Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
09.06.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на десети март през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 12035 по описа за
2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 24.09.2020 г., постановено
по гр.дело № 19184/2020 г. по описа на СРС, Г.О., 62 състав/ обективирано в протокол от
публично съдебно заседание, проведено на 24.09.2020 г./ е прието за установено, че Б.Б.Ч., в качеството му на
едноличен търговец с фирма ЕТ „ Б.-Б.Ч.“, ЕГН **********, с.Елховец, Рудозем и
съдебен адрес, чрез адв.И.,***, не би дължал на „М Л.“ ЕАД, представлявано от И.Н.К.и
К.В.Г., изп.директори, ЕИК *****, гр.София, бул.“*****и съдебен адрес ***,
сумата 12654,77 лв., ако последния би бил предявил иск за нея срещу него,
доколкото вземането е погасено по давност.
Срещу
решението на СРС, 62 състав е постъпила въззивна жалба от Б.Б.Ч.,
в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ „Б.-Б.Ч.“, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***, подадена чрез пълномощника адв.С.И., с искане същото да бъде отменено и вместо това да бъде
постановено друго, с което да бъде признато за установено по отношение на
ответника „М Л.“ ЕАД, гр.София, че ищеца не дължи на ответника сумите във
връзка с договор за Л. № 004931-001 от 19.10.2007 г., съгласно решение № 46 от
11.03.2013 г. по гр.дело № 332/2012 г. по описа на Районен съд-Мадан, с което е
било признато за установено по отношение на ЕТ „ Б.- Б.Ч.“, че дължи вземане на
„И Е.Д.А.Л.“ ЕООД, гр.София, общо сума в размер на 12654,77 лева, поради
погасяването им по давност. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и
необосновано, като постановено в нарушение на
материалноправните и процесуалноправни разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Въззиваемата страна- ответник „М Л.“ ЕАД, гр.София, чрез пълномощника си адв.И.В., оспорва жалбата по съображения изложени в депозирания
по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, жалбата като неоснователна
да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Софийски
Градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата
и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е
допустима - подадена е в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3, изр.3
от ГПК, ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се
връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Предметът на
спора, по който следва да се произнесе съда е твърдяното от ищеца в исковата
молба чрез наведения фактически състав и заявения петитум субективно право или
правоотношение.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно,
но недопустимо в обжалваната част, поради следните съображения:
При постановяването на обжалваното
решение, първоинстанционния съд, не се е произнесъл по предмета на делото,
очертан от обстоятелствената част и петитума на исковата молба.
Видно от подадената от ищеца искова молба срещу ответника,
предмет на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.439,
ал.1, вр. чл.124, ал.1 от ГПК е установяване на недължимост на вземане на
ответника в общ размер на сумата от 12654,77 лв. по влязло в законна сила
съдебно решение, постановено по гр.дело № 332/2012 г. по описа на Районен
съд-Мадан, като погасено по давност. В
случая, в петитума на исковата молба, с която е сезиран съда, ясно е посочено,
че се иска установяване на недължимост на вземане на ответника в общ размер на
сумата от 12654,77 лв. по влязло в законна сила съдебно решение, постановено по
гр.дело № 332/2012 г. по описа на Районен съд-Мадан, като погасено по давност,
като е налице съответствие между обстоятелствена част и петитум.
Съгласно
задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в т. 9 от ППВС №
1/10.11.1985г., съдът дължи произнасяне и защита само в рамките на заявеното
искане и по начина, който е поискан от ищеца. Решението е недопустимо, когато
не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т.
е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или
ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва
положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Съдът е длъжен
да разгледа иска на предявеното основание и когато се е произнесъл по
непредявен иск, по незаявена претенция постановеният съдебен акт е недопустим,
тъй като липсва положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежно
упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно. Съгласно
Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г. на ВКС, ОСГК дейността на въззивната
инстанция има за предмет разрешаване на материалноправния спор, произнасяне по
спорния предмет на делото, който предмет се въвежда с исковата молба. Предмет
на делото е спорното материално право, индивидуализирано от ищеца с основанието
и петитума на иска. Съдът е длъжен да определи правната квалификация на
спорното право съобразно въведените от ищеца твърдения и заявеното искане.
Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл
по предмет, с който не е бил сезиран, когато е определил предмета на делото въз
основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, решението е
недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. В случаите,
когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал иск,
който не е предявен и не е разгледал предявения, решението е недопустимо и
въззивната инстанция, като го обезсили, следва да изпрати делото на
първоинстанционния съд, за да разгледа предявения иск.
Отделно от изложеното,
съгласно практиката на съдилищата, когато в нарушение на принципа на
диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил
сезиран, когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на
които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е
разгледан иск на непредявено основание. Приема се, че съдът е длъжен да
определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на
изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните,
като е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича
спорното право.
На следващо място, съдът приема, че разглеждането
на иск, който не е предявен и неразглеждането на предявения иск, представлява
отклонение от диспозитивното начало в исковия процес и има за последица
обезсилване на постановеното недопустимо решение. Спорният предмет се
индивидуализира с основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща
фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално
субективно право.
С
оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът е длъжен да
се произнесе само в рамките на търсената защита. Тогава, когато произнасянето е
извън определения от страните по спора предмет на делото и извън обхвата на
търсената от ищеца защита, този принцип е нарушен. Произнасянето е plus petitum
и е недопустимо.
В процесния случай, настоящият въззивен състав, приема, че първоинстанционният съд не е разгледал предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1, вр. чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответника сумата от 12654,77 лв. по влязло в законна сила съдебно решение, постановено по гр.дело № 332/2012 г. по описа на Районен съд-Мадан, като погасена по давност, така както е заявен по петитума на исковата молба, поради което е постановил недопустимо решение. В случая, в петитума на исковата молба, с която е сезиран съда, ясно е посочено, че се иска установяване на недължимост на вземане на ответника в общ размер на сумата от 12654,77 лв. по влязло в законна сила съдебно решение, постановено по гр.дело № 332/2012 г. по описа на Районен съд-Мадан, като погасено по давност, като е налице съответствие между обстоятелствена част и петитум.
Същевременно съдът
се е произнесъл по искова претенция, която не е била предявена от ищеца, като е
приел за установено по отношение на ответника, че Б.Б.Ч., в качеството му на
едноличен търговец с фирма ЕТ „Б.-Б.Ч.“, ЕГН **********, с.Елховец, Рудозем и
съдебен адрес, чрез адв.И.,***, не би дължал на „М Л.“ ЕАД, представлявано от И.Н.К.и
К.В.Г., изп.директори, ЕИК *****, гр.София, бул.“ *****и съдебен адрес ***,
сумата 12654,77 лв., ако последния би бил предявил иск за нея срещу него,
доколкото вземането е погасено по давност.
Предвид
изложеното произнасянето е извън рамките на заявената от ищеца претенция и
търсената защита – поради което е недопустимо. Предметът на иска се индивидуализира
със страни, правопораждащи юридически факти и петитум, и той следва да е ясно
посочен в резултативната част на съдебното решение. В процесния случай, съдът
приема, че
обжалваното решение е недопустимо, тъй като не е постановено в съответствие с основанието
и петитума на искането за съдебна защита.
С оглед на изложеното, обжалваното решение
следва да се обезсили изцяло на основание чл.270, ал.3, изр.3-то от ГПК, и делото
да се върне на СРС за ново разглеждане от друг състав на същия съд и
произнасяне по действително предявения отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439, ал.1, вр. чл.124, ал.1 от ГПК с исковата молба, и по предмета
на делото. Новото разглеждане би следвало да започне от стадия на изготвяне на
доклад по делото по чл.146 от ГПК.
Предвид изхода по делото и липсата на
произнасяне по съществото на спора разноски в настоящето производство при
спазване на чл.78 ГПК не следва да бъдат присъждани. Такива следва да присъди
СРС при новото разглеждане на делото.
С
оглед цената на иска и дадените задължителни за съдилищата указания в т. 8 от
Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване – арг. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК. Съдът приема, че с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, не подлежат на касационно
обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20000 лв. по търговски
дела. Обхватът на понятието "търговско дело" е по-широк от това за
"търговска сделка", но също и от "търговски спор", както
последното е дефинирано в петте точки от текста на чл.365 от ГПК. В конкретния случай, делото е търговско с оглед страните и договорната връзка. Цената на предявения
иск/ под 20000 лв./ изключва касационния контрол на решението – чл.280, ал.3 от ГПК.
Така
мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение от 24.09.2020
г., постановено по гр.дело № 19184/2020 г.
по описа на СРС, Г.О., 62 състав/ обективирано в протокол от
публично съдебно заседание, проведено на 24.09.2020 г./.
ВРЪЩА делото на СРС, за ново
разглеждане от друг състав на същия съд на предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439, ал.1, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, съгласно мотивите на настоящето решение.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.