Р
Е Ш Е Н И Е
№ 3478 10.12.2019 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен
съд ХVI граждански състав
На единадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА
при секретаря Марина
Д.
като разгледа
докладваното от съдията Петрова
гражданско дело № 6023
по описа за 2019 година,
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от С.В.Д. против Главна дирекция Национална
полиция за осъждане на ответника да заплати сумата от 564 лева, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 94
часа, за периода от 08.03.2017г. до 25.07.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, сумата от 65 лева,
лихва за забава за периода от 31.04.2017г. до 25.07.2019г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.07.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението.
В
исковата молба ищецът твърди, че през периода от 08.03.2017г. до 25.07.2019г. е
полагал труд при 12-часови работни смени, предварително определени с график за
всеки месец. За процесния период ищецът положил общо
654 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлизал на 748 часа
дневен труд. Преизчисляването на нощен към дневен труд водило до извънреден
труд от 94 часа, който следвало да бъде допълнително заплатен от ответника. При
изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно
чл. 187, ал.5 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран
приблизително с по 6 лева, т. е. задължението било 564 лева.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове. През процесния период ищецът бил в служебно правоотношение с
МВР. По отношение на държавните служители приложение намирали специалните
разпоредби от чл. 187 и следващите от ЗМВР. ЗМВР бил специален по отношение на
другите закони, регламентиращи служебните правоотношения на служителите и
предвижвал издаването на наредба.
Съдът
приема, че е предявен иск с правно основание чл.187, ал.5, т.2 вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
В съдебно заседание искът е
изменен по размер като след изменението се претендират 1060.81 лева
възнаграждение за извънреден труд за 155.44 часа и 88.72 лева лихва за забава.
Съдът, като прецени твърденията
на страните, събраните по делото писмени доказателства и съобрази закона, намира
за установено следното:
Не се спори между
страните, а и от представените данни се установява, че ищецът е служител на МВР,
ГД “Национална полиция“, като заема длъжността полицай в група „Охрана на
обекти“ в Зонално жандармерийско управление, което е звено към дирекция
„Жандармерия“, която е на структурно подчинение на Главна Дирекция „ Национална
полиция“ към МВР през процесния период.
Безспорно, също така,
е и обстоятелството, че ищецът е полагал труд на 12-часови смени по график,
включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т. е. и през нощта. Според изготвената съдебно-икономическа
експертиза ищецът за периода от 08.03.2017г. до 25.07.2019г. е положил 1087 часа нощен труд на 12-часови смени.
Преизчислен в дневен труд с коефициент 1.143, нощният труд от 1087 часа става 1242.44
часа. На ищеца е начислен и изплатен нощен труд за 1087 часа, колкото са и
отчетените часове по протоколи. Разликата между преизчисления и отчетения по
протоколи нощен труд възлиза на 155.44 часа. Експертизата е изчислила, че
общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 155.44 часа възлиза
на 1060.81 лева. Разликата в часовете между преизчисления с коефициент 1.143 и
отчетения по протоколи обр.6 нощен труд не са
отчитани и не са заплащани от работодателя като извънреден труд.
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива.
В чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова
за извънреден труд, а според
чл.179, ал.1, пр.2 от с. з. и за нощен. Условията и редът за заплащане на последното
се определят
с наредба на министъра на вътрешните
работи, а размерът – с негова заповед, ал.2.
Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 – седмично при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8,
12 или 24-часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с възможно полагане на труд и през
нощта – между 22.00
и 06.00 часа,
като работните часове не следва
да надвишават средно 8 за всеки
24-часов период. В ал.5, т.2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа
годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение – ал.6.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата
на държавните служители
извън редовното работно
време, режимът на
дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители
се определят с наредба
на министъра на
вътрешните работи. През процесния
период са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., издавани от министъра на
вътрешните работи, съобразно горната разпоредба. Текстовете на чл.3, ал.3 и в
трите са идентични – при работа на смени
е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В
първата от тях изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава по
0.143 – чл.31, ал.2. Подзаконовият нормативен акт е отменен с приемането на втората
цитирана Наредба в сила от 01.04.2015г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016г.
по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС, влязло в сила от
датата на постановяването му и обнародвано. В периода от отмяната до издаването
и обнародването на третата Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била
първата, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен.
В Наредба № 8121з-592
/обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба №
8121з-779 /обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва
изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което обаче,
не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това, тъй като такава
би била противоконституционна, би поставила служителите в МВР в
по-неблагоприятно положение от другите държавни служители – по отношение
заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на тази
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в
МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба
за структурата и организацията на работната заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. В чл.140, ал.1 от КТ
е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта
при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно – приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като
частно при деление на нормалните им продължителности
от 8 часа на денонощие за втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.
Тук следва да се посочи, че трудовото законодателство дава право на работещите
да получат от една страна
завишено почасово заплащане за нощния
си труд, а от друга задължава
работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват
продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена пък, очевидно се касае за положен извънреден
труд, който следва да бъде компенсиран. Следователно това са две различни основания
за заплащането на допълнителни възнаграждения – обстоятелство,
което е било отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от
министъра на вътрешните работи Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014г. и заповед №
8121з-791/28.10.2014г. В случая, както беше посочено по-горе, на ищеца е изплатена
само добавката от 0.25 лева
за всеки отработен нощен час за исковия период.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на
извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване
на положените часове нощен труд
в дневен с коефициент 1.143
се явява доказана по своето
основание – приложима е субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Както стана ясно, от
заключението на вещото лице е видно, че нощният труд, преизчислен с коефициент
1.143, е 1242.44 часа. Разликата от 155.44 часа не е отчетена в протоколите за
положен труд, съответно, не е начислена и не е платена. Установява се и че
дължимото нетно трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено
съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в размер от 1060.81 лева.
Няма доказателства ответникът да
е заплатил на ищеца дължимото допълнително възнаграждение за положения извънреден
труд в горния размер.
Доколкото с
изменението на иска се претендира именно 1060.81 лева за извънреден труд от 155.44
часа, искът се явява доказан и по своя размер, поради което следва да бъде
уважен изцяло, за периода от 08.03.2017г. до 25.07.2019г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
По иска за мораторната лихва:
Този иск е също основателен.
Ответникът
не е заплащал извънредния труд, поради което е изпаднал в забава в плащанията при изтичане на всеки
тримесечен период на сумарното отчитане
на работното време. Според експертизата, сумарната
лихва за забава за периода
от 31.04.2017г. до 25.07.2019г. е в размер на 88.72 лева,
колкото се търси и с изменения иск, поради което
претенцията трябва да бъде уважена
изцяло.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 350 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение, а по сметка на съда – държавна такса в размер на 100 лева и 180 лева за експертиза.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Главна дирекция “Национална полиция“ на Министерство на
вътрешните работи, с адрес гр.София, бул.“Александър Малинов“ 1 да заплати на С.В.Д., ЕГН ********** ***,
сумата от 1060.81 лева /хиляда и
шестдесет лева и осемдесет и една стотинки/ главница, представляваща нетния
размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 155.44 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от
08.03.2017г. до 25.07.2019г., 1087 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 25.07.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от 88.72 лева /осемдесет и осем лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща
лихва за забава върху главницата
за периода от 31.04.2017г. до
25.07.2019г.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Национална полиция“ на Министерство на
вътрешните работи, с адрес гр.София, бул.“Александър Малинов“ 1, да заплати на С.В.Д., ЕГН ********** ***,
сумата от 350 лева /триста и петдесет
лева/ съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Национална полиция“ на Министерство на вътрешните работи,
с адрес гр.София, бул.“Александър Малинов“ 1 да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в
размер на 100 лева /сто лева/ и 180 лева /сто и
осемдесет лева/ разноски за експертиза.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/ не се чете*/
Вярно с
оригинала! МД