РЕШЕНИЕ
№ 290
гр. Перник, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско
дело № 20241700500361 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Д. Е. А., ЕГН ********** от *** срещу Решение
№ 245/18.03.2024 г. по гражданско дело № 4334/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, с
което е признато за установено, че той дължи на „Топлофикация - Перник“ АД сумата от
1947.05 лв., представяща стойността на незаплатена топлинна енергия за апартамент,
находящ се на адрес: *** за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2022 г., както и сумата 198.36
лв. – законна лихва за забава върху месечните плащания за периода от 08.09.2021 г. до
19.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ – 06.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД №
2519/2023 г. по описа на Районен съд – Перник и са присъдени разноски в полза на
„Топлофикация - Перник“ АД в общ размер от 767.91 лв.
Във въззивната жалба се поддържа се, че районният съд, в противоречие с
процесуалните правила е основал извода си за наличие на облигационни отношения между
страните само на заключението на вещото лице по СТЕ, без да съобрази, че за този факт не
са ангажирани писмени доказателства. Сочи се, че съдът не е взел предвид разясненията на
експерта относно възможността за измерване на завишени количества топлинна енергия,
поради продължителния период от монтиране на изпарителните ампули до извършения
отчет. Излага се, че през процесния период жилището не е ползвано за живеене и по тази
причина е обективно невъзможно в него да е изразходвана топлоенергия на посочената
1
стойност. Твърди се също, че районният съд не е взел предвид, представените от ответника
писмени доказателства, от които е видно, че цялата изразходвана през процесния период
топлинна енергия е отчетена на 21.06.2023 г. и е заплатена.
Поддържа се и неправилно приложение на материално правните норми на ЗЕ. Твърди
се, че към влизането в сила на ЗЕ няма данни процесния имот да е бил топлоснабден, поради
което за възникване на облигационно отношение между страните е било необходимо
сключването на договор между тях, какъвто не е налице.
Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното решение и да постанови друго,
с което изцяло да отхвърли предявения иск да присъди разноски, включително адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът по въззивната жалба е подал писмен
отговор, с който я е оспорил, като неоснователна. Изложил е съображения за правилност на
обжалваното решение. Искането към въззивния съд е да го потвърди. Претендира
присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивният жалбоподател, редовно призован не се е явил и не е
бил представляван. С писмена молба е заявил, че поддържа въззивната жалба. Моли
обжалваното решение да бъде отменено и предявените срещу него искова да бъдат
отхвърлени. Заявена е претенция за разноски.
В съдебно заседание, въззиваемият ответник, редовно призован не е изпратил
представител. С писмена молба е заявил, че оспорва жалбата. Счита обжалваното решение за
правилно и моли съда да го потвърди. Претендира разноски.
Окръжен съд Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от
ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на
правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, която има
интерес от обжалването, срещу подлежащо на въззивна прооверка съдебно решение, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Според чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Обжалваното решение е постановено от първонистанционен съд, в законен състав, в
изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.
С него съдът се е произнесъл по допустим иск, предявен в срока по чл. 415, ал. 4 от
ГПК за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение № 1473/08.06.2023 г. по ЧГД № 2519/2023 г. по описа на ПРС, срещу
която в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение. Спазено е диспозитивното
начало по чл. 6, ал. 2 от ГПК. Затова решението е допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността на обжалваното решение,
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за
интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма /т. 1
от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ или нищожността на правни сделки
и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства /ТР 1/2020 г. по
тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/.
2
Решението е правилно.
В хода на първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и са
изслушани съдебно-техническа експертиза и съдебно-икономическа експертиза, въз основа
на които относимите към предмета на спора факти са установено правилно.
С доклада по делото съдът е обявил за служебно известно обстоятелството, че
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация -
Перник“ ЕАД са публикувани в един местен и един централен ежедневник - в. Съперник, бр.
82/29.04.2004 г. и в. Новинар, бр. 101/30.04.2008 г. и са влезли в сила. По делото са
представени и доказателства за публикуването на същите общи условия във в. Съперник, бр.
82/29.04.2008 г.
От районния съд са приети, като доказателства нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № ***, том втори, рег. № ***, дело № 290/2021 г. и заявление-дакларация
за отриване на партида за битови нужди, с вх. № 515/21.04.2023 г. От тях се установява, че
считано от 02.08.2021 г. въззиният жалбоподател е собственик на процесния топлоснабден
имот с административен адрес: ***, както и че на 21.04.2023 г. е подал заявление до
въззиваемото дружество за откриване на партида на негово име за същия недвижим имот.
Приложено е извлечение от сметка за абонатен № ***, с титуляр Д. Е. А. към
19.04.2023 г., неподписана от представител на топлофикационното дружество, от която се
установява, че са начислени суми за ползвана топлинна енергия в размер на 1947.05 лв. за
периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г. и лихви за забава върху главниците в общ размер на
198.36 лв., считано за периода ат 08.09.2021 г. до 19.04.2023 г.
По делото е приета съдебно - техническа експертиза, изготвена от вещото лице Б.Й.,
ведно с направените уточнения в съдебно заседание. Съдът я кредитира изцяло като пълна и
обоснована, изготвена от експерт с необходимите знания и професионален опит. От нея се
установява, че в етажната собственост на адрес: *** системата за дялово разпределение е
въведена на 15.11.2000 г., когато между етажната собственост и фирмата за дялово
разпределение „Виттера Енерджи Сървисиз“ ЕООД е сключен договор № 303/15.11.2000 г.
През процесния период - 01.07.2021 г. - 30.04.2022 г., услугата „дялово разпределение“ е
извършвана от „Техем сървисиз“ ЕООД, с подизпълнител „Директ“ ЕООД въз основа на
договор № ***, като няма подадени възражения от Д. Е. А. срещу изготвената изравнителна
сметка. Индивидуалните изравнителни сметки са връчени на представител на СЕС на
05.07.2021 г.
Установява се също, че в абонатната станция на сградата етажна собственост е
монтиран топломер, който е преминал задължителния метрологичен контрол по чл. 43, ал. 4
от Закона за измерванията, съответства на одобрения тип, годен е за търговско измерване и
показанията му могат да се считат за достоверни. Вещото лице е констатирало, че от
измерената с него брутна топлинна енергия са приспадани технологични разходи, изчислени
правилно по реда на Наредба NЕ РД-04-1/12.03.2020 г. Между отделните абонати е
разпределяно нетното количество топлинна енергия. Експертът е установил, че през
процесния период топлоенергията, отдадена от сгрдната инсталация е определяна съгласно
т.6.1.1 от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба NE-РД-04-1/12.03.2020 г. и е разпределяна
съгласно т. 6.1.3 пропорционално на отопляемия обем на всеки един имот от СЕС, който
отопляем обем за процесния имот, отразен в изравнителната сметка и в справката е 173 куб.
м.
Вещото лице е констатирало, че през процесния период в имота, собствен на
въззивния жалбподател е имало свързани със сградната инсталация две отоплителни тела в
жилищните помещения „стая“ и „хол“, с монтирани индивидуални разпределители с
визуален отчет на изпарителен принцип „ампули“. Извършвано е ежемесечно прогнозно
разпределение на топлинната енергия въз основа на дела на същата от предходен период.
След отчетния период 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. съобразно начислените дялове по
3
норматив, отразени в изравнителната сметка е извършено изравняване с начислената
прогнозна топлоенергия.
Експертът е отразил, че му е представен констативен протокол, от който е видно, че
след отчетен период 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. са определени основна отчетна дата –
05.05.2022 г. и допълнителна отчетна дата – 14.05.2022 г., като е отразено, че в процесния
имот не е осигурен достъп за отчет на средствата за измерване. Съставеният констативен
протокол е подписан от представител на етажната собственост.
Вещото лице е установило, че поради неосигурения достъп за отчет в жилището, е
приложен реда на чл. 70, ал. 2 и ал. 4 и т. 6.7, т. 6.8 от Наредба NЕ РД-04-1/12.03.2020 г. и
приложението към чл. 61, ал. 1 от нея, като топлинната енергия, отдадена от отоплителните
тела помещения „стая“ и „хол“ е разпределена по изчислителен път съобразно определените
от ФДР топлинна мощност на отоплителните тела чрез експлоатация по максимален
специфичен разход на сградата. Общо за двете отоплителни тела е разпределена
съответстваща топлоенергия – 18.203 Mwh. Констатирало е, че в помещение „баня“ е имало
свързано към СИ отоплително тяло тип „щранг-лира“, без монтиран ИР, поради техническа
невъзможност за това, което отдава непрекъснато топлинна енергия, без възможност за
регулиране. За това тяло е начислявана топлинна енергия прогнозно, като в изравнителната
сметка отдадената топлинна енергия е определена по реда на т. 6.9 от приложение към чл. 61
от Наредба NЕ РД-04-1/12.03.2020 г. В общите части на СЕС няма работещи и свързани със
СИ отоплителни тела и не е разпределяна и начислявана сума за топлоенергия, отдавана от
такива. Имотът е свързан към СИ за битово горещо водоподаване и има монтиран един
водомер за топла вода. В изравнителнта сметка е начислен разход по водомер. Вещото лице
е констатирало, че въпреки неосигурения достъп за отчет за сезон 01.05.2021 г. – 30.04.2022
г. в изравнителната сметка не е начислявана топлоенергия за БГВ.
При проверката на отчетната карта за жилището, съхранявана при ФДР, експертът е
установил, че индивидуалните разпределители, монтирани в имота са отчитани за период
01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. на 22.05.2021 г. и за период 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. на
23.05.2023 г. За отчетния период – 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., който включва и процесния
период не е осигурен достъп и на двете определени дати за отчет, за което е съставен
констативен протокол. Последното отчитане е извършено на 23.05.2023 г. и според
разясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, то обхваща изразходваната
топлинна енергия само за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г., без да включва по-рано
ползваната такава, независимо, че предходния отчетен период не е бил осигурен достъп за
отчет.
Заключението на вещото лице е, че начислената от топлоснабдителното дружество
топлинна енергия е правилно определена и е изчислена по действащите към съответния
период цени, като стойността и за спорния период е в общ размер на 1947.05 лв.
Идентично е заключението и на експерта изготвил приетата от първоинстанционния
съд съдебно-счетоводна експертиза – Н.И.. След проверка в счетоводството „Топлофикация
- Перник“ ЕАД и на „Директ“ ООД той е констатирал, че стойността на доставената в
процесния имот топлинна енергия за спорния период е 1983.12 лв., лихвите за забава върху
всяка от месечните главници за периода от 08.09.2021 г. до 19.04.2023 г. е 198.36 лв.
Пред районния съд въззивният жалбоподател е представил индивидуална справка за
отопление и топла вода, издадена на 21.06.2023 г. за доставената и отчетена топлинна
енергия в спорния топлофициран имот за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., както и 16
бр. фискални бонове, удостоверяващ и плащания на топлинна енергия за процесния период
и 1 бр. фискален бон, от който е видно възстановяване на надвнесена сума за топлинна
енергия на въззивния жалбподател от топлопреносното дружество. От тях се установява, че
през периода следващ процесния – от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. въззивният жалбоподател
месечно е заплащал топлинна енергия в общ размер на 2199.47 лв. След края на отчетния
4
период е извършен отчет, въз основа на който дължимата сума е определена на 294.81 лв.,
като му е възстановена надплатената такава в размер на 1904.66 лв.
При горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна
следното:
От справка в официалната електронна страница на основание чл. 11 от Закон за
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е видно, че
ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва производство, пренос,
разпределение и продажба на топлинна енергия. Следователно същото е топлопреносно
предприятие по смисъла на чл. 129 от Закона за енергетиката.
Преценката относно наличието на качеството „клиент“/“купувач на топлинна
енергия“ по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
"Топлофикация - Перник" ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по
взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия
при спазване разпоредбата на чл. 150, ал. 1 и ал. 2 от Закона за енергетиката - да са одобрени
от ДКЕВР и да е изтекъл 30-дневен срок от публикуването им в един местен и един
централен ежедневник. По делото е установено, че тези условия са изпълнени, поради което
представените общи условия обвързват страните по правоотношенията, свързани с
доставката на топлинна енергия, извършвана от „Топлофикация - Перник“ АД.
Съгласно чл. 1 от Общите условия страни по тези взаимоотношения са „продавача на
топлинна енергия“ - „Топлофикация - Перник“ АД и „купувача на топлинна енергия“ -
потребител за битови нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна енергия
може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда. Идентичен е смисълът на разпоредбата на чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Въззивният жалбоподател е бил
собственик на процесния имот през спорния период, за което са представени писмени
доказателства. Следователно той е купувач/клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 1
от ОУ и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Неоснователно е оплакването му, че не е в облигационна
връзка с дружеството, тъй като няма сключен писмен договор и по делото не е установено,
че сградата, в която се намира собствения му имот е топлоснабдена. От констатациите на
вещото лице в съдебно-техническа експертиза за въвеждане на дяловото разпределение на
топлинната енергия в сградата, считано 2000 г. и последващото сключване на договори с
ФДР за извършването на тази дейност, следва несъмненият извод, че към датата на
придобиване на процесния недвижим имот от въззивния жалбоподател, сградата, в която се
е намирал той е била топлоснабдена. По тази причина и по силата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ с
придобиването на собствеността, Д. А. е станал и купувач на топлинна енергия за този имот.
Съгласно чл. 140а от ЗЕ топлинната енергия в сграда етажна собственост се
разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление. Топлината енергия за отопление се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите/чл. 142, ал. 2 от
ЗЕ/.
От експертизата на вещото лице се установява, че през спорния период за имота на
жалбоподателя е начислена топлинна енергия, отдавана от два броя отоплителни тела и
„щранг лира“ и топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация. Не е начислявана
топлинна енергия за отопление на общите части и за БГВ. Поради неосигурен достъп за
отчет след отоплителния сезон, количеството на енергията е изчислена при условията на чл.
чл. 70, ал. 2 и ал. 4 от Наредба NЕ РД-04-1/12.03.2020 г., като са спазени правилата на т. 6.7,
т. 6.8 от приложението към чл. 61, ал. 1 от нея.
5
Безспорно установено по делото е, че въззивният жалбоподател не е изпълнил
задължението си, следващо от чл. 70, ал. 2 от Наредба NЕ РД-04-1/12.03.2020 г. за
осигуряване на достъп за отчет на монтираните в неговия имот индивидуални
разпределители след приключване на отоплителния сезон - 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. Това
обстоятелство е констатирано от вещото лице, въз основа на представени му от ФДР
констативни протоколи, в които то е удостоверено с подпис на представителя на СЕС.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че фактът на неосигуряване на достъп
до жилището за извършване на отчет следва да бъде установен с писмени доказателства.
Посоченото, релевантно за спора обстоятелство може да бъде установено с всякакви
доказателства и доказтелствени средства. В настоящия случай то е част от изследваните от
вещото лице факти и е безспорно доказано в резултат на направените от него констатации.
Предвид това, съдът намира, че е налице предпоставката на чл. 70, ал. 4 от Наредба
NЕ РД-04-1/12.03.2020 г. за определяне на количеството на топлинната енергия в процесното
жилище през спорния период по правилата на т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1 като
отоплителни тела без уреди. От съдебно-техническата експертиза се установява, че това е и
реда, по който е определено количеството на топлинната енергия за недвижимия имот на
въззивния жалбоподател. В тази връзка неотносими към спора и неоснователни са доводите
му, че поради необитаване на жилището е обективно невъзможно в него да е използвана
топлинна енергия на претендираната стойност, както и че същата е измерена неправилно,
поради неподмяна на изпарителните ампули посредством които се извършва измерването .
Неоснователно е и оплакването, че цялото количество реално ползвана топлинна
енергия в недвижимия имот за периода от придобиване на собствеността върху него от
жалбоподателя до извършения отчет е измерена при отчитането и през следващия топлинен
сезон – 01.05.2022 г. - 30.04.2023 г. и е заплатена. Видно от представените писмени
доказателства е, че тогава е отчетена само топлинната енергия за периода 01.05.2022 г. –
30.04.2023 г. и за нея са и извършените плащания, за които са приложени фискални бонове.
В съдебно заседание вещото лице също е разяснило, че е обективно невъзможно отчетът за
един отоплителен сезон да обхваща и топлинната енергия, изразходвана през предходния
такъв.
Предвид всичко изложено, настоящият състав намира, че топлинната енергия
ползвана от въззивния жалбоподател през процесния период за собствения му недвижим
имот е правилно изчислена и разпределена от топлопреносното дружество, а стойността ,
така както е претендирана – 1947.05 лв., е определена съобразно действащите към този
момент цени. По тези съображения, въззивната жалба е неоснователна, а предявеният главен
иск правилно е уважен от районния съд.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ заплащането топлинната енергия се извършва при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Съгласно чл.
34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в тридесет-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като
дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесет-дневен срок.
Съгласно чл. 34 от Общите условия падежът на всяко задължение на ответника
настъпва с изтичане на тридесет дни от изтичането на периода, за който се дължи.
Следователно на основание чл. 86 от ЗЗД върху посочената по-горе сума от 1947.05 лв.
въззивният жалбоподател дължи обезщетение за забава за периода 08.09.2021 г. до
19.04.2023 г. Общият му размер е изчислен от вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната
експертиза и е 198.36 лв. За този размер районният съд е уважил аксецорния иск, поради
което решението е правилно и в тази му част.
Предвид изложеното и съвпадащите изводи на първоинстанционния съд и на
настоящия състав, обжалваното решение, като правилно следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3, във вр. с ал. 8 от ГПК в полза на ответника по въззивната
6
жалба следва да се присъди юрисконсулско възнаграждение в размер съгласно чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно 100 лв.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 245/18.03.2024 г. по гражданско дело № 4334/2023 г.
по описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8, във вр. с ал. 3 от ГПК Д. Е. А., ЕГН
********** от *** да заплати на „Топлофикация - Перник“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”,
представлявано от изпълнителния директор сумата от 100 лв./сто лева/, представляваща
юрисконсулско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т.
1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7