№ 871
гр. София, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Яна Вълдобрева
Златина Рубиева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20211000502853 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 262748 от 27.04.2021г., /изменено в частта за разноските с
определение № 271711 от 13.07.2021г. по реда на чл. 248 от ГПК/,
постановено по гр. д. № 8675/2020 г. СГС, I ГО, 29 състав е осъдил ЗАД „ОЗК
– Застраховане“ АД да заплати на Л. И. С., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
сумата от 35 000 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение
за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат от осъществено на
27.08.2019 г. в гр. София на пешеходна пътека на ул. „Ген. Николай Г.
Столетов“ на кръстовището с ул. „Подполковник Калитин“ по вина на водача
на автомобил „Дачия Докер“ с ДК № ******** – Н. Ж. С., чиято делктна
отговорност е обезпечена чрез договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, заедно със
законната лихва върху тази сума от 15.11.2019 г. до окончателното й
изплащане, и на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от 364,54 лв. – дължимо
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в разходи за лечение, медикаменти, медицински и други изделия,
настъпили в резултат от посоченото пътнотранспортно произшествие, заедно
със законната лихва върху тази сума от 15.11.2019 г. до окончателното й
изплащане, като е отхвърлил исковете по чл. 432, ал. 1 КЗ за неимуществени
вреди за разликата над уважения размер от 35 000 лв. до пълния предявен
1
размер от 45 000 лв. и за имуществените вреди за разликата над уважения
размер от 364,54 лв. до пълния предявен размер от 477,51 лв. и акцесорните
претенции за законната лихва за периода 27.08.2019 г. – 14.11.2019 г.
включително. С решението СГС, I ГО, 29 състав е осъдил ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД да заплати на „Адвокатско дружество П. и Д., на основание
чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и 2 от ЗА, сумата от 1 484,59 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение с включен ДДС по Наредба № 1 от 2004 г. за
предоставената на Л. И. С. безплатна правна помощ по производството. С
решението СГС, I ГО, 29 състав е осъдил Л. И. С. да заплати на ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 618, 91 лв. –
разноски по производството. С решението СГС, I ГО, 29 състав е осъдил ЗАД
„ОЗК – Застраховане“ АД да заплати на Софийски градски съд, на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 1 562, 33 лв. – дължима държавна такса и
разноски за възнаграждението на вещо лице по производството.
Срещу решението в осъдителната му част за разликата над сумата от 25
000 лв. до присъдените 35 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди е
подадена въззивна жалба ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД с релевирани
оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния и
процесуалния закон. Твърди се, че първоинстанционният съд е уважил
предявените срещу жалбоподателя искове при допуснати съществени
процесуални нарушения, неправилно прилагане на материалния закон, като е
кредитирал избирателно събрания доказателствен материал, не е взел предвид
приложените по делото доказателства в тяхната съвкупност, неправилно
интерпретирайки същите. В жалбата се излагат възражения срещу
определеното от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди,
като се прави оплакване, че обезщетението е определено в завишен размер, с
оглед принципа на справедливост и постоянната съдебна и застрахователна
практика. Сочи се, че от инцидента са изминали две години, а общото
състояние на ищцата е стабилизирано, без да са налице данни за получени
тежки негативни последици или усложнения от процесната фрактура, което
не е отчетено от първоинстанционния съд. Прави се искане въззивният съд да
отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да
намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Предявява се претенция за присъждане на съдебните разноски пред двете
инстанции, включително адвокатско възнаграждение.
Срещу решението в частта, в която е отхвърлен искът за обезщетение на
неимуществени вреди за разликата над сумата от 35 000 лв. до пълния
предявен размер от 45 000 лв. е подадената насрещна въззивна жалба от
ищцата в първоинстанционното производство. В жалбата се релевира
оплакване за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната
част, поради нарушения на материалния закон по приложението на чл. 52
ЗЗД. Сочи се, че определеният от съда по справедливост размер на
обезщетението за неимуществени вреди е занижен, недостатъчен да
овъзмезди претърпените от пострадалата болки и страдания. Твърди се, че
2
размерът на присъденото обезщетение не съответства на характера и тежестта
на получената от ищцата фрактура. Поддържа се, че съдът не е оценил в
достатъчна степен затрудненията и ограниченията, които пострадалата се е
наложило да търпи по време на оздравителния период, както и отражението
на случилото се върху емоционалното й състояние. Възразява се, че съдът не
е оценил в достатъчна степен, че вследствие на извършените операции са
налице остатъчни загрозяващи белези, както и че не е настъпило пълно
възстановяване. Прави се искане въззивният съд да постанови решение, с
което да отмени решението в обжалваната част, вместо което да уважи иска
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в пълния предявен
размер от 45 000 лв., ведно с последиците от това. Предявява се претенция за
присъждане на деловодни разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция всяка страна
поддържа подадената от нея въззивна жалба и изразява становище, с което
оспорва жалбата на насрещната страна.
Въззивните жалби, с които въззивният съд е сезиран, са подадени в
законоустановения срок, от процесуално легитимирани страни, поради което
се явяват допустими.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и с предмет – присъждане на
обезщетение в размер на 45 000 лв. за претърпените от ищцата
неимуществени вреди и в размер на 477, 51 лв. за претърпените от нея
имуществени вреди, получени вследствие на ПТП настъпило на 27.08.2019г.,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане. При предявен иск с посоченото правно основание,
ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач
на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при
ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна
връзка с противоправното деяние. С обжалваното решение, СГС, І ГО, 29
състав е уважил частично предявените искове, като е определил за
справедливо в случая обезщетение за причинените неимуществени вреди на
Л. И. С. сумата в размер от 40 000 лв., като е намалил сумата съразмерно с
извънсъдебно изплатеното обезщетение от застрахователя в размер от 5 000
лв. Искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е уважен за
сумата в размер от 364, 54 лв., като е отхвърлен до пълния предявен размер от
477, 51 лв. За неоснователно е прието възражението на ответника за
съпричиняване от страна на пострадалата.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
3
жалбите.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните
части.
Тъй като първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в
сила в частта, в която предявеният от ищцата иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размера на сумата от 25
000 лв., а този за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер
на 364,54 лв., ведно със законната лихва върху двете суми, считано от
15.11.2019г., то основанието на предявените искове е установено със сила на
присъдено нещо. С оглед на това, въззивният съд не дължи произнасяне по
наличието на предпоставките, за да бъде ангажирана отговорността на
ответното застрахователно дружество.
Във връзка с доводите в жалбите на ищцата и ответника, които се
свеждат до допуснато от първостепенния съд нарушение на разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД, въззивният състав намира от фактическа и правна страна
следното:
От приетата и неоспорена пред първата инстанция съдебно-медицинска
експертиза /СМЕ/ се установява, че вследствие на процесното ПТП ищцата е
получила „закрито счупване на левия голям пищял в горната му част“.
Вещото лице обяснява, че при този вид фрактури коляното се огъва навътре и
бедреният кондил силно притиска външния кондил на големия пищял, от
който се отделя костен откършек от външната му част; фрактурата при
ищцата е локализирана в спонгиозната част на големия пищял, където костта
е изпълнена с крипти и освен че се чупи и се смачква; образува се голям
костен дефект, което налага този дефект (отвор) да се запълни с кост от друго
място (таза) или с консервирана спонгиозна кост от банка. Сочи, че това
определя тези фрактури като сложни по вид и трудни за лечение. Спешна
медицинска помощ е указана на пострадалата в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“.
Постъпила е контактна и адекватна, с оплаквания от болки в лявата коленна
става и под нея, като при прегледа е била афебрилна, с деформация на
външната страна на лявото коляно, халтавост на ставата, предно латерална
недостатъчност и невъзможност за движение. По спешност са били
извършени хематологични, рентгенови, ехографски изследвания и
консултации с ортопед, хирург, невролог, интернист и анестезиолог.
Докторът описва, че освен описаното счупване при пострадалата е била
установена „есенциална (първична) хипертония“. След проведена оперативна
подготовка, пострадалата е била оперирана на 29.08.2019 г.; извършено й е
било „открито наместване на фрактурата, костна пластика на костния дефект
с лиофилизирана кост и стабилизиране с Г-образна титанова плака и винтове.
Установява, че след гладко протекъл възстановителен период пациентката е
била изписана от болницата на 04.09.2019 г., като лечението й е продължило
амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан режим да не стъпва
на оперирания крак и да приема антикоагулантна и обезболяваща терапия.
4
Вещото лице установява, че през първите 5 месеца след извършената
операция на ищцата е било забранено да стъпва на левия крак, поради
опасност от смачкване на костната пластика, като в този период тя се е
предвижвала с помощта на помощни средства (проходилка); в началото на 6-
тия месец ищцата е започнала начална рехабилитация на лявата коленна става
и постепенно дозирано натоварване на крака. Сочи, че общо оздравителният
период при пострадалата е приключил за срок от 8 месеца. Излага, че по
време на възстановителния период ищцата е търпяла болки и страдания, като
най-интензивни са били те през първите 2 – 3 месеца непосредствено след
злополуката и извършената операция, както и около 2 месеца по време на
провежданото раздвижване на лявата коленна става; през останалите периоди
ищцата е търпяла само периодично явяващи се болки при обща преумора и
най-вече при рязка промяна на времето – влажно и студено време, което е
налагало да ползва седативни и обезболяващи средства. Вещото лице
определя сегашното състояние на ищцата като стабилизирано; не са налице
данни пострадалата да е получила тежки негативни последици или
усложнения от процесната фрактура; счупената лява голямопищялна кост е
зараснала. Докторът констатира, че в зоната на извършената операция има
остатъчен Г-образен белег около 14-15 см по предно-страничната страна на
лявото коляно; ищцата се придвижва с помощта на патерица с щадяща и
накуцваща наляво походка; флексията на лявото коляно е трайно намалена с
около 10 градуса, поради което пострадалата трудно кляка и изкачва стълби.
Експертът отбелязва, че в представената по делото медицинска
документация за ищцата е отбелязано придружаващо заболяване „есенциална
(първична) хипертония“. Вещото лице е на мнение, че тази форма на
хипертония, понеже е окачествена като „първична“, може да е проявена и от
емоционалния стрес от претърпяното ПТП, тъй като други данни за нея преди
злополуката няма. Сочи, че е било проведено лечение и няма отбелязани
негативни последици от това страдание по време на стационарното лечение.
Докторът обяснява, че няма данни да са били налице други придружаващи
заболявания, които да окажат някакво негативно влияние или удължаване на
оздравителния период. Излага, че удълженото възстановяване при ищцата се
дължи на вида и тежестта на полученото счупване в спонгиозната част на
големия пищял. Експертът е посочил, че още преди процесното ПТП ищцата
се е предвижвала трудно, поради възрастта си с помощта на „канадка“ (вид
метална патерица). С нея се е предвижвала и в деня на злополуката. Сочи, че
още преди злополуката, по неизвестни причини, ищцата е имала хроничен
анемичен синдром. Наред с това след проведената костна операция
пациентите често изпадали в „анемичен синдром“, т.е. нивото на хемоглобина
спадало рязко, което налагало временно лечение с железни препарати, а при
криза – с кръвопреливане. По време на болничното лечение – преди и след
операцията кръвната картина на пострадалата е била следена с няколкократни
хематологични изследвания. Ищцата е постъпила с намален хемоглобин (за
жена) – 118 г/л., а след операцията хемоглобинът е спаднал на нивото на 84
5
г/л. (при норма за жени 125 г/л.), а хематокритът е спаднал до 0,17 (при норма
0,35). Поради тази причина, ищцата е приемала железни препрати. Вещото
лице твърди, че няма документални данни ищцата да е провеждала
рехабилитация, което обичайно ставало в поликлиниката. При пострадалата
счупването е налагало пълна имобилизация (неподвижност) на увреденото
ляво коляно, поради което рехабилитацията е била важна за възстановяването
при нея и е трябвало да започне след 5-ия месец на лечението.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, тъй като докторът е
отговорил обективно и изчерпателно на поставените въпроси, изводите му се
основават на събрания по делото доказателствен материал.
Пред първата инстанция са събрани гласни доказателства,
установяващи претърпените от ищцата неимуществени вреди. От показанията
на свидетелката П. (дъщеря на пострадалата), се установява, че видяла майка
си в болницата непосредствено след инцидента. Ищцата говорила
неадекватно и се оплаквала от силни болки в крака. Била й извършена
операция, тъй като счупването било сериозно, като се наложило поставянето
на имобилизация на мястото на травмата. Докато ищцата била в болницата,
свидетелката всеки ден ходила да я види. Пострадалата била доста зле, тъй
като след операцията имала анемия и постоянно й било лошо. Наложило се да
й преливат кръв. Била постоянно на легло. Ищцата била отчаяна и потисната,
не можела да си представи какво ще прави занапред. След изписването й от
болницата, майка й изобщо не можела да стъпва на крака си, тъй като била с
шина. Освен това продължавала да я измъчва анемията, поради което не
можела да стои дори й седнала. След като я откарали вкъщи, тя не излизала
месеци наред, била на легло. През това време се наложило да й помага нейна
съседка, тъй като ищцата изобщо не можела да става и да се обслужва сама.
Към третия-четвъртия месец наели рехабилитатор, който да идва да й помага
с раздвижването, тъй като не можели да я придвижват до поликлиниката.
Това отнело доста време. След като ищцата започнала да се придвижва с
помощта на проходилка, тя паднала, поради което се уплашила и отново не
искала да става две-три седмици. Понастоящем все още имала затруднения с
придвижването, като за целта ползвала бастун. Самият й крак останал крив,
коляното било малко навътре, подуто и я боляло. Веднъж седмично излизала
на пейката пред блока й, но трябвало да приема обезболяващи за това. Преди
инцидента ищцата се придвижвала сама, като често ходила на гости на
дъщеря си, но вече не било така. Дълго време пострадалата била в шок и
депресия, тъй като въобще не си представяла как ще се справи занапред.
Изпитвала вина, че трябвало нейните близки да се грижат за нея. Лишавала се
от доста неща, за да не ги притеснява.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като възпроизвеждат
нейните непосредствени впечатления, които не противоречат на останалия
доказателствен материал по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
6
правни изводи:
Размерът на обезщетението, което следва да бъде заплатено на ищцата
от ответното дружество - застраховател, както повелява нормата на чл. 52 от
ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост. Съгласно Постановление
№4/1968г. на ВС, понятието „справедливост“ не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението.
С оглед конкретно установените и обсъдени по-горе доказателства,
въззивният състав намира за неоснователни оплакванията в жалбите на
ищцата и ответника, че определеното от първостепенния съд обезщетение за
неимуществени вреди е в занижен, съответно завишен размер. Апелативният
съд, в настоящия си състав, съобрази вида и характера на получената от
ищцата увреда - тежка, сложна по вид и трудна за лечение. Взе предвид и
продължителния лечебен и възстановителен период. Отчете и факта, че
ищцата е претърпяла тежка операция с поставяне на имплант на мястото на
увреждането, което безспорно й е причинило страдания, притеснения от
изхода на операцията и дискомфорт. Съобрази и режима, който й е бил
предписан, било й е забранено да стъпва на левия крак в продължение на 5
месеца, поради което тя се е нуждаела от чужда помощ в ежедневието си,
което допълнително й е създало неудобства. Взе предвид и търпените болки и
страдания, които са били най-интензивни през първите 2-3 месеца след
злополуката, както и около 2 месеца по време на раздвижването, а през
останалото време спорадични. Съобрази и остатъчния оперативен белег,
намалената флексия на лявото й коляно, поради което пострадалата трудно
кляка и изкачва стълби, които обстоятелства безспорно й причиняват
дискомфорт. Взе предвид и последиците върху психо-емоционалното
състояние на пострадалата, която е изпитвала отчаяние, че няма да може да се
справи за напред и притеснения, че натоварва своите близки с грижи за нея,
както и възрастта й към датата на инцидента и като взе предвид стадия на
обществено-икономическо развитие на страната, включително в аспекта на
нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите и съобразявайки се с принципа на справедливост намира,
че справедливият размер на обезщетението възлиза на сумата от 40 000 лв.
За да остави без уважение жалбата на ответника, настоящият състав взе
предвид, че в случая става въпрос за сложна и трудна за лечение фрактура.
Проведена е била тежка операция, при която е било необходимо образувания
костен дефект да бъде запълнен с кост от друго място и да бъде поставена
имоблизираща пластика, като за оздравяването е било необходимо
пострадалото лице изобщо да не стъпва на крака си за продължителен период
от време. На следващо място, оздравителният период при ищцата е протекъл
тежко. Последната е изпитвала интензивни болки и през по-голяма част от
периода е била на легло, зависеща изцяло от чужда грижа. Взе предвид, че в
резултат на произшествието, се е променил начина й на живот, към момента
7
рядко излиза и продължава да търпи ограничения в ежедневието си, тъй като
изпитва притеснения, че натоварва близките си със своите нужди.
За да остави без уважение жалбата на ищцата, настоящият състав
съобрази, че счупената лява голямопищялна кост е зараснала, като няма данни
ищцата да е получила тежки негативни последици или усложнения от
процесната фрактура както по време на лечебния, така и по време на
възстановителния период. Освен това ищцата е имала затруднения с
придвижването още преди настъпването на инцидента, като за целта е
използвала помощни средства. На следващо място, и преди инцидента е
страдала от хроничен анемичен синдром, което е влошило допълнително
състоянието й след извършената операция.
Така определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде намален съобразно изплатеното извънсъдебно обезщетение от
застрахователя в размер на сумата от 5 000 лв., при което обезщетението, на
което има право ищцата, е в размер на 35 000 лв. Върху същото се дължи
законна лихва за забава, считано от 15.11.2019г.
В заключение: Първоинстанционното решение е правилно и следва да
бъде потвърдено в обжалваните части.
Относно разноските пред настоящата съдебна инстанция: с оглед
неоснователността на двете жалби, всяка страна следва да поеме собствените
си разноски за въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262748 от 27.04.2021г., /изменено в
частта за разноските с определение № 271711 от 13.07.2021г. по реда на чл.
248 от ГПК/, постановено по гр. д. № 8675/2020 г. от СГС, I ГО, 29 състав в
обжалваните части.
Решение № 262748 от 27.04.2021г., /изменено в частта за разноските с
определение № 271711 от 13.07.2021г. по реда на чл. 248 от ГПК/,
постановено по гр. д. № 8675/2020 г. от СГС, I ГО, 29 състав в частта, с която
ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК: ********* е осъдено да заплати на Л. И.
С., ЕГН: **********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата от 25 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди и
сумата от 364,54 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от 27.08.2019 г. заедно със
законната лихва върху тези суми, считано от 15.11.2019 г. до окончателното й
изплащане, в частта, с която искът за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди е отхвърлен за сумата над 364,54 лв. до пълния предявен
размер от 477,51 лв., както и в частта, с която е отхвърлена претенцията на
ищцата за присъждане на законна лихва за периода от 27.08.2019г. до
8
14.11.2019г., като необжалвано е влязло в законна сила.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9