РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч 19.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева като разгледа
докладваното от съдия Кръстева адм.дело № 435 по описа на АдмСЛ за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 62 от Закон за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Производството е образувано по жалба с
вх.№3589/13.12.2018 г. подадена от И.Р.Р. ЕГН**********, лишен от свобода ЗО „ ****”,
против мълчалив отказ на Директор на ГДИН по молба изх.рег.№955/12.11.2018 г. с
основание чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС за преместване на жалбоподателя в Затвора
......
В
жалбата се посочва, че отказът за преместване е незаконосъобразен, тъй като са
налице основания за преместване – жалбоподателят е с адресна регистрация в гр.***,
обл.***, а брат му Т.Р.Р.е с 98 % нетрудоспособност и живее в гр.****, който е
по-близо до гр.***. Моли за отмяна на заповедта.
В
съдебно заседание оспорващият редовно призован, се явява лично и с адв.М..
Поддържа жалбата и моли да се отмени заповедта.
Ответникът
главен директор ГД "Изпълнение на наказанията", гр. София, редовно
призован, се представлява от ю.к. Г.. Оспорва жалбата.
Административен
съд - Ловеч, шести състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено
от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора ****от 15.12.2016 г. до
31.12.2016 г. и в ЗО „ ****” гр.*** от 01.01.2017 г. до момента на обявяване на
делото за решаване. Постоянният му адрес при постъпване в ЗО „ ****” е в гр. ***,
обл.*** /лист 26, 39 и лист 42/.
В
последствие на 11.12.2017 г. жалбоподателят е сменил настоящия си адрес в гр.***
/лист 53/.
На
12.11.2018 г. /лист 12/ жалбоподателят е подал молба за преместване в Затвора
...... Молбата е постъпила по пощата с вх.№М-1519/15.11.2018 г. в ГДИН – София.
В молбата се сочи като основание за преместването смяната на настоящия адрес и
това, че единственият жив роднина на лишения от свобода Т.Р.Р., брат, живее в
гр.***.
Разпределянето
на лишените от свобода съобразно постоянния им адрес по ред, определен от
главния директор на ГДИН и при съобразяване с възможностите, е регламентирано в
чл. 58 от ЗИНЗС. В случая жалбоподателят е настанен в Затвора ****още през
Направено
е искане за преместване. Към датата на подаване на молбата преместването от
един затвор в друг е регламентирано в чл. 62 от ЗИНЗС, като са посочени
условията, при които това е допустимо.
Съгласно чл. 62 от ЗИНЗС заповед за
преместване се издава от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията".
По
делото е представено писмо № 12504/13.12.2018 г. от зам.-главен директор на
ГДИН – София, с което жалбоподателят е уведомен, че молбата му е разгледана, но
няма изрично произнасяне по искането.
Безспорно
е по делото, че поради липса на изрично произнасяне на компетентния орган, е
налице постановен мълчалив отказ по подадената молба.
По
делото са представени доказателства, че при направена проверка
административният орган е установил, че лишеният от свобода е с постоянен адрес
на територията на гр.***, който е в област ***. В същия град са и постоянните
адреси на известните на органа роднини на жалбоподателя братята Т.Р. и Н.Р., а
съпругата и дъщерята му са в Италия /лист 42/.
Съгласно
чл. 62 от ЗИНЗС преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се
извършва при изброени хипотези : включване в обучения или за работа – при
изявено желание от лишения от свобода, при настаняване на лечение, по молба на
близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на
семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти, по предложение
на началника на затвора при наличието на важни съображения, свързани с
ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване
от свобода, при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.
На
първо място няма данни по делото жалбоподателят да поддържа връзки със свои
близки, които да са сменили постоянния си адрес по време на изтърпяване на
наказанието, и той да е на територията на обл.*** към момента на подаване на
искането за преместване.
Напротив,
данните по делото сочат, че братът на жалбоподателя Т.Р.Р.е с постоянен адрес ***,
а съгласно действащата към постановяване на мълчаливия отказ Заповед
№Л-919/2017 от 08.03.2017 г. на Главен директор на ГДИН – София, осъдените на
лишаване от свобода в местата от закрит тип, които са с постоянен адрес ***,
изтърпяват наказанието си в Затвора ****и в ЗО „ ****” гр.*** /лист 40, т.4.6
от Заповедта/.
В
случая няма данни лицата, с които жалбоподателят поддържа контакти, да са
променяли постоянния си адрес. А смяната на настоящия адрес на жалбоподателя не
е сред основанията за преместване, посочени в чл. 62 от ЗИНЗС. По делото няма
представени доказателства за наличието на което и да е от основанията по чл. 62
от ЗИНЗС.
При
това положение, като анализира събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира постановения мълчалив отказ за законосъобразен.
На
първо място в случая не е налице промяна в постоянния адрес на самия
жалбоподател, не е налице промяна в постоянния адрес и на членове на семейството
на жалбоподателя /съпруга и дъщеря/, не е налице промяна и в адресната
регистрация на лица, с които жалбоподателят поддържа контакти – брат му е
изпратил веднъж пратка - телевизор, но и неговият постоянен адрес ***. Не са
налице и останалите хипотези по чл. 62 от ЗИНЗС, които да обосновават искането
за преместване в Затвора ......
Възможността
за преместване на лишен от свобода от едно място за изтърпяване на наказанието
в друго е предвидена само при определени хипотези от закона. Съдът, при
проверка на оспорения отказ, проверява наличието на основанията посочени
изчерпателно в чл. 62 от ЗИНЗС, и не е овластен да извършва преценка по
целесъобразност на постановения отказ.
Възможността
за преместване по целесъобразност, при наличие на важни съображения, свързани с
ресоциализацията, независимо от постоянния адрес на жалбоподателя и близките му
/чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС/, е в
правомощията само на административния орган и то по предложение на началника на
затвора, ако същият прецени, че преместването е целесъобразно с оглед на възможността
за осъществяване на социални контакти с близките от лишения от свобода. Т.е.
преместване при тази хипотеза става само по предложение на началника на
затвора, което той прави при оперативна самостоятелност. Преместването в
настоящия казус е поискано по молба на жалбоподателя, а не по предложение на
началника на затвора в хипотезата на чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС.
По
молба на лишения от свобода преместване по реда на чл. 62 от ЗИНЗС може да бъде
реализирано единствено в хипотезите на т. 1 и т. 3, а по т. 5 – и съобразно
желанието му. В останалите хипотези органът действа или по лекарско предписание
/т. 2/, или по предложение на началника на затвора /т. 4/.
Съдът
не установи в случая да са били налице основанията на чл. 62, ал. 1, т. 2 или т. 4 от ЗИНЗС. Не се установява и наличието
на предпоставки по чл. 62, ал. 1, т. 1 или т. 5 от ЗИНЗС.
С
оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че не са налице и
материално-правните предпоставки по чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС за
преместването на оспорващия в друг затвор, по негово желание или по молба на
неговите близки към датата на подаване на молбата и към датата на мълчаливия
отказ.
На
първо място след тълкуване на нормата се налага извод, че преместване на
основание чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС може да бъде
реализирано единствено при промяна на постоянните адреси на семейството или на
лицата, с които осъденият поддържа контакти. В случая оспорващият не представя
доказателства и не твърди, че има такава промяна на адреси.
Съгласно
чл. 40а от ППЗИНЗС, преместването на
лишения от свобода по чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС се извършва
след проверка и наличие на данни за поддържане на социални контакти с близките
му или с посочените от него лица. В случая такава проверка е извършена и е
установено, че жалбоподателят не е провеждал свиждания с брат си, а е получил
еднократно от него пратка – телевизор.
Предвид изложеното
съдът намира, че постановеният мълчалив отказ съответства на материалния закон
и целта на Закона за изпълнение на наказанията и задържане под
стража.
Същият
е законосъобразен и следва жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена.
С
оглед изхода на делото, искането пълномощника на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК се явява основателно
и следва да се осъди жалбоподателят да заплати на ГД "Изпълнение на
наказанията", гр. София, бул. "Н. Столетов" № 21 разноски в
размер на 100 лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд
– град Ловеч, шести административен състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба с вх.№3589/13.12.2018 г. подадена от И.Р.Р. ЕГН**********,
лишен от свобода ЗО „ ****”, против мълчалив отказ на Директор на ГДИН по молба
изх.рег.№955/12.11.2018 г. с основание чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС за преместване
на жалбоподателя в Затвора ......
ОСЪЖДА И.Р.Р. ЕГН**********, лишен от свобода ЗО „ ****”, да заплати на ГД
"Изпълнение на наказанията", гр. София, бул. "Н.Столетов" №
21 сумата от 100 /сто лв./ лева, представляващи сторени деловодни разноски.
Решението
да се съобщи на страните.
На
основание чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
Административен съдия: