Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260149
гр.Бургас, 14.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен
състав, в публично заседание на двадесети август две хиляди и двадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА
МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Райна Жекова, като разгледа
НАХД № 341 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на „Д.И.К” ЕООД ЕИК *****с адрес гр. *****против наказателно
постановление № 471579-F402079/20.02.2019г., издадено от Началник отдел „Оперативни
дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС и на основание чл. 185,
ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС на дружеството
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.
С
жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като същото се
намира за недоказано, необосновано и постановено при нарушение на материалния и
на процесуалния закон. Сочи, че не е ясно сумата от 111,12 лева дали е
положителна или отрицателна разлика като твърди, че са средства, представляващи
оборот от предходна смяна и се съхранявали отделно от паричните средства в
касата, в която била отделно дневната касова наличност. Сумата била подготвена
за разплащане и отчетност, което било пояснено на АНО. Счита, че е неясна
правната квалификация на нарушението и не може да разбере в какво е обвинен.
Неправилно била посочена и санкционната норма. Намира, че е неясно защо се
приема, че е налице нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредбата. Излага подробни
съображения за отмяна на наказателното постановление. Моли да се отмени като
счита, че е нарушен и чл. 34 ЗАНН. В случай, че не се отмени НП, моли да се
измени като се намали наложеното наказание.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, не е установен на посочения от него
адрес и телефон, поради което е даден ход на делото на основание чл. 61, ал. 2 ЗАНН.
За
Административнонаказващия орган, нередовно призован, се
явява юрисконсулт С., която представя пълномощно и не възразява срещу
нередовното призоваване и моли да се даде ход на делото. Оспорва жалбата. Моли
за потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 16.12.2019г.,
а жалбата е депозирана на 19.12.2019 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество съдът намира,
следното:
На
27.08.2018г. е съставен АУАН от Г.П. – инспектор по приходите в НАП на „Д.И.К”
ЕООД за това, че на 18.08.2018г. в 20,05 часа е извършена проверка в търговски
обект павилион „Ч.”, находящ се в гр. Б., парк Е.,
стопанисван от „Д.И.К” ЕООД като се установило, че в търговския обект има
монтирано и въведено фискално устройство модел DAISY EXPERT 01 KL с ИН на ФУ DY 388277 и ИН 36550810 като се
установило при проверката разчетена касова наличност от ФУ - 183,80 лева;
фактическа наличност – 249,90 лева, сума на паричните средства в началото на
деня – 0 лева; въведени пари в касата – 0 лева; изведени пари от касата 0 лева.
Разликата между фактическа касова наличност и разчетена касова наличност от ФУ
и сбора от сумата на паричните средства
в началото на деня, въведените и изведените пари от касата е 66,10 лева повече,
която не се отчита с монтираното в обекта фискално устройство. От отпечатания
дневен финансов „Z” отчет с № 003477/18.08.2018г. се
установява, че монтираното и работещо в обекта фискално устройство притежава
функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” пари в касата. Сумата на
фактическата касова наличност е преброена от Р.В. на длъжност барман като описа
на паричните средства е отразен в протокол № 0268744/18.08.2018г. разчетената
касова наличност е установена по отпечатан дневен финансов Z отчет №
003477/18.08.2018г. За извършената проверка и направените констатации е
съставен ПИП 0268744/18.08.2018г.
АУАН
е връчен на представител на дружеството на 27.08.2018г.
На
29.08.2018г. е депозирано възражение срещу АУАН.
АНО,
сезиран с преписката, е счел фактическите констатации за безспорно установени и
е издал обжалваното постановление на 20.02.2019г., с което за нарушение на чл.
33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на
МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС и на основание
чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС на
дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 3000
лева.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателства и доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се – протокол от проверка, разпит на свидетеля
М., опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката,
декларация за стопанисвани обекти, клен от 18.08.2018г., декларация от лице,
работещо на обекта,възражение, дневен финансов отчет Z.
Съдът
в настоящото производство, предвид императивно вмененото му задължение дължи
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка,
прави следните правни изводи:
Наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (съобразно представената по
делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП).
Съдът намира, че същото е издадено в сроковете, предвидени в разпоредбата на
чл. 34 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 27.08.2018г. за нарушение, което се
сочи да е извършено на 18.08.2018г. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН
НП е следвало да се издаде в срок до 27.02.2019г., а същото е издадено на
20.02.2019г, поради което е издадено в срок. Не се събраха доказателства, от
които да се направи извод, че може да е антидатирано,
в каквато насока са твърденията на жалбоподателя.
Съдът счита, че в случая постановлението
е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН и при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Не
е спорно, че дружеството жалбоподател е търговец по смисъла на ТЗ и извършва
търговска дейност като същият стопанисва посочения обект Ч.. Съдът намира, че
не се събраха доказателства, които да разколебаят възприетата от АНО фактическа
обстановка. Съгласно изведен клен наличността в касата съгласно фискалното
устройство е 183,80 лева. Фактически в касата
са установени 249,90 лева, а по отчет – 183,80 лева, т.е. в касата е
имало парична сума в брой по-голяма от тази отчетена с фискалното устройство. В
АУАН липсват наведени твърдения тази сума да е натрупана вследствие на
извършени продажби, поради което административният орган, правилно е приел, че
жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Цитираната разпоредба въвежда изискване всяка промяна
в касовата наличност да се въвежда във фискалното устройство, а не в касовата
книга, както сочи жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ извън случаите на продажби/сторно
операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми.
Като
не е изпълнил това свое задължение, доколкото е налице разминаване между
отчетените суми по ФУ и тези в касата, жалбоподателят не е изпълнил подзаконов
нормативен акт, издаден на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Липсва сочената неяснота при
квалификация на нарушението, ясно е посочена нарушената правна норма и че Наредбата
е издадена съгласно делегирането по чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС. Тъй като в АУАН
липсва обвинение разликата да се дължи в резултат от неотразяването на приходи,
относимата санкционна разпоредба е чл. 185, ал. 2,
изр. 2 вр. ал. 1 на ЗДДС, както правилно е посочил
АНО. Въпреки правилното посочване на правната квалификация на санкционната
правна норма обаче АНО е допуснал нарушение при прилагането на нормата и
неправилно е приложил наказанието, което предвижда разпоредбата на чл. 185, ал.
2, изр. 1 ЗДДС, а не чл. 185, ал. 2, изр. 2 ЗДДС. Чл. 185, ал. 2, изр. 1 ЗДДС предвижда, че лице, което
извърши или допусне извършването на нарушение по чл.
118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага
глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв.,
или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер
от 3000 до 10 000 лв. Изрично изр. 2 на ал. 2 на чл. 185 ЗДДС предвижда, че когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а санкцииите
по ал. 1 са глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100
до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 500 до 2000 лв. Т.е. правилно посочената правна
квалификация е неправилно приложена от АНО при налагане на наказанието, поради
което НП следва да се измени. Съдът намира, че не се касае за маловажен случай
доколкото се засяга фиска и деянието не се отличава
от други подобни случаи, поради което наказанието следва да се индивидуализира
в рамките на предвиденото от законодателя наказание – имуществена санкция в
размер от 500 до 2000 лева. В случая липсват данни за друго нарушение, следва
да се отчете обстоятелството, че се сочи какъв е произхода на установените в
повече пари, поради което наказанието следва да се определи в предвидения от
закона минимум от 500 лева, който размер по мнение на съда би постигнал целите
на наказанието съгласно чл. 12 ЗАНН.
По
тези съображения съдът намира, че НП следва да се измени като имуществената
санкция се намали до предвидения от закона минимум от 500 лева.
Съгласно
на чл. 63, ал. 3 ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният
съд може да присъжда разноски на страните. В случая такива не се претендират,
поради което и съдът не дължи произнасяне.
Предвид
гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № 471579-F402079/20.02.2019г., издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на „Д.И.К” ЕООД ЕИК *****с адрес гр. *****за
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. чл.
185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, като
НАМАЛЯВА размера на наложената санкция от 3000 лв. (три хиляди лева) на 500 лв.
(петстотин лева).
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П
Вярно с оригинала!
С.П.