№ 107
гр. Велико Търново, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно гражданско
дело № 20224000500119 по описа за 2022 година
намери за установено следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 486 от 09.12.2021 г., постановено по гр.д. № 322/2021 г.
Великотърновският окръжен съд е осъдил Община Велико Търново да
заплати на М. И. Т., от гр. Велико Търново, сумата от 29 000 лв., частично от
сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие непозволено увреждане, настъпило на
01.03.2018г., поради лошо изпълнение на възложената от ответника на
„Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД работа по полагане
на пътна маркировка на пешеходна пътека на кръстовището на ул. “Любен
Каравелов“ и ул.“Мармарлийска“ в гр. Велико Търново, ведно със законната
лихва, считано от 21.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането,
като е отхвърлил акцесорната претенция на ищеца за законна лихва за забава
върху присъдената сума за периода от 01.03.2018 г. до 20.04.2018 г. поради
погасяване на вземането по давност. С решението съдът е осъдил Община
Велико Търново да заплати на М. И. Т. сумата от 350.00 лв., представляваща
направени от последния разноски по делото за заплатена държавна такса и
1
възнаграждение на вещото лице; на адвокат А.Г. П. сумата от 1 400 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната на ищеца безплатна
адвокатска помощ; по сметка на ВТОС сумата от 1 060 лв. – дължима
държавна такса върху уважения иск, от заплащането на която ищецът е бил
освободен. Решението е постановено при участието на трето лице, помагач на
ответника в процеса, „Организация на движението, паркинги и гаражи“
ЕООД гр. Велико Търново.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от ответника
Община Велико Търново, с оплакване, че решението в осъдителните спрямо
общината части е неправилно поради нарушение на материалния закон и
необосновано и моли да бъде отменено. Жалбоподателят моли да се приеме
за недоказано проявлението на настъпили неимуществени вреди в
претендирания размер, доколкото със събраните по делото доказателства, не
се установява съществена промяна в живота му. Моли съдът да приеме, че
претендираната сума е прекомерна и не кореспондира с фактите и
обстоятелствата, изложени в исковата молба и с трайната съдебна практика в
страната, при която за такъв вид травматично увреждане се присъждат между
8 000 и 15 000 лв. Жалбоподателят счита, че уважената искова претенция в
пълния й размер се явява необоснована и неправилна. Моли решението на
Окръжен съд Велико Търново да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което да бъдат отхвърлени исковите претенции. При условията на
евентуалност моли да бъдат присъдени не повече от половината от
претендирания размер, съобразено със събраните по делото доказателства.
Жалбоподателят моли да му бъдат присъдени направените в производството
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78,
ал.3, вр. чл. 78, ал.8 от ГПК.
От ответника по въззивната жалба М. И. Т., чрез адв. А.П., е постъпил
писмен отговор, с който моли жалбата да се остави без уважение и да се
потвърди решението на окръжния съд. Изразява становище, че жалбата е
изцяло неоснователна и немотивирана, а решението е законосъобразно,
правилно и много добре мотивирано.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид оплакванията в
жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за
установено следното:
2
Пред Окръжен съд Велико Търново е подадена искова молба от М. И. Т.
от гр. В.Търново срещу Община Велико Търново, в която ищецът твърди, че
на 01.03.2018 г. около 17 часа в гр. Велико Търново, при преминаване на
пешеходна пътека на кръстовището на ул. „Любен Каравелов“ и
ул.“Мармарлийска“, от страна на Кооперативния пазар, след като стъпил
върху маркировката на пешеходната пътека, се подхлъзнал и паднал.
Посочва, че изпитал остра и силна болка в областта на левия крак, не могъл
да се изправи и изчакал пристигането на линейката. След преглед в
Ортопедично отделение на МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ АД – Велико Търново
било установено, че в резултат на падането е получил счупване на костите на
подбедрицата на левия долен крайник. Сочи, че това наложило оперативна
процедура, чрез която била поставена метална остиосинтеза и издаден
болничен лист за общо 37 дни. Твърди, че в резултат на това е претърпял
описаните в исковата молба неимуществени вреди, които оценява на сумата
от 30 000 лв. Посочва, че с влязло в законна сила съдебно решение по гр.дело
№ 3138/2018г. на ВТРС е бил уважен частичният му иск за сумата от 1 000
лв., представляваща обезщетение за претърпените от него в резултат от
непозволеното увреждане неимуществени вреди, настъпило поради лошото
изпълнение на работата, възложена от ответника по полагането на пътната
маркировка на процесната пешеходна пътека. Моли съдът да постанови
решение, с което да осъди ответната община да му заплати сумата от 29 000
лв., частично от пълния размер на иска от 30 000 лв., за претърпените от него
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски,
както и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА за оказаната му
безплатна правна помощ.
Ответникът Община Велико Търново в писмения отговор на исковата
молба оспорва иска. Прави възражение за съпричиняване, оспорва размера на
предявения иск.
Третото лице помагач оспорва предявения иск.
Решението в отхвърлителната му част е влязло в сила като необжалвано.
Решението в обжалваната част е валидно и допустимо.
С оглед задължителните разяснения на ТР № 3/22.04.2019г. по т.д. №
3/2016г. на ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично
3
вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите
факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков
процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното
вземане, произтичащо от същото право. Съобразявайки посоченото
тълкувателно решение, съдът приема, че предявеният в случая частичен иск,
е установен по основание, предвид силата на пресъдено нещо, с която се
ползва влязлото в сила решение № 109 от 21.01.2020г. по гр.дело №
3138/2018г. по описа на Районен съд-Велико Търново, с което ответната
община е осъдена да заплати на ищеца, на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД, сумата от 1 000 лв. по предявения като частичен иск от 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие
непозволено увреждане, настъпило на 01.03.2018 г. поради лошо изпълнение
на възложената от ответника на „Организация на движението, паркинги и
гаражи“ ЕООД работа по полагане на пътна маркировка на кръстовището на
ул.“Любен Каравелов“ и ул.“Мармарлийска“ в гр. Велико Търново, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане. С
посоченото решение е формирана сила на пресъдено нещо относно
основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите
факти, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до
признатия размер на спорното субективно материално право.
В случая страните спорят относно размера на обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди.
От фактическа страна е установено следното:
На 01.03.2018 г. около 17 часа в гр. Велико Търново, при преминаване
на пешеходна пътека на кръстовището на ул. „Любен Каравелов“ и
ул.“Мармарлийска“, от страна на Кооперативния пазар, след като стъпил
върху маркировката на пешеходната пътека, ищецът се подхлъзнал и паднал.
В резултат на падането ищецът получил счупване на костите на
подбедрицата на левия долен крайник.
По делото са представени болнични амбулаторни листи и протокол на
медицинска комисия, видно от които ищецът е бил в отпуск поради временна
неработоспособност за периода от 01.03.2018 г. – 27.08.2018 г. От
приложените амбулаторни листи от 01.08.2018 г. и 15.08.2018 г. е видно, че
към посочените дати ищецът се е придвижвал с помощни средства и с
4
накуцваща походка. От епикриза, издадена на 03.11.2018 г. от
„Специализирани болници за рехабилитация – „Национален комплекс“ ЕАД,
се установява, че за периода 27.10.2018 г. – 03.11.2018 г. ищецът е провел
лечение с рехабилитационни процедури вследствие счупване на долен
крайник.
От показанията на св. П. Ц., близък приятел на ищеца, се установява, че
след злополуката е посещавал ищеца, помагал му е да изкачва стъпала,
транспортирал го е до болницата, закупувал му е някои неща, извършвал
ремонтни дейности вместо него. Свидетелят посочва, че в продължение на
около пет месеца ищецът се мъчил да прохожда, оплаквал се от постоянни
болки в крака, постоянно бил с крака си нависоко, за да няма отоци.
Споделял, че му тежи, че не може да върши ежедневните си задължения към
семейството. Свидетелят посочва, че и понастоящем ищецът изпитва болки в
този крак. Наложило се свидетелят да му помага при преместването в друго
жилище, тъй като ищецът не може да носи тежко защото има проблем с
крака
От показанията на св. П. Т.а, съпруга на ищеца, се установява, че след
изписването му от болницата той не можел сам да се обслужва и имал нужда
от помощ. Първоначално бил с медицински стол, много трудно било
придвижването му до банята и дълго време не можел да полага нормални
хигиенни неща. И трябвало свидетелката или майка да се грижат за него.
Свидетелката посочва, че кракът му бил силно отекъл, а заради силните болки
лежал в отделна стая в дома им. Възстановителният период бил бавен и
продължителен, придвижвал се с помощни средства /патерици/ до
м.септември същата година. Изтръпвал и му се схващал крака, не можел да
кляка поради големината на поставения в цялата подбедрица на крака му
имплант. Поради счупването се изкривила походката му, а от там започнали
болки в гръбнака, което налагало постоянно приемане на обезболяващи
медикаменти. Болки в крака си изпитвал и при промяна на времето.
Понастоящем пътувал с личния си автомобил до местоработата си в град
Павликени, но споделял, че шофирането много натоварва крака му. Според
свидетелката още му се отразява счупването. Ищецът не може да кляка и ако
трябва да вземе нещо от земята ляга за да го вземе. Не можел да си сгъне
крака, понеже импланта бил голя. Посъветвали го да де го маха, защото може
да започне каскадно счупване нагоре по крака. Ищецът се оплаквал, че нещо
5
го подпира и го боли. Свидетелката посочва, че ищецът преди заедно с баща
си правел мебели, но сега не може нищо да направи, защото няма как да
кляка, не може да носи тежко, не може да прави някакви сложни движения.
Свидетелят Б. М., съсед на ищеца, установява, че когато посетил ищеца
след инцидента, той не можел да става и се оплаквал от силни болки. От
такива се оплаквал и понастоящем, особено при движение по стъпала.
Свидетелят го посещавал в дома му и след това, последно през м.септември
2018г., като посочва, че заварвал ищеца винаги на легло. Същият свидетел
установява, че ищецът приемал лекарства.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвено от
вещото лице д-р Н. Г., се установява, че при инцидента на 01.03.2018г.
ищецът е получил закрито разместено счупване на лявата малкопищялна и
голямопищялна кост на лявата подбедрица по механизма на удар и усукване с
или върху твърди тъпи предмети. Възстановителният период, вследствие
претърпяната оперативна интервенция и продължителна активна
физиотерапия, е продължил около девет месеца. Към момента на изготвяне на
заключението не е налице пълно възстановяване на долния крайник на ищеца,
налице са болезнени и ограничени движения в ляво коляно и ляв глезен и
оплаквания от тръпнене, схващане на мускулите при натоварване, намален
обем на мускулната маса и сила на увредения крайник. Според вещото лице
твърдените от ищеца неудобства – болки през нощта и изтръпване на
крайника, болки при продължително ходене, движение по стълби и при
промяна времето, болки в гърба и невъзможност да кляка са вследствие
получената на 01.03.2018 г. травма. При прегледа на ищеца на 18.10.2021г.
вещото лице е установил, че ищецът има накуцваща походка с ляв крак, а
мускулатурата на лява подбедрица е с намален обем от около 10 процента,
ограничена с 20% дорзална флекция на ляво ходило и флексия на ляво коляно
възможна до 90 градуса. Заключението на вещото лице е, че описаните
оплаквания на ищеца са в пряка причинно-следствена връзка с получените
травми на 1.03.2018г. Експертът е категоричен, че пълно възстановяване на
крайника няма да настъпи. В съдебно заседание вещото лице изяснява, че
причината за това е поставения метал в крайника, който по всяка вероятност
няма да бъде отстранен, тъй като това би засилило ефекта на контрактура в
глезенната и колянната става, а при евентуалното му оперативно
6
отстраняване биха могли да се получат патологични фрактури. Вещото лице
пояснява, че ограничените движения са в резултат и на пирона, и на
хипотрофията, намалената дейност на крайника, което води до свиване на
мускулите и тежкия характер на счупването. Посочва, че се касае за тежко
счупване.
При тези данни от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният частичен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД вр. с чл.45
от ЗЗД за сумата от 29 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди е
основателен и доказан.
Установено е по делото, че 01.03.2018 г. около 17 часа в гр. Велико
Търново, при преминаване на пешеходна пътека на кръстовището на ул.
„Любен Каравелов“ и ул.“Мармарлийска“, от страна на Кооперативния
пазар, след като стъпил върху маркировката на пешеходната пътека, ищецът
се подхлъзнал и паднал. В резултат на падането ищецът получил счупване на
костите на подбедрицата на левия долен крайник. Безспорно е установено по
делото, че ищецът вследствие на падането е получил телесно увреждане и е
претърпял неимуществени вреди-болки и страдания. Отговорност за тези
вреди носи ответната община на основание чл.49 от ЗЗД. Страните спорят
единствено по размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди.
Справедливото обезщетяване по смисъла на чл. 52 от ЗЗД означава да
бъде определен онзи паричен еквивалент не само на болките и страданията,
понесени от конкретното увредено лице, но и всички онези неудобства,
емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите.
Ето защо размерът на обезщетението следва да се определи при преценка на
конкретните обстоятелства – характерът на увреждането, последиците,
възрастта на увредения и др.
При определяне размера на дължимото на ищеца М. И. Т. обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди-болки и страдания въззивният
съд взе предвид следните обстоятелства: вида на увреждането - закрито
разместено счупване на лявата малкопищялна и голямопищялна кост на
лявата подбедрица; проведеното лечение-непосредствено след падането
ищецът е бил на лечение в болница в продължение на шест дни, като е било
7
предприето оперативно лечение чрез метална остеосинтеза, след което е бил
на домашно лечение, проведена е и продължителна активна физиотерапия;
изпитваните от ищеца болки и страдания, които са били с висок интензитет
по време на целия деветмесечен възстановителен период /
показанията на свидетелите/; изпитваните от ищеца неудобства в
ежедневието поради невъзможността да се придвижва-в продължение на един
месец е бил обездвижен, а след това още четири месеца М.Т. използвал
патерици, за да се придвижва; неудобствата от необходимостта да бъде
обслужван и подпомаган от близките си; възрастта на ищеца към момента на
произшествието-44 години; периода на нетрудоспособност, вследствие на
причинената травма-пет месеца и двадесет и шест дни; периода на
възстановяване-9 месеца; обстоятелството, че към момента не е налице пълно
възстановяване на долния крайник на ищеца- налице са болезнени и
ограничени движения в ляво коляно и ляв глезен и оплаквания от тръпнене,
схващане на мускулите при натоварване, намален обем на мускулната маса и
сила на увредения крайник; ищецът има накуцваща походка с ляв крак, а
мускулатурата на лява подбедрица е с намален обем от около 10 процента,
ограничена с 20% дорзална флекция на ляво ходило и флексия на ляво коляно
възможна до 90 градуса; наличието към момента при ищеца на болки през
нощта и изтръпване на крайника, болки при продължително ходене,
движение по стълби и при промяна времето, болки в гърба и невъзможност да
кляка; ограничаването на контактите с близки и приятели по време на
възстановителния период. Освен това съдът съобразява, че ищецът е
претърпял тежко/според вещото лице/ счупване и на двете кости на
подбедрицата и продължава да изпитва болки и трудности при придвижване,
особено по стъпала, не може да клекне, изпитва болки при промяна на
времето. Съдът отчита и неблагоприятната прогноза за липса на възможност
за пълно възстановяване при ищеца, която според вещото лице се дължи на
характера на счупването и наличието на поставен имплант, чието
отстраняване лекарите не препоръчват.
Съобразявайки горните обстоятелства, икономическите условия в
страната към момента на увреждането-1.03.2018г. и съобразно критерия за
справедливост по чл.52 от ЗЗД въззивният съд намира, че следва да бъде
определено обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-
болки и страдания в размер на 30 000 лв. Този размер на обезщетение
8
представлява справедлив еквивалент на претърпените от ищеца
неимуществени вреди. Не са налице предпоставки в случая за определяне на
обезщетение за неимуществени вреди в по-нисък размер от посочения.
С оглед на изложеното относно дължимия размер на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди от ищеца, въззивният съд намира
въззивната жалба на ответника за неоснователна. Неоснователен е доводът на
жалбоподателя, че от събраните по делото доказателства не се установява
съществена промяна в живота на ищеца. Напротив от доказателствата по
делото-гласни и заключението на медицинската експертиза е видно, че след
падането и счупването на двете кости на подбедрицата на левия крак, живота
на ищеца се е променил. Действително, след продължителния
възстановителен период от девет месеца, ищецът е продължил да работи на
предишната си работа, но поради липсата на пълно възстановяване на левия
крайник, подробно описан от вещото лице по медицинската експертиза,
ищецът вече не може да изпълнява някои от дейностите в бита, защото не
може да кляка, не може да носи тежко, не може да прави някои сложни
движения. В този смисъл са показанията на свидетелката Т.а-съпруга на
ищеца, както и заключението на медицинската експертиза посочващо
ограниченията в движението на левия крайник на ищеца и причините за това.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че определеното от
първостепенния съд обезщетение е прекомерно. Въззивният съд намира, че
този размер на обезщетението от 30 000 лв. е съобразен с всички релевантни
обстоятелства, изложени по-горе, съответства на обема и степента на
понесените неимуществени вреди от ищцата. Касае се за тежко счупване на
долен крайник с претърпяна оперативна интервенция, за продължителен
период на възстановяване, за липсата на пълно възстановяване на левия долен
крайник и за неблагоприятна прогноза-не се очаква подобрение в бъдеще.
Посочените обстоятелства и свързаните с тях болки и страдания, претърпени
от ищеца, обуславят обезщетение в посочения по-горе размер, което
кореспондира с тежестта на увредата в случая.
Част от така определеното общо обезщетение от 30 000 лв. в размер на
1000 лв. е била присъдена на ищеца с влязлото в сила решение по предявен
частичен иск. Основателен е и следва да се уважи искът за сумата от 29 000
лв., а именно за останалата част от обезщетението в общ размер от 30 000 лв.
9
Сумата от 29 000 лв. се дължи ведно със законната лихва, считано от
21.04.2018г.
С оглед на изложеното първоинстанционното решение следва да се
потвърди, поради съвпадане изводите на двете инстанции.
При този изход на делото ответната община следва да бъде осъдена да
заплати на адвокат А.П. на основание чл.38 ал.2 от ЗА сумата от 1680 лв. с
ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното
представителство на ищеца пред въззивната инстанция.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 486 от 9.12.2021г. на Окръжен съд-
Велико Търново, постановено по гр.д. № 322/2021г. по описа на същия съд, в
обжалваната част.
ОСЪЖДА Община Велико Търново със седалище и адрес гр.Велико
Търново, пл.“Майка България“ № 2 да заплати на адвокат А.П. сумата от
1680 лв., с включен ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 ал.2 от ЗА за осъществената от него правна защита и
съдействие на ищеца М. И. Т. в производството пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на третото лице, помагач
„Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД гр. Велико Търново.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10