Р Е Ш Е Н И Е
№
3361/22.7.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XXI състав,
в публично заседание на двадесет и шести юни, през две хиляди и
деветнадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа
докладваното от съдия Михайлов гражданско
дело № 6714 по описа на Варненски районен съд за
Производството по делото се развива по предявен е отрицателен
установителен иск от Д.С.Н., ЕГН ********** *** срещу ************* (Б.) ЕАД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление ***, Е. 2000 за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищеца не дължи сумата от 13403,61 лева по
договор за банков кредит от 28.11.2011г. и анекс №1 от 11.06.2013г., на осн.
чл. 124, ал.1 ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че страните за били обвързани по
силата на облигационно правоотношение по договор за банков кредит, по което на
28.11.2011г. ответникът е отпуснал банков кредит на ищеца в качеството й на
кредитополучател. С анекс от 11.06.2013г. страните са уговорили, че
задължението към момента на подписване на анекса възлиза на 18873,22 лева. На
23.12.2015г. ищцата превела по сметка, по която се обслужвал кредита сумата от
18064 лева, при което твърди, че е изпълнила задължено си към кредитора, като е
погасила изцяло дължимото по договора за кредит. Поради плащане на задължението
твърди, че не дължи процесната сума, която била претендирана от ответника
посредством уведомяване осъществено на 25.04.2019г. на ищцата от страна на
негов служители.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника, с който предявения иск се оспорва като неоснователен. Посочва се, че
на 28.11.2011г. между страните е
възникнало облигационно правоотношение по договор за банков кредит, по
силата на който банката е отпуснала на ищцата сумата от 20450,84 лева. С анекс №1 от 11.06.2013г. и анекс №2 от 04.12.2014г.,
крайния срок на задължението е определен на 20.06.2023г. Посочва, че страните в
договора за банков кредит са уговорили възможност за предсрочно изцяло или
частично погасяване на задължението, но само след изрично писмено предизвестие
до банката. Не се оспорва, че на 23.12.2015г. по разплащателната сметка е
постъпила сумата от 18064 лева. От този момент до 07.08.2018г. банката служебно
погасявала дължимите на падеж месечни погасителни вноски от наличността по тази сметка. На 07.08.2018г. в
банката постъпило искане от съдебен изпълнител, с което било наложено запорно
съобщение на вземанията на ищцата в размер на 39996,26 лева. Във връзка запора
ответника е превел по сметка на ЧСИ сумата от 9950,21, при което след
осъществяване на превода в сметката на ищцата не са останали достатъчно
средства за последяващо погасяване на месечните погасителни вноски по договора
за банков кредит. Излага възражения, че ищеца не е отправяла изрично в писмена
форма искане за предсрочно погасяване на задължението й по договора за кредит,
която форма била уговорена в разпоредбата на чл. 4.8 от самия договор сключен
между страните.В евентуалност посочва, че изявлението за погасяване окончателно
размера на задължението било направено в платежно нареждане от трето на
облигационното правоотношение лице – търговското дружество „Д.Е.Е.К.“ ЕООД, като доколкото то не произхождало от
кредитополучателя не било възприето от ответника.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен по
делото е договор за потребителски кредит от 28.11.2011г. от който се
установява, че ответникът в качеството му на кредитор е отпуснал на ищцата в
качеството й на кредитополучател сумата от 20450 лева, като е уговорен краен
срок за погасяване на задължението – 05.12.2021г.
С анекс №1/11.06.2013г.
към договор за кредит от 28.11.2011г. страните са уговорили, че към датата на
постигане на допълнителното споразумение задължението на ищцата възлиза на
18873,22 лева, като крайния срок за погасяване на задължението е договорен на
05.06.2023г.
Представен по делото е
анекс №2/04.12.2014г. към договор за банков кредит от 28.11.2011г., и анекс
№1/11.06.2013г., с който страните уговарят, че към момента на постигане на допълнителното споразумение задължението на ищцата
възлиза на 17905,40 лева, което следва да бъде заплатено в полза на банката в
срок до 20.06.2023г.
Представено по делото е
платежно нареждане от 23.12.2015г., с което търговското дружество „Д.Е.Е.К.“ ЕООД е заплатило
по сметка на ищцата сумата от 18064 лева, като основание е посочено окончателно
погасяване на кредит.
Разпитан по искане на ищцата е свидетеля Николай
Георгиев Неделчев – съпруг на същата.Свидетеля посочва, че с ответника имат
сключен договор за банков кредит, като през 2015г. са поискали задължението по
кредита да бъде рефинансирано чрез друг кредит от „УК.Б.“ АД, при което са
посетили ответника и са поискали информация за размера на дължимата за
погасяване парична сума. Вследствие на молбата получили информация за размера
на дължимата сума. На служителя в банката свидетеля посочва, че било доведено
до знание, че намерението им било да погасят изцяло кредита. Свидетеля посочва,
че с ищцата са подписали молба за предсрочно погасяване на задължението, като
същото основание било вписано и в платежното нареждане. Тази молба била
подадена в „УК.Б.“ АД, която банка е превела средствата за погасяване на
кредита.
Прието по делото е заключение на вещото лице Д.П. по
допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че
на 29.11.2011 г. сумата по отпусната по договора за кредит - 20 450,84
лева е постъпила по разплащателната сметка на кредитополучателя Д.С.Н..
Паричните суми са усвоявани до
02.04.2012 г. която дата е начална на вноски по кредита, а 44 вноски от общо 50
са просрочени, извън срока на падежната дата съгласно клаузите на Договор за
потребителски кредит от 28.11.2011 г., Анекс от 11.06.2013 г. и Анекс № 2 от
04.12.2014 г. Размерът на непогасените задължения на кредитополучателя по
Договора и Анексите към него към датата на депозиране на исковата молба –
03.05.2019 г. е в размер на 13 533,
24 лева, а към момента на изготвяне на заключението в размер на сумата от
13893,70 лева.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на отрицателен установителен иск е наличието на
правен интерес у ищеца за разрешаване със силата на пресъдено
нещо на спора за отричаното от него материално право, като бъде установено
действителното правно положение в отношенията между страните във връзка с
конкретно притезание, както и за осуетяване възникването на нов спор за
материално право на същото основание.
Настоящият съдебен
състав намира предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за допустим. В конкретната хипотеза, правния интерес от избраната форма на
защита е обусловен въз основа на изложените от ищцата твърдения, че не дължи на
ответното дружество сумата от 13 403,61 лева, поради обстоятелството, че
процесната сума е погасила на 25.12.2015 г.
Между страните не се
спори, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че е
възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски
кредит от 28.11.2011г., по силата на който ответникът в качеството му на
кредитор е отпуснал на ищцата в качеството й на кредитополучател сумата от
20450 лева, като е уговорен краен срок за погасяване на задължението –
05.12.2021г. С допълнителни анекси от 11.06.2013г. и 04.12.2014г. договорът за
банков кредит е бил изменен, като окончателно към 04.12.2014г. страните са
уговорили, че задължението на ищцата възлиза на 17905,40 лева, което следва да
бъде заплатено в полза на банката в срок до 20.06.2023г.
От показанията на
свидетеля Неделчев, които следва да бъдат кредитирани под ограничителната
разпоредба на чл. 172 ГПК, с оглед обстоятелството, че свидетелят е съпруг на
ищцата, съдът приема, че ищцата след повторно предоговаряне на условията по
договора за банков кредит от 2011г. е решила да рефинансира задължението си,
като усвои креди от друга банкова институция - „УК.Б.“ АД, с който да покрие задълженията си към
ответника. Установява се, че към ответника е направено искане за посочване на
актуален размер на задължението, след което свидетеля посочва, че молба за
окончателно погасяване на задължението е била подадена в „УК.Б.“ АД, които от
своя страна превели необходимите за погасяване парични средства.
С платежно нареждане от 23.12.2015г.,
търговското дружество „Д.Е.Е.К.“ ЕООД е
заплатило по сметка на ищцата сумата от 18064 лева, като основание е посочено
окончателно погасяване на кредит. От разясненията на в.л. П. дадени в открито
съдебно заседание по приемане на съдебно – счетоводната експертиза, чието
заключение са кредитира от съда изцяло като обективно и компетентно дадено се
установява, че при постъпване на 23.12.2015г. средства в разплащателната сметка
на кредитополучателя, от тях банката започва да усвоява определени по падеж
суми за погасяване на задължението до момента, в който тези средства не бъдат
изчерпани.
Въпросът по същество на спора, който се поставя в
настоящия правен спор е дали при постъпване на паричните средства на
23.12.2015г. по разплащателната сметка на ищцата се погасява задължението й по
договора за потребителски кредит от 2011г.
В самия договор за потребителски кредит страните са
уговорили ред и начин за предсрочно погасяване на задълженията, като съобразно
разпоредбата на чл.4.8 от договора кредитополучателя има право да погасява
предсрочно главницата по кредита – частично или напълно, след представяне на
двудневно писмено предизвестие до банката, в което посочва размера на
предсрочно погасяваната сума. Макар и в последствие условията по договора за
потребителски кредит да се били предоговаряни по
силата на анекс №1 и анекс №2 от 11.06.2013г. и 04.12.2014г., то тази
разпоредба не е била предмет на промяна, поради което е запазила своето
обвързващо страните действие.Със същата се дава право на кредитополучателя да
погаси предсрочно задължението си към банката, като предварително, в срок от
два дни преди погасяване на задължението си уведоми писмено банката за
намеренията си.Щом страните са уговорили писмена форма и срок за предварително
уведомяване, то уговорките между тях имат силата на закон и като такъв следва
да се прилагат в отношенията помежду им.
От съвкупния анализ на
събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства,
съдът не може да направи непротиворечив извод, че ищцата в качеството й на
кредитополучател е изпълнила задължението си по чл.4.8 от договора за
потребителски креди от 2011г., като предварително е довела до знание на
ответника намерението си за предсрочно погасяване на задължението. От
показанията на свидетеля Неделчев може да бъде установено, че токова намерение
ищцата е релевира устно пред служител на ответника, но това не е уговорената от
страните форма за отправяне на това волеизявление. Не може да бъде прието, че
волеизявлението за предсрочно погасяване на задължението се съдържа и в самото
платежно нареждане, макар в същото като основание да се сочи погасяване на
задължение по договор. Тук следва да бъдат споделени възраженията на банката,
като се посочи, че в действителност по разплащателната сметка на ищцата е
осъществен превод от трето на спора търговско дружество, при което няма как да
бъде прието, че с захранване на банковата сметка от това трето на спора лице се
релевира едностранно волеизявление от кредитополучателя за предсрочно
погасяване на налично задължение по договор за банков заем.
Постъпването в парични
средства в банковата - разплащателна сметка на ищцата дава възможност на
кредитора да осъществява прихващане на задълженията за погасяване на банковия
кредит, съобразно погасителния план към договора до изчерпване на задълженията
по сметката. Наличието на средства по тази сметка не може да мотивира
предположение за намерение за предсрочно погасяване на задължението, още
повече, че както вече съдът посочи, в задължение на кредитополучателя е да
уведоми за това си намерение кредитора, и то в
двудневен срок пред да осъществи окончателното плащане.
От заключението на
съдебно – счетоводната експертиза на в.л. Д.П. се установява, че към момента на
депозиране на исковата молба в съда размера на непогасената част от
задължението възлиза на 13553,24 лева, поради което и доколкото ищецът не
установи твърденият от него факт, че е погасил задължението към ответника, то
предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на
спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 350
лева, от които 100 лева определено от съда
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, на осн.
чл.25, ал.1 НЗПП вр. чл.78, ал.8 ГПК и 250 лева
заплатен депозит за вещо лице, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от Д.С.Н., ЕГН ********** *** срещу ************* (Б.) ЕАД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление ***, Е. 2000 за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищцата не дължи сумата от 13403,61 лева
по договор за банков кредит от 28.11.2011г., на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
Осъжда Д.С.Н., ЕГН ********** *** да заплати на ************* (Б.)
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, Е. 2000 сумата от
350 (триста и петдесет) лева, от които 100 лева определено от съда юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл.25, ал.1 НЗПП вр. чл.78, ал.8 ГПК и 250 лева заплатен депозит за вещо
лице, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :