№ 269
гр. Варна, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Трайчо Г. Атанасов
Членове:Мая В. Нанкинска
Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Невена Ст. Братоева
като разгледа докладваното от Ерна Якова-Павлова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20223100601157 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по въззивна жалба от Ю. С. Р. срещу Присъда № 137/22.06.2022 г.,
постановена от РС-Варна, по нчхд № 4955/2021 г.
С обжалвания акт подсъдимият Н. Ж. У., е признат за невиновен в това, че: в периода
15.06.2021г.- 16.06.2021г. в град Шумен при условията на продължавано престъпление, чрез
депозиран документ на имейл адреса на РС-Шумен по НЧХД № 1182/2019 г. на 11 състав на същия
съд, разгласил позорни обстоятелства за частния тъжител Ю. С. Р.:“Защо ми се струва , че Ю. С. се
опитва да изкара някой лев от това, че някой се е разболял?“ , „ Доколкото ми е известно той често
се съди с някого за пари“,„Дано не съм прав и скоро тази практика да престане, защото само по
себе си не е честно да съдиш някого за пари, ако загубиш делото няма как да платиш“, като
клеветата е нанесена публично и е разпространена чрез изпращането й на имейл адрес на РС-
Шумен, поради което и на осн.чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението за извършено
престъпление по чл.147 ал.1, вр.чл. 148 ал.2 , вр.ал.1 т.1 и т.2, вр.чл.26 ал.1 от НК.
Във въззивната жалба се излагат доводи, че събраните доказателства не са преценени в
съвкупност, поради което крайният извод на съда е погрешен. Твърди се, че неприлагайки
правната норма очертаваща състава на обидата, решаващият съд е нарушил материалния закон и е
ограничил правото на защита на тъжителя Ю. Р.. Формулирано е искане за отмяна на
първоинстанционната присъда като неправилна и незаконосъобразна, а подсъдимият – признат за
виновен. В допълнението към въззивната жалба са изложени съждения за доказаност на
авторството и субективната страна на инкриминираното деяние.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата, както и становището си в
допълнението към нея за неизследване на фактическата и правна страна на спора от
първоинстанционния съд. Като счита, че обжалвания акт е неправилен, моли за неговата отмяна,
а алтернативно - делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Варна.
1
Претендира присъждането на разноски за двете инстанции. Конкретизира искане за наказване на
подсъдимия, съобразно предвиденото в чл.147 вр. чл.146 НК, като глобата бъде към по-високия
размер .
В пледоарията си защитникът на подсъдимия моли за потвърждаване на оправдателната
присъда. Твърди, че мотивите и присъдата на първоинстанционния съд са правилни, като в тях са
анализирани всички факти и обстоятелства от доказателствата по делото.
Настоящият състав на въззивния съд, след преценка на събраните по делото доказателства
и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановения акт по
отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията
на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:
По тъжба от Ю. С. Р. в Pайонен съд-Шумен било образувано нчхд № 1182/2019 г. срещу Н.
Ж. У., съпругата му М. В. и още 20 лица, за извършено престъпление по чл. 147 от НК.
По делото бил предявен и приет граждански иск от тъжителя за сумата от 22 000 лева. За
16.06.2021 г. било насрочено поредното съдебно заседание. Междувременно децата на подс.У. на 3
и 6 години се разболяли и полагането на грижи за тях следвало да бъде осъществено от техните
родители – подс.У. и съпругата му (подсъдими по посоченото нчхд). След като лекар констатирал
влошеното им здравословно състояние и назначил лечение в домашни условия, необходимостта от
полагане на грижи за болните деца препятствала подс.У. да се яви за насроченото на 16.06.2021г.
съдебно заседание в РС- Шумен. Той решил да уведоми съда за това с молба за отлагане на делото
на електронния адрес на РС-Шумен. Така на 15.06.2021 г. в 20:00 часа и на 16.06.2021 г. в 17:35
часа на ел.адрес на Районен Съд– Шумен били депозирани две молби от подс.У. от ел.адрес
******@******.***. Молбите били регистрирани в деловодството на съда съответно с рeг. №
266180 от 16.06. 2021 г. в 8:58 часа и с рeг. № 266214 от 17.06.2021 г. в 09.10 часа. Първата била с
текст, в който посочва имената си и факта, че е призован като подсъдим по НЧХД № 1182/2019 г.
Посочвайки, че от 14.06.2021г. той, децата и съпругата му М. В. са с влошено здравословно
състояние и това не им позволява да се явят по делото, моли производството по него да бъде
отложено за друга дата. Втората молба била с текст съдържащ изразите: „…..Защо ми се струва, че
Ю. С. се опитва да изкара някой лев от това, че някой се е разболял...“; „Доколкото ми е известно,
той често се съди с някого за пари ….““Дано не съм прав и скоро тази практика да престане,
защото само по себе си не е честно да съдиш някого за пари, а ако загубиш делото, да няма как да
платиш." Към молбата били приложени и медицински документи.
Получените в съда молби били обработени от съдебен деловодител и докладвани на
съдията по делото, който поставил резолюция “доклад в съдебно заседание“. Молбите били
прикрепени към делото и с тях могли да се запознаят всички лицата имащи достъп до него –
страните, техните защитници, съдебните деловодители и секретар, и съдията докладчик. На
15.09.2021 г. се е провело ново заседание по делото. Тогава съдът отхвърлил изричното искане на
частния тъжител Р. за налагане на глоба на подс.У. и съпругата му М. В., приемайки посочените от
тях причини за отлагане на делото като основателни. На това заседание подс.У. направил следното
изявление ..…“Само едно изречение във връзка с молбата на С. да платя хиляди левове глоба за
това, че не сме се явили, защото децата ни са болни и са на 3 и 6 г., във връзка със следващото
дело, което споменах още в началото, че се съди с различни хора, аз просто изразявам своите
съмнения, които са очевидни за мен лично. Той заведе още едно дело срещу мен лично, на
стойност сто хиляди лева. Само това казвам. Той нека да си говори. Г-н С. е юрист ще бъде
2
прокурор, както твърди той, аз няма нищо против, много го уважавам, изключителен човек е и
всичко най-добро му желая…“. Производството по делото продължило с разпит на свидетели. В
последствие по искане на частния тъжител Юл.Р. съдиите от РС - Шумен се отвели от разглеждане
на делото. Същото направили и съдиите от РС- Велики Преслав. За това след промяна на местната
подсъдност от ВКС, делото било изпратено в РС – Варна. Образувано било нчхд № 216/2022 г.,
производството по което не е приключило.
От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че през периода 2017 г. -
2021 г. в ОД МВР - Шумен има получени 139 сигнала от Юл.Р., като 22 от тях касаят подс.У.,
както и управлявани от него МПС; Р. е депозирал в РС-Шумен множество частни тъжби, въз
основа на които са образувани наказателни дела от частен характер спрямо различни лица, като в
много случаи срещу са срещу повече от един подсъдим.
Подсъдимият Н. Ж. У. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по
адм. ред.
Тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за установена въз основа на
събраните и проверени в хода на делото гласни и писмени доказателствени средства. Мотивирал е
становището си защо ги е кредитирал, и настоящият състав на съда не намира основание да
ревизира тези изводи, доколкото анализът им не противоречи на правната и житейска логика.
Свидетелката Д. Х.а е посочила най-вече характеристични данни за Юл.Р., който полагал труд
като работел „частно“ - почиствал жилища, участвал в избори (за което свидетелстват и
представените пред настоящата инстанция писмени доказателства), бил регистриран в бюрото по
труда, а към момента работел на трудов договор, както и негативното влияние на
инкриминираните фрази върху Р.. Тази свидетелка обаче няма конкретни възприятия за тези
фрази. Писмените доказателствени средства за водени дела, по които подсъдими лица са били
както У., така и съпругата му и за извършвани множество полицейски проверки спрямо тях по
инициатива на настоящия жалбоподател, обективно очертават отношенията между тях.
При тази фактическа обстановка правния извод на първоинстанционния съд, че
подсъдимият Н. У. не е осъществил състав престъплението по чл. 148 ал.2 вр. чл.147 ал.1 от НК е
законосъобразен и се споделя изцяло от настоящия съдебен състав. Безспорно от обективна страна
на инкриминираните дати подсъдимият е изпратил в РС-Шумен две молби от личната си ел. поща
чрез мобилния си телефон, и не отрича, че това е негов стил на писане и само той ползва мобилния
си телефон и ел.поща. Освен това в молбите се сочи информация известна само на У. и съпругата
му, също подсъдима по делото на РС Шумен. Т.е. по отношение авторството на тези молби за
отлагане на делото и за въззивния съд няма колебание, че е на подс. У.. Няма спор и че посочените
две молби са станали достояние на съдията, съдебния деловодител и секретар, както и на другите
участници в конкретното наказателно производство.
В първата молба не се установява каквото и да е изявление накърняващо доброто име на
частния тъжител. Във втората се съдържат инкриминираните текстове, с който подсъдимият У. в
хода на първоинстанционното производство по нохд №1182/2019 г. е извел своята теза и личното
си възприятие за водения спрямо него наказателен процес, както и за искането на тъжителя за
налагане на глоба, за неявяването му в съдебно заседание поради заболяване.
Съставът на престъплението „клевета” може да бъде осъществен при две различни форми
на изпълнителното деяние - разгласяване на позорно обстоятелство за пострадалия или приписване
на извършено от него престъпление, което той действително не е извършил. Предмет на
престъплението по чл. 147 НК могат да бъдат твърдения с конкретно съдържание, които носят
информация за точно определено обстоятелство или явление. Необходимо е то да е позорно,
укоримо, недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвиква
еднозначна отрицателна оценка на обществото. В този смисъл те трябва обективно да са заявени
3
от дееца като реално съществуващи, за да се преценяват евентуално като позорящи, ако са
неистински. В същото време тези обстоятелства, не трябва да представляват оценъчно съждение,
което се извежда чрез предположения, интерпретации или други форми на субективна психическа
дейност.
От установената по делото фактология може да се направи само извод, че
инкриминираните изрази са лична оценка на подсъдимия У. за случващото с воденото срещу него
наказателно дело. Тази оценка е резултат от мисловен процес и анализ на фактите от страна на У.,
като резултат от ситуацията, в която се е озовал - подсъдим по няколко дела с един и същ тъжител,
с предявен граждански иск на значителна стойност и искане за налагане на глоба за неявяване в
съдебно заседание, което е било поради влошено здравословно състояние на децата му. Доколкото
няма обективни обстоятелства, които да опровергаят или да потвърдят верността на тези съждения
и умозаключения, които са функция от правото на свободно изразяване на гражданите, те не могат
да бъдат средство за осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението клевета и не са
елемент от неговия състав.
Освен това от доказателствата по делото става ясно, че подсъдимият е счел себе си за
пострадало лице от действията на частния тъжител (сега жалбоподател) по повод водените срещу
него наказателни дела и извършвани полицейски проверки. С подаването на молбата до РС-Шумен
У. е целял да даде становище по хода на делото, а не да злепостави тъжителя пред съдебния състав
и обществото. У подс. У. не са се съдържали представи за позорен характер на сочените факти,
които обективно са били основани на неговата увереност за истинността им. Т.е. той не е действал
със съзнание за създаване на отрицателна оценка в обществото по отношение на тъжителя Р., респ.
резултат от „разгласяването” не е налице. В този смисъл и настоящият състав прие, че в
действията на Н.У. не се доказва умисъл за извършване на престъпление по см. на чл.148 ал.2 ,
вр.ал.1 т.1 и т.2 вр. чл.147 ал.1 от НК.
Настоящият съдебен състав счете за неоснователни възраженията на жалбоподателя,
изложени във въззивната жалба и в съдебно заседание по следните съображения: Както беше
посочено по-горе фактическа обстановка е установена от събраните и проверени в хода на делото
гласни и писмени доказателствени средства. Попълването на доказателствената съвкупност и на
двете инстанции е било с активното участие на настоящия жалбоподател. Не се констатират
нарушения на процесуалните правила или ограничения на процесуалните права на пострадалия
(частен тъжител) или на подсъдимия, както бланкетно се твърди в жалбата. Въз основа на
фактите, изложени в тъжбата и след като е дал възможност на тъжителя да я приведе в
съответствие с чл.81 ал.1 от НПК, с разпореждането за предаване на съд докладчикът по делото,
правилно е квалифицирал деянието по чл.148 ал.2 вр. чл.147 НК – като клевета във формата на
изпълнително деяние – разгласил позорни обстоятелства, а не както твърди жалбоподателя и като
обида по чл.146 вр. чл.148 ал.1 НК. Тези престъпни състави имат различен непосредствен обект на
защита. В първия случай това са обществените отношения осигуряващи неприкосновеност на
доброто име на човек в обществото, а във втория - отношенията, осигуряващи неприкосновеност
на личното чувство за достойнство, положителната самооценка, която всеки има за собствената си
личност. В този смисъл не е нарушен материалния закон, защото всички твърдения в тъжбата
сочат на накърняване на положителната обществена оценка за личността на тъжителя по нчхд №
1182/2019 г. Юл. Р.. Освен това в тъжбата се твърди, а и доказателствата сочат, че деянието е
извършено в отсъствие на пострадалото лице – настоящ жалбоподател, в подадени от подсъдимия
писмени документи, с които са се запознали множество лица и то последователно. Т.е. не е може
да се направи извод, че е налице идеална съвкупност от обида и клевета, в какъвто смисъл са
наведени доводи за първи път с въззивната жалба. Разбирането на жалбоподателя за относимост
на чл.10 от ЕКЗПЧОС само към упражняващите адвокатска професия, респ. несъгласието му с
мотивите на съда в тази им част, не намира опора в защитата, която тази разпоредба дава, а именно
на правото на всички лица на свободно изразяване на мнение, което е едно от основните
гарантирани от Конвенцията права. За това и конкретното действие трябва да се преценява според
неговото естество от обективна гледна точка и с оглед целта и намерението на дееца, а не според
професионалната му позиция. В настоящия случай от обективна страна както беше посочено вече,
твърденията на подс. У. не представляват разгласяване на позорни обстоятелства, а упражняване на
4
правото на становище по делото и излагане на твърдения, в които той е субективно уверен, а и
намират отражение във фактите по делото.
По изложените мотиви въззивният съд прие, че не са допуснати процесуални нарушения
със съществен характер, които да налагат отмяна на постановения съдебен акт и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав, както и не са налице основания за отмяна или
изменение на процесната присъда на РС-Варна. В тази връзка направеното от жалбоподателя
искане за присъждане на разноски за двете инстанции е неоснователно.
Воден от гореизложеното и на осн. 338 вр. чл.334 т. 6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 137/22.06.2022 г., постановена от РС-Варна, по нчхд №
4955/2021 г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5