№ 2847
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ВЕРА С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110162217 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на А. Н. И. срещу „В****“ АД.
Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за паричен заем №
5907913/06.03.2023г., съгласно който на ищеца бил отпуснат заем от 500лв., който следвало
да бъде върнат на 7 погасителни вноски при ГЛП от 40,32% и ГПР от 49,33%. В чл. 1, ал. 3
от договора било предвидено, че кредиторът предоставя на потребителя допълнителна
услуга по експресно разглеждане на искането, за което се дължала такса от 106,47лв. В чл. 4,
ал. 1 от договора било предвидено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок да представи
обезпечение, а при неизпълнение дължал неустойка от 70,98ля. И двете суми следвало да се
изплащат разсрочено, заедно с погасителните вноски. Общият размер на кредита възлизал
на 567,14лв. Погасил изцяло сумите по кредита.
Ищецът твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като
противоречал на императивните правила – не била спазена предвидената форма, не бил
написан на ясен и разбираем начин, не му били представени ОУ, не му били представени
погасителните планове, липсвал ГПР, който бил посочен само като процент, без ясно
описана методика на формирането му. Отделно от това, същият бил посочен и грешно.
Счита, че клаузата за заплащане на неустойка е неравноправна и нищожна, а и
противоречала на добрите нрави. Посочва, че при забава кредиторът има право само на
законната лихва. Посочва, че било налице заобикаляне на закона. Евентуално, че е
предвидена необосновано висока неустойка при неизпълнение на задължението. Счита, че и
клаузата, с която е уговорена клаузата за такса за експресно разглеждане е нищожна поради
противоречие със закона. Изтъква, че кредиторът може да събира такси, които не са свързани
с усвояване и управление на кредита, а в случая таксата била такава. Тази такса не била
включена и в ГПР, макар че била част от него, като по този начин били заобиколени
изискванията на ЗПК. Счита, че има платени при липса на основание суми по договора,
които подлежат на връщане.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признато
за установено, че сключеният между страните договор за кредит е нищожен, а в условията на
евентуалност, че клаузите на чл. 1, ал. 3, предвиждаща такса за експресно разглеждане, и на
1
чл. 4, ал. 2, предвиждаща неустойка, са нищожни, както и ответникът да бъде осъден да му
сумата от 106,47лв., представляваща недължимо платена сума по договора.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок. Признава,
че между страните е сключен посочения договор за кредит. Счита, че договора отговаря на
всички нормативни изисквания, като в него се съдържа погасителен план, описан е ГПР,
неустойката не противоречи на закона и добрите нрави, както и таксата за експресно
разглеждане. Изтъква, че ищецът доброволно е избрал предоставянето на тази допълнителна
услуга, а нейната стойност не следвало да се включва в ГПР. Излага допълнителни
съображения за неоснователност на исковете.
Съобразно изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и осъдителен иск
искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на
06.03.2023г. между страните /„В****“ АД, ЕИК: *******, с предишна правна форма „В****“
ООД, ЕИК: ******, и А. Н. И./ е сключен договор за паричен заем Standard 14 № 5907913, по
силата на който ответникът, в качество на заемодател, се е задължил да предостави на
ищеца, в качеството на заемател, сумата от 500лв. В чл. 1, ал. 3 е уговорено, че за
извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за
паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане
на паричен заем от 106,47лв., която се заплаща разсрочено с погасителните вноски според
ал. 4. В чл. 2, ал. 1 от договора е предвидено, че срокът на заема е 14 седмици, като същият
следва да бъде върнат на 7 погасителни вноски от по 91,14лв., в които са включени
главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Предвиден е фиксиран годишен лихвен
процент по заема от 40,32% и ГПР от 49,39%. В т. 7 е посочено, че общият размер на всички
плащания с включена такса за експресно разглеждане излиза на 637,98лв., като същият е
сбор от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита. В чл. 2, ал. 2 от
договора е удостоверено, че заемателят е получил заемната сума и договорът има характера
на разписка за получаването. В 4, ал. 2 е предвидено, че при неизпълнение на задължението
на заемателя по ал. 1 в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави едно от следните
обезпечения: поръчител – физическо лице, отговарящо на редица изисквания или банкова
гаранция, същият дължи неустойка в размер на 70,98лв., платима на равни части към всяка
от погасителните вноски, като в този случай общият размер на задължението по договора
става 708,96лв., а вноската в размер от 101,28лв.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, която не
е оспорена от страните и съдът възприема като обективно и компетентно дадена, от която се
установява, че в изпълнение на процесния договор за заем ищецът е извършил плащане от
608,13лв. на 09.03.2023г., с което са погасени 500лв. главница, 1,66лв. договорна лихва и
106,47лв. такса за експресно разглеждане. Вещото лице разяснява, че при включване на
таксата за експресно разглеждане, която по принцип не е включена в ГПР, посочен в
договора, размерът на ГПР възлиза на 480,32%.
При горните факти, съдът извежда следните правни изводи:
Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски
кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има
качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в отношенията
между страните приложение намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7
- 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на
2
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,39%, т. е.
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава
максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява реалният такъв,
тъй като не включва част от разходите по кредита, които се включват в общите разходи по
кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Процесните такса за експресно разглеждане и неустойка за непредоставяне на
обезпечение представляват разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да
бъдат включени в ГПР, като същите са били изначално известни на кредитора. Видно е, че
тези суми са били начислени още при сключване на договора и са включени в погасителните
вноски. В посочения в договора за кредит ГПР е включен само размерът на
възнаградителната лихва, което очевидно цели заобикаляне на императивните изисквания и
умишлено въвеждане в заблуждение на потребителя относно реалните разходи по кредита.
Според експертното заключение, при добавяне само на таксата, размерът на ГПР възлиза на
480,32%, а при добавяне и на неустойката би бил още по-голям. При това положение се
налага изводът, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Текстът на тази
норма не следва да се тълкува буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, а нормативното изискване следва да се приеме за изпълнено, когато е
посочен както подробният начин на формиране на ГПР, така и действителният му размер, за
да бъде потребителят добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан целенасочено в
заблуждение. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на
договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите
последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички
участващи при формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя относно
неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Последица от неспазване изискването на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че същият се явява
недействителен – чл. 22 ЗПК.
В задължителното Решение от 21.03.2024г. по дело № C-714/2022г. на Съда на
Европейския съюз е прието, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен
от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. С оглед на
съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде
3
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед
на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3,
буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не
отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи
обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент.
Следователно, санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и
разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява
тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Член 23 от
Директива 2008/48, разглеждан във връзка със съображение 47 от същата директива, следва,
че макар изборът на системата от санкции за нарушаване на националните разпоредби,
приети съгласно тази директива, да е по усмотрение на държавите членки, така
предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Това
означава, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на
наказваните с тях нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се
съблюдава основният принцип на пропорционалност (вж. в този смисъл решение от 9
ноември 2016 г., Home Credit Slovakia, C‑42/15, EU:C:2016:842, т. 61—63 и цитираната
съдебна практика).
Следва да се има предвид още, че според настоящия съдебен състав включването на
клаузи в договора за кредит, в които се уговарят такси и неустойки при неизпълнение на
несъществени задължения, представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по кредита и да доведе единствено до извличане на по-голяма
облага на кредитора от договора. Тези съждения съвпадат с възприетото в Решение от
21.03.2024г. по дело № C-714/2022г. на Съда на Европейския съюз, което има задължителен
характер за всички съдилища и учреждения – чл. 633 ГПК.
Налице е съществено нарушение на императивните законови изисквания, водещо до
нищожност на договора съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК.
По изложените съображения, съдът намира предявеният установителен иск за
нищожност на договора за потребителски кредит за основателен. Предвид уважаването на
главния иск, не са налице вътрешно-процесуалните предпоставки за разглеждане на
евентуалните искове.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва
или други разходи. Тази норма представлява своеобразна санкция за недобросъвестния
кредитор, който нарушава императивните законови изисквания, които трябва да спазва при
сключване на договор за потребителски кредит, като целта е да се пресекат подобни
практики. Нормата на чл. 23 ГПК не прави разграничение между възнаградителна и
мораторна лихва, а използва родовото понятие лихва, поради което следва да се приеме, че
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита и никакви лихви –
възнаградителни или мораторни, както и други разходи по кредита като такси, неустойки и
др. под.
От експертното заключение се установява, че ищецът е заплатил общо 608,13лв., като
дължи само главницата от 500лв. Ето защо, всичко платено над нея се явява лишено от
основание, включително сумата от 106,47лв. за таксата за експресно разглеждане. Поради
това, предявеният осъдителен иск също е основателен.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има ищецът,
който е доказал такива в размер на 100лв. за държавна такса и 350лв. депозит за експертиза
или общо 450лв., които следва да му се присъдят Претендира се и адв. възнаграждение по
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за оказана безплатна правна защита, на което процесуалният представител
на ищеца има право. При съобразяване извършените по делото процесуални действия,
материалния интерес, обема и характера на събраните доказателствени източници,
приключването на делото с провеждане на едно открито съдебно заседание, в което не се е
4
явил процесуалният представител, както и разясненията, дадени в Решение от 25.01.2024г.
по дело № C-438/2022г. на Съда на ЕС, следва да му бъде присъдено възнаграждение от
480лв. с ДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. Н. И., ЕГН: **********, с
адрес: *********, срещу „В****“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:
********* установителен иск по 124, ал. 1 ГПК, че сключеният между страните договор за
паричен заем № 5907913 от 06.03.2023г. е нищожен на основание 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
22 ЗПК.
ОСЪЖДА „В****“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:
********* да заплати на А. Н. И., ЕГН: **********, с адрес: *********, на основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 106,47лв., платена без основание по договор за паричен заем №
5907913 от 06.03.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
21.10.2024г. до изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
450,00лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „В****“ АД, ЕИК: *******, със седалище
и адрес на управление: ********* да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,
БУЛСТАТ: ******, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 480,00лв. с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за извършено безплатно процесуално
представителство на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5