Р Е Ш Е Н И Е 194
гр.
Пазарджик, 08.07.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен съд,
гражданска колегия, в
открито заседание на десети
декември, две хиляди и дeветнадесета година
в състав:
Окръжен съдия: Илиана
Димитрова
при секретаря Константина Рядкова, разгледа докладваното
от съдия Димитрова гр. д. N 852 по описа за 2017 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Ищци по делото са И.А.Д. и Д.В.Д.,
които предявен искове против ответниците Н.Д.К. ***, Т.Х.З. и Я.К.З., двамата
от гр. В..
Обстоятелствата, на които се основат исковете са много подробно изложение в
определението по чл. 140 от ГПК, с което делото се насрочва в открито съдебно
заседание. Накратко се свеждат до твърденията относно съществуващи
правоотношения между ответниците З. от една страна и ответика К. и предприети
от тези лица преднамерени последователни правни действия, които целяли и довели
до увреждане на интересите на двамата
ищци, в частност-до лишаване от възможността им да упражнят своите права по
съдебно решение по гр.д. № 255/2014 г.и да се удовлетворят от описания в
исковата молба недвижим имот, в качеството си на кредитори на Т.З.. Той е осъден
за заплатии обезщетение на всеки от тях за неимуществени вреди с присъда по
НОХД № 175/2012 г. на ПОС, изменена в он ВКС в частта относно размера на
обезщетението по гражданските искове. Твърди се, че е налице един договор за
заем, който е нищожен поради това, че посочената като негов предмет сума от
50 000 лв. не била предадена реално от К. на З., последван от допълнително
споразумение за новиране на дълга по този договор, което също е нищожно поради
несъществуване на стария дълг. Твърди се също така, че проведения процес по
гр.д. е симулативен, тъй като въз основа на договора за заем и новацията, които
освен нищожни правни сделки били документи с недостоверни дати, ответниците
постигнали решение, което не отговаряло на действителните им правоотношения и
това решение увреждало двамата ищци. Позовават се на породената колизия между
правата на К., произтичащи от това решение, което следвало да се обяви за
нищожно или относително недействително, така че да могат да упражнят совите
права по чл. 135 ЗЗД. Предимството на К. идвало от по-ранното вписване на
неговота искова молба, а от там произтичал и правния интерес от предявяване на
двете групи искове, заявени при условията на алтернативност
Изхождайки от изложените още с исковата молба обстоятелства и съобразявайки
съдържанието на двете молби, подадени след оставявянето й без движение, съдът
приема, че е сезиран със следните искове:
1.1.
За нищожност на договора за заем
1.2.
За нищожност на допълнителното споразумение он 16.03.2009
г.
1.3.
За установяване симулативността на процеса /гр.д. №
929/2013 г. и обявяване нищожността на постановеното по него решение или – за
относително недействителност по отношение на ищците на същото решение, а при
условията на алтернативно съединяване:
2.1. За
относително недействителност на осн. чл. 135 ЗЗД по отношение на ищците на
договора за заем.
2.2. За
относителна недействителност на предварителния договор за прехвърляне на
недвижимия имот /съдържащ се в допълнителното от 16.03.2009 г.
Исковете за
нищожност, алтернативно – относителна недействителност на двете правни сделки
са допустими в случая, като макар да изхождат от трети лица, първите от тях са предявени при
ясно и логично изложени твърдения за наличие на правен интерес.Относно тези по
чл. 135 ЗЗД също са изложени достатъчно обстоятелства относно активната правна
легитимация на ищците като кредитори на ответника З. и правния интерес от
предяваването им.
Относно двата иска аз нищожонст на решението /чл. 26 ЗЗД/, като постановено в симулативен процес или обявяване на нетовота отностена
недествителност спрямо ищците /чл.135 ЗЗД/, също са налице препоставките за
допустимостта им, при съобразяване ТР №106/07.09.1964 г. по гр. д. № 76/64 г.
на ОСГК на ВС. Няма пречка те да бъдат съединение при условията на евентуалност
по начина, по който са го направили ищците, след оставяне на исковата молба без
движение.
И тримана
ответници оспорват исковете,като възарженията на всеки от тях са възпроизведени
в определението за насрочване на делото и ще бъдат обсъдени поотделно, в
изложениено на фактическите и правни изводи на съда.
Факти и
обстоятелства, относно които страните не спорят в настоящия процес:
В полза на
ищците Д.са присъдени с влязла в сила присъда обезщетения в размер на по
150 000 лв, които ответникът З. дължи да им заплати за претърпените
неимуществени вреди поради смъртта на техния син, настъпила в резултат на престъпление,
за което е признат за виновен и осъден.
През 2012 г.
длъжникът на ищците Д.и неговата съпруга Я.З. са дарили на своите деца дворно
място в гр. В., ведно с постройките в него, притежаван от тях недвижим имот, е
бил предявен иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на
сделката. Павловият иск е уважен по отношение на длъжника на ищиците Т.З. и
сделката е обявена за относително недействиетелна за частите от имота, които са били негова
собственост: дворно място, стара жилищна сграда и ½ ид. ч. от
пристройката и надстроения етаж. Представено
е решението на възизвния съд, с което е постановен този резултат, като е
прекратено произоводството по отношение на съпругата на длъжника Я.З., а от
деловодната програма на ПОС се вижда, че датата на влизане в сила на крайния
съдебен акт е 29.06.2018 г. Исковата молба на ищците Д.по това дело е била
вписана на 12.11.2013 г./л.29 от делото/. Подадена е първоначално пред РС-В.,
но делото е изпратено по подсъдонст на ПОС и разгледано под № 255/2014 г.
Няколко дни по
рано – на 08.11.2013 г. е била вписана друга искова молба, подадена от отвеника
К., с която е бил предявен иск по чл. 135 от ЗЗД по отношение на същата сделка
за дарение на имота, като едновременно с това е заявен иск по чл.19,ал.3 ЗЗД за
упражняване по съдебен ред потестативното право ищеца за обявяване за окончателен
на предварителен договор за продажба на имота. Цялото дело под № 929/2013 г. на
ПОС е приложено по настоящото.Вписаната искова молбае на л.22 от приложеното.
Тъй като двата
иска на Н.К. са уважени с влязло в сила
на 08.05.2014 г. решение, то едновременно с обявяване на относителнатна
недействителност на дарението, е станало и удовлетворяването на ищеца, в
качеството му на кредитор по предваритения договор за прехвърляне на недвимжия
имот. Собствеността е прехвърлена по силата на самото съдебно решение, в частта му, с която е уважен иска по чл.19,
ал.3 от ЗЗД. По този начин К., в качеството на увреден по смисъла на чл. 135 ЗЗД кредитор е постигнал пълното си удовлетворяване, тъй като притезанието му
се е изразявало в правото да му се прехвърли собствеността върху недвижимия
имот, предмет на увреждащата сделка.
Този положителен
за ответника К. правен резултат възпрепятства
ищците Д.да се удовлетворят от имота, предмет на обявената и по
отношение на самите тях за недействителна безвъзмецдна сделка с имота. от
постановеното в тяхна ползва решение по иска по чл. 135 от ЗЗД.
Вярно е, че
предхождащото вписване на неговота искова молба му е осигурило привилегия при
упржняване на правата, произтичащи от чл. 135 ЗЗД, разглеждания правен спор е
породен от убеждението на ищците, че страните по гр.д.№ 929/2013 г. са провели
един симулиран процес, което искат да бъде установено със сила на присъдено
нещо, като се обяви за нищожно или
относително недействително по отношение на тях постаноеното в този процес
решение..
За това те се домогват
да докажат, че споразумението, съдържащо предваритения договор за прехвърляне
на имота от З. на К. е нищожно или относително недействително, че такъв е на
първо място договора за заем, а матерализиращите ги документи – антидатирани. И тъй като не били съдадени за нуждите на
симулирания процес, без да отразяват действителни правоотношения между
страните, съвсем съзнателно били използвани от ответниците, за да създадат
впечатение за тяхното съществуване, евентуално – договора да заем и доп.
споразумение за прехвърляне на имота били сключени с цел да увредят ищците,
какъвто бил за тях и резултата от решението по симулирания процес /увреждащ/.
От своя страна
ответницете твръдят, че правоотношенията са действителни, дататите на
възникването им, посочени в документите са достоверни, а щом е така – няма как
да са относително недействителни по отношение на ищците, чиито права на
обезщетение са въникнали по-късно.
Това са и
основните спорни въпроси по делото, които следва да бъдат решени и по отношение
на които съдът приема следното:
Относно
действителността и датата на сключване на договора за заем:
Представен е
договор за заем с дата 01.03.2004 г. и наименован документ, който ответниците
наричат „опис“ и който съдържа изявлението на Т. З.за получаване на сумата от
50 000 лв. по договор да заем от Н. К.. Документът /на л. 399 от делото/ е
подписан от Т. З., поради което съдът го определи като разписка и даде
възможност на ответниците да посочат свидетел за установяване достоверността на
датата на осн. чл.181,ал.2 от ГПК.
За
уставовяване на факта, че сумата е действително получена, не бяха допуснати
свидетели, при съобразяване с общите правила за допустимост на свидетелски
показания и по-конкретно – със забраната на чл. 164,ал.1,т. 3 от ГПК. От
значение за тази преценка е характера на договора за заем, като реален договор,
елемент от фактическия състав за сключването на който е фактическото предаване
на сумата
За достоверна
дата на сключване на договора и предаване на сумата съдът приема 06.11.2013 г.,
когато документите са представен като писмено доказателство пред съда с
исковата молба, по която е образувано гр. д. № 929/2013 г. по описа на
Пазарджшкия окръжен съд. За да достигне до този извод, съдът взе предвид
следното:
Ищците по
делото, като трети лица, чиито права биха могли да бъдат увредени от
антидатирането на договора, заявиха, че оспорват достоверността на
посочената в него дата – 01.03.2004 г.
Съгасно чл.181,ал.1 от ГПК този частен документ може да има достоверна дата за
тях от деня на настъпване на някой от фактите, посочени в тази разпоредба. Не
се твърди, нито доказва от ответниците, страни по договора, да е настъпил
какъвто и да е факт, който да установявя по безсъмнен начин предхождащото го съставяне
на документа. За това появата му като доказателство по посоченото дело
единствено може да се свърже с достоверната дата на неговото съставяне. Няма
основание да се приеме по-ранна достоверна дата, която да обвързва третите
лица, в частност – ищците по делото.
Колкото до
описа за предаване на сумите, представен в едва в настоящото производство, относно
датата на съставянето му могат да бъдат обсъжани показанията свидетеля Т.,
допуснат от съда с убеждението, че всяакакви доказателства, вкл. и гласни са
допустими в случая на осн. чл. 181,ал.2 ГПК. Това убеждение остава непроменено,
въпреки възраженията на пълномощника на ищците, като допълнително може да бъде
посочена и практика на ВКС в същия смисъл /Решение № 213/2018 г. по гр. д. №
856/2017 г./. А в мотивите на посоченото в писмената му защита решение №
192/2013 по т. д. № 542/2012 г. се разглежда
въпроса за недопустимост на свидетелстите показания, когато страна, подписала
документа се домогва да доказва обстоятелства, различни от посочените в
съдържанието му. Т. е. там става дума за общите правила за забрана и
допустимост на свидетелските показания, предвидени в чл. 164-165 от ГПК, а не
се изключва приложението на чл. 181,ал.2 от
ГПК, при доказване достоверността на датата на разписка от страната,
подписала същата или ползваща се, за да докаже изгодни за себе си факти.
Ето защо
следва да бъдат обсъдени показанията на свидетеля Т., който обаче въпреки
подробното и категорично изложение на факти, целящи да убедят съда, че датата
на съставяне на разписката е 01.03.204 г., не могат да бъдат кредитирани по
няколко основни причини.
Близките
съседски и приятелски отношения между свидетеля и ответика З. не се отричат, а
се потвръждават от последния в обясненията му по чл. 176 ГПК, както и от
показанията на св. Г..Последната твръди, че имали и отношения по повод
осъществявана съвместна дейност-пълнене на пожарогасители. Дали това е било
преди или продължава сега, дали свидеттелят помагат безвъзмездно или получава и приходи, не се установи по
убедителен начин, но и не е от съществено значение. Очевидно е, че се касае за
дългодишни отношения между доста близки хора и това следва да се има предвид,
при преценката на свидетелските показания. Фактите, с които той свръзва точния
си спомен за датата, въпреки изминалите 16 години от тогава, не бяха установени
с конкретни доказателства по делото и остава съмнението дали наистина са се
осъществили или са нарочно поднесени от свидетеля по този начин за създаване на
впечателение за достоверност на казаното относно момента на съставяне на описа.
В същото време,
на изненадвщия въпрос на пълномощника на другатата страна с какъв автомобил са
пътували до С. за получаването на парите, свидетелят Т. даде отговор, че това е
синьото „П.“ на Т.З., а от писмените доказателства се установи, че към март
2004 г. той не е притежавал такъв автомобил. Автомобил от тази марка в син цявт
е бил закупен едва през 2006 г. от съпругата на З., в качеството й на едноличен
търговец.
Отедлно от
това нелогични, превид вида на представения като доказателство документ за
получаване на сумите, звучат показанията на свидетеля, че имало идея той да се
подпише като свидетел на случмващото се, но не го сторил, защото отдолу на листа
не останало достатъчно празно място. Очевидно е, че празно място за полагане на
още един подпис до този на Т. З. има. Именно на това празно място е поставен
правоогълен печат „вярно с оригинала“ и е положен подпис, при заверка на
представения препис от документа. За това и показанията на свидетеля пораждат
съмения дали наистина е присътвал при съставане на документа и казва ли
истината относно датата, на която това е станало.
Много съществено
обстоятелство, поради което не може да се приеме 01.03.2004 г. за достовена
датата на описа /разписката/, е че в нея се сочи като основание за предаване на
парите договора за заем от 01.03.2004 г., чиято дата вече бе опровергана като
недостоверна по отношение на ищците, които я оспориха. В тежест на ответници бе
и съдът им даде нужните указания за това - да посочат и докажат настъпването на
такъв факт, който по несъмнен начин да установи предхождащото го съставяне на
документа /договора за заем/, доказването на достоверността на датата на който
се подчинява на правилата на чл.181,ал.1 ГПК. Такъв факт не бе установен, а
причаната да не се допусне свидетел по молбага на адвокат Г. от 26.09.2019 г.
бе, че не се сочи ясно изразено външно събитие, достъпно за възприемане от
широк кръг лица, от чието осъществяване да може да се прави извод, че
документът е съществувал на конкретна дата.
Ето защо съдът
приема, че докуменът „договор за паричен заем“ може да се счита с достоверна
дата по отношение на ищците не по-рано от 06.11.2013 г., когато е представен от
ответника К. в съда, като приложение към исковата молба по т. д. № 929/2013 г.
Тази дата следва да се приеме за достоверна и за подписване на допълнителното
споразумение за новиране на задължението, като поставената на същото дата 16.03.2009 г. съдът приема за
недостоверна, поради оспорването и от ищците и не доказване на факти, които да
потвърдят достоверността й.
По отонешение
на разписката за получаване на сумата от 50 000 лв., след като не кредитира
показанията на св. Т. по изложените по-горе съображения, съдът приема, че тя
може да има достоверна дата по отношение на ищците едва към момента на
представяне на преписа от същата по настоящото дело – 23.03.2018 г., когато
документът постъпва в съда като приложение към отговора на исковата молба от
името на ответника К..
Дори
съдържанието на този частен документ да не бе оспорено от ищците, това би
означавало, че сумата по договора за заем е предадена на заемополучателя едва
на приетата за достоверна дата и фактическият състав на договора за заем не би
могъл да се счита за завършен към момента на подписване на споразумението за
новирането на паричния дълг /с достоверна дата 06.11.2013 г./ и
трансформирането му в задължение за прехвърляне на собствеността.
Превид оспорената
вярност на съдържанието на разписката обаче, тежестта за доказаване на факта,
отразен в нея и събраните в тази връзка доказателства, съдът приема че реалното
предаване на сумата изобщо не е извръшвано.
Разписката, след
като е автентична, макар и с различна достоверна дата от посочената нея, може
да служи като доказателство, че съдържащото се в същата изявление за получаване
на сумата, действително е направено от Т.З.. Това е т. нар. формална
доказателствена сила, с която се ползва всеки един автентичен частен документ.
/чл.180 ГПК/. Извън това, частният свидетелстващ документ може да послужи за
доказаване на неизгодни факти за своя издател, например в процес, в който се
иска връщане на дадена в заем сума, въз основа на разписка,установяваща
получаването й. Този документ обаче не
може да се противопостави на ищците, които не са го подписали и които твърдят,
че отразения в него факт не се е осъществил. В тежест на ответниците, които
градят защитната си позиция по делото върху поредица от факти, първия от които
е възникването на заемно правоотношение, следваше да докажат, че този факт действително
се е осъществил.
При оснпорване
на частни свидетелстващи документи защитата срещу тяхната доказателствена сила
не е подчинена на изискванията за оспорване на документ /чл.193-194 ГПК/,
защото съдът не е обвързан от материаланата доказателствена сила на същия, а я
преценява по сове вътрешно убеждение, съобразно всички данни по делото.
Допустимостта на гласни доказателства зависи от конкретния факт/факти, за чието
установяване е съставен оспорени документ. В случая свидетелските показания са
недопустими, тъй като предавенето на сумата е елемент от фактическия състав на
сключване на договора, и с това би се нарушила забраната на чл. 164,
ал.1,ал.1,т.3 ГПК
Отевтниците следваше да установят с други, безпорни
писмени доказателяства, факта на получаване на сумата и това би могло да стане
в конкретния случай с документи за извършване на банков превод или внасяне на
сумата пхо платежна сметка в полза на заемополучателя, на датата, на която
твърдят, че е станало фактическото й предаване. През 2011 г. е приет Закон за
ограничаване на плащанията в брой, чиято разпоредба на разпоредбата на чл.3,
ал.1,т.1, първата й редакция предвижда този начин на плащане като задължителен
за суми на 15 000 лв. Това е била и действащата разпоредба към приета за
достоверна дата на сключване на договора, а по-късно долния праг на плащанията,
подчиняващи на този ред е намален на 10 000 лв.
При липсата на доказателства за превеждане на сумата по
баноков път у съда се формира убеждението, че тя въобще не е получена от
заемополучателя, като нито изявление в самия договор, нито частен документ
/разписка/, изходяща от заемопоучателя не могат да послужат като убедитилно
доказателство за получаване на сумата, при изричното оспоранеот третите лица в
исковата молба на факта на предаването й и при заявеното оспорване на
материалната доказателствена сила на тези частни документи.
С това се дава отговор и на доводите на пълномощника на
ответника К., развити подробно на стр.2-ра в писмената му защита, че реалният
елемент на договора-получаването, можел да се установи и от самото му
съдържание.
В последна сметка съдът приема, че фактимеккото предаване
на сумата от 50 000 лв. не е е доказано по убедителен начин и следва да се
отговори на въпроса какви са последците от неосъществяването на това
обстоятелства за заемното правоотношение и за договора за новация, съответно, съдържащ
се в допълнителното споразумение с посочена в него дата 16.03.2009 г.
Въпреки безпорния реален характер на договора за заем и
необходимостта от предаване на паричната сума, за да бъде завършен фактическия
състав на същия, в българското законодателство няма текст, който да
провъзгласява такъв един договор за нищожен. В теорията съществува известен
спор, дали договори с незавършен фактически състав, извън тези:без основание,
без предмет и с неспазена форма са нищожни по смисъла на чл. 26 от ЗЗД. За
договора за заем по-конкретно има съдебна парктика, че при съгласие за
получаване да парична сума със задължение за връщане, но без фактическото
предаване на сумата, е налице само обещание за даване на заем, но не е
възникнало заемно правоотношение.
За това в конкретния казус представлява трудност за съда
да прецени дали искът е допустим /при твръдение, че сумата не е получена липсва
правен интерес от обявяване на договор за заем за нищожен, тъй като самото
твърдение предполага, че не е възникнало заемно правоотношение, а само обащание
за сключването му/, дали е неоснователен, защото непредаването на престацията
при реалните договори не е сред посочените основания за нищожност в чл. 26 ЗЗД
или пък – основателен, ако се изходи от теоретичното схващане, че всеки един
договор с незавършен състав не поражда действие и това е равносилно на
абсолютна недействителност.
Съобразявайки се с практиката, че в случая е налице
обещание за заем, а не сключен договор, няма правен интерес искът за
обявяването на такъв за нищожен да се разглежда. Още повече, че е предявен от
трето лице, което няма как да черпи
някакави права пряко от нищожността на договара за заем между
ответниците. Установяването като преюдициален факт на непредаване на сумата е
достатъчно, за да послужи като фактическо основание при разглеждане на иска за
нищожност на новацията и на исковете му за симулативонст на процеса и нищожност
на постановеното в него решение.
Ето защо искът за обявяване нищожността на договора за
заем следва да бъде оставен без разглеждане и производството по него – прекратено.
Същото се отнася и за алтернативно съединения с него иск
за обявяване на договора за заем за относително недействитвителен спрямо
ищците. Договор, който не е бил сключен поради незавършен фактичмески състав,
няма как да бъде обявен нито за абсолютно, нито за относително недействителне,
поради което липсва правен интерес от предявяване на такъви иск.
Въз основа на прието непредаване на сумата и незавръшване
на фактическия състав на заемното правоотношение следва да се приеме, че е
недействително споразумеинето за новация, тъй като напрактика липсва валиден
стар дълг /паричния/, който да бъде трансформиран в задължение за прехвърляне
на вещното право на собственост, така както са уговорили страните. Именно това
е първото основание за нищожност на новацията,на което се позовават ищците –
липса на правно валиден стар дълг, който да се погаси и на негово място да се
създаде едно ново задължение.
Няма съмнение, че при несъщестуване на стария дълг,
новационното споразумение е нищожно, като тук отново има теоретичен спор: дали
става дума за липса на основание или на предмет на новационния договор. Което и
от двете правни основания да се приме, че е налице не се излиза от очератания
от ищците предмет на спора, тъй като ясно е заяено в исковата молба и доказано в
процеса фактическото основание за нищожност на новацията – липса на валидно възникнал
стар дълг. Ето защо този иск следва да бъде уважен.
Въпреки убеждението си, че сумата от 50 000 лв. не е
фактически предадена, поради което не е съществуло парично задължение, което да
може да се новира, съдът счита за нужно да изложи съображения за
недесйтвителност на новацията, дори ако се приеме обратното от следващите
съдебни инстанции /поради това че се счетат за допустими свидетелсктите
показания за доказване на този факт или по друга причина/.
Да приемем, че сумата е предадена и този извод може се
направи било от разписката или от съдържанието на самия договор за заем. Тогава
се оказава, че старият дълг и новия възникват на една и съща дата, приета за достоверна
по отношение на ищците – 06.11.2013 г. Възниква от една страна съмнение дали
действително съществува намерение за новация у страните, а липсата му води до
нищожност на новационния договор.
От друга странаq при сключване в един и
същи ден на договора за заем и този за новация, няма как да съществува единия
компонент от стария дълг – възнаградителна лихва в размер на 45 000 лв. Такава лихва реално
не е уговорена в самия договор, а дори да е – не би се дължала, при положение,
че в деня на подписване на договора за заем
главното парично задължение се погасява на основание чл. 107 ЗЗД.
Липсата на тази част от предмета на новацията е основание за нищожност на
договора като цяло. Няма как да се
предположи, че сделката би била сключена и без тази част, при положение, че
така посочената лихва е почти половината от размера на „стария дълг“, който е
общо 95 000 лв., който се новира със задължение за прехвърляне на
недвижими имот, чиято пазарна стойност очевидно е много по-висока от размера на
главното задължение /50 000 лв./. Този извод може да бъде направен от
удостоверението за данъчната му оценка, приложено по т. д. № 929/2013 г.,според което
тя е 60 063,30 лв., а от практиката е известно, че пазарната стойност на
жилищните имоти обичайно надвишава данъчната оценка.
В обясненията си по чл. 176 ГПК ответникът З. заяви, че в
момента този имот е обявен за продажба за около 350 00 - 400 000 евро.
Ето защо искът за обявяване нищожността изцяло на допълнително
споразумение с посочена дата на сключване - 16.03.2009 г. и достоверна дата –
06.11.2013 г., следва да бъде уважен.
По допустимостта на иска за установяване симулативността
на един процес, в който ищците не са участвали и за обявяване нищожността на
постановеното по него решение, бяха изложени съображения при насрочаване на
делото.
Накратко, като анализират цялостното поведение на
ответниците по делото и се позовава не
несъществуването на заемно правоотношение и отсътвието на валидно задължение за
прехвърляне на собствеността върху недвижимиия имот от З. в полза на К., ищците
се домогват да докажат, че тримата, в качестното си на страни по по гр. д. №
929/2013 г. са са изтъкнали съзнателно привидна
фактическа обстановка, която е довела
съда до изводи, които не
съответствуват на действителното правно положение. Така се е стигнало до уважаване иска по чл.19,ал.3 ЗЗД и до прехвърляне на
собствеността върху имота в патримониума на ответника К.. По този начин се
увреждат интересите на ищците Д.-кредитори на Т.З., които от своя страна не
могат насочат изпълнението върхусъщиу този имот и да получат удовлетворение на
вземанията си, въпреки че вече са провели успешно иска по чл. 135 ЗЗД за
относителната недействителонст на дарствена сделка в полза на трети лица. От
там произтича и правния им интерес да установят симулативността на процеся и да
поискат обявяване нищжност на постановеното в него решение.
Този иск следвна да се квалифицира с правно основание чл.
26 във вр. с чл.17 ЗЗД, макар да не става въпрос за сделка. Посочените
разпоредби се прилагат по аналогия и в съотвествие с Тълкувателно решение
№106/07.09.1964 г. по гр. д. № 76/64 г. на ОСГК на ВС.
От фактическа страна се установиха следните релеванти за
твърдяната симулативност на процеса обстоятелства:
Към датата на завеждане на исковете по чл.135 ЗЗД и
чл.19,ал.3 от Н.К. – 06.11.2013 г., която в настоящия процес се приема и за
достоверна дата на подписаните от него и ответниците З. договор за заем и
допълнително споразумение към него /новация/ Т.З. е имал признати с решение на
назателния съд задължения към двамата ищци в размер на по 150 000 лв.
От своя страна Д.вече са били завели пред В.ския районен
съд иска за относителна недействитеоност на сделката за дарение на имота в
полза на децата на З.. Това е станало още на 04.11.2013 г., като в исковата
молба има изрично искане да бъде вписана. Едва на 11.11.2013 г. обаче молбата е
изпратена служебно за вписване, по разпореждане на съдията докладчки от ВРС.
Междуременно К. е успял за подаде своята искова молба – на 06.11.2013 г. и да я
впише преди тази на Д.– на 08.11.2013 г.
Напълно възможно е ответнизце да да узнали веднага за
завеждане на делото по чл.135 от ищците Д.и да са предприели по уговорка с К.
всички онези последващи действия, целящи да симулират задължението спрямо него
по прехвърляне на недвижимия имот и провеждането на процеса по гр. д. 929/2013
г.
Както стана ясно, в този процес са представени
доказатества като писмени доказателства антидатирани документи и е създадено
убеждение у съда, че е налице предварителен договор за прехвърляне на имота,
което не отговаря на действителното правно положение. Договорът за заем не е
породил действие, поради незавръшен фактически състав, защото отразеното в него
предаване на сумата не е било осъществено. От тама убеждението на съда, че при
действителен договор за заеме, новацията е породило действие и съществува
новото задължение за прехвърляне на недвижимия имот.
Участвалите при подписване на „договора за заем“ и
допълинтелното споразумение за новиране на дълга очевидно не са целяли
прехвърляне на собствеността върху имота в полза на К., а само - да се снабдят
със съдебно решение, което да създаде привидно впечатление, че това е така, за
да се осуети насочване на принидутилено изпълнение върху този имот в полза на
третите лица – ищците Д..
Установи се, че в имота продължават да живеят Я.З. и
майката на бившия й вече съпруг – Т.З.. Също така Я.З. призна, че именно тя се
занимава с осъществяване на търговска дейност в този имот, който обект с
предназначение на малък хотел /къща за гости/. Нелогично звучат обясненията й,
че е наемател на имота и го експлоатира като хотел, по уговорка с К., за да
можела да си възвърне изцяло или отчасти инвестицията по закупуване на
обзавеждането в хотела. Без уговорка до
кога това ще продължава и каква сума тя трябва да си възстанови, „след това той
ще го продава ан блок всичко.“ Т. е. К. вече е получил съгласие да продава и
обзавеждането, собственост на З., твърди в обясненията си Т.З..
В същото време Т.З. признава, че е ползвал телефонен
номер ********, който бил посочен като телефон за връзка в обявите в ел.
сайтове за продажба на имота. Неубедително звучат обясненията му, че вече не го
ползва, но не помни от кога.
Установи се чрез справка в ТР, че административният адрес
на имота е вписан като адрес на управление на ЕТ „В.– Т.З.“, за което не бе
дадено друго логично обяснение и съдът приема, че отношението както на З., така
и на З., продължава да бъде като към своя собствен имот. Самитя З. призна, че
именно той извръшвал и дейности по ремонт и поддръжка на инсталациите и др. в
сградата, винаги когато се наложило.
Всички тези обстоятелства, установи за периода след
влизане в сила на решението по чл.19, ал.3 ЗЗД, прецени в съвкупност с
използването в процеса на антидатирани частни документи, с невярно съдържание,
съставени и подписани от самите участници в него, навеждат на извода, че се
касае за симулативен процес.
Следва да бъде постановено решение за разкрИ.е на тази
симулация и обявяване нищожността на постановеното като краен акт в
симулативтиня процес решение, така както е прието в задължителното за
съдилищата Тълкувателно решение №106/07.09.1964 г. по гр. д. № 76/64 г. на ОСГК
на ВС. Искът е установителен с правно основание чл.26 във вр. с чл.17 от ЗЗД,
като се обявява нищожността на решението по отношение на всички, а доказаната
симулативност на процеса е фактически основанието за тази нищожност.
Поради уважававено на иска по чл.26 във вр. с чл. 17 ЗЗД
относно нщожността на решението, като постановено по симулативен процес, не
следва да се разглежда предявения при условията на евентуалност иск по чл.135 ЗЗД – за обявяване относителната недействителност на това решени по отоншение
на ищците, които са увредени от резултата от същото.
Разноските по делото:
Ищците са освободане от внасяне на ДТ и ответниците
следва да бъдат осъдени на осн. чл. 78,ал.6 ГПК да заплатят такава по уважените
искове.
Искът за нищожност на договора за новация е оценяем и
цената му се определя от стойността на този договор, който е 95 000 лв.
Дължимата ДТ е 3 800 лв., която следва да бъде заплатена по равно от
тримата ответници – по 1 266, 67 лв. от всеки.
Искът за установяване симулативността на процеса и
обявяване нищожността на решението съдът определя като неоценяем /въпреки
имуществения характер на засегнатите от него права на ищците/ и за него се
дължи ДТ в размер на 80 лв., която също следва да бъде разделена между тримата
ищци – по 26, 67 лв.
Ищците са направили разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 3 280 лв. всеки от тях поотделно.
Ответникът Н.К. е представил доказателства за заплащане
на адвокатско възнаграждние в размер на 7 000 лв. /при договорено общо
9 316,10 лв./
Ответниците Я.З. и Т. З. не представят доказателства за
разноски не претендират присъждане на такива.
Следва да се определят разноските, които ищците да
заплатят на К. поради оставянето без разглеждане на иска за нищожност на
договора за заем и дължимото съгласно Наребата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е сумата от 1 015 лв. /половината от уговореното в
договора за правна защита и съдействие на л. 435 от делото за два иска, вторият
от които е уважен/.Възражението за прекомерност на възнаграждението за защита
по този иск не е основателно, доколкото е уговорено едно общо за два иска,
което не нахвърля сбора от минималните за всеки един от тях.
От своя страна тримата ответници следва да заплатят на
ищците разноските за адвокатска защита по уважените искове. Всеки от тях е
платил по 3 280 лв., които следва да бъдат присъдени изцяло по следните
съображения:
По уважените искове за нищожност на новацията с цена
95 000 лв. минималното възнаградждение по Наредбата е 3 380 лв. За
неоценяем иск, за какъвто съдът опедели искът за нищожност на решението,
постановено в симулативен процес – 300 лв. Т.е. дори минималния размер
възнагражденията по уважените искове надхвърля уговореното и платено от всеки
един от ищите.
Поради това възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, направено от пълномощниците на ответницете няма как да бъде
уважено, а платеното от ищците следва да бъде присъдено изцяло в тежест на
тримата ответници, като всеки от тях запати по 1 093,34 лв. както на ищеца
Д.Д., така и на И.Д..
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ поради
недопустимост съединените при условията на алтернативност два иска с правно
основание чл. 26 и чл. 135 ЗЗД за обявяване
нищожност или относителна недействителност спрямо ищците И.А.Д. и Д.В.Д. *** на договор за
заем, сключен между ответниците Н.Д.К. *** и Т.Х.З. *** и прекратява
производството по делото по отношение на тези искове.
В тази част съдебният акт има
характер на определение и може да се обжалва от страните с часта жалба пред
Пловдивски апелативен съд в 1-седмичен срок от съобщението.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на сделка, сключена между
ответниците Н.Д.К., ЕГН********** *** – от една страна и Т.Х.З., ЕГН ********** и Я.К.З., ЕГН **********,*** – от
друга, наименована „ДОПЪЛНИТЕЛНО
СПОРАЗУМЕНИЕ към Договор за паричен заем от 01.03.2004 г. и доп. споразумение
от 01.03.2007 г.“ и предствалвящата съглашение за подновяване на дълг /новация/.
Приема за установено, че съдебното решение по гр. д. №
929/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд е НИЩОЖНО, като постановено в симулативен процес.
ОСЪЖДА всеки от ответниците: Н.Д.К., ЕГН********** ***, Т.Х.З., ЕГН
********** и Я.К.З., ЕГН **********,***
– от друга, ДА ЗАПЛАТИ разноски по делото на ищците,
както следва: по 1 093,34 лв. на И.А.Д.
и по 1 093,34 лв. на Д.В.Д. *** .
ОСЪЖДА всеки от ищците И.А.Д. и Д.В.Д. да заплати разноски на
ответника Н.Д.К. в размер на по 507, 50 лв., поради частичното прекратяван
на производството по делото от първоинстанционния съд.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския
апелативен съд в 2-седмичен срок от получаване на препис от същото от страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: