Решение по дело №47076/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2957
Дата: 27 февруари 2023 г.
Съдия: Никола Динков Кънчев
Дело: 20221110147076
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 септември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2957
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110147076 по описа за 2022 година
намери следното:
Подадена е искова молба от Б И АД против ОЗК – З АД с искане
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 387,27 лева –
заплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва считано
от 31.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
177,80 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 12.02.2018 г.
до 22.08.2022 г. Ищецът твърди, че на 03.01.2017 г. в района на гр. София, на
кръстовището на бул. „Черни връх” и ул. „Св. Наум“ било реализирано ПТП с
участието на МПС марка “Шкода Румстър”, с рег. № и МПС марка
“Фолксваген Поло”, с рег. № Причините за произшествието се дължали на
противоправно поведение от страна на водача на МПС марка “Шкода
Румстър”. Този автомобил бил застрахован по застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите към ответника, а л. а. “Фолксваген Поло”, с
рег. № бил застрахован по застраховка Каско към ищеца. Към ищеца била
заведена щета под № **********. След направена оценка на щетата било
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 569,27 лева. Ищецът
предявил това вземане си към ответника, но ответникът изплатил единствено
сумата от 182 лева, като остатъкът от 387,27 останал дължим. Освен това
ответникът бил изпаднал в забава, считано от 12.02.2018 г. Ищецът счита, че
разликата в изплатеното възнаграждение и лихвата за забава все още му се
дължат и моли съда да осъди ответника да му ги заплати. Претендира
разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на
исковата молба. Взима становище за неоснователност на иска. Не оспорва
наличието на застраховка гражданска отговорност по отношение на л. а.
Шкода Румстър, наличието на застраховка Каско по отношение на л. а.
Фолксваген Поло, изплащането на обезщетението от 569,27 лева от страна на
ищеца, заплащането от своя страна на сумата от 182 лева, механизма на ПТП,
1
причинната връзка между него и вредите, противоправното поведение на
водача на л. а. Шкода Румстър. Оспорва действителната стойност на вредите.
Моли за отхвърляне на иска, претендира разноски.
В последното по делото заседание, страните са редовно призовани,
изпращат представители, чрез които поддържат исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: безспорни между страните се
явяват фактите на наличието на застраховка гражданска отговорност по
отношение на л. а. Шкода Румстър, наличието на застраховка Каско по
отношение на л. а. Фолксваген Поло, настъпването и механизма на ПТП,
причинно-следствената връзка между него и причинените на л. а. Фолксваген
Поло вреди вината и противоправното поведение на водача на л. а. Шкода
Румстър, изплащането на сумата от 569,27 лева от страна на ищеца,
получаването на покана за доброволно изпълнение на 12.02.2022 г. и
изплащането на сумата от 182 лева от страна на ответника. Единственият
спорен въпрос е за стойността на извършения върху лек автомобил
Фолксваген Поло ремонт и обосноваността на размера на заплатеното от
ищеца застрахователно обезщетение. За установяване на тези факти по делото
беше изслушана и приета неоспорена от страните съдебно-автотехническа
експертиза, от която се установява, че стойността на описаните от ищеца
увреждания върху товарния автомобил по средни пазарни цени към датата на
ПТП – 03.01.2017 г. възлиза на общо 408,62 лв., в които са включени
необходимите нови авточасти за подмяна, труд, материали и консумативи и
15 лева – обичайни ликвидационни разходи.
На база така установените факти съдът достига до следните правни
изводи: съгласно чл. 411 КЗ с изплащането на застрахователното обезщетение
застрахователят по застраховка Каско встъпва в правата на увреденото лице
спрямо застрахователя по застраховка Гражданска отговорност. Както
законовата уредба, така и съдебната практика са категорични, че
отговорността на застрахователя по застраховка Гражданска отговорност е
ограничена до отговорността на причинителя на вредите, т.е. в случая – до
причинените на лек автомобил Фолксваген Поло увреждания, установени от
вещото лице на сумата от 393,62 лева. По делото е безспорно, че от ответника
на ищеца са възстановени 182 лева във връзка с процесната щета. Поради
това съдът приема, че с това плащане отговорността на ответника е била
погасена само частично. Претенцията на ищеца е била основателна за сумата
от 408,62 лева, включваща заплатено обезщетение и обичайни разноски, като
след заплатените 182 лева, все още остава непогасено вземане от ищеца към
ответника за сумата от 226,62 лева. Главният иск е основателен до тази сума и
следва да бъде отхвърлен за разликата над нея до пълният му предявен
размер. Искът на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД също е доказан по основание.
Безспорно по делото ищцовата регресна претенция е била частично изплатена
от ответника на 14.02.2018 г. Тъй като претенцията не е била напълно
заплатена към 15.02.2018 г. същият е бил в забава и следва да заплати
мораторна лихва за претендирания период от 15.02.2018 г. до 22.08.2022 г.
Съдът изчисли служебно размера на мораторната лихва върху главницата и
установи, че той е 103,88 лева. Искът за лихва основателен до тази сума и
следва да бъде отхвърлен за разликата над нея до пълният му предявен
размер.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат и на двете страни. От
2
ищеца бяха направени разноски за депозит на вещо лице – 150 лева и
юрисконсултско възнаграждение, което съобразно с фактическата и правна
сложност на делото, съдът определя на общо 150 лева. Заплатена е и
държавна такса в размер на общо 100 лева. Съгласно чл. 1 от Тарифа за
таксите, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, държавната такса за
предявяване на искова молба е в размер на четири процента от цената на иска,
но не по-малко от 50 лева, като в случая е 50 лева. Като е внесъл сумата от
100 лева, вместо 50 лева – държавна такса, при това по свой почин, а не
поради указание на съда, ищецът е надвнесъл дължимата от него такса.
Единствено сумата от 50 лева е законосъобразно платена и единствено нея
може ищецът да иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Останалата сума от 50
лева не следва да се присъжда в тежест на ответника и следва да бъде върната
на ищеца след влизане на решението в сила. Съобразно с уважената част от
исковете на ищеца се дължат 204,71 лева. От ответника са заплатени разноски
за депозит на вещо лице – 150 лева и юрисконсултско възнаграждение, което
съобразно с фактическата и правна сложност на делото, съдът определя на
общо 150 лева. Съобразно с отхвърлената част от иска на ответника се дължат
124,54 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОЗК З ЕИК: , със седалище да заплати на Б И АД, ЕИК със
седалище 87, ет. 2, по иск с правно основание чл. 411 КЗ сумата от 226,62
лева – разлика между пълния размер от застрахователно обезщетение от
387,27 лева, платено от ищеца вследствие на ПТП, настъпило на на 03.01.2017
г. в района на на кръстовището на бул. „Черни връх” и ул. „Св. Наум“ с
участието на лек автомобил Шкода Румстър, с рег. № и лек автомобил
Фолксваген Поло, с рег. № , както и 15 лева – ликвидационни разходи и
заплатеното от ответника обезщетение в размер на 182 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума от 31.08.2022 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумата от 160,65 лева
като недоказан.
ОСЪЖДА ОЗК З ЕИК да заплати на Б И АД, ЕИК , по иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 108,33 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 15.02.2018 г. до 22.08.2022 г. като ОТХВЪРЛЯ така
предявения иск за сумата от 73,92 лева като недоказан.
ОСЪЖДА ОЗК З ЕИК: да заплати на Б И АД, ЕИК на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 204,71 разноски в производството съобразно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА Б И АД, ЕИК да заплати на ОЗК З ЕИК: на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 124,54 разноски в производството съобразно с
отхвърлената част от иска.
СУМАТА от 50 лева – надвнесена държавна такса да се възстанови на
Б И АД, ЕИК по посочена банкова сметка след влизане на решението в
сила.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4