Решение по дело №4/2022 на Административен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ   №13

гр.Силистра, 11.04.2022 година

 

В       И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

       Административният съд гр.Силистра,в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година,в състав:  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Славова

                                                                                                         ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов

                                                                                                                                Елена Чернева 

при секретаря Румяна Пенева и с участието на прокурор при ОП гр.Си­листра Г.В.,като разгледа докладваното от с-я Славова КАНД №4 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          С Решение №208/18.11.2021г.,постановено по АНД №558/2021г.,Силистренският районен съд е потвърдил Наказателно постановление №38-0002384/17.08.21г. из­дадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Русе, с ко­ето на Н.А.Ш. ***, е наложено админи­стративно наказание по вид „глоба“,в размер на 2000 лева, на основание чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), за нарушение на чл.89 т.1 от Наредба №33/03.11.99г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България (Обн.ДВ,бр.101/99г.,посл.изм.ДВ,бр.60/20г.)

       Производството е образувано по касационна жалба на Н.А.Ш. подадена от представител по пълномощие адв.Т.К. ***,с искане да бъде отменено обжалваното решение на СРС и, след произнасяне по съществото на спора от настоящата инстанция, да бъде отменено пър­воначално оспореното НП. Оплакванията в жалбата сочат на довод за неправилно приложение на материалния закон, до което се било стигнало вследствие на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като установеното деяние, според жалбата,било за непредставяне на изискуем документ,представляващ удостоверение за обществен превоз на товари на територията на България на МПС с рег.№ ЕН2332КР или заверено копие на лиценз на Общността, а санкцията била наложена защото е нямал такъв документ.Касаторът намира това разминаване (липса на обвързаност между фактическото обвинение и неговата юридическа квалификация)за съществено, тъй като било засегнало правото му на защита. Акцент е поставен върху доводи за необоснованост на оспорения съдебен акт,която съгласно регламента-цията от чл.348 ал.1 НПК,вр. с чл.63в ЗАНН,не е касационно основание и не подлежи на обсъждане,вкл. в контекста на забраната от чл.220 АПК за нови фактически установявания от касационния съд. Претендира разноски.

        Ответникът по касация - Регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр.Русе, чрез директора, депозира становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на оспорения съдебен акт, като заявява и възражение по чл.78 ал.5 ГПК, във връзка с чл.63д от ЗАНН.

        Представителят на Окръжна прокуратура гр.Силистра счита,че обжалваното решение е законосъобразно,а касационното оспорване - неоснователно.Дава заключение за оставяне в сила на съдебния акт.

           Производството е по реда на Глава XII /чл.208 u сл./ АПК,вр.с чл.63в ЗАНН.

Силистренският административен съд,след обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните,прие следното:Касационните основания, които са заяве­ни и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон, вследствие от допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила  /чл.63в ЗАНН,вр.с чл.348 ал.1 т.1 и 2 НПК/. Въведеното оплакване за необоснованост,която съгласно изричния регламент на чл.348 НПК, не може да бъде касационно основание, не подлежи на обсъждане.Ето защо настоящият контрол ще бъде извършен при условията на чл.218 ал.2 АПК,като за правилното приложение на матралния закон съдът следи и служебно.Счита се,че санкционираната деятелност изобщо не попадала в периметъра на приложената административнонаказателна норма,защото непредставянето при проверка на изискуем документ, не е равнозначно на неговата липса изобщо (двете изпълнителни деяния са уредени самостоятелно с чл.93 ал.1 и ал.2 от ЗАвтП).

Констатираната,при извършена проверка на 26.07.2021г. около 16:35ч.,по път IІ-71 Добрич-Силистра простъпка, поставила в ход административнонаказателната процедура с АУАН №291804 (чл.36 ЗАНН) е описана: като водач на състав от ППС, състоящ се от влекач Скания Р500, с рег.№.. от категория N3, с прикачено полуремарке,с рег.№… от категория О4, извършва обществен превоз на товари-трактор CASE IH със сериен номер:… и товарителница серия М №… от дата 26.07.21г.[…], Н.Ш. не представя удостоверение на ППС за обществен превоз на товари за МПС с рег.№…,с което извършва превоза или заверено копие към лиценз на Общността. На-правена е справка в информационната система на ИААА по регистрационния номер на автомобила,от която е установено,че същият не е включен в списък МПС към лиценз. Посочени са подробно и останалите релевантни факти за установеното административно нарушение, а именно:че касаторът като водач на товарен автомобил влекач,марка „Скания Р500“;рег.№…,собственост на „Гаранция транс“ ЕООД с.Крета, ул.“Ал.Стамболийски“ №48,Община Гулянци, Плевенска област, с управител Н.А.Ш., е бил спрян за проверка по път II-71 на км.2+451, като превозваният трактор е бил в полуремаркето, а при връчване на АУАН на място,саморъчно е записал „има фирмата три  заверени копия за обществен превоз“, след което се е подписал за „нарушител“, но не е посочил за кои три автомобила са били притежаваните от фирмата му копия на лиценз на Общността.Последното е провокирало длъжностните лица да извършат проверка в информационната система на ИААА,вследствие на която са установили,че процесният влекач не е включен в списък на МПС към издадения на превозната фирма лиценз.

        Доколкото единственият касационен довод,съответен на регулацията от чл.348 НПК,вр. с чл.63в ЗАНН,е свързан с твърдение, че въззивната инстанция не била съобразила релевираното пред нея възражение на жалбоподателя,че фактическото обвинение (съгласно АУАН, преценено за съставомерно по чл.89 т.1 Наредба №33/ 99г.) е изписано с думи, респ. подведено под нормативен текст свързан със задължение на водача да представи при проверка (респ. да представи при поискване) релевираното удостоверение или копие на лиценз на Общността, а е санкционирано друго деяние - извършване на обществен превоз без издадено за МПС удостоверение или заверено копие на лиценз на Общността,съгласно приложения чл.93 ал.1 т. 1 ЗАвтП,настоящият състав го намира за неоснователен,поради което следва да бъде отклонен. Видно от подробните мотиви, изложени към оспорения съдебен акт е, че съдът е дал законосъобразен отговор на посочения по-горе довод на касатора. Изхождайки от депозираните по делото доказателства,вкл. разпечатката от информационната система на ИААА (л.11-л.12 АНД/СРС),направена в деня на констатиране на нарушението- 26.07.21г.,районният съд вярно е установил безспорния факт, че дружеството - собственик на товарния автомобил, извършва товарни превози с Лиценз №10427 за превоз на товари в Общността,валиден до 12.05.2028г.,но процесният влекач, не е включен в списъка на МПС към същия лиценз. По аргумент от чл.6 ал.4 ЗАвтП,лицензът на Общността е валиден и за превозите на територията на Република България, което ирелевира другия удостоверителен документ по чл.93 ал.1 ЗАвтП. Несъмнено не са налице и изключенията от чл.6 ал.3 ЗАвтП,което сочи на съставомерност на фактите по приложения санкционен текст,тъй като касаторът е извършвал превоза с МПС, което не е включено в списък към издадения лиценз.

Съдът е установил още, че действително към лиценза на превозвача „Гаранция транс“ЕООД с.Крета с управител - касаторът Н.А.Ш. (Вж.публичния Търговски регистър по партида с ЕИК:*********) са били издадени три валидни копия за три превозни средства,вписани в същия,но не и за процесния влекач. Поради това е приел за логично,респ. съответно на главния факт,че за този автомобил не е налице нито удостоверение, нито е включен в списък към обсъдения по-горе лиценз.В обобщение е извел извод, че касаторът е извършил релевираното нарушение, за което правилно е бил санкциониран съгласно чл.93 ал.1 т.1 ЗАвтП.

         За да потвърди процесното пред него наказателно постановление,СРС е установил още, че са били спазени изискванията на за­кона за издаване на АУАН и НП, както и, че по несъмнен начин е доказано възведе­ното нарушение,защото субект на административното задължение от чл.89 т.1 Наредба №33/99г. е водачът, извършващ обществения товарен превоз,независимо, че същият е собственик и управител на дружество-превозвач по смисъла на §1 т.5 ДР ЗАвтП.Съобразил е и записаното възражение в АУАН от него, сочещо, че той добре е знаел релевантните за случая свои задължения и, че ги е нарушил.Освен това е приел, че деянието е достатъчно ясно, точно и пълно формулирано, което е гарантирало пълноценното упражняване на процесуалните му права.В допълнение към мотивите на СРС следва да бъде посочено и това, че удостоверение на МПС за обществен превоз на товари на територията на страната или заверено копие на лиценз на Общността, в чиито списък на МПС да е включен и товарният автомобил „Скания Р500“, с рег.№…, не е бил представен от касатора не само в срока от чл.44 ал.1 ЗАНН, но и по-късно, до приключване на процеса пред въззивната инстанция,което потвърждава правилността на извода за законосъобразното му санкциониране по чл.93 ал.1 т.1 ЗАвтП, защото превозът е бил извършен при начална липса на изискуемия лиценз за процесното МПС. Следователно, задължителният документ, който се изисква от чл.6 ЗАвтП,респ. от подзаконов нормативен акт за прилагане на ЗАвтП,какъвто несъмнено е Наредба №33/99г.- издадена по законовата делегация от чл.7 ал.3;чл.16 и чл. 21 ЗАвтП, касаторът не само е бил в невъзможност да представи по време на проверката, но е извършил правнорегламентирания превоз без изобщо да е издаван такъв за МПС, с което е превозвал трактора, което сочи на приложимост именно на чл.93 ал.1 т.1 ЗАвтП, както правилно е приел и СРС.

          С оглед на гореизложеното,настоящият състав приема,че оспореното съдебно решение е постановено при вярно установяване на релевантните факти и след правилна преценка за приложението на материалния закон, при липса на касационни основания за неговата отмяна,воден от което и на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК, вр. с чл.63в ЗАНН, Административният съд гр.Силистра

 

Р Е Ш И :

 

           ОСТАВЯ В СИЛА Решение №208/18.11.2021г., постановено по АНД №558 по описа на Силистренския районен съд за 2021 година.

Решението е окончателно.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                      2.