Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 220 / 02.04.2019
година, гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На шести март през две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Михаела Бончева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 2995 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от С.Т.Ч. с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес ***0, адв. Т. Т.; против А.Д.Б. с ЕГН ********** ***;
обективно съединени искове с правни основания чл.79 ал.1 пр.І, вр. чл.240 от ЗЗД.
Ищецът претендира, съдът да постанови решение, с което да осъди
ответницата, да му заплати сумата от 5 000 лв., дължими по предоставен й от
него заем от 25.01.2016 г., с падеж 25.02.2016 г.; както и сумата от 4 000 лв.,
дължими по предоставен й от него заем от 02.05.2017 г., с падеж 02.07.2017 г.;
ведно с дължимата лихва за забава от датата на предявяване на исковете до
окончателното изплащане, като й присъди и направените по делото разноски.
Двамата се познавали отпреди, като на 25.01.2016 г. ответницата отишла при
ищеца и го помолила да му даде заем, т.к. имала временни финансови затруднения.
Поискала сумата от 5 000 лв., които ищецът й дал, с уговорка да му я върне след
един месец на 25.02.2016 г. В този смисъл била и издадената по настояване на
ответницата разписка, както и издаденият пак по нейно настояване запис на
заповед – и двата документа изписани собственоръчно от нея. На уговорената
дата, ответницата нямала възможност да върне дължимата сума. На следващи
разговори помежду им през 2016 г. и 2017 г., тя предложила на ищеца, да му прехвърли
свой имот в гр. Х., а той да й доплати разликата. За да подготви необходимите
за това документи и за свои лични нужди, тя отново поискала заем от ищеца,
който се съгласил, доколкото сумата от 4 000 лв. също щяла да се приспадне от
цената на имота. Тази сума й била предадена от него на 02.05.2017 г., като
отново по настояване на ответницата, тя му изготвила и представила разписка от
същата дата за получената сума, с уговорен падеж на връщане на дълга на
02.07.2017 г., както и пак по нейно настояване тя му издала и запис на заповед
за размера на дължимата сума. Доколкото ищецът очаквал прехвърляне на имот, той
изчакал и след настъпването на падежа, но в началото на пролетта на 2018г. той
се усъмнил в намеренията и възможностите на ответницата, както по прехвърляне
на имота, така и по връщане на сумите, за което тя започнала да му дава
уклончиви отговори, а плащане от нейна страна не последвало. В последствие
контактите помежду им прекъснали, а ищецът й отправил покана за връщане на
дължимите суми, връчена й лично чрез ЧСИ № 874 на 29.11.2018 г., като в предоставения
й 7-дневен срок плащане не последвало. Предвид изложеното, за ищеца налице бил
правен интерес от предявяване на настоящите искове. В открито съдебно заседание
ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа исковете и иска
уважаването им изцяло, като основателни и доказани, като му се присъдят
направените по делото разноски.
Ответницата депозира отговор на исковата молба в законоустановения
1-месечен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК, като оспорва иска по основание и размер.
Възразява, че на 13.11.2018 г. тя е върнала изцяло взетите в заем суми на
ищеца, но той отказал да й върне издадените от нея като обезпечение записи на
заповед и да подпише разписка за връщането. Ответницата не оспорва ищцовите
твърдения за сключените помежду им два договора, в т.ч. датите им и главниците
по тях, необходими й за да подпомогне своя близка за лечение. Сочи
допълнително, че сумите й били дадени при лихва от 5% на месец, за която се
уговорили. Връщането на сумите на посочената дата било лично на ищеца, в присъствието
на съпруга на ответницата, който същия ден изтеглил сумата от банковата си
сметка. В периода 25.01.2016 г. – 13.11.2018 г. ответницата заплатила на ищеца
сумата от общо 16 000 лв., представляваща лихви, както следва: за 2016 г. – 5
650 лв., за 2017 г. – 5 400 лв. и за 2018 г. – 4 950 лв., последната платена на
два пъти – 800 лв. взети от ищеца от оборота на магазина на ответницата и 4 150
лв., платени на 20.11.2018 г. лично от нея по негово настояване, след връщане
на заемните суми в общ размер 9 000 лв. на 13.11.2018 г. Ищецът отказал да
подпише разписка за заплатените лихви, т.к. лихвата ставала 10%, понеже
ответницата отказала да му продаде магазина на цената, на която той иска,
занижена с 35 000 лв. Ответницата оспорва ищцовото твърдение, че поради
финансови затруднения тя не е можела да върне взетите в заем суми и е
предлагала на ищеца, да купи магазина й с уговорка, той да й доплати разликата
в цената, след приспадане на заемните суми. Напротив, тя нямала никакви
финансови затруднения. След получаване на препис от настоящата искова молба,
ответницата сезирала РП-Хасково за извършено от ищеца престъпление по чл.252
ал.1 от НК, като по жалбата й започнала проверка от РУМВР-Хасково. В открито
съдебно заседание ответницата се представлява от пълномощник, който поддържа отговора
на исковата молба и иска отхвърлянето на исковете изцяло, като неоснователни и недоказани,
като й се присъдят направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Като писмено доказателство по делото се представи и прие запис
на заповед, издаден на 25.01.2016 г. в гр. Хасково от ответницата в настоящото
производство, с който тя безусловно се е задължила да плати на този запис сумата
от 5 000 лв., на падежа 25.02.2016 г. в гр. Х. – на ищеца, за което се е и
подписала. Приложена към записа е и разписка от същата дата, че ответницата е
получила от ищеца сумата от 5 000 лв., която се е задължила да му върне до
25.02.2016 г., като за обезпечаване на вземането му е издала запис на заповед
за същата сума. Разписката е подписана и от двамата. Вторият представен по
делото запис на заповед не съдържа дата на издаването си, с място на издаване в
гр. Х. от ответницата в настоящото производство, с който тя безусловно се е
задължила да плати на този запис сумата от 4 000 лв., на падежа 02.07.2017 г. в
гр. Х. – на ищеца, за което се е и подписала. Приложен към записа е и разписка
от 02.05.2017 г., че ответницата е получила от ищеца сумата от 4 000 лв., която
се е задължила да му върне до 02.07.2017 г., като за обезпечаване на вземането
му е издала запис на заповед за същата сума. Разписката е подписана и от
двамата. Ищецът е изпратил до ответницата покана, че по два записа на заповед
тя му дължи сумата от общо 9 000 лв., които въпреки многобройните покани
от негова страна останали неиздължени, поради което я кани в нов 7-дневен срок
от получаването на поканата да изплати дължимото. Поканата е била връчена лично
на ответницата на 29.11.2018 г., видно от разписка и писмо с изх. №
17693/28.11.2018 г. на ЧСИ с рег. № 874.
В подкрепа на възраженията си по делото, ответницата
ангажира писмени доказателства. Представеното от нея нареждане разписка № TT/18324/23952/20.11.2018
г. от 15,45 ч. от „ОББ” АД е за изтеглена от нея сума в размер на 9 200
лв., а нареждане разписка рег. № BORD04987501/13.11.2018 г. от 16,35 ч. от
„Юробанк България“ АД е за изтеглена от Р.В.Б.сума в размер на 11 900 лв.
Ответницата представи по делото саморъчно написана разписка, за която твърди,
че е написана от ищеца, по повод двата процесни договора за заем, в т.ч. и
лихва за 11 месеца на 2018 г. Разписката не съдържа дата, имена и подписи. В
нея се съдържат следните записи – „5 000+4 000=9 000“, „11х450=+4 950=13 950=13 150“,
„5% лихва дадени“, „на 13.11.-9 000“, „на 20.11.2018 г. дала 4 150“.
По искане и на двете страни, по делото се събраха и гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите Д. А. Ч. и М. В. Ц., посочени от
ищеца, и Р.В.Б.и Д.Р.Б., посочени от ответницата. От техните показания, следва
да се коментират единствено обстоятелствата от значение за настоящия правен
спор. Св. Ч. е съпруга на ищеца, като познава ответницата от над 10 години и
били в добри приятелски семейни отношения. Тя знае, че съпругът й дал на
ответницата заем - на два пъти, веднъж 5 000 лв. и веднъж 4 000 лв.,
преди повече от 2 години. При предаването и на двете суми, св. Ч. лично присъствала,
т.к. това били техни лични средства със съпруга й, но не присъствала на самите
им преговори и не знаела за уговорения срок за връщане на сумите. Когато й дали
5 000 лв., присъствали съпрузите Ч., тяхна касиерка и ответницата – в
обменното бюро на съпрузите на пл. „***“, а при предаването на 4 000 лв. –
без касиерката, на същото място. На св. Ч. не е известно и не е виждала, на
20.11.2018 г. съпругът й да се е срещал с ответницата. За датата 13.11.2018 г. е
повече от сигурна, че не било възможно да се срещнат, защото ищецът бил в София
целия ден от сутринта до вечерта. Не й е известно, съпругът й да се е срещал
някъде другаде извън Хасково с ответницата и тя да му е върнала част от парите
или целия заем. Ч. имали 3 обменни бюра и заложна къща, като два обекта - заложна
къща и обменно бюро били на едно и също място на ул. „***“ в едно помещение
разделено на две, с два входа. Предаването на парите не станало там, тези
обекти били от 3 години. Според св. Ч., бизнесът на съпруга й не включвал
даване на кредити срещу лихва, дейността на заложната къща била сведена до
минимум. Парите дали на ответницата преди около 2 години, в една и съща година
– през 2017 или през 2016 г., за което ответницата подписала документ, вероятно
преди предаване на сумата, на което обаче св. Ч. не присъствала. Свидетелката
започнала да се притеснява за парите, след като минала година от даването им.
През това време се виждали с ответницата, но св. Ч. никога не настоявала да
връща парите, защото контактът бил между съпруга й и нея. Миналата година
когато изтекло достатъчно много време и след като се провалила уж уговорената
продажба на магазин на ответницата на съпрузите Ч., предприели действия по
събирането на сумата. При даването на парите нямало уговорка да се заплати
лихва за този заем. Св. Ч. не присъствала лично на уговорките за това, но в
разговорите им в рамките на тези 2 години, съпругът й никога не бил казал, че
тези пари са дадени с лихва и се очаква някаква друга сума освен 9 000 лв.
Св. Ц. работи повече от 10 години като касиер в обменното
бюро на съпрузите Ч. на пл. „***“ и в това си качество е присъствала, когато
ищецът в присъствието на съпругата си - дал на ответницата, с която били в
приятелски отношения, сумата от 5 000 лв. Тя не чула обаче, причината
поради която се дава тази сума и кога ще се върне, нито видяла ответницата да
подписва някакви документи. Сумата се дала през лятото на 2017 г. След този
случай, св. Ц. не била виждала, ответницата да връща на ищеца или на съпругата
му или да оставя на свидетелката да им предаде пари за връщане на дадената й
сума. На 13.11.2018 г. тя била на работа и помни датата, защото на следващия
ден синът й имал рожден ден, поради което поискала аванс от ищеца, но той й
казал че е в София. Този ден свидетелката била на работа до 16 ч., след което застъпвала
св. Ч.. Тя работела в обменното бюро на пл. **** и до него нямало заложна къща.
В това бюро на посочената дата ищецът не се бил появявал, а дали е ходил до
другото бюро на ул. „****”, св. Ц. не знае, т.к. не работела там. Сумата от
5 000 лв., които ищецът дал на ответницата, не била от касата на обменното
бюро, а били негови лични средства. Това свидетелката знаела, т.к. имало един
лист със заеми, които ищецът е давал, и много време го преписвали, като там
фигурирала и ответницата със суми от 5 000 лв. и 4 000 лв., в т.ч. и
до момента. На листа може би имало 7-8 човека и го преписвали по молба на
ищеца, т.к. някои хора се издължавали. На практика издължаването ставало лично
на ищеца, но имало практика и да се оставят пари и в бюрото, но само с негово
знание, което отразявали във въпросния списък, без да издават документ за връщането.
Списъкът се пазел при ищеца, но копие от него имало и в бюрото, като и в двата
се отразявали върнатите суми, сверявали се. Промени в списъците настъпвали,
когато сумите намалявали, или когато не появял нов клиент за заем. Това
налагало преписването им. Свидетелката не знае, дали тези пари се дават с
лихва. Ответницата не била ходила да връща пари. Св. Ц. не знае, как се
процедира в другото обменно бюро със заложна къща при връщане на пари, там
работели други хора.
Св. Р.Б. е съпруг на ответницата, като с ищеца били добри
познати. Ответницата взела от ищеца пари на заем, за да услужи на своя близка,
която им поискала 9 000 лв. Решили да се обърнат за сумата към ищеца, т.к.
всички знаели, че той дава пари. Получили сумата на два пъти – 5 000 лв. и
4 000 лв., през 2016 г. Уговорката била, да е с лихва - първоначално 10%,
после 5% и в последствие пак 10%, което определял ищецът. На 13.11. ищецът
прибрал парите, които му върнали към 17 часа – 9 000 лв., които св. Р.Б.
изтеглил същия ден към 16,15 ч. и отишли той, ответницата и техният син. Занесли
парите в заложната къща, ищецът извикал негов колега, взел парите в обменното
бюро и ги преброил на машината, след което св. Р.Б. излезнал навън. Вътре
останали страните по делото и мъжът, който взел да брои парите. Ответницата
излезнала разтревожена, т.к. ищецът не й дал записа на заповед, а й заявил, че
иска лихвата. На 20.11.2018 г. се принудили, ответницата да изтегли 4 150 лв.
за лихвата, които отново отнесли, но ищецът пак не им дал документ, защото лихвата
станала 10%. Бил приготвил някакви листчета, които ответницата приложила.
Лихвите, които в годините плащали на ищеца, той сам си ги вземал от
магазина на Б..
Св. Д.Б. е син на ответницата и на св. Р.Б., като всички
живеели в една къща и се занимавали с търговия. От родителите си той знаел, че
те се познават с ищеца от повече от 20 години, от където и самият той го
познавал. В семейството коментирали взетите от майка му пари от ищеца, за да
услужи на нейна близка. Уговорката с ищеца била, тя да му плаща лихва и да му
върне парите, но свидетелят не знае с какъв срок. Първата взета сума била 5 000
лв., а втората взета през м.05.2017 г. – 4 000лв, общо 9000лв. - чиста сума без
лихвите. Лихвите изобщо не били посочени в тези записи на заповеди. Уговорката
за лихвата била 5%. На 13.11.2018 г. ответницата и съпругът й отишли и върнали
главницата от 9 000 лв., но не им бил върнат записът на заповед. Ищецът
обещал да скъса записите следващия път, когато му изплатят и лихвите, но не
сторил това и когато на 20.11.2018 г. му върнали и лихвите от 4 000 лв.
Тогава ищецът обяснил, че причина за това е спорът им по покупката от негова
страна на магазина на Б.и. Парите се предали в заложната къща и св. Д.Б. съпроводил
родителите си дотам, но не е влизал вътре – и на двете дати към 17-17,30 часа,
като ищецът прибрал парите при себе си. Влезнала само майка му и била с ищеца
вътре. Свидетелят придружил майка си и при тегленето на парите. Баща му теглил
на 13-ти, а за лихвата майка му теглила на 20-ти. Когато върнали 4 000 лв.,
и ищецът отказал да скъса документите, той казал, че лихвата вместо 5% ставала
10% и му дължат още. Това свидетелят знаел от майка си. До 13.11. имало частични плащания за лихвата,
за което и ищецът сам си вземал пари от магазина на Б.и. За същите нямали разписки.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на
предявените искове:
По категоричен начин по делото се установи, че между ищеца, като заемодател,
и ответницата, като заемател, са сключени два договора за заем по смисъла на
чл.240 ал.1 от ЗЗД. По силата на първия от тях, на 25.01.2016 г. ищецът е предал
на ответницата в собственост сумата от 5 000 лева, срещу задължението на
последната, да върне на ищеца заетата сума в срок до 25.02.2016 г. По силата на втория им договор, на 02.05.2017 г. ищецът е предал на
ответницата в собственост сумата от 4 000 лева, срещу задължението на
последната, да върне на ищеца заетата сума в срок до 02.07.2017 г. За датите на
предаване на двете суми, за техния размер и падеж, на съответните дни са
подписани разписки от страните по делото. За обезпечаване на вземанията по
двата договора, ответницата е издала на ищеца записи на заповеди – за същите
суми пари и за посочените падежи. Изложеното се установява по категоричен начин
по делото, не е и спорно между страните. Основният спорен въпрос е, дали преди
датата на предявяване на настоящия иск, ответницата е изпълнила основното си задължение
по договорите и е върнала на ищеца главниците по двата заема. След съвкупния
анализ на събрания по делото писмен и гласен доказателствен материал, съдът
достига до положителен отговор на този въпрос. Общата получена в заем по двата
договора сума от 9 000 лв. ищцата е върнала лично на ищеца на 13.11.2018
г., към 17-17,30 ч. – на ръка, в неговото обменно бюро със заложна къща,
находящо се в гр. Х., на ул. „***“. Тази сума пари е била изтеглена от св. Р.Б.,
съпруг на ответницата, по-рано същия ден в 16,35 ч. от негова банкова сметка ***
св. Д.Б. на ищеца. Ищецът обаче отказал, да върне на ответницата издадените му
от нея записи на заповеди, т.к. тя му дължала по договорите още лихва. Написал
и саморъчна разписка – сметка за дължимото, която ответницата представи и не бе
оспорена от насрещната страна. Това наложило на 20.11.2018 г. ответницата да
изтегли от своя банкова сметка ***, от които 4 150 лв. платила на ищеца за
лихва, по същия начин - към 17-17,30 ч., на ръка, в същото обменно бюро, отново
придружена от съпруга си и от сина си. Ищецът обаче отново отказал,
да върне на ответницата издадените му от нея записи на заповеди, т.к. претендирал
за още дължима по договора лихва, която междувременно променил от 5% на 10%. В
изложения смисъл са както еднопосочните, непосредствени и непротиворечиви
показания на разпитаните по искане на ответницата свидетели, така и
представените от нея писмени доказателства. Самият ищец й е издал саморъчна
разписка – сметка за дължимото, а именно – главница от 9000 лв., лихва за 11
месеца по 450 лв. – 4 950 лв., всичко общо 13 950 лв., намалено до
размера от 13 150 лв. Разписката съдържа отбелязвания за уговорена лихва
от 5%, както и извършените плащания – на 13.11. – 9 000 лв. и на 20.11.2018
г. – 4 150 лв., всичко общо 13 150 лв. Посочените свидетели са
категорични, че ищецът лично е приел и двете плащания, като нито се установи,
нито се възрази, между страните да са налице други правоотношения, за които евентуално
да се отнасят същите тези плащания. Същевременно, съдът не дава вяра на
показанията на посочените от ищеца свидетели, че ответницата не му е върнала
заетите суми, в т.ч. и на 13.11.2018 г., когато ищецът бил извън града. Тези
свидетели освен, че са в изключително близка връзка с ищеца, съответно негова
съпруга и дългогодишен служител, намиращ се в трудово правоотношение с него, не
са и непосредствени свидетели на уговорките между страните, както и на
връщането на сумите към 17-17,30 ч., случило се в другото обменно бюро на
ищеца, а не в това, в което двете свидетелки работят. Обстоятелството, че името
на ответницата продължавало да фигурира в списъка на ищеца за дадените от него
заеми на множество хора и то с търсената в настоящото производство сума – не е
достатъчно само по себе си, да обоснове ищцовата теза. Както самата св. Ц.
посочи, дали, как и кога да се коригира този списък зависело единствено от
ищеца, който очевидно и след погасяване на главниците продължава да има
претенции към ответницата, довело и до настоящото съдебно производство.
Соченото от свидетелите на ищеца обстоятелство, че той е дал заемите на
ответницата без лихва, не се подкрепи от останалите кредитирани от съда
доказателства, а и както се посочи – ищецът не доказа, да съществува друго
основание, на което да е получил от ответницата през м.11.2018 г. сумата от
общо 13 150 лв.
Предвид изложените
съображения, съдът приема, че претендираното от ищеца вземане от ответницата за
главници по двата заемни договора е било погасено от нея изцяло и преди датата
на предявяване на исковете – чрез плащане. Ето защо, исковете му като
неоснователни и недоказани следва да се отхвърлят изцяло. На основание чл.78
ал.3, вр. чл.80 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата деловодни
разноски в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Т.Ч. с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес ***0, адв. Т. Т.; против А.Д.Б. с ЕГН ********** ***;
обективно съединени искове – ответницата да бъде осъдена за заплати на ищеца
сумите - главници, както следва: 5 000 лв., дължими по предоставен й от него
заем от 25.01.2016 г., с падеж 25.02.2016 г.; както и 4 000 лв., дължими по
предоставен й от него заем от 02.05.2017 г., с падеж 02.07.2017 г.; за които
договори от същите дати са издадени разписки и записи на заповед; ведно с дължимата
лихва за забава от датата на предявяване на исковете до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА С.Т.Ч. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на А.Д.Б.
с ЕГН ********** деловодни разноски в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.