Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 52 19.02.2020г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІI
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова
и
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно
дело № 955 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба
на „А. 36“ООД с ЕИК ххххх, седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ххххх,
представлявано от управителя В.Т.П., подадена чрез пълномощника му адв. И.Т.,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №
ФК-897-0031758/ 06.12.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив
в ЦУ на НАП. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна поради
постановяването й при несъобразяване с материалния закон и неговата цел, както
и при допуснати съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят не оспорва
констатираните факти и обстоятелства при извършената от служители на ГДФК при
ЦУ на НАП проверка и установеното като допуснатото нарушение на чл.3, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ в стопанисвания от дружеството търговски
обект, но поддържа, че в оспорената заповед липсват мотиви относно определения
срок на наложената принудителна мярка, което според жалбоподателя представлява
съществено нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Твърди се, че ПАМ не
съответства на установеното нарушение, тъй като наложената санкция е в степен,
надхвърляща тази, която законът цели. Иска се отмяна на заповедта и присъждане
на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата –
Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалните си представители в представено по
делото писмено становище и в съдебно заседание оспорва жалбата като
неоснователна. Излагат се подробни доводи за законосъобразност на оспорената
заповед и неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на
съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
На 04.12.2019г. служители на ГДФК при ЦУ
на НАП са извършили проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ЗДДС
– магазин за бельо, находящ се в гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № ххх,
стопанисван от „А. 36“ ООД. Съгласно протокол за извършена проверка /ПИП/ сер.
АА № 0031758 от 04.12.2019г., съставен на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК, при проверката е била извършена контролна покупка на един брой шапка, на
стойност 9.00 лв., заплатени в брой от проверяващия служител Т.Г./преди
легитимацията/ като за продажбата не е бил издаден фискален бон от въведеното в
експлоатация и работещо в обекта
фискално устройство, модел Datecs
DP-15
с ИН на ФУ DT396724
и номер на ФП 02713059, или ръчна касова бележка от кочан, в момента на
извършване на плащането. На проверяващия екип е бил изведен дневен отчет от ФУ
в обекта, от който се установявало, че към момента на проверката обекта има
оборот за деня в размер на 29 лева. След легитимацията на контролните органи е
бил издаден фискален бон № 0007116/04.12.2019г. на стойност 9 лв. за продажба
на бельо.
С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-897-0031758/ 06.12.2019г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, поради
установеното нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба Н-18/ 13.12.2006г на
МФ/ във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 1, т 1, б. "а" от ЗДДС, е разпоредено
прилагането на ПАМ запечатване на търговския обект – магазин за бельо, находящ
се в гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № ХХХ и забрана за достъп до
него за срок от 14 дни. Със заповедта също така е указано на дружеството да
отстрани наличните в обекта стоки, материали и инструменти в срок до
определената дата на запечатване.
Като
доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната
административна преписка по издаване на обжалваната Заповед за налагане на ПАМ №
ФК-897-0031758/ 06.12.2019г.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и
приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е
допустима за разглеждане по същество като подадена от легитимирано лице с
правен интерес, в законово установения срок и против административен акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество е неоснователна.
С
оспорения индивидуален административен акт е разпоредено прилагането на
принудителна мярка по запечатване на обект, нормативно предвидена в чл. 186 от ЗДДС. Съгласно алинея трета на
чл.186 ЗДДС ПАМ по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите
или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна
възможност по делегиране на правомощието по налагане на подобна мярка. По
делото е представена и приета като доказателства Заповед № ЗЦУ –
ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание
чл.10, ал.1, т.1 от закона за Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и
4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, е определил началниците на отдели "Оперативни
дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция
"Фискален контрол" в Централното управление на Националната агенция
по приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС /л.17 от делото/.
Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС е издадена от материално и
териториално компетентен административен орган – Началника на отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, в
рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в
писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са
релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материално правната предпоставка за прилагане
на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ ЗДДС. В
достатъчна степен на яснота в разпоредителната част на акта има информация за
вида на принудителната мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата
на правното задължение. В обстоятелствена част подробно, точно и ясно са
описани фактическите данни въз основа на които е упражнено публичното право на
налагане на административната мярка с отразяване на информация за дата, място
на извършено правонарушение, с данни за търговския обект и за неотчетената
посредством издадена фискална бележка търговска продажба. Отделни мотиви са
изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и
забраната за достъп до него. С оглед на гореизложеното съдът приема, че са
изпълнени изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК,
за постановяване на мотивиран административен акт.
Не се установяват и допуснати в хода
на административното производство нарушения на административнопроизводствените
правила от категорията на съществените.
Заповедта съответства на
материалноправните разпоредби и целта на закона. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един
месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ
по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а
наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от
лицето или от упълномощено от него лице. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено
задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По
силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл.
25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. независимо от документирането с
първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба като фискалната касова
бележка се издава при извършване на плащането. От цитираните разпоредби може да
се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на
задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка
или системен бон, административният орган, при условията на обвързана
компетентност, налага на търговеца ПАМ "запечатване на обект и забрана за
достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката
с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при
определяне на продължителността на срока органът действа при условията на
оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1
израз "до 30 дни".
В хода на съдебното производство
жалбоподателят не опроверга описаната в заповедта фактическа установеност,
потвърдена с документацията от административната преписка. В настоящия случай
органите по приходите, чрез съставен по време на проверката протокол, са
установили нарушение на разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006г. вр.
чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Видно от данните по
делото, при извършената проверка на 04.12.2019г. на обект: магазин за бельо,
представляващ търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС, находящ се гр.
Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 153, стопанисван от „А. 36“ ООД. В
хода на проверката е извършена контролна покупка от единия от проверяващите на
един брой шапка, на стойност 9.00 лв., като не е бил издаден фискален бон от
фискалното устройство в обекта, или ръчна касова бележка от кочан, в момента на
извършване на плащането. Протоколът от проверката, съставен по установения ред
и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с
материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите
действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК.
При тези факти са налице
предвидените в закона предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и приложението на чл. 187 от ЗДДС. Както бе посочено, след
като е констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговския
обект органът по приходите по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС
действа в условията на обвързана компетентност и няма възможност на преценка
дали да наложи предвидената в закона принудителна административна мярка или не.
Единствената преценка, която административният орган трябва да направи е по
отношение на срока на принудителната административна мярка, каквато преценка в
случая е била извършена. С процесната заповед е
постановено запечатване на търговския обект за 14 дни от максимално предвидения
в закона срок от 30 дни. Неоснователни са оплакванията в жалбата за
немотивираност на акта в частта му досежно продължителността на мярката (срока,
за който същата е приложена). В мотивите на акта си ответникът е изтъкнал, че в
случая продължителността на срока е определена с оглед тежестта на извършеното
нарушение и неговите последици, а именно, че същото води до неотчитане на
приходи. При определянето на този срок правилно са отчетени конкретно
установени при проверката факти, като е направена съпоставка между големината
на обекта – 34 кв. м., местоположението му – на най-оживената главна улица в
централната част с постоянен клиентопоток, вида на обекта – магазин за бельо,
разнообразието на предлаганите стоки, както и продължителното работно време от
10 до 18:30 часа от понеделник до петък и в събота от 10 до 14:30 часа, въз
основа на които е направен обоснован извод за значимостта на търговския обект и
обема на упражняваната дейност. Видно от изложените мотиви, мярката цели да
постигне промяна в начина на извършване дейността в конкретния търговски обект,
като прекият резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректният -
недопускане вреда за фиска. В случая се касае за законоустановена цел, тъй като
нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда налагане на
принудителни административни мерки за предотвратяването и преустановяването на
административни нарушения. Уредената в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС
принудителна административна мярка "запечатване на обект" е насочена
към постигане именно на такава превантивна цел, доколкото към момента на
постановяването й дружеството не е преустановило дейността си в търговския
обект, т. е. съществува възможност за извършването и на друго нарушение,
свързано с неиздаване на документ за извършено плащане. В случая издадената
заповед цели именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет от
правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения.
Ето защо съдът счита, че не е нарушен принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК при определяне срока на
административната мярка. Продължителността й е в разумно съотношение на
пропорционалност между засегнатите интереси на дружеството и охрана на
обществени отношения, касаещи данъчното облагане.
По изложените съображения
съдът намира, че с оспорената заповед правилно и законосъобразно е приложена
ПАМ – запечатване на търговския обект на „А. 36“ ООД гр. Стара Загора и забрана
на достъпа до него за срок от 14 дни, поради което жалбата срещу нея следва да
бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото в полза на Националната агенция за
приходите – юридическото лице на бюджетна издръжка, към което организационно и
функционално принадлежи органът, издал оспорения акт, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв, определен в съответствие с чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „А. 36“ООД с ЕИК ххххх,
седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ххххх, против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-897-0031758/ 06.12.2019г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, като
неоснователна.
ОСЪЖДА „А. 36“ООД с ЕИК ххххх, седалище и
адрес на управление гр.Стара Загора, ххххх, да заплати на Националната агенция
за приходите, ЕИК *********, гр. София, бул. „Княз Дондуков“ № 52, сумата от
100 /сто/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: