Р Е Ш Е Н И Е
№ 2109 25.10.2018 година град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд, ХVІ граждански състав
На
единадесети октомври две хиляди и осемнадесета
година
В
публично заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвия Петрова
при
секретар Марина Димова
като
разгледа докладваното от съдията Петрова
гражданско дело № 214 по описа за 2018
година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД против П.С.С., ЕГН ********** с адрес: ***, с която се
претендира установяването дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 4176/27.09.2017г. по ч.гр.д. № 4845/2017г. по
описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 2 077.23 лева – включваща
неплатени месечни абонаментни такси и услуги, лизингови вноски и неустойки по
следните фактури: фактура № **********/01.07.2015г., фактура
№**********/01.07.2015г., фактура № **********/05.07.2015г., фактура
№**********/01.08.2015г., фактура № **********/01.08.2015г., фактура
№**********/05.08.2015г., фактура №**********/01.09.2015г., фактура
№**********/05.09.2015г., фактура №**********/01.10.2015г., фактура
№**********/01.10.2015г., фактура № **********/05.10.2015г., фактура
№**********/01.11.2015г. и фактура № **********/01.12.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение на 04.07.2017г. до изплащане на вземането. Претендират
се направените съдебно-деловодни разноски в исковото и в заповедното
производство. Ангажират се доказателства.
Ищецът
твърди, че са налице неизпълнени парични задължения на ответницата, произтичащи
от договори за мобилни услуги, договори
за лизинг и други договори и допълнителни споразумения, подробно описани в
исковата молба, сключени между П.С.С. и „Теленор България“ ЕАД (с предишно
наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД). Неудовлетворените вземания на ищеца
са индивидуализирани по размер и основание в издадени от него фактури, както
следва фактура № **********/01.07.2015г., фактура №**********/01.07.2015г.,
фактура № **********/05.07.2015г., фактура №**********/01.08.2015г., фактура № **********/01.08.2015г.,
фактура №**********/05.08.2015г., фактура №**********/01.09.2015г., фактура
№**********/05.09.2015г., фактура №**********/01.10.2015г., фактура
№**********/01.10.2015г., фактура № **********/05.10.2015г., фактура
№**********/01.11.2015г. и фактура № **********/01.12.2015г.
БРС
е сезиран с иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.
92 от ЗЗД.
Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал отговор
на исковата молба, не изпраща представител в производството пред съда и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено
решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не
се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие.
В процесния случай са налице тези
предпоставки. Съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, поради което съдът постановява настоящото решение, което се
основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение. Искът следва да се уважи изцяло, без мотивиране на решението по
същество.
Уважаването на предявените искове
налага, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца да бъдат присъдени
направените в настоящия процес деловодни разноски в общ размер от 492,03 лева
(сбор от 41,54 лева – платена държавна такса и 450,49 лева – адвокатско
възнаграждение).
В изпълнение указанията на ВКС в т.
12 от 4/2013-2013-ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
деловодни разноски от 404,78 лева, направени в заповедното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА за установено, вземането на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С, район М, ж.к., Бизнес
Парк С, сграда 6, представляван от Я. Х, М. С. и Д. К. К. против П.С.С.,
ЕГН ********** с адрес: ***, за сумата от 2 077.23 лева /две хиляди седемдесет
и седем лева и двадесет и три стотинки/ – включваща неплатени месечни
абонаментни такси и услуги, лизингови вноски и неустойки по следните фактури:
фактура № **********/01.07.2015г., фактура №**********/01.07.2015г., фактура №
**********/05.07.2015г., фактура №**********/01.08.2015г., фактура № **********/01.08.2015г.,
фактура №**********/05.08.2015г., фактура №**********/01.09.2015г., фактура
№**********/05.09.2015г., фактура №**********/01.10.2015г., фактура
№**********/01.10.2015г., фактура № **********/05.10.2015г., фактура
№**********/01.11.2015г. и фактура № **********/01.12.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение на 04.07.2017г. до изплащане на вземането,
за които суми е издадена
Заповед № 4176/27.09.2017г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 4845 по
описа на Бургаски районен съд за 2017г.
ОСЪЖДА П.С.С., ЕГН **********
с адрес: ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С, район , ж.к. , Бизнес Парк С, сграда 6,
представляван от Я. Х, М. С.и Д. К. К, сумата
от 492,03 лева (четиристотин деветдесет
и два лева и три стотинки) деловодни разноски, направени по гр. д. № 214/2018
год. на БсРС, както и сумата от 404,78 лева
(четиристотин и четири лева и седемдесет и осем стотинки) разноски, направени
по ч.гр.д. № 4845/2017 год. на БсРС.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Силвия Петрова
Вярно с оригинала: З.М.