№ 794
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария Янк. Иванова Вранеску
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20241000500658 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С решение № 6671 от 22.12.2023 г. по гр. д. № 20221100108728/2022 г. по
описа на СГС, ГО, I-9 състав, съдът е осъдил ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК
*********, с адрес: гр. София, ул. „Симеоновско шосе” № 67А да заплати на
И. В. И., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Адриана
Будевска“№ 17, на основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД сума в размер на 8 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
/преживени болки и страдания/ от настъпило застрахователно събитие по
Договор за застраховка „Гражданска отговорност“, полица №
BG/22/121002943512 с период на покритие от 15.10.2021 г. до 14.10.2022 г.,
ведно със законната лихва, считано от 28.03.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането.
С решението и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1,
т. 2 ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съдът е осъдил ЗК „ЛЕВ ИНС” АД
да заплати на адв. К. М. Д. от Софийска адвокатска колегия сумата от 840.00
лева – адвокатско възнаграждение по съразмерност за производството пред
СГС.
Предвид отхвърлената част на предявения иск и на основание чл. 78, ал.
1
3 от ГПК, съдът е осъдил И. В. И. да заплати в полза на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД,
сумата от 588.46 лева – разноски по съразмерност за производството пред
СГС. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, съдът е осъдил ЗК „ЛЕВ ИНС” АД да
заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд сумата от 196.92 лева –
държавна такса и депозити за вещи лица, съразмерно с уважената част от иска.
Недоволен от така постановеното решение е останало третото лице –
помагач – В. С. З., което в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва в
ЧАСТТА, с която предявеният иск с правно основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45
ЗЗД е уважен за сумата в размер на 8 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди. Наведени са възражения, че
първоинстанционното решение в обжалваната му част е неправилно и
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. По
същество се релевира нарушение на чл. 52 от ЗЗД, доколкото определеното от
първоинстанционния съд обезщетение и приложения от него принцип на
справедливост не отразявал действителната тежест на причинения
противоправен резултат и не съответствал на степента на търпените от ищеца
вреди. В тази връзка се навежда, че няма трайни последици в здравословното
състояние на ищеца, както и че на ищеца не му се е налагало да ползва
каквито и да било медикаменти във връзка с увреждането и че същият не е
посещавал санаториум. Не било съобразено и обстоятелството, че след
предявяване на претенцията пред застрахователя е предложено обезщетение,
отговарящо на представените доказателства и описаните в тях увреждания и
че отказът да бъде прието това обезщетение поставя кредитора в забава на
основание чл. 95 от ЗЗД, а длъжникът бил освободен от всякакви последици на
основание чл. 96, ал. 1 ЗЗД, в това число и задължения за плащане на лихви.
По делото не са постъпили писмени отговори по реда на чл. 263, ал.1 от
ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във
връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на
правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:
Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за
обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. №
331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; №
702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по
гр. д. № 1246/09 г. на ІV г.о.) въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
2
фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността
на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата
пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за
касиране на въззивното решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав
на Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се
установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо.
Въззивният съд намира първоинстанционното решение за правилно
и обосновано. Софийски градски съд правилно е изяснил фактическата
обстановка по делото и въз основа на нея е извел изводите си за
основателността на предявените искове, които са в съответствие с
материалния закон, поради което и на основание чл. 272 от ГПК
въззивният съд препраща към мотивите му.
От фактическа страна по делото не е спорно, а от доказателствената
съвкупност се обосновава извод, че на 28.02.2022 г., около 01.30 часа, в гр.
София е настъпил пътен инцидент, при който л.а. „Мерцедес Ц320“ с рег. №
********, управляван от В. С. З. се движил по площад „Сточна гара“ с посока
на движение от бул. „Ген. Д. Николаев“ към ул. „К. Стоилов“, като на
кръстовището, сключено между кръговото движение и ул. „К. Стоилов“,
поради движение с несъобразена скорост, губи контрол над управляваното
МПС, като преминава през метален парапет отляво и навлиза в платното за
насрещното движение, вследствие на което реализира ПТП със спрелия л.а.
„Киа СЕЕД“ с рег. № ********, в който пасажер бил ищеца И. И., който
пострадал. За пътния инцидент е съставен Констативен протокол с пострадали
лица № К -106 от 28.02.2022 г.
Безспорно между страните е и обстоятелството, че към 28.02.2022 г., за
управлявания от В. С. З. лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц320“ с
рег. № ******** е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответното застрахователно дружество
по застрахователна полица № BG/22/121002943512 с период на покритие от
15.10.2021 г. до 14.10.2022 г.
Установява се, че ищецът е завел претенция за обезщетение на
неимуществени вреди на основание чл. 380, ал. 1 КЗ на 28.03.2022 г. пред
ответното застрахователно дружество, която не била уважена, т.е. спазена е
процедурата по чл. 380 от КЗ.
Единственият спорен въпрос по делото се концентрира около
установяване на размера на неимуществените вреди, които са претърпени
от страна на ищеца и са в пряка причинно – следствена връзка с инцидента.
Относно механизма на инцидента, по делото са представени и приети
3
следните релевантни писмени доказателства: Констативен протокол с
пострадали лица № К -106 от 28.02.2022 г., съставен от дежурен полицай
ПТП – Отдел “Пътна полиция“ при СДВР.
По делото е допусната, изготвена и приета Съдебно-автотехническа
експертиза (САТЕ). В експертизата се възприема следния механизъм на
реализиране на ПТП, а именно: на 28.02.2022 год., около 01:30 ч., гр. София,
в кръговото движение на площад „Сточна гара“ е навлязъл от бул. „Ген.
Данаил Николаев“ лек автомобил „Мерцедес Ц 320“ с peг. № ********,
управляван от В. С. З.. При достигане на кръстовището с ул. „К. Стоилов“,
водачът е предприел маневра за навлизане в пътното й платно в посока ул.
„Козлодуй“ със скорост не по-ниска от 40 км/ч. По същото време в обратна
посока - в насрещната пътна лента на ул. „К. Стоилов“ в посока към кръговото
движение на площад „Сточна гара“ е бил спрял лек автомобил „КИА“ с peг. №
******** с водач Т. С. А.. При навлизане в ул. „К. Стоилов", скоростта на
движение на л.а. „Мерцедес“ се е оказала по-висока от възможната за
преминаване по кривата на завоя без приплъзване и загуба на напречна
устойчивост. В резултат на това, управляемите колела на автомобила са
пробуксували и водачът е бил лишен от възможността да насочва автомобила
в желаната посока. Автомобилът е продължил неконтролирано движение по
права линия - тангента към моментния радиус на завИ.е наляво, при което
достига последователно до: левия бордюр на пътната лента и металния
парапет на разделителния остров, като ги преодолява. След това преминаване
през разделителния остров, автомобилът достига до спрелия в този момент
л.а. „КИА“ и се блъска в него. Ударът е: за л.а „Мерцедес“ - челен
ексцентричен, осъществен с предна лява част и за л.а. „КИА“ - страничен по
частите по левия му габарит. Освен щетите по двата автомобила и
пострадалите участници в произшествието, са нанесени и материални щети по
пътната инфраструктура: два метални парапета и бордюри. ПТП-то е
настъпило при влошена пътна обстановка: мокра асфалтова настилка и
частично - тъмната част на денонощието. Причината за настъпване на
процесното произшествие са професионалните умения, правилната оценка на
пътната ситуация и действията на водача на автомобила, които са довели до
управление на автомобила при преодоляване на десния завой със скорост,
надвишаваща технически допустимата такава за преминаване по кривата на
завоя без загуба на напречна устойчивост. Водачът на л.а. „КИА“ е пасивен
участник в процесното ПТП. Водачът на лек автомобил „Мерцедес Ц 320“ е
предизвикал настъпването на процесното ПТП.
Настоящият въззивен съд изцяло кредитира заключението на
Съдебно-автотехническата експертиза, което е компетентно изготвена, като
не противоречи на останалите събрани по делото доказателства, а напротив –
основава се на тях. Вещото лице е обсъдило същите във връзка с
притежаваните от него специални знания, като с това е дало обосновани
заключения за механизма и техническата причина за случването на инцидента
от 28.02.2022 г.
4
Относно претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие
на инцидента от 28.02.2022 г. по делото е приета медицинска документация,
въз основа на която е приета като неоспорена от страните Съдебно-
медицинска експертиза (СМЕ), установяваща, че при процесното ПТП
ищецът е получил сътресение на мозъка по типа на зашеметяване, без
изпадане в кома; контузия на главата – дясно теменно; травма на
нервните коренчета в поясния отдел на гръбначния стълб; контузия на
таза; при съвкупност получените увреждания са причинили на ищеца
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Проведено е
консервативно лечение в болнични и домашно-амбулаторни условия. Ищецът
е бил прегледан и хоспитализиран по спешност в Клиника по Неврохирургия –
УМБАЛ „Св. Анна“ - София АД. Направени са изследвания – КТ на главен
мозък, рентгенографии на лумбален отдел и таз, ЕКГ, лабораторни
изследвания, и е диагностициран. Ищецът е поставен под наблюдение,
определен му е постелен режим, приложени са медикаментозна терапия
/аналгетици/, интравенозни влИ.ия на водносолеви разтвори. Имал е
оплаквания от гадене, главоболието намаляло. Ищецът е изписан в ясно
съзнание. Приложимата Глазгоу кома скала е 15т. и няма наличие на възбудна
или отпадна неврологична симптоматика. На ищеца са му дадени препоръки
за домашно лечение – постелен режим от 3 седмици, без кофеиносъдържащи
напитки и храни, аналгин и парацетамол при нужда, два КП в рамките на 30
дни от дехоспитализацията. Според вещото лице получените увреждания са в
причинна връзка с процесното ПТП и са в резултат от вътреавтомобилна
травма при пасажер, заемащ предна дясна седалка в спрял лек автомобил,
ударен от друг лек автомобил. Пострадалият бил временно нетрудоспособен в
рамките на 38 дни. Болките и страданията са били най-интензивни
непосредствено след травмата, в първите 15-20 дни, с постепенно затихващ
характер. По делото няма представена медицинска документация за трайни
последици в здравословното състояние на ищеца, вследствие на травмите,
получени от процесното ПТП. Оплакванията в представения по делото лист за
преглед на пациент в КДБ/СОУМБАЛ „Св. Анна“ АД – София/06.06.2022г., с
диагноза: сътресение и едем на поясния отдел на гръбначния мозък са
свързани с начални спондилозни /дегенеративни промени /стеснени дискални
пространства Л5-С1 са установени още при хоспитализацията и са
предшестващи инцидента. При ищеца не са диагностицирани фрактури на
кости на черепа, на поясни прешлени и тазови кости. Установено е мозъчно
сътресение, без вътречерепна травма, без травмиране на паренхимни органи,
без разкъсване на мускули и сухожилия. Получените телесни травми:
сътресение на мозъка, контузия на главата, поясния отдел и таза са наложили
постелен режим за 3 седмици. Полученото сътресение на мозъка е изисквало 3
седмици покой, при което пострадалият се е нуждаел от чужда помощ.
Настоящият въззивен съд изцяло кредитира заключението на
допуснатото и прието по делото СМЕ, което е компетентно изготвено и не
противоречи на останалите събрани по делото доказателства, а напротив –
5
основава се на тях.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди
вследствие от инцидента по делото е разпитана свидетел Б. Г. И. от
показанията на която се установява, че ищецът е бил хоспитализиран в
продължение на 3 дни, като след изписването си същият е бил в болничен в
продължение на 1 месец в дома си. Свидетелката е посочила, че ищецът е
имал световъртеж и болки в кръста, които са продължили месец – месец и
половина, след което се е възстановил физически. Според свидетелката И.,
инцидентът се е отразил неблагоприятно върху ищеца – бил е обезпокоен,
имал е нарушения в съня, пиел е приспивателни, не се е чувствал спокойно и
комфортно, когато е тръгвал за работа. Свидетелката е пояснила, че и към
момента на показанията й ищецът не се е възстановил напълно, променил се е
психически и емоционално, постоянно се оплаквал, не се чувствал добре,
чудел се дали да остане на работа.
Преценени в светлината на чл. 172 от ГПК, настоящият въззивен съд
кредитира показанията на свидетелката Б. Г. И. с изключение на частта, в
която същата посочва, че болки в областта на кръста на ищеца са в причинна
връзка с процесното ПТП, както и че ищецът не се е възстановил напълно, тъй
като противоречат на приетото заключение на СМЕ. В останалата им част
съдът кредитира показанията на свидетеля И., тъй като показанията са дадени
непосредствено пред първоинстанционния съд, възпроизвеждат лично
възприети обстоятелства, като са пълни, логични, непротиворечиви, житейски
убедителни и дадени под страх от наказателна отговорност по чл. 290 от НК.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увредените лица имат
право да претендират обезщетение за понесените вреди направо от
застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“. Основателността
на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно
доказване в процеса на следните факти: 1) настъпилото ПТП и неговия
механизъм; 2) противоправното поведение на виновния водач; 3)
претърпените неимуществени вреди; 4) наличието на пряка причинна връзка
между вредите и настъпилото ПТП; 5) ответникът да е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.
Съгласно изискванията на нормата на чл. 498 от КЗ (в сила от 01.01.2016
г.), установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно
събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя
писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ. Ако
6
застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
или изплатеното обезщетение, пострадалият може да предяви претенцията си
пред съда.
Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – отправена
е писмена претенция от пострадалия, а същевременно е налице и липса на
възражения, и ангажирани доказателства от страна на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД,
които да изключват допустимостта на процеса. Не е оспорена и материално-
правната легитимация на застрахователното дружество. Събраните по делото
доказателства, ведно с приетите по делото САТЕ и СМЕ, установяват
противоправното и виновно деяние на водача на лекия автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Ц320“ с рег. № ******** - В. С. З., в резултат на което е
настъпило ПТП и на И. В. И. са причинени телесни увреждания и негативни
психични изживявания.
Въз основа на доказателствената сила на процесния Констативен
протокол, настоящият въззивен съд приема за установена датата и мястото на
ПТП, щетите, наличието на пътни знаци и маркировка и местоположението на
МПС, включително и посоката, по която са се движили. Механизмът на ПТП
се установява от приетата по делото САТЕ, която беше коментирана подробно
по-горе.
Ето защо, от събраните доказателства по делото, се установява с
категоричност, че на 28.02.2022 г., около 01.30 часа, в гр. София е настъпил
пътен инцидент, при който л.а. „Мерцедес Ц320“ с рег. № ********,
управляван от В. С. З. се движил по площад „Сточна гара“ с посока на
движение от бул. „Ген. Д. Николаев“ към ул. „К. Стоилов“, като на
кръстовището, сключено между кръговото движение и ул. „К. Стоилов“,
поради движение с несъобразена скорост, губи контрол над управляваното
МПС, като преминава през метален парапет отляво и навлиза в платното за
насрещното движение, вследствие на което реализира ПТП със спрелия л.а.
„Киа СЕЕД“ с рег. № ********, в който пасажер бил ищеца И. И., който
пострадал. С това си поведение, несъмнено както и първоинстанционният съд
е приел в обжалваното решение, В. С. З. е нарушила правилата на чл. 20, ал.
2 от ЗДвП, според който водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. По
отношение на вината, същата е установена под формата на непредпазливост,
макар че за нея е установена оборимата презумпция по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
На следващо място, настъпилите вреди за пострадалия, както и
причинно-следствената връзка между деянието и вредите се установяват от
изслушаната по делото СМЕ, както и от събраните свидетелски показания.
7
От друга страна, Гражданската отговорност на виновния водач е
застрахована при ЗК „ЛЕВ ИНС” АД.
Тоест, налага се изводът, че са налице всички изискуеми
предпоставки за ангажиране отговорността на водача на увреждащото МПС
за претърпените от ищеца неимуществени вреди, а поради съществуващото
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на процесния лек автомобил със застрахователя-ответник –
за ангажиране на отговорността на застрахователя.
Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди
настоящият въззивен съд намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Според ППВС на РБ № 4/23.12.1968 г. понятието „справедливост“ е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането,
начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и други. Критериите, посочени в ППВС № 4/68 г. са възпроизведени
и доразвити в по-новата практика на ВКС, според която за определяне на
справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди – морални
болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт
лице, следва да бъдат взети предвид както характерът и тежестта на самото
телесно увреждане, интензитетът и продължителността на търпените
физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им,
така и икономическото състояние на страната към момента на увреждането,
израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя
към този момент (така и определение № 60674/10.12.2021г. по т. д.№ 208/21,
ВКС, І т. о.).
В настоящия случай, въззивният съд съобрази 1) възрастта на
пострадалият към момента на инцидента – 43 години; 2) характера на
причинените му телесни увреждания - сътресение на мозъка по типа на
зашеметяване, без изпадане в кома; контузия на главата – дясно теменно;
травма на нервните коренчета в поясния отдел на гръбначния стълб;
контузия на таза, причинили на пострадалия временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.; 3) възстановителния период -
интензитетът на причинените болки е продължил сравнително кратък
период от време – бил е определен постелен режим за 3 седмици, а ищецът е
бил временно нетрудоспособен в продължение на 38 дни като болките и
страданията са били най-интензивни непосредствено след травмата, в
първите 15-20 дни, с постепенно затихващ характер; 4) съдът съобрази и
обстоятелството, че оплакванията от болки в поясния отдел на гръбначния
8
стълб след 06.04.2022 г. са свързани с начални дегенаритвни промени, които
са предшествали процесното ПТП и травмите свързани с него, поради което
не ги включва при формиране на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, настъпили вследствие на процесното ПТП; 5)
преживяната стресова реакция; 6) стандартът на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането, като нивата на застрахователно покритие, респективно
нормативно определените лимити на отговорност по застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
При тези обстоятелства настоящият въззивен съд намира, че
определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени
вреди от 8 000 (осем хиляди) лева се явява справедливо, като
съответстващо на търпените от ищеца вреди, изразяващи се в преживени
болки и страдания вследствие от процесния инцидент от 28.02.2022 г.
Правилни са мотивите и изводите на първоинстанционния съд и по
отношение на иска за мораторна лихва.
Предвид на изложеното, решението на СГС, с което е уважен искът, а
ЗК „ЛЕВ ИНС” АД е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 8 000 лева, ведно със законната лихва и съдебни разноски, е
правилно. Същото е обосновано от събраните по делото доказателства и
съобразено с приложимия закон. Поради това, обжалваното решение следва
да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., на
пълномощника на ищеца-въззиваем следва да бъде присъдено
адв.възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. в размер 1 100 лв. –
минималния размер по чл.7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималния
размер на адвокатските възнаграждения /400+10% върху горницата над 1000
лв./. Съгласно чл. 78, ал. 10 от ГПК, на третото лице помагач не се присъждат
разноски, но то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални
действия, следователно същото следва да бъде осъдено да заплати така
определеното адвокатско възнаграждение в полза на адв. К. М. Д. от Софийска
адвокатска колегия.
Водим от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 6671 от 22.12.2023 г. по гр. д. №
20221100108728/2022 г. по описа на СГС, ГО I-9 състав.
ОСЪЖДА В. С. З., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
9
„Цар Асен“ № 3, ет. 2 да заплати на адв. К. М. Д. от Софийска адвокатска
колегия, на основание чл. 78, ал. 10 ГПК вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв.,
вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения сумата от 1100 лева – адвокатско
възнаграждение за процесуалното представителство на И. В. И. в
производството пред САС.
ОСЪЖДА В. С. З., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Цар Асен“ № 3, ет. 2 да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК *********, с
адрес: гр. София, ул. „Симеоновско шосе” № 67А, на основание чл. 78, ал. 10
ГПК, сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение в производството
пред САС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП – В. С. З., с ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Цар Асен“ № 3, ет. 2.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
чрез връчване на препис от същото пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10