Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. Карлово, 23.12.2020 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в
публично съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Донкова- Кутрова
с участието на секретаря Снежанка Данчева, като
разгледа НАХД № 724 по описа на Карловски районен съд за 2020 година,
докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № 191/21.10.2020
година на Директора на Б.д.
„И.р.“*** на А. ЕООД, ЕИК *******със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.И.И., на
основание чл. 155 ал. 2 предл. 2-ро във вр. чл. 166 т.
3 от Закона за опазване на околната среда и водите е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лв.
Недоволен от наказателното постановление е останал
представляващия санкционираното дружество и го обжалва с конкретни оплаквания. В
съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Моли за
отмяна на наказателното постановление.
Ответната по жалбата страна – Б.д. „И.р.“*** оспорва жалбата и моли съда да потвърди
наказателното постановление като законосъобразно и правилно.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен
контрол акт, поради което и допустима.
Разгледана от съда е основателна.
След преценка на доказателствата по делото, поотделно
и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 30.04.2020г. в гр. П. при извършена проверка по
документи от свидетеля М.К., главен експерт контрол в Дирекция Контрол при
въззиваемата страна в базата данни на БДИБР относно обект „Зеленчукова градина“,
находящ се в В., обл. П., стопанисван от
дружеството жалбоподател, било установено, че на дружеството е било издадено
предписание, дадено с писмо изх. № КД-01-13/31.03.2020г. на директора на БДИБР
да се представи в БДИБР документ, удостоверяващ годината на изграждане на ТК,
установен при предишна проверка на място, както и че последното е вписано в
регистъра на БДИБР съгл. разпоредбата на чл. 118г ал. 3 т. 1 от ЗВ, със срок за
изпълнение седем дни от датата на получаване на писмото. При документалната
проверка била установено, че писмото е получено на 03.04.2020г., като в
седмодневния срок от страна на дружеството не били представени необходимите за целта
документи в БДИБР. Било счетено, че по този начин към 13.04.2020г. поради
констатираното бездействие за представяне на документите А. ЕООД не е изпълнило
задължителното предписание, издадено от компетентните длъжностни лица по време
на осъществяване на контрол, с което е нарушило разпоредбата на чл. 155 ал. 2,
чл. 156 т. 2 и във вр. чл. 166 т. 3 от Закона за опазване на околната среда.
За констатираното на 19.05.2020г. свидетелката К. съставила
акт за установяване на административно нарушение № 91/ 19.05.2020г., в
който отразила, че при извършена
проверка от експерти на БД ИБР по документи на 30.04.2020г, за обект:
„Зеленчукова градина”, намиращ се в землището на с. В., община К., област П.,
стопанисван от санкционираното дружество във връзка с контрол по изпълнение на
предписание, дадено с писмо изх. № КД-01-13/31.03.2020г. на Директора на Б.д.И.р.
а именно: 2. „Да се представи в БДИБР документ, удостоверяващ годината на
изграждане на ТК, както и че последното е вписано в регистъра на БДИБР съгл.
разпоредбата на чл. 118г. ал. 3 т. 1 от ЗВ“, със срок на изпълнение седем дни
от дата на получаване на писмото (изх. №КД-01-13/31.03.2020г.). Видно от
известието за доставка с номер ИД PS 4000 02D82Y 8 писмото на БД ИБР с изх.
№КД-01 -13/31.03.2020г. е получено на 03.04.2020г., при проверката е
констатирано, че предписанието не е изпълнено в посочения срок (13.04.2020г.).
Посочено е, че към дата 13.04.2020г. е констатирано бездействие от страна на „А.”
ЕООД, ЕИК ********, а именно не са представени необходимите документи, с което
не е изпълнило задължителното предписание, издадено от компетентните длъжностни
лица по време на осъществяване на контрол, с което е нарушена разпоредбата на
чл. 155, ал. 2, чл.156, т.2 и във вр. чл.166, т. 3 от Закона за опазване на
околната среда
На 21.10.2020г. компетентният орган Директорът на БДИБР,
гр. П. е издал атакуваното наказателно постановление, в което установеното при
проверката е описано по начин, идентичен на този в АУАН.
След като анализира събраните доказателства и взе в
предвид възраженията и аргументите изложени в жалбата, съдът следва да провери
изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. Съдът намери,
че същото страда от съществени пороци, касаещи задължителното му съдържание,
поради което е незаконосъобразно и следва да бъде отменено само на това
основание, без да е необходимо се изследва въпроса дали санкционираното лице е
извършило вмененото му нарушение.
При съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на наказателното
постановление следва да бъдат спазени задължителните изисквания, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
В случая актът
за установяване на административно нарушение е съставен в нарушение на разпоредбата на чл. 42
т.3 от ЗАНН, регламентираща изискването за посочване в
него на мястото на извършване на административното нарушение, което нарушение е
пренесено и в атакуваното наказателно постановление. В текстовото описание на
последното е посочено, че деянието е установено при проверка по документи за
обект, находящ се в с. В., стопанисван от ЮЛ със седалище ***. Извършено е
препращане към констативен протокол за извършена проверка от 30.04.2020г., в
който е отразено, че същата е извършена на място в БДИБР.
Описано по този начин мястото на извършване на
нарушението е неясно. За да е налице яснота относно този задължителен реквизит
на акта и на НП следва освен индивидуализирано по начина, посочен от
актосъставителя, да е посочено кое е населеното място, което се приема за
такова, в което е извършено нарушението. Въпреки, че е недопустимо да се
тълкува волята на контролния и административно –наказващия орган относно този
задължителен реквизит, както на АУАН, така и на издаденото възоснова на него
НП, при това описание, макар и неясно, изхождайки и от посочения съд, пред
който подлежи на обжалване наказателното постановление РС К., вероятно е
прието, деянието да е извършено в с. В. по местонахождение на обекта.
Съдът намира, че мястото на нарушението, това по
местонахождение на обекта, не е идентично с мястото на извършването му.
Безспорно е в случая, че мястото, където е било дължимо съответното действие,
което е следвало да предприеме жалбоподателят в изпълнение на даденото му
предписание, е в гр. П., където се намира компетентната БДИБР и където изрично
му е било предписано да представи документацията, Прието е от контролния и наказващия орган жалбоподателят
да е осъществил процесното нарушение чрез бездействие, което се осъществява на
мястото на дължимото действие - в гр. П.,
а същевременно неправилно е обвързано с адреса на обекта, намиращ се в с.
В.. Мястото на извършване на нарушението е задължителен реквизит за съставения
акт за установяване на нарушението и за издаденото въз основа на него
наказателно постановление, и неясното му и неточно посочване, е нарушение на
императивните разпоредби, съответно на чл. 42 т.3 и на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, което е съществено, ограничаващо правото на защита на наказаното лице,
тъй като води до невъзможност да разбере къде точно е извършено нарушението, за
което е ангажирана административно-наказателната му отговорност. На следващо
място посочването на мястото на извършване на нарушението е задължителен
реквизит на акта за установяване на административно нарушение и на
наказателното постановление и предвид разпоредбата чл.59 ал.1 от ЗАНН, относно
местнокомпетентният съд за разглеждане на делото и в този смисъл условие за
тяхната редовност и законосъобразност.
Неправилно според съда е била определена и датата на
извършване на нарушението. Със Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г. са спрени сроковете по редица производства от 13.03.2020г. до отмяна на
извънредното положение, като в чл. 3 т. 3 от същия изрично е уточнено, че не
текат такива и за изпълнение на указания, дадени от административен орган на
страни или участници в производства, с изключение на производствата по Закона
за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.
Доколкото процесното не е свързано с посоченото изключение, а към приетата за
дата на нарушението 13.04.2020г. извънредното положение е в сила, то и няма как
дружеството жалбоподател да е осъществило нарушението в посочения момент.
Основателно е и възражението на жалбоподателя за некоректно посочване на
нормативния акт, на основание на който му е наложена санкцията. В случая неясна
е волята на наказващия орган кой е относимият закон, предвид, че поведението на
жалбоподателя по ползването на тръбен кладенец без разрешително и регистрация се
свързва със Закона за водите и във връзка с него му е издадено предписанието, а
се санкционира за неизпълнение на такова по ЗООС, като същевременно е направено
и своеобразно смесване в наименованията на двата закона в НП, като е прието, че
е извършил нарушение на Закона за опазване на околната среда и водите, какъвто
няма.
Посочените нарушения са достатъчно основание за отмяна
на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото и изрично стореното в тази
насока искане от процесуалния представител на жалбоподателя в полза на
последния следва да бъдат присъдени направени от него разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400лв.
По изложените
мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 191/21.10.2020
година на Директора на Б.д. „И.р.“***, с което на А. ЕООД, ЕИК *******със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Н.И.И., на основание чл. 155 ал. 2 предл. 2-ро
във вр. чл. 166 т. 3 от Закона за опазване на околната среда и водите е
наложена имуществена санкция в размер на
2000 лв.
ОСЪЖДА Б.Д. „И.р.”
да заплати в полза на А. ЕООД, ЕИК *******със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – П. в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ