Р Е Ш Е Н И Е
13.04.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.о. II
Районен съд – Дупница състав
12.03. 2020
на Година
Маргарита Алексиева
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Румяна Агонцева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 1320 2019
дело № по описа за година.
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
М.П.С., ЕГН ********** с адрес: *** обжалва Наказателно постановление № 19-5310-001257 от 22.10.2019 г., издадено от Началник група към ОДМВР гр. Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, с което:
- на основание чл.179, ал.2, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба” в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП;
- на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба” в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и
- на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба” в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят навежда доводи, че наказателното постановление е неправилно и моли за неговата отмяна изцяло.
Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
На 10.10.2019 г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение №64923 от С.Н. на длъжност ,,младши автоконтрольор“ при КПД ГПА гр. Кюстендил в присъствието на свидетеля Н.Т. за това, че на същата дата около 12:57 ч. на път III-104 около км 13+100 в посока гр. Кюстендил М.С. управлява собствения си лек автомобил ,,Опел Астра“ с рег. № КН 3297ВВ като се движи с несъобразена скорост, губи контрол над автомобила навлиза частично в лентата за насрещно движение и удря със странично яво огледало движещия се в посока Бобошево лек автомобил ,,Хонда Инсаит” с рег. № КН1515ВР с водач Радослав Георгиев Стойнев от гр. Кюстендил. При проверката извършена от полицейските служители било установено, че водачът управлява с изтекъл срок на валидност на СУ на МПС – на 19.11.2018 г. Водачът не представил контролен талон къ СУМПС. Жалбоподателят не е направил възражение по отразените в акта констатации. Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП, в което е възпроизведена описаната и в акта фактическа обстановка и допълнително за нарушението по т. 1 е посочено, че: ,,Водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движение др. обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. ПТП”.
Съставен е протокол за ПТП, в който в графа причини и условия за ПТП е отразено следното: участник 1 /М.С./ движейки се с несъобразена скорост с пътните условия релефа губи контрол и навлиза частично в лентата за насрещно движение и удря участник 2 /Радослав Стойнев/. Видно от служебно изисканата справка за нарушител/водач свидетелството за управление на МПС жалбоподателя № ********* е валидно до 19.11.2018 г. и ново СУМПС е издадено на 21.10.2019 г. валидно до 16.02.2022 г.
В хода на съдебното производство в качеството на свидетели бяха разпитани актосъставителят С.Н. и свидетеля по акта Н.Т., които потвърждават констатациите отразени в АУАН. Свидетелят С.Н. съставил протокол за настъпилото ПТП, а на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение. Съдът изцяло кредитира показанията им, които са ясни и последователни и се потвърждават изцяло от писмените доказателства по делото.
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е частично основателна.
Относно
нарушението на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП:
Наложеното на жалбоподателя административно наказание се основава на разпоредбата на чл.179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП, предвиждаща налагане на санкция на водач на ППС, който поради движение с несъобразена скорост причини пътнотранспортно произшествие. Следователно, причиняването на ПТП е съставомерен елемент на деянието за квалифицирането му като административно нарушение по чл.179, ал.2, предл. първо от ЗДвП. В случая изложената в наказателното постановление фактическа обосновка е непълна, като непълнотата касае обстоятелства, свързани с обективни признаци от състава на нарушението, които не само, че са основен елемент от императивния реквизит на наказателното постановление по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, но чрез тях се лимитират и пределите на административното обвинение от фактическа страна. Описанието на нарушението не съдържа всички факти и обстоятелства от съставомерен характер - не е изрично посочено в какво точно се изразява ПТП по смисъла на легалната дефиниция на понятието по §6, т.30 от ДР на ЗДвП. Непосочването на всички релевантни факти и обстоятелства за наличието на съставомерните елементи на деянието, има за последица фактическа необоснованост на административнонаказателното обвинение. Недопустимо е тези фактически обстоятелства да се извличат по пътя на формалната, правната или житейската логика – същите е следвало да намерят обективен израз в съдържанието на наказателното постановление при описанието на нарушението. С презумптивната материална доказателствена сила на АУАН по чл.189, ал.2 от ЗДвП е обвързан единствено административнонаказващият орган, като в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила.
Относно приложението на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, касаещо несъобразената скорост, се изисква освен твърдението за несъобразена скорост, констатиращият орган да е направил и посочил констатация за всички характеристики на пътната обстановка и движението на процесното МПС, именно с оглед доказване на твърдението за несъобразена скорост. Следва да се посочи, че то не е факт, от който се правят съответни изводи, а предмет на изясняване и доказване. В обстоятелствената част на наказателното постановление и акта, въз основа на който той е издаден, на практика липсва посочване на конкретни действия или бездействия от страна на жалбоподателя и съответно обуславящи извършване на вмененото му нарушение. Налице е нарушаване на чл. 42, т.4 от ЗАНН и съответно чл. 57, т.5 от ЗАНН, като в тази насока не е описано нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В конкретния случай не се касае за виновно противоправно поведение на водача, тъй като от събраният доказателствен материал не може да се направи никакъв извод относно скоростта, с която същият се е движил в посочения участък от пътя и съответно да бъде направена преценка доколко тя е съобразена с пътнотранспортните особености. В административнонаказателния процес действа презумпцията за невинност на лицето, посочено в съответния акт и нарушението следва да бъде доказано по несъмнен начин, а не да се предполага извършването му. Тежестта на доказване на извършеното нарушение лежи върху органа, който е издал наказателното постановление. Той е длъжен да докаже, че е извършено административно нарушение, и че е извършено от конкретно лице. В процесния случай наказващият орган не е ангажирал доказателства, установяващи твърдяното в наказателното постановление нарушение от страна на жалбоподателя.
Съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН, според която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Като не е отразил правилно обстоятелствата по нарушението, актосъставителят е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя, който е бил лишен от възможността да разбере конкретно какво нарушение се твърди, че е извършил и да се защитава пълноценно по него. Допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила е пренесено и в атакуваното наказателно постановление, в което отново не е отразено в пълнота фактическата обстановка по нарушението. Като не е извършил проверка на обосноваността на акта за административно нарушение, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е издал наказателното постановление в нарушение на чл. 52, ал.4 от ЗАНН.
Не на последно място настоящия съдебен състав намира за необходимо да посочи, че съгласно чл. 20, ал.2, изр.1 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Това е примерно изброяване на факторите на пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост за движението. Величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори, като в същото време да е такава, че да позволява превозното средства да бъде спряно пред всяко препятствие, стига то да е предвидимо, т.е. при пътни условия и ситуации, когато движението дори и с минимална скорост създава опасност за настъпване на транспортно произшествие.
В този смисъл НП се явява незаконосъобразно в тази част и следва да се отмени.
Относно нарушението на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП:
Съдът намира, че по отношение на вмененото нарушение по т. 2 от НП адинистративнонаказващия орган не е допуснал нарушение на процесуалните правила. Актът и постановлението са издадени от компетентни органи, съдържат всички реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията.
Съгласно разпоредбата на чл. 150а от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. В конкретния случай жалбоподателят е управлявал с изтекъл срок на валидност на СУМПС, тъй като видно от справката за нарушител-водач същият е правоспособен водач, чиито срок на СУМПС е изтекъл на 19.11.2018 г. Управлявайки процесното МПС жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 150а от ЗДвП. Това обстоятелство не се оспорва и от самият жалбоподател. АНО е приложил правилната материалноправна норма и съответната санкционна такава. Съгласно чл. 185 от ЗДвП за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв. Предвид на това правилно на жалбоподателя е приложена общата санкционна норма за извършеното нарушение, като наложената глоба е в размер фиксиран от законодателя и не подлежи на преценка съобразно чл. 27 от ЗАНН. В случая не са налице и предпоставките по чл. 28 от ЗАНН, доколкото процесното нарушение с нищо не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да бъде преценявано като маловажно по смисъла на цитираната разпоредба. Последната е относима за случаите, при които извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид.
В този смисъл НП се явява законосъобразно в тази част и следва да се потвърди.
Относно
нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Съгласно чл. 100, ал. 1, т.1 от ЗДвП „Водачът на моторно
превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно
превозно средство от съответната категория и контролния талон към него“. Настоящият
състав намира, че нарушението е безспорно доказано, тъй като в рамките на
извършената му проверка на 10.10.2019 г. водачът не е представил на
компетентните органи контролния талон към свидетелството за управление. Поради
това правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност по чл. 183, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП, която предвижда наказание
„глоба” в размер на 10 лв. за водач, който не носи контролния талон към
свидетелството за управление. Санкцията е определена от закона в абсолютен
размер и съдът не разполага с възможност за нейната промяна.
В този смисъл НП се явява законосъобразно в тази част и следва да се потвърди.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №19-5310-001257 от 22.10.2019 г., издадено от Началник група
към ОДМВР гр. Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, в частта в която на М.П.С.,
ЕГН ********** с адрес: *** на основание чл.179, ал.2, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание ,,глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №19-5310-001257 от 22.10.2019 г., издадено от Началник група
към ОДМВР гр. Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, в частта в която на М.П.С.,
ЕГН ********** с адрес: *** на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено
административно наказание ,,глоба” в размер на 20 /двадесет/ лв. за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание ,,глоба” в размер на 10
/десет/ лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд - Кюстендил, по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: