Определение по дело №351/2024 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
към Определение № 247/ 31.05.2024г. по ЧНД № 351/2024г. на СлОС
Производството е по реда на чл. 64 от НПК.
Образувано е по искане на ОП – С., в което се твърди, че досъдебно
производство № 250/24 г. на РУ на МВР - С., вх. № 919/24 г., пор. № 99/24 г. на ОП —
С. е започнато първоначално в РП - С. на 28.05.2024г. като бързо производство за
престъпление по чл.198 ал.1 от НК - за това че на 28.05.2024 г. в гр.Н.З. са отнети
чужди движими вещи - 1 бр. мобилен телефонен апарат марка „X.“ с IMEI № ....... и
IMEI № 2 .......... от владението на собственика му И. А. Й. от с.Б., общ.Н.З., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да бъдат присвоени, като е употребено за това
заплашване с хладно оръжие (нож). В хода на разследването с постановление на
разследващия орган от 29.05.2024г. било повдигнато обвинениe на И. И. И. за
престъпление по чл.198 ал.1 от НК. С постановление на Районна прокуратура - С. от
29.05.2024 г. досъдебното производство е изпратено по компетентност на Окръжна
прокуратура - С. на основание чл.35 ал.2 от НПК, тъй като в хода на разследването е
установено, че деянието на И. И. И. с оглед на предишните му осъждания е по чл.199
ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 от НК. С постановление от 29.05.2024 г. бързото производство е
прието по компетентност и се води за престъпление по чл. 199 ал. 1 т.4 вр.чл. 198 ал. 1
от НК. С постановление на разследващия орган от 30.05.2024 г. по отношение на
обв.И. И. И. е повдигнато и предявено обвинение по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр.
чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК, за това че на 28.05.2024г., в гр.Н.З., в условията на
опасен рецидив отнел чужди движими вещи - 1 бр. мобилен телефонен апарат марка
„X.“ с IMEI № ....... и IMEI № 2 .........., от владението на И. А. Й. от с.Б., общ.Н.З., с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване. От
събраните към настоящия момент доказателства по делото можело да се направи
обосновано предположение, че обвиняемият И. е извършил престъплението, в което е
обвинен. С оглед на предходните му осъждания, деянието, предмет на повдигнатото му
обвинение било квалифицирано като такова, извършено при условията на опасен
рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” и б.“б“ от НК и предвид това обстоятелство,
налице била реална опасност обв.И. да се укрие и да извърши престъпление, която
опасност се презумирала съгласно разпоредбата на чл.63 ал.2 т.1 от НПК. Искането е
предвид наличието на основанията по чл.63 ал.1 от НПК съдът да вземе мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ на И. И. И. – обвиняем по досъдебно
производство № 250/24 г. на РУ на МВР – Н.З., вх. № 919/24 г., пор. № 99/24 г. на ОП –
С..
В с.з. представителят на ОП – С. поддържа искането и моли съда да го уважи.
Счита, че от събраните по делото доказателства можело да се направи обосновано
предположение, че обв. И. извършил престъплението, в което бил обвинен и че била
налице реална опасност същият да се укрие или да извърши престъпление. Тази
опасност се презумирала и от разпоредбата на чл. 63 ал.2 т. 1 от НПК, с оглед на
обстоятелството, че обвинението било за извършено престъпление при условията на
опасен рецидив, за което по закон се предвиждало наказание от 5 до 15 години
лишаване от свобода. Обв. И. бил личност с висока степен на обществена опасност
предвид многократните у осъждания за престъпления против собствеността и
налаганите му ефективни наказания лишаване от свобода и с оглед защитата на
обществения интерес, по отношение на същия следвало да бъде взета постоянна мярка
за неотклонение „Задържане под стража“.
Защитникът на обв. И. счита искането на Окръжна прокуратура за вземане на
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за неоснователно, тъй като той не бил
1

извършил престъплението, за което му било повдигнато обвинение. Действията му
били насочени единствено за запазване целостта на телефона на приятеля му И. Й.,
който бил в пияно състояние и хвърлял телефона си многократно на земята. Не бил
използвал нито сила, нито заплашване с нож. В процесната ситуация не можело да се
направи обосновано предположение обвиняемият да е извършил престъплението по
чл. 199 от НК, за което бил привлечен към наказателна отговорност. За него не
съществувала и опасността да се укрие или да извърши друго престъпление.
Презумпцията на чл. 63 ал. 1 от НПК се оборвала от доказателствата по делото, които
установявали, че той имал адрес и семейство и трайно пребивавал в страната. Нямало
данни да е свързан трудово и чрез семейни връзки с чужбина, респ. нямало опасност да
се укрие и да възпрепятства приключването на наказателното производство.
Хипотетичната опасност да се укрие или да извърши друго престъпление можело да се
преодолее и с друга по-лека мярка за неотклонение. Целта на мерките за неотклонение
по смисъла на чл. 57 от НПК, можела да бъде постигната и с мярка за неотклонение
„Домашен арест“ и пледира за налагането на такава мярка за неотклонение.
Обв. И. заявява, че желае да бъде поставен под домашен арест.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено СЛЕДНОТО:
С постановление на разследващия орган от 30.05.2024г. по досъдебно
производство № 250/24 г. на РУ на МВР - С., вх. № 919/24 г., пор. № 99/24 г. на ОП —
С., предявено на същата дата, И. И. И. е привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „а“ и б.„б“ от НК, за
това че на 28.05.2024г., в гр.Н.З., пред аптека „Д.“, находяща се на ул. „П.Е.“ отнел
чужди движими вещи - 1 бр. мобилен телефонен апарат марка „X.“ с IMEI № 1: ....... и
IMEI № 2: .......... на стойност от 191,81 лева, 1 бр. сим карта на мобилен оператор
„Yettel България“, на стойност от 10 лв., 1 бр. сим карта на мобилен оператор „P.“ на
стойност от 11,89 лв., 1 бр. прозрачен силиконов калъф тип „гръб“ на стойност от
14,25лв. и 1 бр. стъклен протектор на стойност от 11,40 лв., всички вещи на обща
стойност от 239,35 лв., от владението на И. А. Й. от с.Б., общ. Н.З., без негово съгласие,
с намерението противозаконно да ги присвои, като И. е употребил за това заплашване с
нож, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив.
За престъплението, за което на обв. И. е повдигнато обвинение се предвижда
наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да
постанови и конфискация до ½ от имуществото на виновния, т.е. престъплението е
„тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
Обв. И. е на 34 години, с начално образование, не работи, не е женен. Осъждан
многократно за престъпления против собствеността, включително за кражби,
извършени при условията на опасен рецидив, за които са му налагани ефективни
наказания лишаване от свобода. Последно е изтърпял ефективно наказание лишаване
от свобода за срок от 2 години и 8 месеца в периода от 14.09.2017г. до 03.02.2020г.
Формално обвиняемият има постоянен адрес в гр. Н.З., ул. „В.“ № 13.
Обв. И. е дал обяснения. Не се признава за виновен, отрича да е вадил нож и да е
заплашвал с него пострадалия, а телефона на последния взел, за да не го счупи.
Разпитани са свидетели – И. А. Й., С. А. Й., К.Ж.Ж. и А.К.В., чиито показания са
относими към разследваното престъпление. С протокол за доброволно предаване обв.
И. е предал процесните мобилен телефон и 2 броя сим карти. Изготвена е съдебно –
оценителна експертиза. Приложени са писмени доказателства – справка за съдимост на
обвиняемия, справка за сведения за осъждане в чужбина, характеристична справка,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.
От изложеното и като взе предвид събраните доказателства, съдът направи
2

следните правни изводи:
Искането на ОП – С. е основателно и съдът счете, че следва да го уважи. По
отношение на обв. И. са налице предпоставките, визирани в чл. 63, ал. 1 от НПК за
вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража”. С оглед на посочените по-
горе доказателствени източници, събрани до момента на този етап от разследването по
досъдебното производство (без съдът да им прави подробен коментар, тъй като това е
задължение на съда в друг вид производство, а именно при решаването на делото по
същество, а не в настоящото производство), съдът прие, че обоснованото
предположение за извършено престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29
ал.1 б. „а“ и б.„б“ от НК от страна на обв. И. е налице (законът не изисква категоричен
извод в тази насока).
Наличните по делото данни сочат, че съществува реална опасност обв. И. да се
укрие или да извърши престъпление, ако се намира на свобода, респ. с мярка за
неотклонение „Домашен арест” (в какъвто смисъл е неговото искане). Тази реалната
опасност се презумира при първоначалното вземане на мярка за неотклонение
„Задържане под стража” по силата на чл. 63, ал. 2, т. 1, пр. 2 от НПК и в случая не е
оборена от събраните доказателства. Разследваното деяние е с правна квалификация по
чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 от НК - тежко умишлено престъпление, представляващо
опасен рецидив и за него законът предвижда наказание лишаване от свобода от пет до
петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до ½ от имуществото
на виновния. Обвиняемият представлява лице със завишена степен на обществена
опасност предвид обстоятелството, че разследваното престъпление не се явява
изолиран случай в живота му и той има трайни нагласи да извършва престъпления -
осъждан е многократно за различни умишлени престъпления от общ характер против
собствеността и е търпял ефективни наказания лишаване от свобода, но очевидно те не
са изиграли своя поправителен и превъзпитателен ефект. За това свидетелства
приложената справка за съдимост, сочеща предходните осъждания на обвиняемия.
Обв. И. не е трудово ангажиран и няма легален източник на средства за препитание.
Вярно е, че обв.. И. има постоянен адрес, но това обстоятелство само по себе си
не налага извод за определяне на по-лека мярка за неотклонение, тъй като не може да
се противопостави на тежестта на инкриминираното деяние и обстоятелствата, водещи
до извод за опасност от укрИ.е или извършване на престъпление.
Няма основания обусловени от здравословното състояние на обвиняемия или
специфични ангажименти към семейство, които да обуславят необходимостта от
налагането на по – лека мярка за неотклонение.
Изследвайки всички факти, имащи значение за вида на мярката за неотклонение
спрямо обвиняемия, съдът направи правния извод, че в случая са налице условията на
закона, визирани в чл. 63 ал. 1 и ал. 2 т. 1, пр. 2 и от НПК. Гореизложеното в
съвкупност налага несъмнен извод, че на този етап от разследването най-съобразена с
разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от НПК по отношение на обв. И. се явява най-тежката по
вид мярка за неотклонение, а именно „Задържане под стража”. Тази мярка ще
допринесе за постигане на целите, предвидени в чл. 57 от НПК.
Предвид изложените съображения, доводите по отношение на обв. И. да бъде
взета друга мярка за неотклонение, а именно „Домашен арест“, са неоснователни.
Ето защо, съдът взе по отношение на обв. И. И. И. по досъдебно производство
№ 250/24 г. на РУ на МВР - С., вх. № 919/24 г., пор. № 99/24 г. на ОП — С. най –
тежката мярка за неотклонение, а именно „Задържане под стража”.
Ръководен от изложените съображения, съдът постанови определението си.

3

Съдия при Окръжен съд - С.:

4

Номер на акта:	247
Дата:	31 май 2024 г. (в сила от 4 юни 2024 г.)
Съдия:	Галина Христова Нейчева

Дело:	20242200200351
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	31 май 2024 г.

Определение по дело №351/2024 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите