Решение по дело №86/2018 на Районен съд - Луковит

Номер на акта: 132
Дата: 30 ноември 2018 г. (в сила от 23 януари 2019 г.)
Съдия: Мая Йосифова Кирчева
Дело: 20184320200086
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 април 2018 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Луковит, 30.11.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на единадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА

 

при секретаря И. Д. като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 86 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

С Наказателно постановление № НЯСС-180 от 02.11.2017 г., издадено от заместник-председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, на  Община Луковит, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.Луковит, улица „В.“ № **, представлявана от Кмета на общината, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 000 лева, на основание чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите /ЗВ/, за нарушение по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от същия закон.

 Наказателното постановление е обжалвано в законоустановения срок от Община Луковит, чрез пълномощника – адв.А., като в жалбата се правят конкретни оплаквания за неправилност и необоснованост на наказателното постановление, за издаването му в нарушение на нормите на ЗАНН, както и в нарушение на материалния закон  и е изведено искане за неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. М.Д., която, която поддържа жалбата и по същество на делото излага аргументи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление.

Административнонаказващият орган не взема участие в съдебното заседание – лично или чрез процесуален представител. Депозирано е писмено становище по жалбата, подадено чрез Т.Г.– старши експерт, юрист към ДАМТН гр. София, с което моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.      

 Въз основа на събраните по делото доказателства и предвид становищата на страните, съдът прие следното:

От ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:      

На 20.07.2017 г. свидетелите В.Х.Н. и И.А.С. – служители на ДАМТН извършили проверка на язовир „Тополовец-2“, находящ се в поземлен имот № 44327.43.49 в землището на гр.Луковит, собственост на Община Луковит. Проверката била извършена в присъствието на  В.С.М.– „еколог“ в Община Луковит. При проверката било установено, че не е изпълнено предписанието на контролните органи по чл. 190, ал.4 от ЗВ, дадено  в Констативен протокол № 03-05-052/03.08.2016 г. – да се свика експертен технически съвет относно бъдещата експлоатация на язовира  със срок на изпълнение  30.09.2016 г., като не са представени документи, обяснения и други, от които да е видно свикването на експертен технически съвет. Констатациите от проверката са описани в Констативен протокол № 03-05-092/20.07.2017 г.

След изпратена покана с изх. № 85-02-275/ 10.08.2017 г., за съставяне на АУАН, на 14.09.2017г. в присъствие на упълномощен представител от Кмета на Община Луковит, е съставен АУАН № 03-050/14.09.2017 г., за това, че Община Луковит, в качеството си на собственик на язовир „Тополовец-2“ в указания срок /30.09.2016 г./ не е изпълнила даденото от контролните органи предписание с КП № 03-05-052/03.08.2016 г.  да свика експертен технически съвет относно бъдещата експлоатация на язовира. Актосъставителят е квалифицирал нарушението като такова по чл. 190а, ал.1, т. 3 от Закона за водите, а като дата на извършване на нарушението е посочена 01.10.2016 г. Представителят на Община Луковит подписал акта с възражения. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН от кмета на Община Луковит са депозирани допълнителни възражения.

Административнонаказващият орган преценил постъпилите възражения като неоснователни и въз основа на съставения АУАН издал оспореното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 000 лева, на основание чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите /ЗВ/, за нарушение по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от същия закон. В НП обстоятелствата са описани по идентичен с АУАН начин и е прието, че с описаното в акта деяние на 01.10.2016 г. Община Луковит е осъществила фактическия състав на нарушение на разпоредбата на чл. 190а, ал.1, т.3 от Закона за водите.

Изложената фактическа обстановка безспорно се установява от приетите по делото писмени доказателства, представени с жалбата и находящи се в приобщената адинистративнонаказателна преписка, както и от показанията на актосъставителя И.А.С. и св. В.Х.Н..

С оглед на установеното се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е ДОПУСТИМА.   Подадена е от надлежно лице, посочено в атакуваното НП като нарушител, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение.

По същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон (чл.190а ЗВ). Съдът приема, че актосъставителят разполага с компетентността по ЗВ, за съставяне на актове за установяване на административни нарушенията по ЗВ, сред които и процесното. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган.

Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, явяващи се основание за отмяна на НП.

Съдът намира, че са нарушени разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 6 и на чл. 42, т. 5 от ЗАНН. Съгласно разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН в НП следва да бъдат посочени законовите разпоредби, които са нарушени виновно. Аналогична е разпоредбата и  по отношение на АУАН - чл. 42, т. 5. В случая и в акта, и в НП, като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ. Цитираната разпоредба предвижда, че председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 имат право: да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение.  Приетата за нарушена правна норма  не съдържа фактически състав на нарушение, а в нея е регламентирано единствено правомощието на контролните органи да дават предписания на собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях и да определят срок на изпълнение. С цитираната разпоредба не се предписва правило на поведение за собствениците, неизпълнението на което да подлежи на санкциониране. Нещо повече - тя изобщо не е насочена или адресирана към тези лица, за да се приеме, че те могат да я нарушат, а други разпоредби, които да са били нарушени от жалбоподателя, не са посочени нито в АУАН, нито в НП. Посочването в АУАН и НП на разпоредба, която не съдържа фактически състав на нарушение е равносилно на непосочване на нарушена законова разпоредба, което  представлява нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените /чл. 57, ал. 1, т. 6 и чл. 42, т. 5 от ЗАНН /, доколкото засяга правото на привлеченото към отговорност лице да разбере, кои точно законови разпоредби е нарушило, а оттам нарушава и правото му на защита. Това съществено процесуално нарушение не може да бъде преодоляно в хода на съдебното производство и представлява предпоставка за отмяна на процесното НП, като незаконосъобразно, на формално основание, без да се обсъжда спора по същество.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № НЯСС-180 от 02.11.2017 г., издадено от заместник-председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН, с което на Община Луковит, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Луковит, улица „В.“ № **, на основание чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закон за водите, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Ловеч в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: