РЕШЕНИЕ
№ 10299
гр. София, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110143354 по описа за 2021 година
„Е е предявил срещу Ф. П. Г. обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.240,
ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
871.08 лева-главница, част от сбор от непогасени вноски за периода от
22.01.2014 до 22.03.2017 по договор за потребителски кредит №от
22.03.2012,ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане, сумата от 36.65 лева-възнаградителна лихва върху
главницата за периода от 16.01.2016 до 22.03.2017 и 160.91 лева-лихва за
забава за периода от 22.03.2017 до 15.01.2019г.
Ищецът поддържа, че по силата на договор за потребителски кредит
№FL631710 от 22.03.2012 „Юробанк България“АД е предоставила на
ответника сумата в размер на 1210 лева с цел пълно предсрочно погасяване
на задълженията по Договор за кредитна карта EUROLINE .Твърди, че
срокът на договора е 60 месеца, а именно: за периода от 22.04.2012 до
22.03.2017г.Твърди, че длъжникът е изпаднал в забава при падежа още на
първата вноска.Твърди, че за периода от 16.05.2012 до 06.02.2013 ответникът
1
е направил общо 5 вноски, а след 06.02.2013 ответникът не е извършвал
плащания по договора за кредит.Поддържа, че по силата на договор за
възлагане на вземания от 18.01.2016 „Юробанк България“АД му е
прехвърлило портфейл от вземания по Приложение №1, включително и
вземането спрямо ответника.Твърди, че на 22.03.2017 е настъпил крайния
срок по договора за кредит.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Ф. П. Г. оспорва предявените
искове по основание и размер.Прави възражение за давност.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на договор за потребителски кредит №/22.03.2012 „Юробанк
И Еф Джи България“АД е предоставила на Ф. П. Г. потребителски кредит в
размер на 1210 лева за пълно предсрочно погасяване на задълженията по
договора за кредитна карта EUROLINE от 12.08.2003г., срещу което Ф. Г. се е
задължил да върне ползвания кредит, заедно с лихвите в уговорените
срокове.Към договора е представен и погасителен план.
Със запис на заповед от 22.03.2012г. Ф. Г. се е задължил да заплати на
предявяване на записа на заповед от „Юробанк и Еф Джи България“АД
сумата от 1210 лева.
По делото е представена и молба за потребителски кредит от Ф. Г. за
сумата от 1260 лева с период на изплащане 60 месеца.
По делото е представено Бордеро от 22.03.2012г. за превеждане от
„Юробанк и Еф Джи България“АД на сумата от 1210 лева в полза на Ф. Г...
По делото е представено и извлечение от сметката на Ф. П. Г..
По делото е представен договор за възлагане на вземания от 2016,
сключен между „Юробанк България“АД и „ЕОС Матрикс“ЕООД.
По делото е представено потвърждение от цедента и цесионера , че
цесията е в сила ог 18.01.2016г.
Видно от Приложение 1 към потвърждението за извършената цесия в
него фигурират вземания спрямо ответника Ф. Г. по потребителски кредит
№FL631710 от 22.03.2012 в размер на 1687.15 лева, от които 1103.09 лева –
главница към 13.12.2015, лихви в размер на 491.56 лева към 13.12.2015 и
2
92.50 лева – такси и разноски.
С пълномощно „Юробанк България“АД е упълномощило „ЕОС
Матрикс“ЕООД да уведомява физическите лица длъжници при условията на
чл.99, ал.3 от ЗЗД.
По делото е представено уведомление за извършено прехвърляне на
вземания от „Юробанк България“АД до Ф. П. Г..
Съгласно заключението на ССЕ към датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК-22.01.2019 задълженията на ответника са в размер на
1670.06 лева, от които 1103.09 лева – главница, 363.20 лева -възнаградителна
лихва и 203.77 лева – лихва за просрочие.Съгласно заключението на ССЕ
задълженията на ответника съгласно исковата претенция възлизат в размер на
1068.64 лева, от които 871.08 лева – главница, 36.65 лева – възнаградителна
лихва и 160.91 лева – лихва за просрочие.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По силата на договор за потребителски кредит №/22.03.2012 „Юробанк
И Еф Джи България“АД е предоставила на Ф. П. Г. потребителски кредит в
размер на 1210 лева за пълно предсрочно погасяване на задълженията по
договора за кредитна карта EUROLINE от 12.08.2003г., срещу което
ответникът Ф. Г. се е задължил да върне ползвания кредит заедно с лихвите в
срок до 22.03.2017г.
С оглед на което съдът приема, че ответникът е бил в договорни
отношения с „Юробанк и Еф Джи България“АД по силата на договор за
кредит.
По делото не е спорно, че сумата в размер на 1210 лева е преведена от
„Юробанк И Еф Джи България“АД в полза на Ф. П. Г..Това се установява и
от представеното бордеро от 22.03.2012г и от извлечението от сметката на
ответника.
С оглед на което съдът приема, че „Юробанк и Еф Джи България“АД
като е изпълнила задължеието си по договора за превеждане на сумата от
1210 лева, е изправна страна по договора. От получаване на сумата от
ответника възниква за него задължението за възстановяването й съгласно
погасителния план.
По силата на договор за цесия „Юробанк България“АД е прехвърлило
3
на „ЕОС Матрикс“ЕООД вземания спрямо длъжници. Видно от представено
потвърждение от цедента и цесионера цесията е в сила считано от
18.01.2016г.
Видно от приложение №1 към потвърждението за извършената цесия в
него фигурират вземания спрямо ответника Ф. Г. по потребителски кредит
№FL631710 от 22.03.2012 в размер на 1687.15 лева, от които 1103.09 лева –
главница към 13.12.2015, лихви в размер на 491.56 лева към 13.12.2015 и
92.50 лева – такси и разноски. С оглед на което съдът приема, че предмет на
договора за цесия са и вземанията спрямо ответника по договора за
потребителски кредит №FL631710 от 22.03.2012.
За да породи действието си по отношение на ответника цесията следва
да му бъде съобщена на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД. По делото е
представено уведомление за извършено прехвърляне на вземания от
„Юробанк България“АД до Ф. П. Г..Но не са ангажирани доказателства за
връчването на уведомлението на ответника.
Съдът намира, че ответникът е уведомен за извършената цесия с
получаване на исковата молба и уведомлението, приложено към нея.
Уведомяването е извършено от цесионера, който е изрично овластен от
цедента за това, с исковата молба, към която е приложен договора за цесия. В
този смисъл е и задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение
№78 от 09.07.2014г. по т.д. №2352/2013, ВКС, II ТО. В същото се приема, че
цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава,
когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си
за изпълнение на цедираното вземане. Като факт настъпил в хода на процеса
и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението от цедента, макар и като приложение на исковата молба на
цесионера следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото с оглед
императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК. В този смисъл е Решение
№109/13.07.2016 по дело №1050/2015, ВКС, ТК, 1 ТО.
С оглед на което съдът приема, че ответникът е уведомен по реда на
чл.99, ал.3 от ЗЗД и че договорът за цесия е породил действие по отношение
на ответника.
Предвид на което кредитор по вземанията спрямо ответника се явява
4
ищеца „ЕОС Матрикс“.
Кредитирайки заключението на ССЕ, съдът приема, че към датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-22.01.2019 задълженията на
ответника са в размер на 1670.06 лева, от които 1103.09 лева – главница,
363.20 лева -възнаградителна лихва и 203.77 лева – лихва за просрочие.
Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че задълженията на
ответника по исковата претенция и в посочените срокове възлиза в размер на
1068.64 лева, от които 871.08 лева – главница, 36.65 лева – възнаградителна
лихва и 160.91 лева – лихва за просрочие.
Предвид изложеното съдът намира, че исковете с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД се явяват основателни.
Основателността на претенциите обуславя произнасяне на съда по
възражението за давност, направено с отговора на исковата молба.
Вземането за главница е по договор за кредит и се погасява с 5-годишна
давност.Връщането на сума на погасителни вноски представлява по своята
същност изпълнение на основното задължение на длъжника на
части.Връщането на предоставена в заем сума на погасителни вноски не
превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява
уговорка за изпълнение на задължението на части..Ето защо приложима по
отношение на това задължение е общата 5 –годишна давност по чл.110 от
ЗЗД.В този смисъл е Решение №38 от 26.03.2019 по т.д.№1157/2018, ВКС, II
ТО.
Съгласно Решение №45 от 17.06.2020 по т.дело №237/2019, ВКС, ТК, II
ТО началният момент на течението на 5-годишната давност е свързан с
изискуемостта на съответната погасителна вноска, поради което начален
момент на давността не се явява датата на уговорения краен срок за
погасяване на кредита.На основание чл.114 ЗЗД началният момент на
течението на давностният срок винаги е свързан с изискуемостта на вземането
на кредитора, тъй като това е моментът към който той може да търси
изпълнение.За съответната част от главницата изискуемостта настъпва с
изтичането на срока за плащането й , от който момент за тази част
кредиторът може да търси изпълнение, вкл. и по съдебен ред, поради което
бездействието му се санкционира с течение на давностния срок по отношение
5
на тази част от вземането по кредита.С оглед на което началният мометг, от
който започва да тече давностния срок за вземания за главница по
погасителни вноски по договор за банков кредит е моментът на
изискуемостта на съответната вноска. В този смисъл е Решение №45 от
17.06.2020 по т.дело №237/2019, ВКС, ТК, II ТО.
В случая заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 22.01.2019г. С
оглед на което погасени по давност са всички вноски за главница, чиято
изискуемост е настъпила преди 22.01.2014г.
Предмет на делото са вземания за главница за периода от 22.01.2014 до
22.03.2017, поради което същите не са погасени по давност.Не сап огасени по
давност и вземанията за възнаградителна лихва за периода от 16.01.2016 до
22.03.2017г.
Вземанията за лихви за забава се погасяват с 3-годишната давност в
съответствие с чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Заявлението по чл.410 от ГПК е подадено
на 22.01.2019, поради което погасени по давност са всички вземания за лихви
за забава възникнали преди 22.01.2016. Предмет на делото са вземания за
лихви заз абава за периода от 22.03.2017 до 15.01.2019, поради което същите
не са погасени по давност.
Предвид изложеното предявените искове с правно основание чл. чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД следва да бъдат уважени.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК.Ищецът е реализирал разноски в
размер на 585 лева, от които 25 лева за държавна такса , 200 лева – депозит за
ССЕ и 360 лева -адвокатско възнаграждение с ДДС.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Е ЕИК, със
седалище и адрес на управление:гр., срещу Ф. П. Г., ЕГН**********, с
адрес:гр.обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и
6
чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Ф. П. Г. дължи на „Е сумата от 871.08 лева-главница,
част от сбор от непогасени вноски за периода от 22.01.2014 до 22.03.2017 по
договор за потребителски кредит № от 22.03.2012, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението до окончателното изплащане, сумата от 36.65
лева-възнаградителна лихва върху главницата за периода от 16.01.2016 до
22.03.2017 и 160.91 лева-лихва за забава за периода от 22.03.2017 до
15.01.2019г.
ОСЪЖДА Ф. П. Г., ЕГН**********, с адрес:гр., да заплати на „Е, със
седалище и адрес на управление:гр., на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата
от 585 лева- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7