Номер 59218.09.2020 г.Град
Окръжен съд – СливенВтори въззивен граждански състав
На 18.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Мария Я. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Юлиана И. Толева
като разгледа докладваното от Юлиана И. Толева Въззивно частно
гражданско дело № 20202200500576 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 260471 от 19.08.2020г. по описа на Районен съд
Сливен, подадена от „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
********, представлявано от И.Ш. – управител, действащо чрез процесуален представител
по пълномощие срещу Разпореждане № 8758 от 29.07.2020г., постановено по частно
гражданско дело № 2221 по описа на Районен съд Сливен за 2020г., с което е отхвърлено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя „Ай
Тръст“ ЕООД, ЕИК: ********* срещу Р.А.Д., ЕГН: ********, адрес: *********** за
следните суми: главница по договор за потребителски кредит № 742931 от 06.10.2016г. в
размер на 1022,61 лева, 183,66 лева – договорна лихва за периода 21.01.2017г. – 20.10.2017г.,
549,41 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 21.02.2017г. –
04.03.2020г.; 67,06 лева, представляващи разноски за извършени административни разходи
във връзка с извънсъдебното погасяване на задълженията и 168,08 лева – възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство.
Частният жалбоподател намира обжалваното разпореждане за незаконосъобразно,
неправилно и необосновано. Оспорва като неправилен извода на заповедния съд, че след
като кредиторът по договора за потребителски кредит „Кредисимо“ АД е едноличен
собственик на капитала на заявителя и страна по договора за поръчителство „Ай Тръст“
ЕООД, следва че кредиторът се е задължил сам пред себе си да отговаря за изпълнението на
задължението на длъжника Р.Д.. Във връзка с това възражение излага довод, че се касае за
отделни юридически лица със самостоятелна правосубектност, на които законът позволява
да встъпват в правоотношения помежду си. Излага съображения, че както заявителят, така и
кредиторът по договора за кредит са финансови институции, вписани в съответния регистър
съгласно изискванията на чл. 3а, ал. 1 от Закона на кредитните институции и извършват
дейността си съобразно нормативните изисквания. Жалбоподателят твърди, че при
кандидатстването си за кредит длъжникът сам е избрал да обезпечи поетото договорно
задължение чрез поръчителство от трето одобрено от кредитора юридическо лице, като е
имал възможността да сключи и договор за потребителски кредит без обезпечение или да
предостави банкова гаранция. На следващо място се релевират доводи, че договорът за
предоставяне на поръчителство, сключен между заявителя и длъжника, представлява
договор за поръчка, в който е уговорено възнаграждение в размер на 168,08 лева. Оспорва
като неправилен извода на заповедния съд, че със сключения договор за предоставяне на
поръчителство се цели извличане на по - голяма за кредитора икономическа изгода. Излага
подробни съображения. Възразява се и срещу извода на съда за липсата на представени
доказателства за извършено плащане от поръчителя на кредитора, с аргумента, че този
1
въпрос не се изследва в заповедното производство.
На следващо място жалбоподателят оспорва като неправилно отхвърлянето на
искането за присъждане на претендирани административни разноски. Изброява какви
разноски за правени за извънсъдебно събиране на вземането по кредита, като посочва, че
съгласно чл. 8 от раздел VI от Общите условия, тези разходи са за сметка на
кредитополучателя.
Излага съображения, че неправилно е отхвърлено заявлението и относно искането за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. Счита, че обезщетението
за забава се дължи, както на законово основание съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК, така и съгласно
чл. 2 от Общите условия на договора за потребителски кредит.
В заключение моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за всички претендирани в заявлението
суми. Претендира присъждане на разноски, сторени в заповедното производство - държавна
такса в размер на 39,81 лева и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 лева.
Съдът, след като се запозна с материалите по частно гражданско дело № 2221 по
описа на Районен съд Сливен за 2020г. и с наведените в частната жалба оплаквания,
намира за установено следното от фактическа страна:
Районен съд Сливен е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, подадено от „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: ********* срещу Р.А.Д., ЕГН: ********,
адрес: *********** за следните суми: главница по договор за потребителски кредит №
742931 от 06.10.2016г. в размер на 1022,61 лева, 183,66 лева – договорна лихва за периода
21.01.2017г. – 20.10.2017г., 549,41 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода 21.02.2017г. – 04.03.2020г.; 67,06 лева, представляващи разноски за извършени
административни разходи във връзка с извънсъдебното погасяване на задълженията и 168,08
лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство.
Към заявлението са приложени, както следва: Договор за потребителски кредит №
742931 от 06.10.2016г., сключен между „Кредисимо“ АД и Р.А.Д.; приложение № 1 към
договора за потребителски кредит с включен погасителен план; Общи условия за
предоставяне на кредити на „Кредисимо“ АД; Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити (приложение № 2 към чл. 5, ал. 2
от Закона за потребителския кредит); договор за предоставяне на поръчителство от
06.10.2016г.., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и Р.А.Д.; Приложение № 1 към договор за
предоставяне на поръчителство; Договор за поръчителство от 06.10.2016г., сключен между
„Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с аргумента, че договорът за
поръчителство, от който заявителят черпи права, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1,
предложение първо и второ ЗЗД тоест поради противоречие със закона и заобикаляне на
закона. Според заповедния съд обстоятелството, че кредиторът по договора за
потребителски кредит е едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител,
означава, че кредиторът се е задължил сам пред себе си да отговаря за изпълнението на
задължението на длъжника си.
Разпореждането е връчено на заявителя „Ай Тръст“ ЕООД на 12.08.2020г. Частната
жалба е подадена на 19.08.2020 г.
При така приетата фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, което има правен интерес
от обжалването срещу акт на съда, който подлежи на въззивна проверка, в
2
законоустановения срок. Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна
по следните съображения:
Правилно районен съд Сливен е отказал да издаде заповед за изпълнение за вземането
за възнаграждение по така наречения от заявителя договор за предоставяне на
поръчителство в размер на 168,08 лева. По своята същност това възнаграждение
представлява допълнителен разход по кредита, който не е описан нито в договора за
потребителски кредит, нито в приложение № 1 към същия, в което приложение е включен
погасителния план. Видно от приложение № 1 към договора за предоставяне на
поръчителство длъжникът е следвало да заплаща възнаграждение на дружеството поръчител
в размер на 134,03 лева месечно за предоставеното обезпечение или общо 1608,36 лева за
срока на договора за кредит – дванадесет месеца. Заетата сума по договора за кредит е в
размер на 1300,00 лева, тоест потребителят е задължен да заплаща възнаграждение за
поръчителство общият размер, на което е на стойност по –висока от размера на отпуснатия
кредит и е сума извън договорения годишен лихвен процент на възнаградителната лихва от
41,24 %. Тази сума, респективно вноските по договора за предоставяне на поръчителство, не
са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК в договора
за потребителски кредит следва да се посочи годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит. А съгласно чл. 22 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в
него не е описан годишния процент на разходите. Безспорно е, че предвид легалната
дефиниция на годишен процент на разходите, дадена в чл. 19 ЗПК, процесната сума е разход
по кредита. Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство представлява
пряк разход, свързан с кредита, доколкото същото се дължи, независимо дали отговорността
на поръчителя е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не. Стойността
на възнаграждението за поръчителя не е включена в годишния процент на разходите по
кредита, не е описана нито в договора, нито в преддоговорната информация (стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит) в раздел
„всеки друг разход, свързан с договора за кредит“, а както се посочи по - горе същото
представлява разход по кредита
Твърдението на частния жалбоподател, че потребителят по собствена воля е избрал
да обезпечи задължението си по потребителския кредит чрез поръчителство, не променя
извода на съда за недействителност на договора поради изложените вече съображения.
Действително от формулировката на клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за
потребителски кредит следва, че потребителят избира сам дали да предостави обезпечение
по кредита и ако да, съгласно клаузата, може да избира между поръчителство или банкова
гаранция. При внимателен прочит на всички текстове на чл. 4, ал. 1 - ал. 3 от договора
следва, че ако потребителят е заявил обезпечение чрез поръчителство, то заявлението му за
сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на 24 часа, а при липса на посочено
обезпечение заявлението за разглежда в 14 дневен срок от подаването му. Тоест налице е
неравнопоставено третиране на бъдещите клиенти на кредитора в оглед на срока на
разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с
поръчителство. Прави впечатление също, че в чл. 4, ал. 2 от договора е предвидено
задължение за потребителя, ако е избрал като обезпечение поръчителство в срок 48 часа от
подаване на заявлението да сключи договор за предоставяне на обезпечение с избрано от
кредитора юридическо лице. Тези клаузи не сочат на доброволност при избора на
обезпечение, а напротив, видно от формулировката им е, че потребителят е задължен в
много кратък срок след подаване на заявлението да подпише т.нар. договор за предоставяне
на поръчителство с посочено от кредитора юридическо лице. Не се доказва и твърдението на
частния жалбоподател, че потребителят е запознат предварително със съдържанието на
договора за предоставяне на поръчителство.
Предвид извода на този съдебен състав за недействителност на договора за
потребителски кредит съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Поради горното не следва
заявлението за издаване на заповед за изпълнение да се уважава за претенцията за договорна
3
(възнаградителна) лихва, за обезщетение за забава в размер на законната лихва, както и за
претендираната сума за извършени административни разходи за извънсъдебно събиране на
вземането по кредита. Последната посочена сума представлява разход по кредита, който
също не е описан в договора и в преддоговорната информация.
От изложеното следва, че правилно Районен съд Сливен е отхвърлил заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за възнаграждението на поръчителя,
договорната лихва, обезщетението за забава в размер на законната лихва и
адмнинистративните разходи за извънсъдебно събиране на вземането по кредита.
Този съдебен състав намира, че неправилно районният съд е отхвърлил заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в частта му относно претенцията за присъждане на
главницата в размер на 1022,61 лева. Този съдебен състав не споделя аргумента на
заповедния съд, че договорът за поръчителство е нищожен поради противоречие със закона
или заобикаляне на закона. Не е вярно заключението на заповедният съд, че тъй като
кредиторът по договора за потребителски кредит е едноличен собственик на капитала на
поръчителя, то кредиторът е договарял сам със себе си при сключване на договора за
поръчителство. Кредиторът и поръчителят са отделни юридически лица, отделни правни
субекти, поради което кредиторът не е сключил договора за поръчителство сам със себе си, а
с друг правен субект. Безспорна е икономическата обвързаност на двете дружества,
доколкото кредиторът е едноличен собственик на капитала на поръчителя, но тази връзка
намира отражения в извода на настоящата инстанция за наличието на неравноправни клаузи
в договора за потребителски кредит – уговореното възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство, вземането за административни разходи за извънсъдебно
събиране на кредита.
Следователно предвид извода на този съдебен състав за недействителност на
договора за потребителски кредит поради наличието на неравноправни клаузи на основание
чл. 23 от ЗПК, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита или
заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде уважено относно
претенцията за главница в размер на 1022, 61 лева.
Предвид извода за частично уважаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, претенцията за разноски на заявителя следва да се уважи частично. Същият
претендира присъждане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на
139,81 лева, като по съразмерност следва да му се присъдят 71,82 лева.
Предвид гореизложеното обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в
частта, с която се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
за сумата от 1022,61 лева - главница по договор за потребителски кредит № 742931 от
06.10.2016г., сключен между „Кредисимо“ АД и Р.А.Д. и за сумата от 71,82 лева - разноски
съобразно уважената част от претенцията, като неправилно и незаконосъобразно, като в
останалата си част разпореждането следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 278 ГПК Окръжен съд Сливен
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 8758 от 29.07.2020г., постановено по частно гражданско
дело № 2221 по описа на Районен съд Сливен за 2020г. в частта, с която е отхвърлено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
подадено от „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: ********* за сумата от 1022, 61 лева, представляваща
неизплатена част от главница по договор за потребителски № 742931 от 06.10.2016г.,
сключен между „Кредисимо“ АД, ЕИК: ********* и Р.А.Д., ЕГН: ******** и за сумата от
71,82 лева - разноски в заповедното производство, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
4
ВРЪЩА делото на Районен съд Сливен за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: ******** срещу Р.А.Д., ЕГН: ********, адрес:
*********** за сумата от 1022, 61 лева, представляваща неизплатена част от главница по
договор за потребителски кредит потребителски № 742931 от 06.10.2016г., сключен между
„Кредисимо“ АД, ЕИК: ********* и Р.А.Д., ЕГН: ******** и за сумата от 71,82 лева
разноски в заповедното производство.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 8758 от 29.07.2020г., постановено по частно
гражданско дело № 2221 по описа на Районен съд Сливен за 2020г. в останалата му част,
като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5