Р Е Ш Е Н И Е № 260077
Гр. В.П., 25.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – В.П. в публично заседание на двадесет и шести октомври две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Соня Стефанова
При секретаря Гергана Савова като разгледа докладваното от съдия
Стефанова гр. дело № 92 по описа за 2021 година на Районен съд – В.П.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена от З. „Б.В.И.Г.“ срещу
Д.Й.У. искова претенция с пр. осн. чл. 422,ал. 1, вр. чл. 415,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за признаване за
установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 5000
лева главница (съставляваща част от вземане, чийто общ размер възлиза на общо
40485,87 лева), представляваща изплатено на 09.04.2019 год. и на
10.04.2019 год. съответно на „......“ ЕООД и на „......“ ЕООД по
застраховка „......”, обективирана със
застрахователна полица № 5С0824540122, валидна за периода от 02.02-2018 год. до
02.02.2019 год. обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 07.01.2019 год. – ПТП по вина на ответната страна, съгласно
протокол за ПТП № 1601807/ 07.01.2019 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда (16.11.2020
год.) до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 220.85 лева –
законна лихва върху главницата в размер на 5000 лева за периода от 08.06.2020
год. до датата на подаване на заявлението в съда, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 541/2020 год. по описа на РС – В.П..
Ищецът
твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено
застраховане по застраховка „......” е настъпило застрахователно събитие – ПТП, в причинна връзка,
с което са причинени щети на застрахования автомобил. Сочи, че автомобилът е репатриран от „......“ като стойността на услугата
възлизала на 1558,87 лева, изцяло изплатена от ищцовото дружество. Излага, че предвид стойността на констатираните щети, било взето решение от Комисия „Пълни загуби“ към дружеството ищец, че в
случая е налице „тотална щета“ по смисъла на закона, поради което на
застрахованото лице е изплатена сумата от 38927 лева. Твърди,че автомобилът е дерегистриран, поради
настъпилата тотална щета. Излага, че към датата на настъпване на застрахователното
събитие ответникът не е имал валидна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Твърди, че л.а. на ответника бил
експортиран на 04.10.2018 год. и не е имал валидна британска регистрационна
табела към датата на произшествието.
В срока за отговор не е депозиран такъв от ответника по делото, като
същият, уведомен на осн. чл. 46, ал. 1 от ГПК, не се явява лично в откритото по
делото съдебно заседание, не изпраща представител, не взима становище по
депозираната искова молба.
В съдебно заседание ищцовото
дружество се представлява от редовно упълномощения си процесуален представител,
който моли с оглед липсата на депозиран от ответника отговор и неявяването му в
съдебно заседание, да бъде постановено неприсъствено решение на осн. чл. 238,
ал. 1 от ГПК. По същество заявява, че поддържа исковата молба. С оглед
представените доказателства моли исковата претенция да бъде уважена изцяло и да
бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От представената по делото
застрахователна полица № 5С0824540122 по застраховка „......“, сключена между З.
„Б.В.И.Г.“ АД, от една страна в качеството му на застраховател и „......“ ООД,
от друга страна в качеството му на застрахован, валидна за периода от
02.02.2018 год. до 02.02.2019 год., се установява, че между горепосочените
дружества е бил сключен договор за имуществено застраховане на л.а. „Ф. П.“,
рег. № ......, рама № WVWZZZ3CZHE120921.
Съгласно данните от ангажирания с
исковата молба протокол за ПТП № 1601807/ 07.01.2019г. на 07.01.2019г. в 9:35
ч. в град В.П., на кръстовището на ул. „К.ИМ.“ с ул. „Б.С.“ е настъпило ПТП с
участието на лек автомобил марка „БМВ“, модел „525Д“ с рег. № LV51RRZ, управляван от Д.Й.У. (обозначен като
участник 1) и лек автомобил марка „Ф.“,
модел „П.“, с рег. № ......, собственост на „......“ ООД, управляван от Й.И.А.(обозначен като участник
2). Посочено е, че автомобилът, управляван от ответника е навлязъл в
кръстовището, движейки се направо и не е пропуснал приближаващия се от дясно и
движещ се по път с предимство автомобил, собственост на „......“ ООД, в
резултат на което двата автомобила се сблъскват. В същия акт е изготвена схема
на ПТП, в която е обозначено разположението на двата автомобила; описани са
констатираните видими щети по автомобилите: на ответника: преден капак, счупена
предна броня, деформиран преден десен калник, 2 бр. деформирани радиатори,
задействан аербек, а на автомобила, собственост на „......“ ООД – счупена
предна броня, деформиран ляв калник, счупени ляв и десен фар, деформиран преден
капак, деформирани 2 бр. радиатори, охлузена задна броня, активирани 2 броя
аербек и др. Направени са и снимки на местопроизшествието. Отразено е и че
протоколът е съставен след посещение на място от органите на РУП – В.П., РДВР
Шумен, като същият е подписан от съставителя, от Д.Й.У. и от Й.И.А.– без
възражения.
От приложената по делото кореспонденция по имейл, преведена на български
език, между ищцовото дружество и MIB (Motor
Insurers' Bureau) за Великобритания се установява, че автомобилът на
ответника с
рег. № LV51RRZ е експортиран на
04.10.2018 год. като към датата на произшествието не е имал валидна британска
регистрационна табела.
В тази връзка е представен и имейл от служител на Дирекция „Ликвидация на
щети“, Гаранционен фонд България, в който е посочено, че на осн. чл. 557, ал. 5
от КЗ Гаранционният
фонд не извършва плащане на застрахователя по имуществена застраховка на
моторното превозно средство на увреденото лице в случаите, когато виновният
водач няма сключена застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за събития, настъпили на територията на България.
От представеното Наказателно постановление № 19-0323-000010/ 28.01.2019
год. на ОДМВР Шумен, РУ В.П., влязло в законна сила на 08.03.2019 год., се
установява, че във връзка с процесното ПТП на ответника е наложено наказание
„глоба“ в размер на 200 лева.
Видно от представените по делото писмени документи: заявление за изплащане
на застрахователно обезщетение от 07.01.2019 год.; опис на претенция № 50-04000-00096/19/07.01.2019
год., касаеща вреди, нанесени на лек автомобил
марка „Ф.“, модел „П.“, с рег. № ......, собственост на „......“ ООД; възлагателно писмо за репатриране на гореописания автомобил; фактура №
**********/ 29.03.2019 год. за сумата от 1558,87 лева с ДДС, изд. от „......“
ЕООД за предоставена транспортна услуга на горепосочения автомобил във връзка с
процесното ПТП; протокол от 07.02.2019 год. на Комисия „Пълни загуби“
(допусната е техническа грешка, като в протокола е отразено, че същият е
изготвен на 07.02.2018 год., но цитираните в него документи са от 2019 год. и
коректно е посочено, че застрахователното събитие е настъпило на 07.01.2019
год.); проформа фактура № **********/ 23.01.2019 год. за сумата от 26472,12
лева с ДДС; доклад по процесната щета № 470418191900954, са
били извършени опис и оценка на щетите, нанесени на автомобила, собственост на
„......“ ООД, управляван от Йонка
Иванова Атанасова. Въз основа на констатациите досежно вида и размера на нанесените щети на пострадалия от ищцовото дружество е изплатено обезщетение в размер на 38927 лева. В подкрепа на това обстоятелство е представено преводно
нареждане от 10.04.2019 год. за горепосочената сума, в което като наредител е
посочен ищецът, като получател – застрахованото лице „......“ ООД, а като основание за плащането е вписано „claim 470418191900954“ (процесната щета). Изплатена е и сумата от 1558,87 лева на „......“ ЕООД
с преводно нареждане от 09.04.2019 год.
От приложената регресна покана относно
щета № 470418191900954 изх. № 02817/ 22.05.2020 год., изпратена по Български
пощи, ведно с обратна разписка, на която е отбелязано, че е получена от Мария Й.
– майка на ответника, се установява, че ищецът е поканил ответника да възстанови
изплатеното обезщетение в общ размер на 40485,87 лева.
По делото е назначена съдебна
автотехническа експертиза, вещото лице по която достига до извод, че механизмът
на процесното ПТП отговаря на описаната схема в протокола за ПТП. С
категоричност е посочило, че нанесените щети по увредения автомобил са
причинени при констатирания механизъм на настъпване на ПТП. Експертът е
посочил, че ответникът е можел да предприеме адекватни и навременни действия за
предотвратяване на процесното ПТП, но не е проявил необходимото внимание, като не
се е съобразил с поставения за него пътен знак Б1 – Пропусни движещите се по
пътя с предимство и навлизайки в кръстовището не е пропуснал движещия се с
предимство автомобил с рег. № ....... Експертът е заключил, че общата стойност
на нанесената щета на л.а. с рег. № ...... към момента на ПТП възлиза на
26472,12 лева с ДДС. Посочил е, че с оглед оценката на застрахователя, 70% от
стойността на автомобила възлиза на 27249 лева с ДДС. В съдебно заседание с
категоричност заявява, че доколкото описаните щети са само видимите такива, е
напълно възможно при евентуално отремонтиране на автомобила да се появят други
невидими щети, с оглед обстоятелството, че автомобилът е сравнително нов (модел
от 2017 год.) и съответно е оборудва с много електроника. Предвид нанесения
удар и констатираните деформации по предната част на автомобила, вещото лице е
категорично, че тези щети биха дали отражение върху посоката на движение на
автомобила, върху кормилната уредба и върху предното окачване на колелата,
каквито увреждания при описа не са констатирани, тъй като не са видими. Вещото
лице е отразило, че изплатената сума за репатриране на автомобила в размер на
1558,87 лева с ДДС отговаря на пазарната цена за репатриране на МПС по маршрута
София- Варна- София, като е уточнило, че репатрирането на автомобил се извършва
на минимална цена от 1 лев за изминат км. Без ДДС и е в зависимост от
големината на автомобила, който се превозва. В случая са изминати 649,50 км.,
като в цената са включени товарене и разтоварване със специални устройства.
С
оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422,ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 410, ал. 1, т.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
По приложеното ч. гр. д. № 541/2020г. по описа на РС В.П. е издадена
Заповед № 260058/ 16.11.2020 год. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
на 19.11.2020 год., който в законоустановения срок е подал възражение на осн.
чл. 414 от ГПК чрез редовно упълномощения си представител – адв. Сабриева,
Адвокатска колегия - Шумен. На основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е
указано на заявителя,
че може да предяви иск за установяване на вземането си по заповедта за
изпълнение срещу посочения длъжник в едномесечен срок от съобщението, като довнесе
и дължимата държавна такса.
Съобщение с посочените указания
е връчено
на кредитора
по издадената заповед за изпълнение на дата 04.01.2021
год.,
а исковата молба
е подадена на 05.02.2021
год. (пощ. клеймо 03.02.2021 год.). Въз основа на така установеното, съдът
намира исковите претенции, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. 415, ал. 1 ГПК, за допустими.
В откритото съдебно заседание е
депозирано искане от ищеца да бъде постановено неприсъствено решение спрямо
ответника.
Съгласно
разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът
не е представил отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, по
искане на другата страна съдът може да постанови неприсъствено решение. На
ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и неявяването му в съдебно заседание, съобразно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК.
В
случая, ответникът, редовно уведомен, не е представил отговор на исковата
молба, не се явява лично или чрез представител в проведеното по делото съдебно
заседание, не е направил и искане за разглеждането му в негово отсъствие, не е
ангажирал становище по предявения иск, а ищецът е поискал постановяване на
неприсъствено решение.
Като
взе предвид посочените в исковата молба обстоятелства, представените от ищеца
неоспорени писмени доказателства и заключението по назначената съдебна
автотехническа експертиза, съдът приема, че предявените искове (частична
претенция) са вероятно основателни.
По
изложените съображения се налага изводът, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 от ГПК и по спора следва да бъде постановено
неприсъствено решение, което не следва да се мотивира по същество.
Само
за пълнота на изложението следва да се отбележи, че от събраните доказателства
се установява наличието на всички предпоставки за уважаване на исковата
претенция – на първо място се установи, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие 07.01.2019 год. за увредения автомобил е била
сключена имуществена застраховка „......”, обективирана със застрахователна
полица № 5С0824540122, валидна за периода от 02.02-2018 год. до 02.02.2019
год., по която ищцовото дружество е страна в качеството си на застраховател. Същевременно
стана ясно, че л.а. на ответника, регистриран във Великобритания, към датата,
на която е настъпило процесното ПТП, не е имал валидна британска регистрационна
табела. Ответникът не е имал и валидна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите към тази дата. Нормата на чл. 557, ал. 5
от КЗ изключва отговорността на Гаранционния фонд в конкретния казус.
На второ място, осъществяването на произшествието, неговият механизъм и
настъпилите вреди от това събитие безспорно се установяват от ангажирания
протокол за ПТП, подписан без възражения от ответника, документите по щетата и
заключението на приетата съдебна автотехническа експертиза, което съдът не
намира причини да не кредитира.
На
трето място се доказа, че нанесените щети по увредения автомобил са причинени
при констатирания механизъм на настъпване на ПТП, а стойността им възлиза на
26472,12 лева с ДДС. Ищцовото дружество е приело, че е налице „тотална щета“, а
съгласно заключението на вещото лице теоретично не може да се приеме, че е
налице „тотална щета“, тъй като 70% от стойността на автомобила възлиза на
27249 лева с ДДС (т.е. със 776,88 лева повече от описаните щети). Съгласно
нормата на чл. 390, ал. 2 от КЗ „тотална щета“ на моторно превозно средство
е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава
70 на сто от действителната му стойност. Стойността на разходите за необходимия
ремонт в настоящия случай е определена в приложената по делото проформа
фактура. Въпреки, че стойността на нанесените щети по увредения автомобил с
рег. № ...... формално не надвишава 70 на сто от действителната му стойност, за
да се приеме, че е налице „тотална щета“ по смисъла на закона, съдът дава вяра
на заключението на вещото лице, че при евентуално разглобяване и отремонтиране
на автомобила със сигурност биха се появили и други увредени детайли, които не
са описани, но биха увеличили неминуемо стойността на нанесената щета и
оценката й като тотална.
На
следващо място, видно от представените фактури, ищцовото
дружество е изплатило на
застрахованото лице „......“ ООД сумата
от 38927 лева, на основание
процесната щета. Изплатена е и сумата от 1558,87 лева на „......“ ЕООД за
осъществената от последното дружество транспортна услуга за репатриране на
застрахования автомобил, като съгласно заключението на вещото лице тази сума
отговаря на пазарната цена за репатриране на МПС по маршрута София –
Варна-София.
Видно от приложената регресна покана,
получена от майката на ответника, ищецът е поканил ответника да възстанови
изплатеното обезщетение в общ размер на 40485,87 лева, като предвид пасивното
поведение на ответника и въпреки изрично указаната му доказателствена тежест в
тази връзка, не бяха ангажирани доказателства, установяващи извършено от страна
на последния плащане на претендираната в настоящия случай главница от 5000 лева
(съставляваща част от вземане, чийто общ размер възлиза на общо 40485,87 лева)
и на претендираната законна лихва в размер на 220,85 лева за периода от
08.06.2020 год. до подаване на заявлението (13.11.2020 год.). Сумата, изчислена
от съда служебно с компютърна програма, съответства на посочената в исковата
молба.
По
разноските:
С
оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят разноските,
реализирани от него в заповедното производство в размер на 404,42 лева и
разноските за исковото производство в размер на 145,58 лева за заплатена
държавна такса, 351 лева – възнаграждение за вещо лице, 108 лева – разноски за
превод на кореспонденция от английски на български език, 5 лева за издадено
съдебно удостоверение, както и 220 лева – адвокатско възнаграждение, съобразно
представения списък за разноските, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Видно от представения в заповедното
производство договор за правна защита и съдействие, е договорено и заплатено от
ищцовото дружество адвокатско възнаграждение в размер на 520 лева „за
образуване на иск и процесуално представителство“ по процесната щета. Заповедният
съд е присъдил сумата от 300 лева – за защита в производството по издаване на
заповед за изпълнение. Остатъкът от 220 лева следва да бъде присъден в
настоящото производство, с оглед осъщественото от адв. Д.Д.,*** процесуално
представителство по гр.д. 92/2021 год. по описа на РС- В.П..
Воден
от горното съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Й.У., ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи на З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано по закон от И.И.Г.и
П. А.Ш., представлявано по пълномощие от адв. Д.Д.,*** заплащането на следните
суми, за които е издадена Заповед
№ 260058/ 16.11.2020 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, поправена в частта за разноските с
Разпореждане № 260255/ 16.12.2020 год., по ч. гр. д. № 541/2020г. по описа на РС В.П., а именно: сумата от 5000 лева главница (съставляваща част
от вземане, чийто общ размер възлиза на общо 40485,87 лева), представляваща
изплатено на 09.04.2019 год. и на 10.04.2019 год., съответно на „......“ ЕООД (за
предоставена транспортна услуга) и на „......“ ЕООД застрахователно обезщетение
по застраховка „......”, обективирана със застрахователна полица №
5С0824540122, валидна за периода от 02.02-2018 год. до 02.02.2019 год., във
връзка с настъпило на 07.01.2019 год. застрахователно
събитие– ПТП по вина на ответната страна, съгласно протокол за ПТП № 1601807/
07.01.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда (16.11.2020 год.) до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 220.85
лева – законна лихва върху
главницата в размер на 5000 лева за периода от 08.06.2020 год. до датата на
подаване на заявлението в съда, на основание чл. 422,ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
Д.Й.У. да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ сумата от 404,42 лева, представляваща
реализирани разноски в заповедното производство и сумата от 829,58 лева,
представляваща стойността на направените разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението
не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: