Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе, 05.10.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено на двадесет и първи септември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...……………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 1259 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.Г.Н., депозирана против електронен фиш серия К № 2634834, издаден от ОДМВР – Русе, с който на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лева, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения, че електронният фиш е неправилен и незаконосъобразен и се моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирано е писмено становище, с което се ангажират твърдения, че обжалвания електронен фиш е неправилен, незаконосъобразен и издаден при съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в нарушаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като не става ясно, какво нарушение е извършено и въз основа на какви доказателства е наложено наказанието. Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че в електронния фиш не е посочено дали административнонаказващият орган е приспаднал максимално допустимата грешка на средството за измерване. Релевират се доводи, че от доказателствата по делото не се установява дали дигиталната стационарна камера представлява одобрен тип и дали е преминала първоначална и последваща проверка. Посочва се, че към електронния фиш не е приложено статично изображение във вид на снимков материал и не е приложен по делото видеозапис за твърдяното нарушение, както и не са представени инструкция на производителя за одобрения тип АТСС, протокол или заповед за определяне мястото за контрол. На следващо място се инвокират доводи, че жалбоподателят е посочен като собственик, на когото е регистрирано моторното превозно средство и едновременно с това е посочен и като ползвател, а не са представи доказателства, че жалбоподателят е собственик на същото или че е управлявал въпросният автомобил на 15.02.2018г. и в тази връзка се обосновава извод, че наказващия орган, чиято е доказателствената тежест не е ангажирал доказателства, за това кой е собственик и кой е управлявал въпросния автомобил. На следващо място се инвокират доводи, че в електронния фиш е посочено, че нарушението е извършено с полуремарке, което не е моторно превозно средство, като моторното превозно средство е именно влекачът и нарушението може да бъде осъществено именно с това моторно превозно средство, а не с полуремарке, тъй като същото не може да бъде задвижвано без влекач и като не е посочен влекачът се твърди, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменен издадения електронен фиш.
Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща представител и не заема становище по депозираната жалба
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат на издаденият електронен фиш, депозирана е в преклузивния срок за обжалване и касае подлежащ на съдебен контрол електронен фиш, поради и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните с жалбата фактически и правни доводи, и извърши служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 15.02.2018г., в 11:46 часа, в
град Русе, бул. „България“ до бензиностанция „Лукойл“, посока ГКПП – Дунав Мост,
на GPS координати N 43.50.4795; E 25.58.5568, с автоматизирано техническо средство – дигитална стационарна радарна
установка SITRAFFIC ERS 400 № 003059047В97, с фиксиращо устройство за скорост,
дата и час е било заснето полуремарке за товарен автомобил – Кьогел СН 24, с рег.
№ СТ 16 00 ЕН, което при разрешена стойност на скоростта 50 км/ч., за движение
в населено място е било установено да се движи със скорост 89 км/ч, от която
скорост е била приспадната максимално допустимата грешка от 3 км/ч., като е
прието, че посоченото моторно превозно средство се е движило с установена
стойност на скоростта 86 км/ч. и превишение от 36 км/ч.
Приетата за установена фактическа обстановка,
съдът намира за безспорно установена от събраните в хода на производството
писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, а именно: Снимка
№ 201802150162 от Sitraffic ERS 400 – 1 бр.; Заверено копие на Протокол от
проверка № 235-ИСИ/05.12.2017 г.; Заверено копие на Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 09.10.4823; 1 бр. снимка на пътен знак В26;
Разпечатка от СУ АНД с отразена дата на съставяне/връчване на фиша – 1 лист и
Декларация с вх. № 108500-5622/25.03.2019 г. – заверено копие, прочетени и
приобщени по реда на чл. 283 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАННН.
Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в
приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на
подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на
основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът
кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се намират в
корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се факти от
обективната действителност, включени в предмета на доказване по настоящото
дело.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Електронният фиш е издаден по образеца, утвърден от министъра на вътрешните работи, съгласно изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Същият съдържа изискуемите, съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на превозното средство, лицето на което същото е било предоставено, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
От приобщените по делото веществени доказателствени средства, съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП, а именно: снимка от клип от 15.02.2018г., 11:46:57 часа, безспорно се установява времето и точното място, на което е било позиционирано средството за измерване и където е било установено нарушението, конкретното пътно превозно средство, измерената скорост на движение на същото и констатираното превишение, а така също и посоката на движение на МПС. Видно от същите измерената скорост на движение е била 89 км/ч., от която е приспадната и максимално допустимата грешка от 3 % на средството за измерване и жалбоподателят е санкциониран, именно за превишение от 36 км/ч.
Средството за измерване, с което
е установено нарушението е от одобрен тип и е преминало изискуемата последваща
проверка на средствата за измерване, което се установява и доказва от приетите
по делото Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 09.10.4823 (лист 7) и Протокол от проверка на средство
за измерване № 235 – ИСИ/05.12.2017г. (лист 9-10).
Нормата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, за нарушението на която именно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, запретява на водач на пътно превозно средство при избиране скоростта на движение да превишава посочените стойности, в случая 50 км/ч. за движение в населено място. В случая нарушението е извършено, именно с пътно превозно средство – „полуремарке“, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в § 6, т. 18 от ДР на ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В настоящия случай „конкретното нарушение“, по смисъла на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, е именно нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, извършено с пътно превозно средство, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в § 6, т. 18 ДР на ЗДвП – полуремарке.
В самия електронен фиш пътното превозно средство е подробно индивидуализирано, чрез посочване на вида на пътното превозно средство и неговия регистрационен номер. Електронният фиш е бил изпратен, съгласно изискванията на чл. 189, ал. 5 ЗДвП на лицето по чл. 188, ал. 1 ЗДвП, а именно собственика на пътното превозно средство и същият в срока и по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП с декларация с вх. № 108500-5622/25.03.2019г. е посочил именно жалбоподателя като лице, на което е предоставил управлението на посоченото пътно превозно средство за датата и часа, на които е извършено нарушението.
Нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП съдържа изисквания към реквизитите на електронния фиш, а не съдържа състав на административно нарушение.
Непрецизността на разпоредба на чл. 189, ал. 4 ЗДвП в частта й, съдържаща изискване да бъде посочен номер на моторно превозно средство, а не на пътно превозно средство, както е в нормата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП не представлява съществено процесуално нарушение и не е основание за отмяна на издадения електронен фиш на процесуално основание, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните.
Изискването на чл. 189, ал. 4 ЗДвП да бъде посочен регистрационния номер на пътното превозно средство, като по този начин да бъде изпълнено изискването наказаното лице да бъде запознат с всички факти и по този начин да бъде гарантирано правото му на защита в конкретния случай е изпълнено. Самият факт, че цитираната разпоредба визира номер на моторно превозно средство, а не на пътно превозно средство сам по себе си не е в състояние да дерогира разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. В конкретния случай в издадения електронен фиш е посочен вида и регистрационния номера на пътното превозно средство, с което е извършено нарушението на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и по този начин същото е в пълна степен индивидуализирано, което е именно и целта на законодателя с изискването на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, касаещо посочването на регистрационния номер.
Отговорността на жалбоподателя не е ангажирана, в качеството му на собственик на пътното превозно средство, а като лице на което е било предоставено същото за управление, поради и което неоснователни се явяват развитите съображения в тази насока. Доказателство за това е представената по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, декларация с вх. № 108500-5622/25.03.2019г. в която собственикът е посочил именно жалбоподателя като лице, на което е предоставил управлението на посоченото пътно превозно средство за датата и часа, на които е извършено нарушението.
Неоснователни и без опора в доказателствата по делото са твърденията за допуснато процесуално нарушение, поради липсата на посочване в електронния фиш дали е била приспадната максимално допустима грешка на съответния тип АТСС. В самият електронен фиш, както и изисква разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е посочено именно наказуемото превишение, а видно от представената снимка от автоматизираното техническо средство, с което е установено нарушението, измерената скорост, с която е било установено да се движи превозното средство е 89 км/ч., от която е приспадната именно максимално допустимата грешка на средството за измерване, като жалбоподателят е санкциониран, именно за превишение от 36 км/ч.
Неоснователни и без опора в доказателствата по делото са и твърденията в жалбата за недоказаност, че средството за измерване е от одобрен тип, което е преминало метрологична проверка. Видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823 нарушението е установено именно със средство за измерване, което е от одобрен тип, а видно от Протокол от проверка № 235-ИСИ/05.12.2017г., средството за измерване е преминало последваща проверка, извършена от Български институт по метрология, Дирекция „Изпитване на средства за измерване“ след извършването на която е дадено заключение, че същото отговоря на метрологичните изисквания, а самото нарушение е установено два месеца, след проверката.
Липсва законово изискване при връчване на електронния фиш да бъде връчвана и снимка на нарушението, поради и което не е допуснато и нарушение, което да е ограничило правата на наказаното лице, като не му е връчена снимка на нарушението, заедно с електронния фиш. По делото е приложена снимката от автоматизираното техническо средство и същата се съдържа в административнонаказателната преписка, и в материалите по делото (лист 6)
Нарушението е установено със стационарна камера, поради и което не е изготвен и представен протокол за използване на АТСС, тъй като такъв се изготвя и попълва, съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, при използване на мобилно АТСС.
С оглед доказване на нарушението, не е необходимо и не се налага да бъде представяна и инструкция за употреба на средството за измерване и непредставянето на същата не се е отразило негативно на правото на защита на санкционираното лице и по никакъв начин не е ограничило неговите права и едновременно с това, посочената инструкция не е необходима с оглед правилното решаване на правния спор, с който е сезиран съда.
Не съставлява нарушение на процесуалните правила, а още повече съществено такова, което да е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя да бъде запознат с приетите за осъществили се факти от обективната действиетелност, включени в състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, непосочването в електронния фиш на регистрационния номер на моторното превозно средство – влекач, тъй като нарушението на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е извършено с пътно превозно средство, което е индивидуализирано, както като вид, така и като модел и регистрационен номер и в конкретния случай административнонаказващия орган няма задължение, тъй като не е включено в предмета на доказване, да представя доказателства, кой е собственикът на влекача.
Даденото определение на полуремарке в молбата - становище, с описание на същото и посочване произхода на думата от английски и от какво се стои е ирелевантно за правния спор, тъй като е налице легална дефиниция в закона, а именно в § 6, т. 18 от ДР на ЗДвП, съгласно която „Полуремарке“ е пътно превозно средство, което се прикачва към моторно превозно средство така, че част от него лежи върху моторното превозно средство и значителна част от неговата маса и от масата на неговия товар се носи от моторното превозно средство. Както беше посочено по-горе в мотивите нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП може да бъде извършено с пътно превозно средство, а полуремаркето е именно такова, поради и което неоснователни са доводите в жалбата, че нарушението може да бъде извършено само с моторно превозно средство, както и че непосочването на номер на моторно превозно средство съществено е ограничило правота на защита на жалбоподателя и е основание за отмяна на издадения електронен фиш.
Правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, касаещо превишение на разрешената скорост от 50 км/ч в населено място - град Русе, с 36 км/ч., с пътно превозно средство – полуремарке Кюгел СН 24, с рег. № СТ 16 00 ЕН, в качеството му на лице, посочено от собственика на пътното превозно средство с декларация с вх. № 108500-5622/25.03.2019г. и правилно е приложена санкцията по чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, в която размерът на административното наказание „Глоба“ е в абстолютна стойност, а именно 400 лева, какъвто именно размер на административното наказание е наложен на жалбоподателя.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че издадения електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а депозираната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Разноски не са претендирани от страна на административнонаказващия орган, поради и което такива не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 2634834, издаден от
ОДМВР – Русе, с който на М.Г.Н., ЕГН:**********, с адрес ***, на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 400 (четиристотин) лева,
за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе, в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: