Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 490
15.07.2019 година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,………втори граждански състав,
на 2 юли………….…2019 година, в публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар ………Нанка
Коева…..………………………………
Прокурор……………………………………………………………………,
като разгледа докладваното
от……съдията В. МИШОВА…….в.гр.д. № 1188….по описа за 2019……...……...година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по въззивна жалба, подадена от И.Г.Н.
чрез адв. С.Р., против решение № 260 от 25.02.2019 г., постановено по гр.д. №
1262/2018 г. на Старозагорския районен съд, с което предявеният иск за делба е
отхвърлен.
Въззивникът счита, че
първоинстанционното решение е неправилно. Счита, че в решението си съдът е следвало
да обсъди дали е налице съсобственост между страните, върху кои имоти и при какви квоти, а не
отчуждителната процедура. Твърди, че в обстоятелствената част на исковата молба
е посочено конкретно за всеки един от шестте имота на какво основание е възникнала
съсобствеността между страните и при какви квоти. Счита, че ако съдът е взел
предвид представените към исковата молба скици, е щяло да се убеди, че
действително е налице съсобственост между ищеца и Община Стара Загора, а ако се
приемело, че има неизяснени въпроси, а следвало дори служебно да назначи
съдебно-техническа експертиза. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е
приел, че, след като не е доказано, че му е платено обезщетение за отчужденото
място, то отчуждителното действие на плана, с който се предвижда отчуждаването,
следва да се счита за отпаднало, защото връщането на придаваемите части обратно
в патримониума му не било доказано по никакъв начин. От данните от действащата кадастрална карта и
регистри се установявало точно обратното. Твърди, че общината, без да е заела
по законния ред или да е платила дължимото обезщетение, се разпорежда с имотите
като със собствени. Счита, че регулацията вече е приложена и затова се е
съгласил за своя сметка и по указания на общината да заплати изработването на
проекти и е входирал проект за изменение на КК и КР, като на това основание са
му издадени скиците-проекти, с които да се уредят доброволно отношенията между
тях, като се направи доброволно делба.
Въззивникът счита, че
първоинстанционният съд неправилно е направил извод относно висящата
административна процедура за изменение на плана, тъй като решението на ВКС, на
което се позовава, било неотносимо към конкретния казус. Решението било
базирано на предположения. Счита, че единственият възможен път за разрешаване
на създалата се обстановка е съдебната делба. Моли, съдът да постанови решение,
с което да отмени обжалваното, а вместо него да постанови друго, с което да
допусне до делба описаните в исковата молба шест имота.
Въззиваемият Община Стара
Загора оспорва жалбата.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Жалбата е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима. Възраженията
на въззиваемия относно недопустимостта на жалбата са несъстоятелни. Налице е
съдебен акт, който подлежи на обжалване на основание чл. 258 ГПК. Наличието на
административни процедури, които уреждат регулационните отношения, е неотносимо
към правото на жалба
Пред първоинстанционният съд е бил предявен иск за делба. Ищецът е твърдял, че по силата на договор за
доброволна делба на бивши земеделски земи от 22.03.2001 г. в дял получил два
имота: празно дворно място от 1 140 кв.м, представляващо имот с пл. № 5203
Б, кв.1 „Индустриален” по регулационния план на гр. Стара Загора, утвърден със
Заповед № РД-02-14-370/26.10.1987 г., при граници: изток - пл. № 5203 В, юг -
улица, запад - улица, север - канал М2, и правно дворно място от 625 кв.м, с
пл. № № 5203В , кв.1 „Индустриален“, също по регулационния план на гр. Стара
Загора, утвърден със Заповед № РД-02-14-370/26.10.1987 г., с граници от изток
общинско място, от юг улица, от запад парцел II, пл. № 5203 Б, от север
напоителен канал М2. Реални части от тези имоти попадали в уличната регулация на улица с о.т.
11-12-13-14 и за озеленяване в кв. 1 „Индустриален” гр. Стара Загора.
Мероприятията били извършени и частите от имотите реално били завзети от
общината, но не били отчуждени и заплатени. Повече от 18 години от влизането в сила на подробните
устройствени планове общината бездействала и не направила нищо, за да се
разберат доброволно, да се прекрати създадената съсобственост, която
съществувала между тях, като е останал единствено открит пътят на съдебната
делба. За част от имотите общината била съставила актове за частна общинска
собственост, а в другите имоти, където съсобствеността била явно видна, не била
съставила, тъй като те били публична общинска собственост. Вече били изтекли
всички срокове по чл.208 ЗУТ, за да се
извърши отчуждаването по ЗОбС, а мероприятията от страна на общината били
изпълнени. По отношение на ПИ с идентификатор № 68850.522.102 (УПИ II 5203Б,
кв. 1) съсобствеността между Община Стара Загора и ищеца била възникнала по
силата на одобрено частично изменение на плана за регулация със заповед №
230/22.02.2000 г. на кмета на Община Стара Загора, при квоти 10/682 кв.м ид.ч.
за общината и 672/682 кв.м ид.ч. били на ищеца. Тези 10 кв.м на общината се придавали от улицата към имота
на ищеца. По отношение на поземлен имот с идентификатор № 68850.522.103 (УПИ
III 5203В, кв.1) съсобствеността била възникнала по силата на одобрен план за
регулация със заповед № 980/13.08.2001 г. на кмета на Община Стара Загора,
която предвиждала придаване на 10 кв.м
от уличната регулация към имота на ищеца. Квотите били 10/545 кв.м ид.ч.
от имота за общината и 534/545 кв.м ид.ч. за ищеца. От ПИ № 5203Б, с площ от 1
140 кв.м се отчуждавали за озеленяване 420 кв.м, за улица 70 кв.м, за УПИ
III-5203B - 20 кв.м. Към останалите 630 кв.м се придавали от ПИ 5203Б - 40
кв.м, и от улица 10 кв.м, като квадратура на УПИ II-5203Б ставала 680 кв.м. От
ПИ № 5203В, с площ от 625 кв.м, се отчуждавали за УПИ 5203Б - 40 кв.м, за улица
- 5 кв.м, за сервитут - 65 кв.м, като към останалите 515 кв.м се придавали от
ПИ 5203Б - 20 кв.м и от улица - 10 кв.м, като квадратура на УПИ III 5203В
ставала 545 кв.м. От имот 5203 Б, представляващ по КККР на гр. Стара Загора ПИ
68850.522.512 се отнемали 251 кв.м и се придавали към проектен имот с
идентификатор 68850.522.9960; отнемали се и 66 кв.м и се придавали към проектен
имот с идентификатор 68850.522.9961. В този имот поземлен имот с идентификатор
68850.522.512, с площ от 494 кв.м, ищецът притежавал 317/494 кв.м, а общината -
177/494 кв.м. От имот 5203 Б, представляващ по КККР на гр. Стара Загора
поземлен имот 68850.522.102, се отнемали 59 кв.м и се придавали към ПИ с
идентификатор 68850.522.15, от който ищецът притежавал 59/7710 кв.м, а общината
- 7651/7710 кв.м. От имот 5203 В, представляващ по КККР на гр. Стара Загора
поземлен имот 68850.522.103, се отнемали 8 кв.м. и се придавали към имот с
идентификатор 68850.522.16. Тези 8 кв.м имали нов проектен номер
68850.522.9963. От имот 5203 Б, представляващ по КККР на гр. Стара Загора
поземлен имот 68850.522.102, се отнемали 30 кв.м и се придавали към имот с
идентификатор 68850.522.16. От този имот ищецът притежавал 38/16318 кв.м, а
общината - 16280/16318 кв.м. От имот 5203 Б, представляващ по КККР на гр. Стара
Загора поземлен имот 68850.522.512, се отнемали 33 кв.м и се придавали към имот
с идентификатор 68850.522.6057. От този имот ищецът притежавал 33/1896 кв.м, а
общината - 1863/1896 кв.м. Искал е съдът на допусне до делба описаните имоти
между него и общината при посочените квоти.
Община Стара Загора е
оспорила иска.
Първоинстанционният съд е
приел от фактическа страна, че ищецът е собственик на процесните недвижими
имоти по силата на договор за доброволна делба. Със заповед № 230/22.02.2000 г.
на кмета на Община Стара Загора било
одобрено частично изменение на регулационния план за парцел I „Зеленина“ и имот пл.№ 5203-б, кв.1
„Индустриален“ по плана на гр.Стара Загора е отреден за обслужващи дейности и
промяна на уличната регулация. Части от общински имот били отредени като
придаваеми към съседни имоти, собственост на ищеца, а други части от имоти,
собственост на ищеца били отчуждени за зелени площи и изграждане на улица като
придаваеми към съседен общински имот.
От правна страна е приел, че
дворищно-регулационния план при действието на ЗТСУ (отм.) има непосредствено
отчуждително действие по отношение на недвижимите имоти, придадени към парцели
на други лица, като разместването на собствеността настъпва в деня на влизане в
сила на плана. Той получавал значение на безусловно придобивно основание от
деня, когато дворищната регулация е приложена, а ако не е приложена,
отчужденията отпадат с обратна сила и парцелните граници по предходната
регулация се приемат за имотни. Приел е, че това важи и при уреждане
отношенията между съсобствениците в образувания по регулация общ парцел. С
изтичане на сроковете по § 8, ал.1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на
влезлите в сила, но неприложени планове за заемане на придадени поземлени имоти
или части от тях, се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането
на административна процедура за изменение на неприложения дворищнорегулационен
план. В случая не било доказано, че собственикът на придаваемото място да е
получил обезщетение за него. При недовършена отчуждителна процедура поради незаплащане
на обезщетение отчуждителното действие на този план би следвало да се счита за
отпаднало и придаваемата част да се счита, че се е върнала в патримониума на
собственика преди изготвяне на плана, по силата на който е придадена. Затова е
счел иска за делба за неоснователен и недоказан.
Въззивният съд намира
въззивната жалба за неоснователна. По делото не е било спорно, че, ищецът И.Г.Н. е
придобил по силата на договор за доброволна делба от 22.03.2001 г. два имота:
празно дворно място от 1 140 кв.м, представляващо имот с пл. № 5203 Б,
кв.1 „Индустриален” по регулационния план на гр. Стара Загора, утвърден със
Заповед № РД-02-14-370/26.10.1987 г., при граници: изток - пл. № 5203 В, юг -
улица, запад - улица, север - канал М2, и празно дворно място от 625 кв.м, с
пл. № № 5203В , кв.1 „Индустриален“, също по регулационния план на гр. Стара
Загора, утвърден със Заповед № РД-02-14-370/26.10.1987 г., с граници от изток
общинско място, от юг улица, от запад парцел II, пл. № 5203 Б, от север напоителен
канал М2. Собствеността върху имотите е била възстановена с решение на ПК №
53 346/2000 г. на наследниците на Р.Х.М. и И.И.Х. Към датата на договора
за доброволна делба, със заповед № 230 от 22.02.2000 г. на кмета на Община
Стара Загора е било одобрено частично изменение на регулационния план за парцел
І „Зеленина“ и имот пл. № 5203-б, кв.1 „Индустриален“, изразяващо се в
образуване на парцел ІІ за имот пл. № 5203-б, и промяна на уличната регулация
между осови точки 11 и 12, както и е одобрена частичната квартално-застроителна
разработка за парцел ІІ 5203-б. Новообразуваният парцел ІІ за имот № 5203-б е с
квадратура от 680 кв.м, която се образува
след отчуждаване на 420 кв.м за озеленяване, 70 кв.м за улица, 20 кв.м за
УПИ ІІІ-5203в и след придаване на 40 кв.м от ПИ 5203б и 10 кв.м от улица. Видно
от скицата по КККР УПИ ІІ-5203б е идентичен с имот с идентификатор
68850.522.102.
След сключването на договора
за доброволна делба, със заповед № 980 от 13.08.2001 г. по искане на
собственика с вх. № 9403-3985 от 26.03.2001 г. е одобрен план за регулация за
имот пл. № 5203в и УПИ І „Зеленина“, както и план за застрояване на
новообразувания УПИ ІІІ 5203в, кв.1 „Индустриален“, като от УПИ І „Зеленина“ се
образуват УПИ І „Зеленина“ и ІІІ за имот пл. № 5203в. Новообразуваният парцел
ІІІ за имот № 5203в е с квадратура от 545 кв.м, която се образува след
отчуждаване на 40 кв.м за УПИ 5203б, 5 кв.м за улица, 65 кв.м за сервитут и
след придаване на 20 кв.м от ПИ 5203б и 10 кв.м от улица. Видно от скицата по
КККР УПИ ІІІ-5203в е идентичен с имот с идентификатор 68850.522.103.
Отчуждените площи са включени към ПИ 68850.522.512, 68850.522.15, 68850.522.16 и 68850.522.6065.
Съгласно разпоредбата на
чл.344, ал.1 ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по
въпросите: между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е
частта на всеки сънаследник, т.е. произнася се и за това дали е налице
съсобственост на посоченото основание и кои са съсобствениците, респ. какви са
техните дялове. В случая ищецът претендира съсобствеността да е създадена с
извършеното с посочените по-горе заповеди изменение на регулационния план и
образуването на УПИ ІІ-5203б и ІІІ-5203в, при което части от имот 5203б и 5203в
са придадени към имоти на Общината, а части от имоти на Общината – придадени
към имотите на въззивника. Частите от имоти, които по силата на влязъл в сила
регулационен план се придават от един имот към съседен нему имот при действието
на ЗТСУ (отм.) не представляват самостоятелен обект на собственост, а
принадлежност към главната вещ по смисъла на чл.97 ЗС. Поради това
съсобственост няма как да възникне. Ако регулацията е приложена, както ищецът
твърди в исковата си молба, придаваните части стават част от имота, към който
се предават. Ако регулацията не е приложена, те са част от имота, от който се е
предвиждало да се отнемат (Р-143-2012, І г.о.; Р-913-2011, І г.о.). И в двата
случая обаче съсобственост не възниква. За пълнота на мотивировката, с оглед
възраженията на въззивника, посочени във въззивната жалба, съдът намира за необходимо да посочи, че при
действието на ЗТСУ, по време на действието на който е одобрено изменението на
регулационния план за парцел І „Зеленина“ и имот пл. № 5203б и частичната
квартално-застроителна разработка за новообразувания парцел ІІ-5203б,
уличнорегулационните и дворищнорегулационните планове имат отчуждително
действие и са основание за придобиване на правото на собственост от
държавата/общината върху имотите, отредени за нейни мероприятия, респ. от
собственика на парцела, към който по силата на дворищната регулация е
присъединена част от съседен имот. Съгласно чл.110 ЗТСУ(отм.), недвижимите
имоти, придадени към парцели на други физически или юридически лица, се смятат
за отчуждени от деня на влизане в сила на плана за регулация. В този случай
собствеността върху придадената част, заедно с подобренията в нея, преминава в
патримониума на собственика на имота, за който е отреден парцелът (Р-84-1999
г., ІV г.о.), но това вещно действие има релативен характер. С други думи
планът за регулация получава значение на безусловно придобивно основание от
деня, когато е приложен, а това става или със заплащане на придадените към
парцела части от съседни имоти или със завладяването им и с упражняване на
владение върху тях в продължение на 10 години.
При действието на ЗУТ
подробният устройствен план няма отчуждително действие, освен в случаите на
чл.16. Това е единствената хипотеза на отчуждително действие на ПУП, но тя е
приложима за неурегулирани поземлени имоти и за имоти, по отношение на които
регулационният план не е приложен, какъвто не е настоящият случай, доколкото
собствените на ищеца имоти са били урегулирани с план за регулация, одобрен със
заповед № РД-02-14-270 от 26.10.1987 г., скица от който е приложена по делото.
Заповед № 980 от 13.08.2001 г. е издадена на основание чл.134, ал.2, т.4 ЗУТ,
която се отнася до промяна на вече съществуваща регулация. Новосъздаденият УПИ
ІІІ-5203в не е създаден при условията на чл.17 и не е съсобствен, защото не е
налице нито една от хипотезите на този текст, в т.ч. и да е упълномерен с част
от съседен имот, собствен на общината.
Неоснователно е възражението
във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е взел предвид
представените към исковата молба скици, от които е щял да се убеди, че
действително е налице съсобственост между ищеца (сега въззивник) и общината.
Скиците на ПИ, издадени въз основа на КККР, не са нито основание за придобиване
на собственост, нито за изменение на права. Основната функция на КККР е
информационно-оповестителна, без да доказва или създава вещни права (Р-48-2016,
ІІ г.о.).
Неоснователно е и
релевираното оплакване срещу правния извод на съда, че след като не се
доказвало, че на ищеца (сега въззивник) не е изплатено обезщетение за
отчужденото място, то отчуждителното действие на плана, с който се предвижда
отчуждаването, следва да се счита за отпаднало и придаваемата част да се счита,
че се е върнала в патримониума му, което не било доказано по никакъв начин.
Както бе посочено по-горе, ако до изтичане на сроковете по §6, ал.2 и ал.4 от
ПР на ЗУТ дворищната регулация не бъде приложена, тези части остават
собственост на собственика на парцела, към който са били придадени, и обратно –
ако до изтичане на посочените срокове дворищната регулация не бъде приложена,
отпада отчуждителното действие на плата и тези части стават част от имота, от
който са били отчуждени. В този случай трансформацията на собствеността
настъпва по силата на закона, без да е необходимо да бъде осъществена административна
процедура, респ. при това положение не може да става дума за доказване или
недоказване. В случая следва да се има предвид, че ищецът сам твърди, че
общината е заела частите от имоти, които са били отчуждени, което по правната
си същност значи приложена регулация и възникване на индивидуална собственост
за собственика на парцела, към който са придадени. При извършването на
преценката за регулационния статут на определен имот, вкл. и за отчуждителното
действие на приетите преди влизане в сила на ЗУТ дворищнорегулационни планове, следва да се има предвид даденото в ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС тълкуване на
понятието „приложена регулация“, а именно, че прилагането на регулацията е
възможно по три начина – чрез заплащане; чрез владение и придобиване по давност
на придаваемото място от имот към съседен парцел от този от съседите, който е
останал във владение на това място, или чрез издаване на констативен нотариален
акт (Р-27-2019, І г.о.).
С оглед на тези съображения
съдът намира, че не се установява по предвидения в ГПК ред твърдяното от
въззивника, че е налице съсобственост върху описаните в исковата молба шест
недвижими имота. След като не е налице съсобственост, искът за делба е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Предвид на тези
съображения въззивният съд намира, че въззивната жалба е неоснователна. На
основание чл.78, ал.8 ГПК в полза на въззиваемия следва да се присъди
възнаграждение в размер на 100 лв.
Воден от горните мотиви,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 260 от 25.02.2019 г., постановено по гр.дело №
1262/2018 г. на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 ГПК И.Г.Н.
***, ЕГН **********,*** Загора, ЕИК *********, представлявана от кмета
Живко Тодоров, сумата от 100 лв. За юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните
основания по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: