Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………28.11.2019 година…………….…..Град
Гълъбово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД………...…….…Гражданско отделение
На………тридесети
октомври...….…..…...…….………..…..……..Година 2019
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Белослава Колева..………………………………………………………
Прокурор………………………………………………..…………………………..
като
разгледа докладваното от………………………………съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 224..…по описа за………….….…………2019 година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявен е иск за установяване на вземане с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ЕВН Б.Е.” ЕАД твърди, че е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение, по реда на чл. 410 ГПК за вземанията си към
„МБАЛ“ ЕАД Гълъбово, в размер на 23 013,76 лв. представляващи незаплатени
задължения за доставена и потребена електрическа
енергия за периода 01.10.2018 г. – 31.12.2018 г. В резултат на това било
образувано ч.гр.д. № 105/2019 г. по описа на Гълъбовски
районен съд и издадена заповед за изпълнение. Тъй като срещу заповедта за
изпълнение било депозирано възражение, ищецът предявил иск за установяване на
вземането си. Ищецът поддържа, че в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия
на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия
през процесния период били Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН Б.Е.” ЕАД, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008г. сочи,
че се намира в договорни правоотношения с ответника с предмет предоставяне на
електрическа енергия срещу заплащане. Заедно с това съгласно чл. 104а ЗЕ
потребителите на крайния снабдител използвали разпределителните мрежи, към
които били присъединени обектите им, като обектите на ответника били
присъединени към разпределителната мрежа на ищеца и поради това на основание
чл. 28, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия и чл. 42 от ОУ на
ищеца ответникът дължал и такса пренос и достъп до електроразпределителната
мрежа, тъй като ответникът бил небитов клиент.
По силата на
чл. 7, т.1 от общите условия, ищецът е поел задължение да снабдява с
електрическа енергия обекта на потребление на ответника, а именно: ИТН /измервателна
точка номер/: *** и ИТН: *** в гр. Гълъбово с клиентски номер **********.
Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия и чл. 8, т.
2 от ОУ на оператора на мрежата, се е задължил да заплаща всички свои
задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия и предоставяните
мрежови услуги, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1
и ал. 2. В изпълнение на задълженията си по договора ищецът и
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД доставили на обектите на ответника за периода от
01.10.2018 г. до 31.12.2018 г. електроенергия и мрежови услуги на обща стойност
28 013,76 лв., които до този момент не били заплатени. Поради забава в
заплащане на консумираната ел. енергия и мрежови услуги, ответникът дължал и законна
лихва в общ размер от 483,39 лв. за периода от 13.11.2018 г. до 14.02.2019 г.
За задължението били издадени фактури с номера както следва: фактура №
********** – с незаплатен остатък от 2083,77 лв., фактура № ********** – 10
066,07 лв., фактура № ********** – 10 863,92 лв.
Поради това моли съда да признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 23 013,76 лв., представляваща стойността на
консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия и предоставени
мрежови услуги за периода 01.10.2018 г. до 31.12.2018 г., сумата от 483,39 лв.
представляваща обезщетение за забавено плащане, за периода от 13.11.2018 г. до
14.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение /15.02.2019 г./, до окончателното изплащане на
задължението. Претендира разноски.
В законоустановения срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
С молба от 17.09.2019 г. /докладвана в о.с.з. от
18.09.2019 г./ ответникът признава, че дължи процесните
суми на ищеца, като заявява, че е заплатил същите. Сочи, че разноски на ищеца
за настоящата инстанция не следва да се присъждат.
С молба становище от 01.10.2019 г. /докладвана в
о.с.з. от 28.10.2019 г./ ищецът признава, че дължимите суми за главница и лихва
са изцяло заплатени от ответника след подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение и поради това претендира само разноските по заповедното
и исковото дело.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
За основателността на претенцията в
тежест на ищеца е да установи, че между страните е налице валидно облигационно
отношение, по договор за предоставяне на електрическа енергия и мрежови услуги,
по силата на което ищецът е предоставил на ответника електрическа енергия и мрежови услуги за посочения в
исковата молба период на съответната стойност.
Страните по делото не спорят относно обстоятелствата,
включени във фактическия състав на спорното право - че страните са били в договорни отношения по договор за предоставяне на електрическа енергия и
мрежови услуги, по силата на което ищецът е предоставил на ответника
електрическа енергия и мрежови услуги за посочения в исковата молба период на
съответната стойност.
В тази връзка ищецът признава, че ответникът е погасил
всички дължими суми по делото както за главница, така и за лихви и претендира
единствено разноските за заповедното и исковото производство.
От приложеното ч.гр.д. № 105/2018 г. по описа на Гълъбовски районен съд, се установи, че съдът е издал в
полза на „ЕВН Б.Е.” ЕАД срещу „М.Б.А.Л.“ ЕАД гр. Гълъбово заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: сумата от 28013,76 лв.,
представляваща главница за доставена електрическа енергия и мрежови услуги по
договор за периода от 10.10.2018 г. – 31.12.2018 г.;
сумата от 483,39 лева – обезщетение за забава за периода от 13.11.2018 г. до 14.02.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.02.2019 г. до
окончателно плащане на вземането, както и за разноските по заповедното
производство в размер на 569,94 лв. за държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Тъй като длъжникът възразил
по издадената заповед за изпълнение заявителят е предявил настоящия установителен иск за установяване на вземането по
заповедта.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
По делото се установи, че ищецът и ответникът са били в
договорни отношения по договор за предоставяне на електрическа енергия и
мрежови услуги, по силата на което ищецът е предоставил на ответника
електрическа енергия и мрежови услуги за посочения в исковата молба период на
съответната стойност. Ответникът признава задълженията си по договора вкл. и
техния размер като сочи и представи доказателства, че е изплатил тези
задължения. Ищецът от своя страна признава извършеното погасяване чрез плащане
на всички задължения по ч.гр.д. № 105/2019 г. /същото се установява от
приложените вносни бележки/ и със становище заяви единствено, че претендира
разноските за заповедното и исковото производство, тъй като плащането било след
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
Налага се извод, че в настоящото производство
предявеният иск е доказан по основание и размер. Следва обаче да се посочи, че
решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по
делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене. Това
задължава съда да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска,
ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го
погасяват - например ищецът придобива спорното право след предявяването на
иска, притезанието става изискуемо в течение на
делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска. Преценката на
съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на
съдебното дирене в съответната инстанция /първа или въззивна/,
а не в деня на предявяване на иска. Поради това съдът следва да вземе предвид и
фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата
на чл. 235, ал. 3 ГПК. Специфичните особености на производството по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, а именно
изискването за идентичност на основанието и размера на вземането, заявени в
заповедното производство и основанието и размера на вземането по предявения
иск, не налагат извода, че съществуването на вземането към момента на
подаването на заявлението по чл. 417 ГПК или по чл. 410 ГПК е задължителна
предпоставка за уважаването на иска по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК. Искове за установяване на съществуването на права
към минал момент са допустими само в изрично предвидените от закона случаи.
Уредбата на заповедното производство не съдържа изрична разпоредба, предвиждаща,
че с иска по реда на чл. 422 ГПК се установява съществуването на вземането към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Поради
това съдът в производството по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК не е обвързан от фактическото положение към датата на
подаване на заявлението /така и т. 1 на Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019
г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК/. Също съгласно
задължителните разяснения, дадени в т. 9 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в
производството по чл. 422 ГПК, респ. чл.
415 ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес,
като в това производство нормата на чл.
235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на
съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Затова по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът съобрази
факта, че задължението на ответника е погасено в хода на процеса, тъй като с
извършените плащания е погасено вземането на ищеца. Т.е. към момента на приключване на съдебното дирене претенцията
на ищеца е неоснователна, тъй като ответникът е изплатил изцяло претендираната
с иска сума. Предвид изложеното, съдът намира, че в случая е налице хипотезата
на чл. 235, ал. 3 ГПК и извършеното плащане след подаване на исковата молба
/има плащане и след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение/, следва да бъде взето предвид като установен по делото факт, а
доколкото е в пълно погашение на съдебно предявеното вземане за главница и
лихви и разноски по ч.гр.д. № 105/2019 г., то предпоставя
отхвърляне изцяло на иска по 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
415, ГПК. Действително ответникът по делото успя да установи успешно и
безспорно наличието на извършено, макар и след завеждане на иска, но при
условията на чл. 235, ал. 3 ГПК плащане на дължимите от него суми /плащането се призна и от ищеца по делото/.
Извършеното в хода на процеса доброволно плащане в полза на носителя на
материалното право се ползва с погасителен ефект, поради което следва да се
приеме за правопогасяващ факт по смисъла на чл. 235,
ал. 3 ГПК. С оглед извършеното в хода на процеса плащане, съдът намира за
неоснователен предявеният иск за установяване дължимост
на главница, възнаградителна лихва и обезщетение за
забава поради погасяването им, респективно същият следва да бъде отхвърлен.
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът следва да се произнесе и
по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на
страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си е
предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно
предявен срещу нея иск. Следователно, логиката на закона е, че разноски винаги
се дължат от страната, която неоснователно е предизвикала делото, без значение
от неговия изход, като задължението за заплащането им е задължение за плащане
на понесените от съответната страна вреди, когато неправомерно е засегната
нейната правна сфера. В настоящия случай ответникът е дал повод за образуване
на производство – по делото се установи, че в негова тежест са възникнали претендираните парични задължения, нещо повече – в хода
на заповедното производство е възразил по дължимостта
на сумите, като погасяването им, довело да отхвърляне на иска, е извършено
в хода на процеса, след подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.
410 ГПК - предвид срочния характер на
задълженията и обстоятелството, че същите са били изискуеми преди постъпване на
заявлението по чл. 410 ГПК, а плащането е извършено едва в хода на процеса. Ето
защо ответникът следва на общо основание да понесе единствено отговорността за
направените от ищеца в исковото производство разноски за ДТ и адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Гълъбовски районен съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕВН Б.Е.” ЕАД със седалище и адрес на
управление в ***, ЕИК: ***, представлявано от М.М.М.-Д.
и Ж.П.С., установителен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено по отношение
на „М.Б.А.Л.“ ЕАД гр. Гълъбово, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: ***,
че дължи на „ЕВН Б.Е.” ЕАД следните суми: сумата
от 28013,76 лв., представляваща главница за доставена електрическа енергия и
мрежови услуги по договор за периода от 10.10.2018 г.
– 31.12.2018 г.; сумата от 483,39 лева – обезщетение за забава за периода от
13.11.2018 г. до 14.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.02.2019 г. до окончателно плащане на вземането, за които вземания
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
70/18.02.2019 г. по ч. гр. д. № 105/2019 г. по описа на Гълъбовски
районен съд, като погасен поради плащане в хода на съдебното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „М.Б.А.Л.“ ЕАД гр.
Гълъбово, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: *** да заплати на „ЕВН Б.Е.” ЕАД със седалище и адрес на управление
в ***, ЕИК: ***, представлявано от М.М.М.-Д. и Ж.П.С.
сума в размер на 469,95 лв. /четиристотин шестдесет и девет лева и деветдесет и
пет стотинки/, представляваща направените в исковото производство съдебни
разноски за доплатена държавна такса /369,95 лв./, юрисконсултско
възнаграждение /100,00 лв./, както и сума в размер на 619,94 лв. /шестстотин и
деветнадесет лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща направените в
заповедното производство по ч.гр.д. № 105/2019 г. по описа на Старозагорски
районен съд съдебни разноски за платена държавна такса /569,94 лв./ и юрисконсултско възнаграждение /50,00 лв./.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи
препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: