№ 43
гр. Раднево, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на седми октомври,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20215520100284 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД срещу ТР. В. М.. Ищецът твърди, че в качеството си
на краен снабдител и доставчик от последна инстанция съгласно ЗЕ и
нормативните актове, издадени от ДКЕВР, продава електрическа енергия на
клиентите си при публично известни общи условия. Твърди, че съгласно
общите условия, влезли в сила на 27.06.2008 г., имал задължение да снабдява
ответника с електрическа енергия и да му предоставя мрежови услуги за
обект на потребление с ИТН 2094789, находящ се в с. Б., община Раднево,
при открит на ответника клиентски номер **********. Твърди, че в
изпълнение на задълженията си е предоставил на ответника услуги в
посочения обект за периода от 16.12.2018 г. до 05.03.2019 г. на обща стойност
188,75 лв. по издадени 3 броя фактури. Твърди, че върху претендираната сума
от 188,75 лв. ответникът дължи обезщетение за забава в размер на 32,42 лв. за
периода на забава от 05.02.2019 г. до 10.12.2020 г. Твърди, че за вземането
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 780/2020
г. на РС-Раднево, но ответникът не бил открит на известните адреси при
процедурата по връчване на книжата по заповедното производство, поради
което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК следвало да предяви установителен
иск за вземането си. Твърди, че след 21.12.2020 г., датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, ответникът заплатил дължимата главница от
188,75 лв. на каса чрез системата изипей, като останала дължима само
законната лихва и разноските в заповедното производство. Поради това иска
1
от съда да постанови решение, с което да признае за установено вземането по
заповедта за изпълнение в частта за сумата от 32,42 лв. мораторно
обезщетение върху платената главница за периода от 05.02.2019 г. до
10.12.2020 г. Заявява претенция за разноски за исковото и заповедното
производства. Заявява претенция за разноски за исковото и заповедното
производства.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника ТР. В. М.. В
съдебно заседание на 07.10.2021 г. особеният представител на ответника, адв.
Ж.Ж., взема становище, че с оглед данните по делото за плащането на
главницата, няма фактически и правни възражения по иска за мораторно
обезщетение и признава иска. Твърди, че вероятно ответникът като е отишъл
да плаща в изипей, не се е визуализирала сумата за мораторно обезщетение и
поради тази причина е останало неплатено, а не че ответникът не желае да я
заплати. Моли да се редуцират разноските на ищеца до минимум, тъй като
ответникът е заплатил сумата доброволно, а остатъкът за мораторно
обезщетение е останал неплатен поради невизуализиране в системата на
изипей.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК, достигна
до следните фактически и правни изводи:
От приложеното ч.гр.д. № 780/2020 г. по описа на РС-Раднево е видно,
че същото е образувано по заявление по чл. 410 ГПК, депозирано от ищеца на
11.12.2020 г., по което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 260149 от 11.12.2020 г. за сумата от 188,75 лв. главница,
представляваща стойност на електрическа енергия, доставена за периода от
16.12.2018 г. до 15.03.2019 г. в обект на потребление, находящ се в с. Б.,
община Раднево, ИТН: 2094789, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 11.12.2020 г. до пълното й погасяване, и сумата от 32,42 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
05.02.2019 г. до 10.12.2020 г. С предявените искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК се претендира сумата за мораторното обезщетение от длъжника по
заповедното производство. Същевременно е видно, че ищецът е предявил
иска в 1-месечния срок по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Поради това
установителният иск е допустим и следва да се разгледа по същество.
Ищецът твърди отрицателния за него факт, че ответникът е заплатил на
21.12.2020 г. дължимата главница по заповедта за изпълнение в размер на
188,75 лв., но не заплатил дължимата мораторна лихва. Твърди, че плащането
било извършено след издаване на заповедта за изпълнение, поради което е
налице факт, който следва да се отчете по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК. С оглед
извършеното плащане на главницата по заповедта, то е налице признание от
страна на ответника на дължимостта на сумата за главницата. Видно е също,
че по заповедното производство ответникът не е намерен, тоест не е бил
запознат с издадената заповед за изпълнение, поради което следва
закономерен извод, че плащането е осъществено от ответника доброволно и
2
без знание за съдебната претенция на ищеца.
Няма данни по делото ответникът да е погасил доброволно претенцията
за мораторно обезщетение.
За основателността на този иск се иска доказване на главен дълг, който
факт се доказа, както и изпадане на ответника в забава.
За претендирания период ищцовото дружество е издало 3 броя фактури
за доставки на ел.енергия в процесния имот в с. Б., както следва:
1. фактура № ********** от 23.01.2019 г. на стойност 56,58 лв. с ДДС, с
падеж 04.02.2019 г.
2. фактура № ********** от 23.02.2019 г. на стойност 76,03 лв. с ДДС, с
падеж 05.03.2019 г.
3. фактура № ********** от 23.03.2019 г. на стойност 56,14 лв. с ДДС, с
падеж 04.04.2019 г.
Обезщетението за забава съдът намира, че е основателно в
претендирания размер, тъй като изчислено от съда по реда на чл. 162 ГПК с
калкулатор за законна лихва за всяка главница от датата на падежа до до
датата 10.12.2020 г., същата е в размер на 32,42 лв. за периода общо от
05.02.2019 г. /падеж на първата фактура/ до 10.12.2020 г., денят преди датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Затова и установителният иск по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в частта за мораторното обезщетение се явява
основателен и ще се уважи в цялост.
По разноските:
Поради уважаването на исковете на ищеца, същият има право на
разноски съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е направил разноски за
държавна такса в размер на 25 лв. държана такса за заповедното производство
и 25 лв. държавна такса за исковото производство, които следва да му се
присъдят. С оглед изключително ниската правна и фактическа сложност на
делото следва на ищцовото дружество да се присъди съгласно чл. 78, ал. 8
ГПК във вр. чл. 26 и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 100 лв. за
заповедното и исковото производство. Следва да се присъдят като разноски и
платеното възнаграждение за особен представител на ответника в размер на
300 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ТР. В. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес с. Б., община Раднево и настоящ адрес с. К., община Раднево,
дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, вписано в ТР при АВ с
ЕИК *********, с адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” №
37, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 32,42 лв. (тридесет лева и 42 ст.) ,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 188,75 лв. за
3
периода на забава от 05.02.2019 г. до 10.12.2020 г., за което вземане е
издадена заповед № 260149 от 11.12.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 780/2020 г. по описа на РС-Раднево.
ОСЪЖДА ТР. В. М., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Б., община
Раднево и настоящ адрес с. К., община Раднево, да заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, с адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК общо сумата от 450 лв. (четиристотин и петдесет лева),
представляваща съдебно-деловодни разноски в заповедното и исковото
производство за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и
възнаграждение за особен представител.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
4