№ 105
гр. София , 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на дванадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
в присъствието на прокурора Галя Славчева Маринова (АП-София)
като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20201000601407 по описа за 2020 година
Р Е Ш Е Н И Е №
СОФИЯ, 24.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти
състав, в открито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. ИВАНКА ШКОДРОВА
2. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА
При СЕКРЕТАРЯ ПАВЛИНА ХРИСТОВА и с участието на ПРОКУРОРА Г.М. от
СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА,
След като разгледа по реда на глава двадесет и първа от НПК докладваното от съдия
Георгиева ВНОХД № 1407 по описа за 2020 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да
1
се произнесе, взе предвид следното:
С ПРИСЪДА № 1 от 28.01.2020 г. по НОХД № 244/2019 г. СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД е признал ПОДСЪДИМИЯ Т. И. П. с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на
18.08.2018 г. около 19:20 ч. в с. Лесново, ул. „14-та“ пред № 4 е убил И. Г. К. с ЕГН
********** (на 32 години), поради което и на основание чл. 115 от НК и при условията на
чл. 54 от НК го е ОСЪДИЛ на лишаване от свобода за тринадесет годни, а също така е
признал подсъдимия Т.П. за ВИНОВЕН и в това, че от 18.08.2018 г. до 19.08.2018 г. около
06 ч. в с. Лесново е държал без надлежно разрешение по ЗОБВВПИ огнестрелно оръжие
(преправен газ сигнален пистолет), поради което и на основание чл. 339, ал. 1 от НК го е
ОСЪДИЛ на лишаване от свобода за три години.
Съобразно чл. 23 от НК на подсъдимия П. измежду двете посочени по-горе наказания
е било наложено за изтърпяване по-тежкото – лишаване от свобода за тринадесет години,
при първоначален строг режим съобразно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС и при
приспадане от него съобразно чл. 59, ал. 1 от НК на задържането под стража на осъдения от
19.08.2018 г., продължаващо и досега.
Съобразно чл. 52 вр. чл. 45 от ЗЗД подсъдимият П. е бил осъден да заплати на всеки
от гражданските ищци Е. Б. А. и Г. К. А. по 120 000 лв. обезщетение за неимуществените им
вреди от загубата на сина им И. Г. К., заедно със законните лихви от увреждането до
изплащането.
С присъдата е постановено веществените доказателства по делото – оръжие, патрон,
проектил, метални части, обтривки, дрехи - да бъдат унищожени.
Съобразно чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият П. е осъден да заплати, както следва:
сумата от 9 600 лв. на СОС – като държавна такса върху уважен размер на граждански
искове, сумата от 674 лв. – на СОС за разноски по делото, и сумата от 2 051 лв. – на ОДМВР
- София за разноски на досъдебното производство.
Присъдата е обжалвана, в срок, от защитника на подсъдимия, с искане за отмяната й
и за оневиняване и оправдаване на подсъдимия и отхвърляне на гражданските искове или за
отмяната й и връщане на делото или на прокуратурата, или на първоинстанционния съд за
ново разглеждане.
Защитникът твърди, че на ДП са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила: Подсъдимият, установен като извършител на деянието от МВР почти веднага след
установяване на смъртта на пострадалия, е бил задържан едва на следващия ден, като не е
присъствал на направения оглед на местопроизшествие, а вечерта на деянието от него не са
били снети обяснения, не са били извършвани очни ставки и не е бил провеждан следствен
експеримент. Защитникът твърди, че в обвинителния акт липсва фактическа констатация
относно мотива или умисъла на подсъдимия за извършване на деянието. Защитникът смята
още, че не е било установено в хода на съдебното следствие дали подсъдимият може да
произведе изстрел с дясната си ръка предвид твърдяната от него неподвижност на
показалеца на дясната му ръка, намиращ се постоянно в свито състояние. Защитникът смята,
че неправилно не е прието от СОС, че подсъдимият е прострелял пострадалия при опит на
пострадалия да отнеме оръжието от подсъдимия. Защитникът намира за неинформативни
относно прострелването показанията на М.И. и Г. Д., а също така намира за противоречиви и
нелогични показанията по въпроса на свидетелите С.С. и Л. И.. Защитникът намира за
недоказани гражданските искове на родителите на пострадалия, като се позовава на
заядливия характер и агресивното поведение на пострадалия спрямо майка му и баща му, а
също и на липсата на близки отношения между пострадалия и неговите брат и сестра;
поради това показанията на Н.К. (брат на пострадалия) за отношенията между пострадалия и
родителите му според защитника са недостоверни и неправилно кредитирани от СОС.
2
Беше проведено въззивно съдебно следствие, в чийто ход бяха изслушани наново
обяснения на подсъдимия (ВНОХД, л. 59-60), бяха разпитани повторно свидетелите М.И. и
С.С. (ВНОХД, л. 59) и беше разпитан новоустановения свидетел А. Б. (ВНОХД, л. 70 гръб-
71).
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, в изпълнение на задължението си по чл. 314 от
НПК да провери изцяло обжалваната присъда, проучи самостоятелно доказателствените
източници, събрани на първоинстанционно и въззивно съдебно следствие; при това подложи
на анализ съдържанието на всяко едно доказателствено средство поотделно, а на синтез –
съдържанието на всички доказателствени средства по правилата на формалната и
житейската логика. При тази дейност СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД достигна до изводи
за установени факти и приложимо право, съвпадащи с тези на първоинстанционния съд.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери, че по делото са доказани следните факти:
На 18.08.2018 г. около 19 ч. подсъдимият бил в с. Лесново, където живеел, в района
на хранителния магазин на ул. „14-та“ № 4; магазинът бил и кафене.
На маса пред магазина седели свидетелите М.И. (НОХД, л. 86-88 вр. ДП, т. 1, л. 25) и
приятелят й Г. Д. (НОХД, л. 85-86 вр. ДП, т. 1, л. 34-35) – на кафе, а също и свидетелите Л.
И. (НОХД, л. 90-91) и С.С. (НОХД, л. 89-90 вр. ДП, т. 1, л. 28) – на бира; по-късно към тях се
присъединил и А. Б. (ВНОХД, л. 70 гръб-71) – на безалкохолно. Подсъдимият се насочил
към масата на тези свидетели, като си търсел колелото и заплашвал, че ще застреля този,
който му го е взел, а също и че ще вземе в замяна паркираните наблизо коли. Свидетелката
М.И. забелязала, че ризата на подсъдимия била разкопчана около корема, като при всяка
закана с прострелване подсъдимият бъркал с дясната си ръка под ризата; това бъркане под
ризата било възприето и от свидетелите Г. Д., Л. И. и С.С.. Предвид това държане на
подсъдимия свидетелката И. предположила, че подсъдимият носи оръжие; затова станала от
масата, отдалечила се по улицата и се обадила на тел. 112, като съобщила за заплашващ и
вероятно въоръжен човек.
Междувременно подсъдимият влязъл в магазина, където били продавачката
свидетелката С. И. (НОХД, л. 88-89 вр. ДП, т. 1, л. 21-22) и свидетелят П. П. (НОХД, л. 91
вр. ДП, т. 1, л. 31). Подсъдимият питал и тях къде му е колелото и след като свидетелката И.
му отговорила, че не знае, той излязъл, но на излизане И. го видяла да изважда пистолет
изпод ризата си; затова и свидетелката И. позвънила на тел. 112 да съобщи за видяното.
Преди да излезе подсъдимият изгонил от магазина П. П., като след като свидетелят излязъл
навън, подсъдимият го последвал, питал го отново къде му е колелото и заплашвал, че ще
закопа всички и ще гръмне всички, докато не му върнат колелото. Новите закани на
подсъдимия пред магазина били чути и от седящите на масата свидетели М.И. и Г. Д..
След това подсъдимият се насочил към намиращата се в близост до магазина
градинка, в която на пейка седял пострадалият И. К.; междувременно подсъдимият бил
прибрал пистолета под дрехите си. Подсъдимият потърсил колелото си и от пострадалия,
който станал от пейката и се насочил към подсъдимия; двамата застанали един срещу друг,
лице в лице и на около 40 сантиметра - един метър разстояние един от друг (показания на
С.С., М.И. и А. Б.). Свидетелят С. видял как подсъдимият изважда отзад на панталона си
оръжие, което свидетелят видял, че е пистолет; след това свидетелят С. видял как
подсъдимият го насочил надолу към настилката на пътя, заредил го с двете си ръце и го
насочил към корема на пострадалия; след това свидетелят С. чул изстрел, от който
пострадалият паднал по гръб, а подсъдимият започнал да се отдалечава по улицата.
Изстрелът от подсъдимия по пострадалия бил чут и от свидетелката М.И., която била с гръб
към подсъдимия и пострадалия и се обърнала към тях в момента на чуване на изстрела, като
видяла пострадалия паднал на земята, а подсъдимия да се отдалечава. Свидетелят Г. Д. също
3
чул изстрела, като при поглеждането в негова посока видял пострадалият паднал на земята,
но не видял къде бил подсъдимият. Свидетелят Л. И. също чул изстрела, като в момента на
чуването му подсъдимият бил срещу пострадалия, от когото си търсел колелото. И
свидетелят А. Б. чул изстрела, като веднага поглеждайки към мястото, откъдето се чул,
видял подсъдимия и пострадалия един срещу друг изправени лице в лице на разстояние
около 30-40 см и без непосредствен физически контакт между тях, като подсъдимият
държал пистолет, а пострадалият паднал на земята.
На изрични въпроси в съдебно заседание относно разстоянието между подсъдимия и
пострадалия към момента на чуването на изстрела свидетелката М.И. е отговорила, че
между двамата не е имало никакво съприкосновение въпреки близкото разстояние помежду
им и пострадалият не е правил опит да вземе оръжието от подсъдимия. Свидетелят С.С.,
възпроизвеждащ най-детайлно станалото, също не свидетелства да е възприел
съприкосновение между подсъдимия и пострадалия преди произвеждането на изстрела. И
свидетелят А. Б. твърди близко фронтално разположение на подсъдимия и пострадалия, но
без непосредствен физически допир между тях. Тези свидетелски показания опровергават
обясненията на подсъдимия за начина на прострелване на пострадалия. Подсъдимият
твърди, че двамата с пострадалия са били в непосредствено физическо съприкосновение,
като пострадалият хванал, държал и дърпал оръжието от панталона на подсъдимия, при
което бил произведен случаен изстрел; подсъдимият твърди още, че докато се отдалечил от
мястото, пострадалият бил прав и по него нямало видими следи от увреждане. Тези
обяснения следва да се приемат за изцяло защитна версия поради категоричното им и пряко
опровергаване от свидетелските показания. Всички свидетели по делото твърдят, че още
преди посегателството срещу пострадалия подсъдимият е отправил многократно закани
именно с прострелване във връзка с липсващото му колело, като държал ръката си над
дрехата, а на излизане от магазина извадил оръжието, след което го прибрал отново – за да
го извади вече повторно при приближаването му към пострадалия. Свидетелят С. описва
това изваждане на пистолета от панталона на подсъдимия, зареждането му и насочването му
към пострадалия, а свидетелят Б. видял пистолет у подсъдимия непосредствено след
чуването на изстрела. Съдът приема за доказано, че подсъдимият е бил опрял дулото на
пистолета в корема на пострадалия, тъй като заключението на СМЕ на пострадалия е
категорично, че изстрелът е бил от упор, а в пълно съответствие с това експертно мнение са
свидетелските показания за близко фронтално разположение на подсъдимия и пострадалия -
положение, позволяващо именно опиране на дулото в корема на пострадалия при изпъване
на ръката (ръцете). Прострелването е извършено след неколкократни закани от страна на
подсъдимия, че ще стреля и след като оръжието е било опряно в тялото на пострадалия.
Всички тези обективни характеристики на механизма на прострелването в случая
категорично обосновават извод за съзнателност в поредицата от действията на подсъдимия,
целящи именно увреждане на човек с носения от него пистолет; това логически изключва
версията на подсъдимия за неволен, случаен изстрел, при това – с участието на самия
пострадал.
Не е установимо с точност с коя именно ръка е стрелял подсъдимият. Свидетелката
М.И., повторно разпитана изрично по въпроса (ВНОХД, л. 59), изяснява, че заради
разположението на подсъдимия спрямо нея към момента на изстрела – подсъдимият е бил с
гръб към свидетелката, тя не е могла да вижда ръцете му. Свидетелят С., също повторно
разпитан изрично по въпроса (ВНОХД, л. 59), не може да си спомни конкретно към момента
на изстрела как е държал подсъдимият оръжието – с една или и с двете ръце. Свидетелят А.
Б. (ВНОХД, л. 70 гръб-71) възприел подсъдимия и пострадалия веднага след чуването на
изстрела, при което видял пистолет у подсъдимия, но свидетелят не може да уточни с коя от
двете или и с двете ръце подсъдимият е държал оръжието.
След като прострелял пострадалия, подсъдимият се отдалечил от мястото и се
прибрал в къщи; според обясненията му (НОХД, л. 117-1120) той намерил клелото си
захвърлено в храсти зад дома си и го прибрал.
4
Намиращите се в близост до магазина свидетели и продавачката С. И. се струпали
около пострадалия; И. донесла лъжица, с която съсед се опитал да извади езика на
пострадалия. Свидетелят С. вдигнал тениската на пострадалия и под нея се видяла кървяща
рана на корема долу вляво. Няколко от свидетелите се обадили на тел. 112 за
произшествието. Линейката дошла след около половин час, но междувременно
пострадалият бил починал на място.
Според СМЕ на пострадалия (ДП, т. 1, л. 37-38 вр. НОХД, л. 110-111) смъртта му е
настъпила бързо и неизбежно вследствие на силна кръвозагуба от нараняването на лявата
хълбочна артерия. Нараняването е огнестрелно и е било от упор, т.е. дулният срез е бил
опрян в корема на пострадалия. Нараняването е сляпо, като в края на раневия канал
съдебният лекар е открил проектил – конусовидно метално тяло, представляващо връх на
пирон. Този проектил заради конкретния си вид от късо разстояние на изстрела причинява
по-значителни наранявания в човешкото тяло в сравнение със стандартен боеприпас.
При оглед на 19.08.2018 г. на дома на подсъдимия е иззет газ сигнален пистолет (ДП,
т. 1, л. 47-50 или 51-52 вр. 56-57). Балистичното му изследване (ДП, т. 1, л. 106-110 вр.
НОХД, л. 80-81) го определя като турски газ сигнален пистолет „Екол Майор“ с фабричен
номер № ЕМ 1430073; пистолетът е с премахнат сепаратор (депозьор; муфа), което прави
оръжието технически неизправно в смисъл на несъответствие с първоначалните му данни от
производител. Оръжието след тази интервенция обаче се е превърнало в огнестрелно, тъй
като е станало годно да произвежда изстрели със стандартни боеприпаси.
Друга експертиза на този пистолет от съдебния медик и криминалист М. В. (ДП, т. 2,
л. 84-92 вр. НОХД, л. 126-127) заключава, че този пистолет може да изстреля откритото в
тялото на пострадалия парче от пирон, иззето при допълнителния оглед на пострадалия (ДП,
т. 1, л. 73-74). Пиронът е бил поставен предварително, но уплътнен и пред гилза в цевта на
оръжието. Тази експертиза заключава още, че пиронът е бил прерязан (скъсен) с цел да се
побере в цевния канал пред гилзата пред самия патронник. Това са обективни експертно
обосновани данни за съзнателна човешка намеса във външния вид на пирона с цел да стане
възможно поставянето му в дулото на оръжието пред гилзата, а след това и уплътнен, за да
може да бъде изстрелян – както се изстрелва патрон. Тази намеса във външния вид на
пирона е в пряко противоречие с обясненията на подсъдимия, че забравил вътре пирона,
който използвал за почистване на оръжието: почистващото средство трябва да има дължина,
за да може да бъде прокарвано по дължината на дулото за почистването му, като дължината
следва да е по-голяма, за да може това почистващо средство да бъде държано с ръка,
придвижвано напред-назад и най-накрая извадено от дулото. Външният вид на пирона е в
точно обратното състояние – скъсен, за да може да се превърне практически в боеприпас.
Тази експертиза дава още и данни, че газ сигналните пистолети се продават в състояние, в
което са непригодни да изхвърлят твърди тела (какъвто е пиронът, открит в тялото на
пострадалия) през цевта – тъй като отпред има депозьор (муфа), който пречи за изхвърляне
на твърди тела. В случая при пистолета, иззет от дома на подсъдимия, този депозьор е
премахнат, което става чрез развиването му; това е освободило цевния канал и го е
направило годен да преминават през него твърди тела. Т.е. налице са обективни данни за
съзнателна човешка намеса и в конструкцията на оръжието, което го е превърнало в боен
пистолет. Тези данни, взети съвкупно с данните за въздействие върху пирона, са в
противоречие с и опровергават обясненията на подсъдимия, че забравил да завие муфата,
преди да излезе от дома си с оръжието на 18.08.2018 г., защото го сглобил набързо. Следва
да се приеме, че към момента на прострелването на пострадалия, а и в близкото време преди
това, оръжието е било в конкретния си вид не случайно, а целенасочено. Експертно
доказаната намеса върху пирона, открит в тялото на пострадалия и можещ да бъде
изстрелян от преправеното оръжие, иззето от дома на подсъдимия, и пак експертно
доказаната намеса върху оръжието, превръщаща го в огнестрелно, съвкупно обуславят като
единствен извод твърдението, че оръжието съзнателно е било приведено към
прострелването на пострадалия в състояние, годно да стреля с боеприпаси (в случая - част
5
от пирон) именно с цел увреждане на човешко тяло. Обективните характеристики на
проектила и на оръжието следва да се разглеждат съвкупно и с друг експертно установен
факт – стрелбата от упор, в корема, където са съсредоточени важни и богато кръвоснабдени
органи, чието увреждане води до масивен кръвоизлив, а той – до смърт; всички тези
обективни характеристики на средствата на стрелбата и на начина на стрелбата категорично
обуславят извод, че изстрелът е бил произведен съзнателно и именно с намерение да се
увреди човешко тяло до степен на отнемане на човешки живот.
Подсъдимият признава, че иззетият от дома му пистолет, експертно изследван по
делото, е негов, както и че той го е държал при прострелването на пострадалия, а също и
преди това. Налице са свидетелски показания по делото, че преди прострелването на
пострадалия подсъдимият, заплашвайки с прострелване, е поставял ръката си върху дрехите
като да държи нещо под тях. Свидетелката С. И. е видяла, че подсъдимият носи пистолет,
когато той го е извадил на излизане от магазина; свидетелката М.И. предположила, че
подсъдимият носи оръжие заради поставянето на ръка върху дрехата в областта на кръста
при отправянето на заплахи с прострелване; свидетелят С.С. видял изваждането (повторно)
на пистолета от дрехите на подсъдимия непосредствено преди прострелването на
пострадалия и държането на оръжието от подсъдимия към момента на изстрела; свидетелят
А. Б. видял оръжие у подсъдимия веднага след чуването на изстрела при близко насрещно
разположение на подсъдимия и пострадалия. Групата свидетели по делото са възприели
именно и единствено подсъдимия съвсем близо до пострадалия точно в момента, когато се
чул изстрел и пострадалият паднал на земята. Всичко това обуславя категоричен и
безспорен извод, че на 18.08.2018 г. в градинката пред магазина в с. Лесново именно
подсъдимият е стрелял по пострадалия с иззетия по делото от дома на подсъдимия газ
сигнален пистолет, преправен в боен. Дали подсъдимият е стрелял с дясната или с лявата си
ръка или и с двете е неустановимо по делото предвид съдържанието на свидетелските
показания, но това по никакъв начин не означава съществена доказателствена непълнота:
установено е категорично и безсъмнено, че именно подсъдимият е прострелял от упор
пострадалия, което е достатъчно за правилното решаване на делото и без да е установено с
коя именно ръка или с две ръце е бил произведен изстрелът.
Предвид гореизложеното за целенасоченост на прострелването от подсъдимия на
пострадалия поради обективните характеристики на средствата за поразяване на човешко
тяло (оръжие, проектил) и на начина на стрелбата (от упор, в корема) следва да се приемат за
опровергани като недостоверни твърденията на подсъдимия, че случайно, вследствие на
забравяне в носения от него пистолет е имало пирон (практически – боеприпас), който
според подсъдимия бил ползван за шомпол, а също и обясненията, че оръжието случайно,
поради забравяне да се завие отново депозьора, представлявало към деянието огнестрелно, а
не газ сигнално оръжие.
Следва да се приеме за необосновано твърдението на подсъдимия и на защитника, че
прострелването от подсъдимия на пострадалия е станало неволно, тъй като пострадалият
дърпал пистолета от подсъдимия. Налице са изрични и ясни свидетелски показания по
въпроса от М.И. и А. Б., че между подсъдимия и пострадалия преди и след изстрела не е
имало пряко физическо съприкосновение, въпреки че са били много близко един срещу
друг. Липса на такава непосредствена физическа близост до степен на телесно
съприкосновение твърди и свидетелят С.С., чиито възприятия за станалото са най-детайлни.
Поради това следва да се приеме, че към прострелването на пострадалия от подсъдимия
двамата са били изправени лице в лице един срещу друг, на много близко разстояние, но без
физическо съприкосновение между телата им, като опрян в корема на пострадалия е бил
държаният от подсъдимия пистолет.
В обобщение по фактите следва да се приеме, че на 18.08.2018 г. около 19 ч. в
градинката пред магазина в с. Лесново подсъдимият целенасочено прострелял пострадалия
от упор чрез преправения в боен пистолет, зареден със срязан пирон.
6
СППЕ на подсъдимия (ДП, т. 2, л. 58-74 вр. НОХД, л. 91-83) го определя като човек
със смесено личностово разстройство, но като вменяем, тъй като и към деянието, и към
провеждането на процеса е бил и е в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
По възраженията на защитника във въззивната жалба и в съдебно заседание, по които
не е взето становище изрично или имплицитно в изложението дотук, въззивният състав
намира следното:
В жалбата защитникът твърди, че на ДП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила: Подсъдимият, установен като извършител на деянието от МВР
почти веднага след установяване на смъртта на пострадалия, е бил задържан едва на
следващия ден, като не е присъствал на направения оглед на местопроизшествие, а вечерта
на деянието от него не са били снети обяснения, не са били извършвани очни ставки и не е
бил провеждан следствен експеримент. Защитникът твърди, че в обвинителния акт липсва
фактическа констатация относно мотива или умисъла на подсъдимия за извършване на
деянието.
Първото основание не е сред посочените в разпоредително заседание, поради което за
него е приложима преклузията на чл. 248, ал. 3 от НПК. Дори да нямаше основания за такава
преклузия обаче, следва да се изтъкне, че привличането на определено лице като обвиняем
на ДП се извършва след като са събрани достатъчно доказателства, че то е извършител на
престъплението; оперативна преценка на разследващите органи е какви действия да
извършат преди привличането на определено лице като обвиняем. В случая разследващите
са положили усилия да извършат оглед и да разпитат всички очевидци преди привличането
на подсъдимия като обвиняем, с което само са спазили едно процесуално изискване и което
поведение не бива в никакъв случай да се тълкува като лишаване на обвиняемия от
възможност да участва в производството. След повдигането на обвинение на обвиняемия е
била дадена възможност да даде обяснения и той е дал такива на досъдебна фаза (ДП, л. 91),
а също и впоследствие по време на първоинстанционното съдебно следствие (НОХД, л. 105-
106 и л. 117-120) и в хода на въззивно съдебно следствие (ВНОХД, л. 59-60).
По второто сочено в жалбата на защитника основание – конкретна непълнота на
обвинителния акт, СОС е заел становище, че такава няма, тъй като обвинителният акт има
необходимото съдържание, за да бъде ясен. Споделяйки това становище, въззивният състав
отделно от това отчита и следното: Действително в обвинителния акт липсва изрично
твърдение кога точно деецът е взел решение за извършване на деянието, но са описани в
последователност извършените от подсъдимия действия, което позволява извод за това, че
умисълът не е бил внезапен, а е бил формиран известно време преди прострелването на
пострадалия, докато подсъдимият е отправял многократно закани със застрелване на този,
който му е взел колелото.
В разпоредителното заседание защитникът е заявил, че съществено са нарушени
процесуални правила, тъй като е налице непълнота в обвинителния акт поради
непосочването на това какъв орган е бил увреден при прострелването. Прегледът на
съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт показва, че там има
позоваване на заключението на СМЕ на пострадалия (НОХД, л. 6 гръб), като изрично е
посочен и увреденият орган – лявата хълбочна артерия, вследствие на което е настъпил
фатален кръвоизлив.
В заключение по фактите следва да се приеме, че е правилен изводът на СОС, че на
18.08.2018 г. подсъдимият е прострелял пострадалия с огнестрелно преправено в бойно
оръжие, заредено с боеприпас - метално тяло, представляващо част от пирон, които действия
обективно представляват съзнателно, пряко умишлено отнемане на човешки живот.
7
Подсъдимият е бил решен да простреля някого известно време преди реалното прострелване
на пострадалия: подсъдимият е отправял многократно закани пред присъстващите около
магазина в с. Лесново, че ще застреля някого във връзка с търсеното от него колело. Кратко
време след отправянето на тези гласни закани, придружени с придържане с ръка на
оръжието под дрехите, подсъдимият е привел в реално изпълнение словесната си агресия,
като я е насочил конкретно към пострадалия. Умисълът на подсъдимия да отнеме човешки
живот е бил пряк и е бил формиран преди деянието, макар и кратко време преди това.
Поради това следва да се приеме за безспорно доказано обвинението, че подсъдимият е убил
пострадалия, т.е., че е извършено престъпление по чл. 115 от НК от подсъдимия Т.П..
Откриването на огнестрелно оръжие в дома на подсъдимия при огледа му,
разглеждано съвкупно с експертното балистично изследване на оръжието и със
свидетелските показания, че именно подсъдимият е държал пистолета, с който прострелял
пострадалия, обосновават безспорна доказаност и на второто повдигнато по делото
обвинение – за извършено от подсъдимия престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК.
Техническата намеса в конструкцията на оръжието, превърнала го от газ сигнално в бойно,
по изложени по-горе съображения за нейната съзнателност, обосновава прекия умисъл у
подсъдимия, че държи огнестрелно оръжие, без да има за това съответно разрешение по
ЗОБВВПИ.
За престъпление по чл. 115 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от 10
до 20 години.
За да конкретизира наказанието за това престъпление ОС е отчел като отегчаващи
отговорността обстоятелства високата степен на обществена опасност на деянието предвид
използваното средство – огнестрелно оръжие, а също и отправените от подсъдимия закани с
убийство и спрямо свидетели по делото. За смекчаващи отговорността обстоятелства са
приети чистото съдебно минало на подсъдимия, влошеното му здравословно състояние и
доброто му процесуално поведение.
Въззивният състав намира, че правилно ОС е отчел наличието на посочените
противовесни фактори, тъй като те обективно са налице.
ОС е приел, че няма хипотеза на чл. 55 от НК. Въззивният състав прецени броя на
смекчаващите отговорността фактори - три, а също и естеството им – нито един не се
отличава с изключителност, тъй като неосъждането и доброто процесуално поведение е
принципно очаквано от всеки български гражданин поведение, а здравословното състояние
само по себе си не е изключително по тежестта си. Предвид това въззивният състав споделя
изцяло становището на ОС, че не е налице хипотеза на чл. 55 от НК и правилно наказанието
е било определено при хипотеза на чл. 54 от НК.
Следва да се приеме, че ОС е приел превес на тежестта на смекчаващите
отговорността фактори - тъй като наказанието е определено под средата и по средата между
нея и минимума, а именно – 13 години лишаване от свобода. Въззивният състав намира, че
гореизложените противовесни обстоятелства имат преценената от ОС относителна тежест в
обща съвкупност, поради което следва да се приеме, че отмереното от ОС наказание е
справедливо. Поради това, а също и поради конкретната процесуална ситуация – въззивно
разглеждане на делото само по жалба на подсъдимия с искания за облекчаване на
положението му, определеното от ОС наказание за престъплението по чл. 115 от НК следва
да се потвърди.
За престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК се предвижда лишаване от свобода от две до
осем години.
8
За да конкретизира наказанието за това престъпление, ОС е отчел като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, доброто му
процесуално поведение и влошеното му здравословно състояние; като отегчаващи
отговорността са отчетени високата степан на обществена опасност на деянието, изводима
от предмета на престъплението – огнестрелно оръжие, макар и не фабрично произведено, а
преправено, както и че именно с инкриминираното оръжие подсъдимият е демонстрирал
агресивно поведение. Въззивният състав намира, че посочените от ОС противовесни
обстоятелства са обективно налице. Въззивният състав споделя изцяло становището на ОС,
че смекчаващите отговорността фактори - както предвид броя им, така и предвид естеството
им - не могат да определят наличие на хипотеза на чл. 55 от НК, поради което правилно
наказанието е било отмерено от ОС при хипотеза на чл. 54 от НК. Преценявайки
съотношението на относителната тежест в обща съвкупност на горепосочените
противовесни обстоятелства, първоинстанционният съд е приел „решаващ“ превес на
тежестта на смекчаващите отговорността фактори; цифрово изражение на това становище е
определянето на наказанието „лишаване от свобода“ на три години, което е под средата и
близко до минимума. Като споделя становището на ОС за конкретна относителна тежест на
противовесните влияещи на отговорността обстоятелства, а също и като отчита
процесуалната ситуация - въззивно разглеждане на делото само по жалба на подсъдимия с
искания за облекчаване на положението му, въззивният състав намира определеното
наказание за престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК за справедливо. Това обуславя
потвърждаване и на произнасянето на ОС относно наказанието за престъплението по чл.
339, ал. 1 от НК.
Предвид безспорното наличие на хипотеза на чл. 23 от НК, правилно ОС измежду
наказанията за двете престъпления по делото е наложил за изтърпяване по-тежкото – това за
убийството по чл. 115 от НК, а именно – лишаване от свобода за 13 години.
При отчитане на съдържанието на заповедните разпоредби на ЗИНЗС във връзка с
продължителността на наложеното лишаване от свобода, се определя извод за правилно
определяне на първоначалния режим на изтърпяване на наложеното по реда на чл. 23 от НК
наказание „лишаване от свобода“ – строг, съобразно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС.
Предвид задържането под стража на подсъдимия – от 19.08.2018 г. досега (ДП, т. 1, л.
89-90), правилно ОС е приложил приспадане на това задържане от наложеното наказание
съобразно заповедната норма на чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК.
Във връзка с гражданските искове въззивният състав намира следното:
Всеки от двамата родители на пострадалия е предявил срещу подсъдимия граждански
иск за обезщетяване на неимуществените му вреди от загубата на син чрез изплащането на
парична сума в размер на 120 000 лв., като всеки от тези искове е уважен в пълен размер.
Относно начина, по който родителите на пострадалия, установени като граждански
ищци, преживяват загубата на сина си, са дадени свидетелски показания пред
първоинстанционния съд от И. М. (НОХД, л. 112-113), брата на пострадалия Н.К. (НОХД, л.
114), бащата на пострадалия и граждански ищец Г.А. (НОХД, л. 115-116) и майката на
пострадалия и гражданска ищца Е.А. (НОХД, л. 116). Всички те са със съдържание, че
пострадалият е живеел с родителите си, помагал им е, работел е и е бил уважаван в селото
заради труда си, а родителите му изживяват загубата му тежко, като няма да преживеят
смъртта му и няма да го забравят никога. Пред съда не са приобщавани свидетелски
показания със съдържание за влошени отношения между пострадалия и родителите му.
Поради това възражението на защитник в такава насока е практически позоваване на
несъбрани по делото доказателства. Следва да се приеме, че родителите на пострадалия,
установени като граждански ищци по делото, преживяват тежко загубата на сина си, поради
9
което чрез доказването на престъплението по чл. 115 от НК практически е доказан и всеки
от гражданските искове по основание – поради общността в случая на фактите, пораждащи
наказателната и гражданската отговорност. Размерът на неимуществените вреди,
подлежащи на обезщетение, определен от първоинстанционния съд – по 120 000 лв. на
всеки от гражданските ищци, е съобразен с доказаността на изживяваните от гражданските
ищци техни субективни усещания поради загубата на сина им, а също така е съобразен и с
изискването за справедливост; в случая ОС е поставил правилният акцент при определяне на
обезщетенията – това са изживяванията на гражданските ищци по повод загубата на сина
им, а не характерът или принципното поведение на жертвата, в какъвто смисъл има
твърдения от защитника с искания за намаляване на всяко от обезщетенията. Поради това
произнасянето на ОС по гражданските искове следва да се приеме за обосновано и
справедливо, а жалбата на защитника срещу тази част на присъдата – за неоснователна.
Произнасянето на ОС относно веществените доказателства – да бъдат унищожени,
практически е съобразено с тяхната доказателствена информативност, която към момента е
изчерпана поради експертното им изследване. Поради това и това произнасяне на ОС в
присъдата е правилно.
Предвид изхода на делото - признат за виновен подсъдим, и по двете повдигнати
срещу него обвинения, съобразно заповедния характер на нормата на чл. 189, ал. 3 от НПК, а
също и предвид доказания размер на разноските по делото, правилно ОС е възложил
заплащането им на подсъдимия.
В заключение: постановената по делото присъда е правилна, тъй като е обоснована,
законосъобразна и справедлива, а подадената срещу нея жалба е неоснователна; това
обуславя потвърждаване на атакувания съдебен акт.
Предвид изложеното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 1 от 28.01.2020 г. по НОХД № 244/2019 г. на
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10