
е от обективна страна, по несъмнен начин, и че същият, е управлявал моторно
превозно средство, без съответно свидетелство за правоуправление, с което е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.343в, ал.2 НК.
Налице
е и другият елемент от фактическия състав -”в едногодишен срок от наказването
му по административен ред за същото деяние”. Този обективен факт, категорично
се доказва от приетото и неоспорено по делото
НП № 16-0351-000208/27.06.2016г. издадено от Началник група в РУ - Свиленград,
с които е ангажирана административнонаказателната отговорност на обв.Д. за
същото деяние, съставляващо нарушение по чл. 150 ЗДвП и предвидено като
административнонаказателен състав на чл.177, ал.1 ,т.2 ЗДвП. Цитирания
санкционен акт е надлежният такъв, издаден е от компетентен орган, на името на
обвиняемия по делото– Р.Д.Д., касае административно нарушение, идентично с
това, предмет на процесния АУАН от 02.02.17г, сериен номер126197, като същото е
наказуемо съгласно чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП, за което и с влязлото в сила НП му е наложено административно наказание -
ГЛОБА. Посоченото НП е редовно връчено – лично на наказаното лице на 29.11.16г,
видно от удостовереното в разписката за връчване, инкорпорирана в същото.
Поради това и тъй като не е било обжалвано в предвидения 7-мо дневен срок
/броен от датата на връчването/, според
правилата на ЗАНН и субсидиарно приложимите по НПК, НП е влязло в сила на 07.12.16г
– денят следващ последния ден от срока,
изтичащ в присъствен ден – 06.12.16г., вторник. Идентично на този правен извод на съда относно
влизането в сила, след извършеното служебно пресмятане на срока, е и
материализираното от АНО в процесното НП удостоверяване за влизането му сила на
същата дата /07.12.16г/. Ето защо, в конкретния случай, броен от тази дата-на
влизане в сила на НП, до процесната дата на извършване на деянието – 02.02.17г.,
обективно не е бил изтекъл едногодишния срок от време, предвиден в състава на
материалната наказателна норма, според който следващо еднакво такова деяние е
инкриминирано като престъпление. Т.е. безспорно изпълнителното деяние е
осъществено със своите обективни признаци.
От
субективна страна, обвиняемият Р.Д. е действал виновно, при форма на вината
пряк умисъл. Същият е съзнавал, че не притежава свидетелство за управление,
както и установеният разрешителен режим за тази дейност. В съзнанието му е била
формирана и представа, че вече за същото такова деяние, вече му е било наложено
административно наказание, обективирано във връчването на НП-лично получено,
въпреки това е решил да управлява превозно средство. От тук и еднозначният
извод за наличието на пряк умисъл, при който Р.Д. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, знаейки естеството на забраната да не се управлява
автомобил от неправоспособни водачи, предвиждал е неизбежността от настъпването
на общественоопасните му последици, като от волева страна се е съгласявал и искал тяхното настъпване.
В
случая са налице материалноправните предпоставки на чл.78а НК за
освобождаването на обвиняемия от наказателна отговорност, с налагане на
административно наказание. За извършеното от Д., деяние инкриминирано като
престъпление по чл.343в,ал.2 от НК, съгласно същата материалнанаказателна
норма(в действащата й редакция, ДВ бр.74/15г,вкл. и към датата на престъпното
деяние -02.02.17г) се предвижда наказание лишаване от свобода, лимитирано в
параметри от 1 година до 3 години,
кумулативно и глоба от 500 до 1 200лв. Същият не е осъждан за престъпление от
общ характер и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV от НК, до момента, в това число и към датата на
извършване на деянието, към който момент се преценява дадеността на условията
от ФС на чл.78а НК, обвързващи императивно неговото приложение. Отделно от
това, в резултат на извършеното престъпление не са причинените на трети лица
имуществени вреди. Поради това и при
кумулативното наличие на посочените предпоставки Р. Д.Д. следва да бъде признат
за виновен в извършване на престъпление по чл.343в, ал.2 НК, за което да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание-ГЛОБА.
При
определяне размера на наказанието, съдът съобрази обществената опасност на
личността на обвиняемия и тази на извършеното конкретно деяние, които не са
завишени, съобразно конкретните данни по делото. Отчетоха се, като смекчаващи отговорността обстоятелства,
критичното отношение на дееца Д. към случилото се, добрите му характеристични
данни, трудовата му ангажираност, добросъвестното му процесуално поведение и
направените самопризнания още във фазата на досъдебното производство, така и
предпроцесуалните му прояви пред
контролните органи - признал неправоспособността си и не правил опит да се
укрива или осуетява проверката, както се установява от доказателствата. Със
същия правен ефект, изводимо от материалите по делото, съдът съобрази още и
фактите, че обвиняемият е издържал успешно изпит за придобиване правоспособност
на водач на МПС още през 2015г и е депозирал, през м.01.17г т.е. преди датата
на престъпното деяние, необходимите документи пред ОД МВР сектор ПП- Хасково за
издаване на този официален документ. Единственото отегчаващо обстоятелство, което се установява
от доказателствата е това за извършени административни нарушения по ЗДвП за
които Д. е санкциониран с др. НП, извън
релевантното за настоящата правна квалификация на престъплението. Последното,
обаче се явява с относително ниска правна тежест, доколкото тези нарушения,
респ. и наложените санкции са с давност повече от две години /НП е в сила от
м.11.14г/, спрямо датата на инкриминираното деяние, поради това и невлияят
съществено,обуславящи по-висока обществена опасност на дееца или деянието. Така
също, съдебният състав, съобрази и
имотното състояние на обв.Р.Д., който действително работи, но при липса
на данни за конкретния размер на реализираните от него месечни доходи, следва
да се приеме, че последните са поне в размера на МРЗ за страната –460лв за
2017г (ПМС 22/26.01.17г). Поради това, с оглед липсата на др. имущество –
движимо или недвижимо, по данни от СДСМПИС, преценено в указаните параметри,
имущественото състояние на обвиняемия се
очертава за не е особено добро. Същевременно той има и семейство- съжителства
фактически на съпружески начала. При съвкупно обсъждане на изброените
релевантни за отговорността обстоятелства и съобразно тяхната относителна
тежест, съдът прие превес на смекчаващите такива, поради което и вземайки
предвид имотното състояние на лицето, прецени, че наказанието глоба, следва да
се индивидуализира, около минимума -1000 лв, предвиден в чл.78а НК. Ето защо, в
контекста на изложените правни съображения относно индивидуализацията, на
обвиняемия Р. Д.Д. се определи и наложи ГЛОБА в размер 1000лв, съответна на
установения в закона минимален праг на същата. Това наказание, макар в размера
на минимума на санкцията, се прецени за достатъчно за постигането на
възпитателната и поправително-възпираща функция на наказателната репресия/санкция/.
Последното според съда се явява справедливо, съобразено е и съответства на имотното състояние на
обвиняемия, така както е изяснено по делото, от друга страна съответно е и на
тежестта на извършеното нарушение. Би отговорило и на целите на наказанието, дефинирани в
чл.36 НК. Така определеното наказание, ще
въздейства в достатъчна степен върху личността и съзнанието на
обвиняемия, мотивирайки положителни промени за правомерно поведение в бъдеще,
при спазване принципа за ефективността на наказателната репресия, съответна на
целите на наказанието.
Р.Д.Д.
е неправоспособен водач, т.к. не притежава свидетелство за управление на МПС,
който факт е категорично установен по делото. Поради това, съдът не наложи на
обвиняемия, кумулативно предвиденото наказание –„лишаване от право да
управлява, съгласно чл.343г,във вр. вр.чл.73, ал.1, т.7 НК, установено за престъплението в извършването на което дееца
беше признат за виновен. В този смисъл са и обвързващите настоящия съдебен
състав, разяснения на ВС дадени в ППВС № 1/83г-т.6,б.”а”.
Водим
от изложеното, съдът постанови решението си.
Районен съдия: