№ 43923
гр. София, 29.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110166264 по описа за 2023 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявен е от С. С. Г. срещу „Банка ДСК“ АД отрицателен установителен иск по чл.
439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на
ответното дружество сумата от 3591,74 лева - главница, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 18.12.2007 г. до окончателното й изплащане и сумата от 1186,05 лева -
наказателни лихви, представляващи останалите непогасени чрез плащане суми, за които по
гр. дело № 31500/2007 г. по описа на Софийски районен съд, 33-ти състав е издаден
изпълнителен лист от 25.01.2008 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело №
2017***0400937/2017 г. по описа на ЧСИ Н.М. с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие
Софийски градски съд, поради новонастъпило обстоятелство – погасяване по давност на
правото на принудително изпълнение на вземанията.
Ищцата С. Г. твърди, че с изпълнителен лист от 25.01.2008 г., издаден на основание чл.
237, б. „в“ ГПК, вр. чл. 60, ал. 2 ЗКИ – въз основа на извлечение от сметка, в хода на
производството по гр. дело № 31500/2007 г. по описа на Софийски районен съд, ГК, 33-ти
състав е осъдена да заплати, в условията на солидарна отговорност с трети зца процеса лица,
на ответника „Банка ДСК“ АД следните суми: сумата от 9 716,31 лева, представляваща
главница, сумата от 4 302,29 лева, представляваща лихви за периода от 31.08.2005 г. до
17.12.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.12.2007 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 280,37 лева – разноски по делото, и сумата от
420,37 лева – адвокатско възнаграждение. Посочва, че на 22.11.2023 г. на ищцата е връчено
съобщение за образуване на изпълнително дело № 937/2017 г. по описа на ЧСИ Н.М., въз
основа на процесния изпълнителен лист. Поддържа се, че съгласно последното от ищцата се
претендират останалите несъбрани суми в хода на изпълнителното дело, както следва:
3591,74 лева главница, ведно със законната лихва върху същата, считано от 28.01.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 1 186,05 лева – наказателни лихви.
Излага се, че за обезпечаване събирането им в хода на изпълнителния процес е наложен
запор върху вземанията по банкови сметки на Г.. Ищцата оспорва дължимостта на така
претендираните вземания с довод за погасяването им давност, започнала да тече от
настъпване на изискуемостта на вземанията по изпълнителния лист – 25.01.2008 г. и изтекла
към 25.01.2013 г., а с това и преди образуване на процесното изпълнително дело през 2017 г.
1
Ищцата намира за приложим и се позовава на петгодишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД.
Посочва, че последният не е прекъсван по см. на чл. 116 ЗЗД , доколкото предприетите
действия по принудително изпълнение са след изтичане на давността. Посочва, че
изтичането на петгодишният давностен срок от настъпване на изискуемостта на вземането
през 2008 г. до образуване на изпълнителното дело през 2017 г. представлява юридически
факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството по г. дело №
31500/2007 г. по описа на СРС, на който ищцата се позовава с процесната искова претенция.
Предвид това и доколкото изпълнително дело № 2017***0400937/2017 г. по описа на ЧСИ
Н.М. продължава да е висящо, то съществува възможност за събиране на процесните
вземания, въпреки недължимостта им. С тези съображения ищцата обосновава правния си
интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковата претенция.
Претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответната страна „Банка
ДСК“ АД, чрез пълномощника си юрк. Тодорова, оспорва иска като недопустим и
неоснователен. Счита за преклудирани доводите на ищцата за погасяване по давност на
процесните вземания, тъй като от страна на същата не е депозирано в срок възражение по
чл. 414 ГПК. Наред с това, по същество с исковата молба се отправя искане за установяване
на факт с правно значение – изтичане на предвидения в закона давностен срок за вземанията
по изпълнителния лист, предявяването на каквото претенция е допустимо само в
предвидените в закона случаи съгласно чл. 124, ал. 4 ГПК, какъвто не е процесният. Не
оспорва, че в хода на производството по гр. дело № 31500/2007 г. по описа на СРС, 33 състав
в полза на „Банка ДСК“ АД срещу ищцата и други четирима длъжници, при условията на
солидарна отговорност помежду им, е издаден изпълнителен лист от 25.01.2008 г. за
следните суми: 9 716,31 лева – главница, 4 302,29 лева – лихви за периода от 31.08.2005 г. до
17.12.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.12.2007 г. до
окончателното изплащане, 280,37 лева – разноски по делото и 420,37 лева – адвокатско
възнаграждение. Посочва, че въз основа на издадения изпълнителен лист по молба на
кредитора „Банка ДСК“ АД първоначлано е образувано изп. дело № 395/2008 г. по описа на
ЧСИ Н.М. с рег. № *** и с район на действие СГС, в рамките на което и конкретно на
16.06.2008 г. и на 29.09.2010 г. са предприети изпълнителни действия, а в периода 12.03.2009
г. – 25.10.2013 г. са извършени и плащания на суми. Излага се, че по силата на договор за
цесия от 26.09.2013 г., сключен между ответника, в качеството на цедент и „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, в качеството на цесионер, последният е придобил вземанията срещу ищцата
по процесния изпълнителния лист. Поддържа, че прехвърлянето на вземанията е настъпило
на 18.10.2013 г., за което обстоятелство длъжникът е бил надлежно уведомен още на същата
дата. Твърди, че на 30.11.2015 г. изп. дело № 395/2008 г. е прекратено на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК. В отговора се посочва, че на 27.01.2017 г. по молба на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано ново изп. дело №
2017***0400937/2017 г., в хода на което са предприети множество действия, насочени към
събиране на вземанията, вследстве от които през периода 23.11.2023 г. – 25.06.2024 г. по
изпълнителното дело са постъпвали плащания, последното от 25.06.2024 г. Изяснява, че на
25.05.2023 г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД е прекратено при преобразуване чрез вливане
в „Банка ДСК“ АД, с оглед на което всички негови права и задължения са преминали към
ответника. В отговора на исковата молба „Банка ДСК“ АД сочи, че тези така описаните
действия са довели и до прекъсване на давностия срок за вземанията. Такъв характер има и
постъпването на суми в раките на изпълнителните дела вследствие от предприетите
изпълнителни действия. Наред с това, давностният срок за вземанията по изпълнителния
лист е започнал да тецче считано от 26.06.2015 г., предвид спирането н асъщия с образуване
на първоначалното изпълнително дело. Ответгникът оспорва твърденията на ищцата за
2
недължимост на процесните вземания, намирайки, че същите не са погасени по давност. С
тези доводи ответникът отправя искане за прекратяване на производството по делото като
недопустимо, а по същество за отхвърляне на иска като неоснователен. Претендира
присъждане на разноски.
Съдът, при извършената по реда на чл. 140 ГПК служебна проверка и с оглед
конкретно наведените доводи от ответната страна, насочени към оспорване допустимостта
на исковата претенция, намира за необходимо да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.
439, ал. 2 ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. В настоящия случай ищцата излага твърдения за недължимост на останалите
непогасени чрез плащане суми по изпълнителен лист, позовавайки се на факт, настъпил след
издаване на изпълнителния лист – изтичане на определен период от време от издаване на
изп. лист до образуване на процесното изпълнително дело с твърдения за погасяване по
давност на правото на принудително изпълнение на вземанията, което обуславя
допустимостта на иска, като въпрос по същество и основателност на претенцията е дали
този срок е изтекъл. Наред с това, съдът съобрази, че в случая предмет на исковата
претенция са конкретни по вид и размер вземания, които ищцата оспорва като недължими на
ответната страна, позовавайки се на настъпила погасителна давност, което обуславя
квалификацията на иска именно по чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, а не към
установяване на факт с правно значение, обуславящ квалификация по чл. 124, ал. 4 ГПК. Ето
защо, съдът намира за неоснователни конкретно изложените в отговора на исковата молба
доводи за недопустимост на исковата претенция.
На ищцата следва да бъдат дадени указания по реда на чл. 145, ал. 1 ГПК да уточни
претенцията си относно вземането в размер на сумата от 1186,05 лева, като посочи дали се
касае за останалата незаплатена сума част от присъдената с изпълнителния лист 25.01.2008 г.
в общ размер от 4302,29 лева под формата на лихви за периода 31.08.2005 г. до 17.12.2007 г.,
в който случай да уточни характера на лихвите (санкциониращи/възнаградителни) или се
касае за лихва върху главницата, в който случай да се посочи към кой момент е така
определеният размер.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и предвид конкретното основание за
недължимост на процесните вземания, на което ищцата основава исковата си претенция,
съдът разпределя между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр.
чл. 124, ал. 1 ГПК, както следва:
В доказателствена тежест на ищцата е да установи правния си интерес от търсената
искова защита чрез отричане на вземанията, като докаже наличието на твърдяната форма на
извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана с претендиране на
процесните вземания – като вид и в посочения от ищцата размер, активната си процесуална
легитимация в процеса – качеството си на длъжник на вземанията по процесния
изпълнителен лист, както и периода – начален и краен момент на давността.
В тежест на ответника е да установи, че е станал носител на процесните вземания на
твърдяното основание, както и предприемането на конкретни действия, довели до
спиране/прекъсване на давностния срок.
По доказателствените искания:
Представените от страните писмени материали, съдът намира за относими към
предмета на спора и необходими за правилното му разрешаване, поради което следва да
бъдат приети като доказателства по делото.
3
Като такова, предвид разпределената между страните доказателствена тежест и с оглед
конкретното оспорване, проведено с отговора на исковата молба, следва да бъде уважено
искането на ответника за изискване на заверен препис от изп. дело № 395/2008 г. и изп. дело
№ 937/2017 г. по описа на ЧСИ Н.М. с рег. № *** на КЧСИ, при внасяне именно от ответната
страна на дължимата за това такса съгласно ТТРЗЧСИ.
Следва да бъде уважено искането на ответника и от ЧСИ Митев следва да бъде
изискана справка относно постъпилите плащания по двете изпълнителни дела, предвид
съвпадащите твърдения на страните относно погасяване на част от сумите по изп. лист,
както и предвид предмета на исковата претенция, формиран от стойността на останалите
незаплатени суми.
Искането на ответното дружество за изискване за прилагане по делото на гр. дело №
31500/2007 г. по описа на СРС, 33 състав, в хода на което се твърди, че е издаден процесният
изпълнителен лист, следва да бъде уважено.
Делото следва да бъзе насрочено за разглеждане в о.с.з. с призоваване на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищцата най-късно в откритото съдебно заседание да уточни
претенцията си в частта относно вземането в размер на сумата от 1186,05 лева, като
посочи дали се касае за останалата незаплатена сума част от присъдената с изпълнителния
лист 25.01.2008 г. в общ размер от 4302,29 лева под формата на лихви за периода 31.08.2005
г. до 17.12.2007 г., в който случай да уточни характера на лихвите
(санкциониращи/възнаградителни) или се касае за законна лихва върху главницата, в който
случай да се посочи към кой момент е начислен така определеният размер, като й УКАЗВА,
че при неизпълнение в срок на дадените указания в тази част исковата молба ще бъде
върната.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.02.2025 г. от
10:15 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищцата – с
препис от депозирания писмен отговор и приложенията към него.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
страните писмени материали.
ДА СЕ ИЗИСКА от ЧСИ Н.М. с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие Софийски
градски съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението, да представи заверен
препис от изпълнително дело № 395/2008 г. и от изпълнително дело № 937/2017 г. по
описа му, както и и справка относно постъпилите плащания по двете изпълнителни
дела.
ДА СЕ ИЗИСКА гр. дело № 31500/2007 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 33
–ти състав – за прилагането му по настоящото, до приключване на същото с окончателен
съдебен акт.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
4
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5