РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1020/20.5.2021г.
град Пловдив, 20. 05. 2021
год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ к.с., в открито
заседание на двадесети април през две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател: Милена Несторова -
Дичева
Членове:
Татяна Петрова
Йордан Русев
при секретаря Д. Й. и прокурора Б. М., като разгледа докладваното от съдия Дичева
КАНД № 313 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63 ал.1 изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на С.З.С., ЕГН **********,
в качеството му на управител на „Мизипак“ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.***, чрез адв.И., против решение № 1484 от 01.12.2020 г.,
постановено по АНД № 5494 по описа за 2020 г. на ПРС.
Иска се
отмяна на същото като неправилно и незаконосъобразно поради допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се неправилно приложение
на разпоредбата на чл.189, ал.4, предл.1 от ЗДвП, както и, че в обжалвания
съдебен акт липсва произнасяне на съда по всички релевирани от жалбоподателя
доводи срещу незаконосъобразността на електронния фиш.
В СЗ
страните не се представляват.
Прокурор от
ОП – Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е
процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Предмет
настоящото касационно оспорване е Решение № 1484 от 01.12.2020 г., постановено
по АНД № 5494 от 2020 г. на ПРС, с което е потвърден електронен фиш на ОДМВР
Пловдив, серия К № 3704397, с който на С.З.С., ЕГН ********** – законен
представител на „Мизипак“ООД, ЕИК***, на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182,
ал.2, т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 650 лева за нарушение на чл.21,
ал.2 вр.чл.21, ал.1 ЗДвП.
В мотивите
на първоинстанционният съд са обсъдени подробно направените в първата инстанция
оплаквания, както и въпросите, имащи отношение към административнонаказателната
отговорност, като тези мотиви се
споделят от настоящия съдебен състав, което прави излишно повтарянето им –
чл.221 ал.2 от АПК.
Съдът приема
за неоснователни доводите по касационната жалба. Противно на твърдяното в нея,
ПРС е обсъдил и изложил обосновани мотиви по възраженията на жалбоподателя.
Касаторът
претендира най общо касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.
1-2 от НПК, вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Следва да се посочи, че необоснованост на съдебното решение на РС, не се
въздига като самостоятелно касационно основание по см. на НПК. Що се отнася до
твърдението за постановяване на акта на РС при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, то следва да се има предвид, че съгласно чл. 348, ал. 3
от НПК
"Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. – ДВ,
бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) е довело до ограничаване на
процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или
протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3.
присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на
съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или
решението. Касаторът от своя страна не мотивира доводи относно липсата на
мотиви или протокол от с. з. пред въззивната инстанция, нито за незаконност на
съдебния състав постановил решението, нито, че е нарушена тайната по време на
постановяване на решението. Формално твърди, че са му ограничени процесуални
права, тъй като не били обсъдени всичките възражения в жалбата.
Настоящата
инстанция намира това оплакване за напълно неоснователно, като се съобрази
обжалваното решение. Видно от неговото съдържание, то дава самостоятелен и
правно обоснован отговор на всяко повдигнато от жалбоподателя, настоящ касатор,
оплакване в насока незаконосъобразността на процесния ЕФ. Тези фактически и
правни доводи изцяло се споделят, което не налага тяхното приповтаряне. Ето
защо твърдението за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1,
т. 2 от НПК
се явява изцяло неоснователно. Няма допуснато от РС нарушение на
съдопроизводствените правила, което да води до ограничаване процесуалните
правила на страната.
При
извършената служебна проверка на решението
съдът не констатира пороци, които да доведат до касиране, поради което
следва да бъде постановено решение, с което атакуваното решение да бъде
оставено в сила.
Воден от изложеното, настоящият съдебен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1484 от 01.12.2020 г.,
постановено по АНД № 5494 от 2020 г. на ПРС.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: