Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 24.09.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Б въззивен състав, в закрито заседание
на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Светослав Спасенов
като разгледа докладваното от съдия
Коджабашева ч. гр. дело № 9597 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по повод
подадена от М.Л.Н.- длъжник по изп. дело № 20198510400483 на ЧСИ М.П.с рег.№
851 на КЧСИ и район на действие- СГС, жалба срещу Постановление на ЧСИ от 25.06.2019
г., с което на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 400 лв.- на
основание чл.528, ал.5 вр. чл.527, ал.3 ГПК, за неизпълнение на задължението да
предаде детето К.Ц.М.на баща му Ц.П.М. на дата 22.06.2019 г.
Взискателят по
изпълнението Ц.П.М. оспорва жалбата и моли да бъде постановено решение за
отхвърлянето й като неоснователна.
Съдебният изпълнител
по посоченото изпълнително дело е изложил мотиви по обжалваното действие-
съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК, в които излага съображения за
неоснователност на подадената от длъжника М.Н. жалба.
Софийски градски съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и обсъди наведените в жалбата доводи и мотивите на ЧСИ, намира следното:
Жалбата на М.Н. срещу
издадено от ЧСИ П. на 25.06.2019 г. постановление за налагане на глоба е
процесуално допустима. Обжалваното действие на ЧСИ е изрично посочено в
разпоредбите на чл.527, ал.4 и чл.435, ал.2 ГПК и жалбата срещу него е подадена
в срока по чл.436, ал.1 ГПК.
Компетентен да
разгледа жалбата срещу постановлението за налагане на глоба по чл.527, ал.3 ГПК, съгласно разпоредбата на чл.527, ал.4 ГПК, препращаща към чл.435- чл.438 ГПК, е настоящият съд- Софийски градски съд, а редът е визираният в разпоредбите
на чл.435 и сл. ГПК.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Изпълнителното
производство по изп. дело № 20198510400483 на ЧСИ М.П.с рег.№ 851 на КЧСИ и
район на действие- СГС, е образувано по повод подадена на 7.03.2019 г. от Ц.П.М.
писмена молба с приложен към нея изпълнителен лист за установяване режим на
лични контакти на детето К.Ц.М./р. 2015 г./ с баща му Ц.П.М. /взискател/,
издаден на 19.07.2018 г. по гр.д.№ 37385/ 2016 г. на СРС, 117 състав. Според
цитирания изпълнителен лист, издаден въз основа на постановено по посоченото
дело влязло в сила решение: „Бащата Ц.П.М. има право да взема детето К.Ц.М./р.
2015 г./, както следва: до навършване на 3- годишна възраст- всяка втора и
четвърта събота и неделя от месеца от 10 ч. до 18 ч. без прекъсване, както и
всеки вторник и четвъртък от 17 ч. до 20 ч.; след навършване на 3- годишна
възраст- вземане с преспиване всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца
в същите часове и след навършване на 5- годишна възраст- освен горното и по 30
дни годишно наведнъж или на части, след съгласуване с майката“.
По повод подадената
от взискателя Ц. М. писмена молба от съдебния изпълнител са предприети
съответни действия по изпълнението, като на 5.06.2019 г. на длъжника М.Н. /майка
на малолетното дете К./ е връчено съобщение за доброволно предаване на детето К.
на 22.06.2019 г.- четвърта събота от м. юни, в 10.00 часа /съобщение изх.№ 27558/
3.06.2019 г./ на посочен адрес в гр. София.
На 22.06.2019 г. по
изп. дело е съставен протокол, в който са направени констатации от ЧСИ, че в
присъствието на взискателя Ц. М. длъжникът М.Н. е отказала да изпълни установения
режим на лични отношения между бащата и детето, като не отворила входната врата
на апартамента и не отговорила на телефонно повикване от ЧСИ. Протоколът е
подписан само от ЧСИ, не съдържа подписи нито на взискателя Ц. М., нито на
длъжника М.Н..
На 25.06.2019 г. е
издадено обжалваното по настоящото дело постановление за налагане глоба на
длъжника М.Н. по чл.528, ал.5 вр. чл.527, ал.3 ГПК в размер на 400 лв.- за
неизпълнение на задължението за доброволно предаване на детето К. на бащата Ц. М.
на 22.06.2019 г.
Това постановление на
ЧСИ, по преценка на Софийски градски съд,
е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбите
на чл.528 ГПК, когато пристъпва към изпълнение на задължение за предаване на
дете, както и на задължението за последващо връщане на детето, съдебният
изпълнител кани длъжника да изпълни доброволно в определеното място и време;
поканата за доброволно изпълнение трябва да бъде връчена на длъжника по
възможност две седмици, но не по- късно от една седмица преди определеното
време за предаване на детето- ал.1; в тридневен срок от връчването на поканата
длъжникът трябва да съобщи на съдебния изпълнител: 1. готов ли е да предаде
детето в определеното място и време; 2. какви пречки за своевременното
изпълнение на задължението съществуват; 3. в кое място и време е готов да
предаде детето- ал.2; за неизпълнение в срок на задължението по ал.2 съдебният
изпълнител налага на длъжника глоба по чл.527, ал.3 и при необходимост
постановява принудителното му довеждане- ал.3; ако длъжникът не изпълни
доброволно, съдебният изпълнител може да му налага глоба по чл.527, ал.3 за
всяко неизпълнение, както и със съдействието на полицейските органи и кмета на
общината, района или кметството да отнеме детето принудително и да го предаде
на взискателя- ал.5.
Според нормата на
чл.527, ал.3 ГПК, когато длъжникът върши противното на това, което с решението
е задължен да върши или да търпи, съдебният изпълнител по искане на взискателя
му налага за всяко нарушение на това задължение глоба до 400 лв.
Анализът на
цитираните законови разпоредби и на събраните по делото писмени доказателства
не дава основание на настоящия съд за приемането на извод, че на 22.06.2019 г.
от страна на жалбоподателката М.Н. /длъжник по изп. дело/ е било допуснато
нарушение на режима на лични контакти на детето К. М. с баща му Ц. М. /взискател
по изп. дело/, установен с постановеното по гр.д.№ 37385/ 2016 г. на СРС, 117
състав, решение, обосноваващо налагането на глоба по чл.528, ал.5 вр. чл.527,
ал.3 ГПК. Не може да се приеме при наличните по изпълнителното дело
доказателства, че поведението на длъжника по изпълнението М.Н. на 22.06.2019 г.
обосновава налагане на обжалваната глоба от ЧСИ П. на горепосоченото основание.
Действително
посочената дата- 22.06.2019 г., е четвърта събота на м. юни 2019 г. и ден, в
който длъжникът М.Н. е следвало да изпълни задължението да предаде детето на бащата
за осъществяване на визирания по- горе режим на лични контакти. За да бъде
наложена санкцията по чл.527, ал.3 ГПК, обаче, предвид наличните по приложеното
изпълнително дело данни за усложнени отношения между двамата родители, обосновани
от налична притеснителна информация за поведението на детето след срещите му с
бащата, следва при съблюдаване принципа за „най- добрия интерес на детето“,
установен в § 1, т.5 от ДР на Закона за закрила на детето /ЗЗкД/, да бъде
изключена възможността същото да бъде идентифицирано като такова в риск- арг. §
1, т.11 от ДР на ЗЗкД.
Видно от книжата по
изисканото от настоящия съдебен състав изпълнително дело, от страна на длъжника
М.Н.- майка на малолетното дете, е подадена молба до ЧСИ на 1.04.2019 г., в
която е посочено, че е в невъзможност да осигури на бащата контакт за лични
отношения с преспиване на детето на 13.04.2019 г. и 27.04.2019 г., тъй като
подала сигнал до ГДБОП, препратен на СДВР, с рег.№ 126600-2369 от 11.02.2019
г., по който се провеждали действия по разследване, целящи да установят дали
спрямо малолетното дете е осъществен състав на престъпление от бащата, което разследване
не било приключило, и тъй като по същите съображения подала жалба и в Държавна
агенция за закрила на детето, по която също очаквала становище. Посочено е в
молбата, че независимо от горното бащата не бил лишен от възможността да
осъществява контакт с детето, като майката не ограничава тези контакти по
местоживеенето на детето, както и на всяко друго място, в нейно присъствие.
Във връзка с
отправено от ЧСИ на 15.04.2019 г. до ДСП искане за съдействие по чл.528, ал.4 ГПК е изготвен социален доклад /с дата 22.04.2019 г./, съдържащ данни за
споделена от майката притеснителна информация за поведението на детето след
срещите му с бащата, като е посочено, че бащата поддържа контакти с детето, които
майката не ограничава, че детето има добре изградена емоционална връзка с майка
си, а бащата не е изследван, поради това, че не живее на територия, обслужвана
от ДСП- Слатина.
На 18.06.2019 г. по изп.
дело е постъпила жалба от длъжника М.Н. срещу постановление на ЧСИ от
10.06.2019 г. за налагането на глоба за неизпълнение на задължението да предаде
детето К. на баща му Ц. М. на 8.06.2019 г., към която са приложени Заявление на
Н. от 7.06.2019 г., адресирано до Директора на ДСП- Слатина, за ползването на
социални услуги: психологическо консултиране и срещи на детето и бащата в
защитена среда /контактен център за деца/, и Протокол на служител от ДСП
„Слатина“ от 7.06.2019 г., в който е посочено, че детето К. и майка му са имали
5 посещения в посочения контактен център.
Изпълнението на
задължението за предаване на дете е регламентирано в чл.528 ГПК, като във
връзка със спецификата на принудителното изпълнение на съдебно решение относно
родителските права и лични отношения между родители и деца в ал.4 на същата
норма са предвидени и правомощия на съдебния изпълнител: да поиска от Дирекция
„Социално подпомагане“ съдействие за отстраняване на пречките за своевременно
изпълнение на задължението и за разясняване на предимствата от доброволното
изпълнение; да поиска от Дирекция „Социално подпомагане“ да предприеме
подходящи мерки по чл.23 от Закона за закрила на детето /ЗЗкД/, а при
необходимост- от полицейските органи- вземането на мерки по чл.65 от Закона за Министерството
на вътрешните работи. Намесата в строго личните отношения между родители и деца
чрез посочения изпълнителен способ /предаване на дете/ предполага полагането на
усилия от частния съдебен изпълнител за осъществяване доброволното предаване на
детето при съобразяване принципа за „най- добрия интерес на детето“, установен
в § 1, т.5 от ДР на Закона за закрила на детето, както и в редица международни
актове- Конвенция за правата на детето, Регламент /ЕО/ 2201/ 2003 г., Хагска
конвенция за защита на децата и сътрудничеството в областта на международното
осиновяване и др.
В случая, предвид
обстоятелството, че твърдяната от длъжницата пречка за изпълнение на
задължението за предаване на детето би могла да е обективно съществуваща, но е
неустановима от частния съдебен изпълнител /както и в рамките на настоящото
производство/, и тъй като приложеният социален доклад е непълен и с формално
заключение- не съдържа каквито и да било данни за извършване на дължимото
проучване и оценка на сигнала за нарушаване правата на детето, в т.ч. чрез
провеждането на разговор с него, разговор с бащата, събиране на необходимата
информация от детската градина, роднини, близки, личен лекар и други източници
по необходимост- арг. чл.14 ППЗЗкД /докладът не изключва изрично възможността
детето да бъде идентифицирано като такова в риск- § 1, т.11 от ДР на ЗЗкД/,
настоящият съдебен състав намира, че наложената от частния съдебен изпълнител
глоба в максималния предвиден в ГПК размер се явява незаконосъобразна, тъй като
същият не се е уверил, че изпълнение може да бъде осъществено с оглед най- добрия
интерес на детето.
При тези съображения
наложената от ЧСИ П. санкция- глоба по чл.528, ал.5 вр. чл.527, ал.3 ГПК, е
необоснована и незаконосъобразна и издаденото на 25.06.2019 г. по
изпълнителното дело постановление за налагането й на длъжника по изпълнението М.Н.
следва да бъде отменено.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалбата на М.Л.Н. /длъжник по
изпълнението/- с вх.№ 93546/ 18.07.2019 г. на СГС, издаденото на 25.06.2019 г.
по изп. дело № 20198510400483 на ЧСИ М. П.- с рег.№ 851 на КЧСИ и район на
действие- СГС, постановление за налагане
глоба на длъжника М.Л.Н. /ЕГН **********/ по чл.528, ал.5 вр. чл.527, ал.3 ГПК в размер на 400 лв.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.