Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, ………….
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори
касационен състав в публично заседание проведено на двадесет и първи ноември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър
Михов КАД № 2710/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63,
ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на “Милекс и Ко” ООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул.”Сирма войвода”
№ 31, представлявано от управителя М Б , чрез адвокат И.В. ***, срещу Решение №
1544/05.08.2019г., постановено по н.а.х.д. № 799/2019г. на Районен съд гр.
Варна, шести състав.
Жалбоподателят счита, че са налице касационните
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК за отмяна на обжалваното решение. Твърди
се, че в нарушение на чл.14, ал.2 от НПК въззивната инстанция е придала на
определени доказателства предварително установена сила, което е причина съдът
да не кредитира нито едно от доказателствата, събрани в хода на съдебното
дирене, което е различно от съдържащите се в административната преписка. В
нарушение на чл.107, ал.5 от НПК, съдът е приел, че нарушението е безспорно
доказано от събраните в
административната преписка доказателства. Жалбоподателят счита, че допуснатите
от съда нарушения са довели и до нарушаване на задълженията на съда по чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.316 от НПК да установи посочените с жалбата нови фактически
положения в сравнение с възприетите от наказващия орган. В нарушение на
събраните доказателства, съдът е приел за доказано нарушението от субективна
страна. Направено е искане за отмяна на решението и отмяна на измененото с него
наказателно постановление.
Ответникът Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Н. оспорва
касационната жалба. Намира решението на ВРС за правилно.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд гр.Варна, след
като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания,
доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като
извърши служебно проверка съгласно чл. 218
от АПК, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на
решението и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение въззивния съд е изменил наказателно
постановление № 03-009960/04.07.2018г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-гр.Варна,
с което на “Милекс и Ко” ООД, ЕИК ********, за нарушение на чл.152 от Кодекса
на труда /КТ/ и на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 1700 лева, като намалил размера на имуществената
санкция на 1500 лева.
За да постанови своето решение, съдът е установил от
фактическа страна следното:
На 14.06.2018г. служители на Дирекция „Инспекция по
труда“-гр.Варна, между които и св. Зидарова извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство в търговски обект – супермаркет „Есербил“, находящ се
в гр. Варна, к.к. „Св.Св. Константин и Елена“ и стопанисван от дружеството. В
хода на проверката на работещите в момента в обекта лица били предоставени за
попълване декларации по чл.402 от КТ, а на една от работничките била връчена и
призовка по чл.45а, ал.1 от АПК, в която била определена дата за явяване на
представител на дружеството и представяне за проверка на редица документи в
това число трудовите досиета на работниците, правилник за вътрешния трудов ред,
графици за работа и отчетни форми от месец април до момента на връчване на призовката.
На 19.06.2018г. св. М., лице упълномощено от представляващия
дружеството-работодател представила в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна
изисканите документи. След проверка на документите било установено, че св. Р. Н.а,
на длъжност продавач-консултант в проверения обект е работила на 24.05.2018г. в
работна смяна от 14.00 часа до 22.00 часа, а на 25.05.2018г. е започнала
изпълнение на трудовите си задължения от 06.00 часа. Т.е. не е била осигурена
междудневна почивка на Н.а от дванадесет часа между посочените дати. За
констатираното нарушение на дружеството е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение, а въз основа на него е било издадено процесното
наказателно постановление.
При така установените факти въззивната инстанция е
приела от правна страна, че АУАН и наказателното постановление са издадени от
компетентни длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните
реквизити, предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Според съда, както в
акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които описват в достатъчна
степен вмененото на дружеството нарушение. Констатираното от проверяващия орган
административно нарушение е надлежно индивидуализирано по време и място.
Нарушението е описано от фактическа страна, посочени са нарушените законови
разпоредби и съответните норми въз основа на които следва да се ангажира
административнонаказателната отговорност на нарушителя. При постановяване на
съдебното решение съдът не е констатирал допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което и не е споделил наведените в жалбата
бланкетни възражения в тази насока.
Решението е правилно. Същото е постановено в
съответствие с материалния закон, като изложените в касационната жалба
възражения се явяват неоснователни. За да постанови съдебния си акт, районния
съд е спазил служебното начало, като за изясняване на фактическата обстановка
по делото са събрани писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност. Предвид събраните доказателства е била изяснена обективната
истина, а постановеното решение не почива на предположения. Вътрешното
убеждение на съда е формирано при условията на непосредственост, след като са
събрани и проверени при условията на НПК всички доказателства, свързани с
предпоставките за възникване на отговорността на нарушителя. От
обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не
други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до
логично противоречие в обосновката, не може да се направи извод в смисъл, че
решението е незаконосъобразно и постановен опри неизяснена фактическа
обстановка. Съдът е изложил непротиворечиви и ясни мотиви, защо не кредитира
показанията на свидетеля М., позовал се е на показанията на св. Зидарова и
приобщения с административнонаказателната преписка график за работа за месец
май 2018г., представен в хода на проверката от св. М.. Кредитираните гласни
доказателства в съвкупност с останалите приети по делото писмени доказателства
са дали основание на съда да приеме, че констатациите на контролните органи по
време на проверката са верни. Съдът приема, че при постановяване на въззивното
решение не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Решението не
противоречи и на материалния закон. Релевантните факти се потвърждават изцяло от събраните в
административнонаказателното и първоинстанционно съдебно производство писмени и
гласни доказателства, като в тях се съдържат непротиворечиви данни, касаещи
съставомерността на деянието. От събрания по делото доказателствен материал
безспорно се установява, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл.152 от КТ, като не е осигурило на свой служител – Р. Н.а непрекъсната междудневна
почивка, не по-малко от дванадесет часа между работното време на същата на
24.05.2018г. и 25.05.2018г.
Предвид горното, настоящият състав при
извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно,
допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационните
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението,
поради което то следва да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
По изложените съображения и на
основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
Административен съд – Варна, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1544 от
05.08.2019г. на Районен съд гр. Варна, постановено по н.а.х.д. № 799 по описа
на съда за 2019г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: