ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260002/17.08.2020г.
гр.Варна
Варненският апелативен
съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Р. Станчева
въззивно ч. гр. дело № 307/2020г.,
за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано
е по частна жалба на С.Ж.Ж., чрез процесуален представител адв.Ж. против
определение № 1866/25.06.2020г., постановено по гр.д. № 1384/2020г. на ОС –
Варна, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на
предявения от жалбоподателя иск, на основание чл.130 ГПК.
В
жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното определение. Твърди се, че съдът е направил изводите си за
недопустимост на иска поради наличието на СПН въз основа на неправилна и
непълна преценка на постановеното по в.гр.д. № 226/2018г. на АпС – Варна
решение. Сочи се, че незаконосъобразно и в противоречие със задължителната
съдебна практика е прието наличието на идентичност в предмета на спора по
настоящото дело и предмета по предходно предявения положителен установителен
иск за собственост, а оттам и в предметните предели на СПН, каквато всъщност
твърди, че не е формирана предвид постановеното обезсилване на решението по
в.гр.д. № 226/2018г. и прекратяване на производството по иска. Твърди, че е
налице правен интерес от предявения иск, изведен и от изрично посоченото в
исковата молба твърдение за осъществявано от него владение върху процесния
недвижим имот. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
На
основание чл.130 ГПК препис от жалбата не е изпращан на насрещната страна.
Частната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по
следните съображения:
Първоинстанционното
производство е образувано по предявени от жалбоподателя С.Ж. против Държавата и
П.П.С. обективно съединени искове за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответниците не са собственици на недвижим имот, находящ се в
гр.Варна, ул.“Иларион Макариополски“ № 9, представляващ апартамент с
идентификатор 10135.1507.100.1.13 по КК на гр.Варна, със застроена площ от 228
кв.м., като първият ответник – Държавата не притежава претендираните от нея
49.04% ид.ч., а ответникът П.С. – останалите 50.96% ид.ч.
Фактическите
твърдения, на които се основава исковата претенция, вкл. и правния интерес от
избраната форма на защита са, че по силата на договор за дарение по нот.акт №
80/2000г. ищецът е собственик на процесния имот, с предходна номерация –
апартамент № 3 /мезонет/, който имот владее от придобиването му до настоящия
момент. Изложени са подробни твърдения относно хронологията и правните
основания /отчуждавания, отстъпване право на строеж от Държавата и
прехвърлителни сделки/, въз основа на които неговите праводатели са придобили
въпросния апартамент. Посочено е също така, че по иск за делба относно този
имот и други обекти в същата сграда, предявен от ответника С. е било
постановено решение по в.гр.д. № 2365/2012г. на ОС – Варна, с което е делбата
на апартамент № 3 е допусната между ответниците при квоти 49.04% ид.ч. за
Държавата и 50.96% ид.ч. за втория ответник, а с решение от 16.06.2017г. на ВРС
по гр.д. № 980/2001г. е постановено делбата да бъде извършена чрез изнасянето
му на публична продан, като към настоящия момент е образувано изп.д. №
1331/2019г. на ЧСИ с рег. № 892 за реализиране на проданта. Наведени са доводи,
че решенията по допускане и извършване на делбата са нищожни, тъй като делбата
е извършена без участието на всички съсобственици, без значение кои са те, в
частност Държавата не е била легитимирана да участва, защото се е била
разпоредила с имота. Твърди се, че тези решения не легитимират ответниците като
собственици, нито са основание за придобиване на права, както и че решението по
допускането на делбата му е непротивопоставимо, тъй като същото не съдържа
диспозитив, с който правата му да са отречени. С оглед оспорването на
претендираното от него право на собственост от страна на ответниците и предвид
висящото изпълнително производство за публичната продан на собствения му имот,
и на основание разпоредбата на чл.440 ал.1 ГПК, твърди, че за него е налице
правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Изложените
от частния жалбоподател твърдения в исковата молба за притежавани от него права
върху процесния апартамент, оспорването им от ответниците чрез предприетите
действия по делба на същия, въз основа на постановените в тази връзка съдебни
решения, вкл. и образуваното изпълнително производство по извършването й чрез
реализиране на постановената публична продан, принципно обуславят правния му
интерес от търсената съдебна защита. Основателен е обаче крайният извод на
първоинстанционния съд за наличието на друга абсолютна процесуална пречка, а
именно формирана между страните СПН относно спорното право, макар и същата да
не се извежда от соченото от окръжния съд съдебно решение по в.гр.д. №
226/2018г. по описа на АпС – Варна.
Съобразно
посоченото в частната жалба, а и от извършената служебна справка по в.гр.д. №
226/2018г. се установява, че с решение № 110/25.10.2019г. на ВКС, постановено
по гр.д. № 4232/2018г. въззивното решение на АпС – Варна е обезсилено като
недопустимо, а производството по предявения от настоящия жалбоподател против
Държавата, при участието на П.С. като трето лице-помагач на страната на
ответника, положителен установителен иск за собственост върху процесния
апартамент е прекратено. В решението си касационната инстанция е приела, че
спорът между страните е разрешен с влязлото в сила решение по допускане на
делбата № 1367/07.07.2015г., постановено по в.гр.д. № 2365/2012г. на ОС –
Варна.
Безспорно
е, че постановеното решение на ВКС за прекратяване на производството по предходно
предявения иск за собственост не формира СПН относно принадлежността на
спорното право.
В
същото време, при извършената проверка на постановените съдебни решения /на
първоинстанционния съд и последващите инстанции/ по предявения от П.С. иск за
делба на няколко недвижими имота, в т.ч. и мезонет № 3, настоящият състав
констатира, че жалбоподателят, както и неговите праводатели са участвали като
страна в това производство.
С
решение от 16.12.2005г. по гр.д. № 980/2001г. Варненският районен съд е
допуснал делбата на процесния апартамент № 3 /мезонет/ да бъде извършена между
конкретно посочени лица, като е изключил от делбата останалите съделители, сред
които е и С.Ж.. По повод подадени въззивни жалби, в т.ч. и от настоящия
жалбоподател, който е обжалвал първоинстанционното решение и в частта, в която
е допуснат до делба мезонет № 3, претендирайки изключителни права на
собственост, е постановено решение по в.гр.д. № 833/2007г. на ОС – Варна, с
което искът за делба на този имот е бил отхвърлен. В тази му част въззивното
решение е отменено от ВКС с решение № 413/25.07.2012г. по гр.д.1076/2010г. и
делото е било върнато на въззивния съд за конституиране на държавата като
съделител, при формирани задължителни указания по приложението на материалния
закон и титулярите на правото на собственост, в това число отричайки
претендираното от С.Ж. право на собственост, основано на договора за дарение, а
в условията на евентуалност и на придобивна давност. При новото разглеждане на
спора е постановено соченото в исковата молба на жалбоподателя решение по
в.гр.д. № 2365/2015г., с което делбата на процесния апартамент е допусната
между настоящите ответници при квоти – 50.96% за П.С. и 49.04% за Държавата. В
останалата част, т.е. досежно изключените от първоинстанционния съд от делбата
на апартамент – мезонет № 3 съделители, в т.ч. и настоящия жалбоподател С.Ж.,
първоинстанционното решение е потвърдено.
Грешното
посочване в диспозитива на второто въззивно решение, че потвърждава решението
на районния съд „в необжалваната част“ не променя общия смисъл на постановения
резултат относно делбата на този имот и лицата, между които е допусната същата,
нито прави решението по допускането на делбата непротивоставимо на жалбоподателя,
който е бил ответник по иска за делба. В тази връзка изложените от него доводи,
че същият не е обвързан от решението по допускане на делбата са изцяло
неоснователни.
Следователно,
спорът относно принадлежността на правото на собственост към момента на влизане
в сила на решението на ОС – Варна постановено по в.гр.д. № 2365/2012г. е
разрешен със СПН и повторното му пререшаване е недопустимо. СПН се разпростира
както върху отреченото право на собственост на жалбоподателя С.Ж., така и по
отношение на признатите права на собственост на ответниците по настоящия
отрицателен установителен иск за собственост. В същото време, частният
жалбоподател не въвежда нови основания за претендираното от него право, които
да не са преклудирани от СПН. Предвидената в чл.440 ал.1 ГПК защита не е
различна от общата хипотеза на предявен отрицателен установителен иск, освен че
легитимира като надлежен ответник и взискателя по изпълнителното дело.
Допустимостта на този иск също се подчинява на изискването за наличието на
всички процесуални предпоставки, една от които е липсата на СПН за спорното
право между страните.
Фактът,
че и към настоящия момент жалбоподателят владее процесния апартамент /според
твърденията по исковата молба/, не е основание, което да обуслови наличието на
правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск съгласно
разрешенията на т.1 от ТР № 8/2013г. на ОСГТК на ВКС. Такъв би бил налице в
хипотеза, когато с отричането на претендираните от ответниците права самият той
би могъл да придобие такива на оригинерно основание. В случая обаче, дори и да
се приеме, че правният интерес се извежда от възможност за евентуално
придобиване по давностно владение за период след приключване на първата фаза на
делбата, то с оглед придобивното основание на признатите с решението по иска за
делба права на ответниците, евентуалното им отричане не се явява предпоставка
за придобиване на такива от страна на ищеца-жалбоподател на оригинерно
основание.
С
оглед на гореизложеното, настоящият съд намира, че предявеният от С.Ж. против
Държавата и П.С. отрицателен установителен иск за собственост е недопустим,
поради което и като е прекратил производството по него, първоинстанционният съд
е постановил правилен като краен резултат съдебен акт, който следва да бъде
потвърден.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение
№ 1866/25.06.2020г., постановено по гр.д. № 1384/2020г. на Окръжен съд – Варна.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред
Върховния касационен съд, при условията на чл.280 ГПК, в 1-седмичен срок от
връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.