№ 162
гр. Карнобат, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Тонка В. Мархолева
при участието на секретаря Марияна Д. Тасева
като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело №
20232130100256 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявена исковата молба от П. П. П., ЕГН
**********, адрес: *********, срещу „Ненков-82" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Карнобат, ул. Ганчо Хардалов № 40, представлявано от П. Г. Н., за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 12 870, 46 лв., представляваща
неплатено трудово възнаграждение за периода от месец декември 2021 г. до месец февруари
2022 г. вкл., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба - 01.02.2023 г. до окончателното плащане на сумите, след изпращането му по
подсъдност от Районен съд гр. Бургас.
Ищецът П. П. твърди, че по силата на трудов договор, сключен между страните на
22.11.2021 г., му било възложено да изпълнява длъжността шофьор товарен автомобил
(международен транспорт) с уговорено основно трудово възнаграждение 650 лева и
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и опит 0,6 %. Ищецът бил постъпил
на работа на 22.11.2021г. На същата дата било сключено и Допълнително споразумение №
1 към ТД, съгл. което работникът се е съгласил да бъде командирован и да изпълнява
длъжността „шофьор товарен автомобил", код по НКПД 83322006 от България-Белгия-
Германия-Франция-Люксенбург-Австрия-Холандия-Испания-България и други държави
определени със заявки. В това допълнително споразумение е определен размер на
трудовото възнаграждение 650лв., допълнителни трудови възнаграждения с постоянен
характер - за прослужено време -клас се изменя на 0.6% на година и други допълнителни
възнаграждения, както следва: Белгия с мин. ставка - 10,28 евро на час; Германия с мин.
ставка - 9,19 евро на час; Австрия с мин. ставка - 10,28 евро на час; Франция с мин. ставка -
10,39 евро на час; Люксембург с мин. ставка - 10,03 евро на час; Холандия с мин. ставка -
71,61 евро на ден; Испания с мин. ставка - 35,58 евро на ден
Англия с мин. ставка - 6,95 паунда на час. Работодателят издал 2 заповеди за
командировка - Заповед № 1 от 23.11.2021г. и Заповед № 57/23.11.2021г., с които ищецът
бил командирован да извършва превози до различни европейски държави по заявка за срок
от 2 години, считано от 23.11.2021г. до 22.11.2023г., като му били определени
командировъчни съгл. Приложение № 3 към чл. 31, ал. 1 от НСКСЧ от 03.06.2004г. Твърди
се, че по заявка на ответника П. се качил на тежкотоварен автомобил марка „**", peг. № ***
1
и ремарке с per. № *** и започнал командировката си, като товарил стоки от Гърция и на
02.12.2021г. ги разтоварил в гр. Нюрнберг, Германия. На същият ден взел товар от
Германия, който превил до Белгийската граница, където се качил на товарен автомобил,
марка ** с peг. № **** и ремарке с per. № ***, който товар разтоварил на 03.12.2021г. в
Белгия. Твърди се още, че от 02.12.2021г. до 22.02.2022г., ищецът извършил множество
превози между различни европейски държави, като всички товари били предоставени от
спедитора „Антерист и Шнайдер" / Anterist & Schneider BVBA/, със седалище в Зеебрюге,
Белгия. Извършването на превозите в страни от ЕС било изцяло по заявки от „Антерист и
Шнайдер", като последният изпращал заявка до диспонентката в „НЕНКОВ-82" ЕООД - М.
Б., която я предавала до шофьора на товарния автомобил с пълни указания от кое
пристанище трябва да се вземе товара, номера на ремаркето, което трябва да се закачи, дата,
час, товарен/разтоварен адрес, държава, фирма, дата, референция за товарене/разтоварване.
Обикновено се вземало товар от пристанищата в Зеебрюге, Белгия (" Р&О" и "Cobelfret"),
където пристигали товари (пълни ремаркета) от Англия за Европа, шофьорът закачвал
натовареното ремарке, разтоварвал го на посочения адрес (обичайно в Германия и
Франция), след което отново натоварвал ремаркето с товар от Европа към Англия и го
доставял до разтоварния адрес отново обичайно на някое от пристанищата в Зеебрюге,
Белгия. Всяка смяна на ремарке се е извършвала единствено в Зеебрюге. Ищецът описва
последователно датите на товарене, адресът на товарене, както и датата и държавата на
разтоварване от 06.12.2021 г. До 22.02.2022 г.
Ищецът сочи още, че на 23.02.2022г. по заявка на работодателя-ответник е взел товар
от Франция с ремарке с per. № *** и доставил товара на 28.02.2022г. в България на
разтоварен адрес в Бургас. На 01.03.2022г. П. П. отишъл в гр. Карнобат, където е издал
камиона на Ф. Н. /майка на управителя на фирма „НЕНКОВ-82" ЕООД/, предал е и всички
превозни документи, отчети и ЧМР товарителници за всички извършени от него превози,
твърди, че всички данни от дигиталните тахографи и картата на водач поради това се
съхраняват при работодателя.
Изтъква, че предвид факта, че трудовото му възнаграждение от работодателя било
платено в пълен размер, ищецът пожелал да го напусне, вследствие, на което от
работодателя била издадена Заповед № 35/21.03.2022г. с която считано от същата дата на
основание чл. 71 от КТ трудовото правоотношение е прекратено. Въпреки това дължимите
трудови възнаграждения към П. П. не били изплатени, поради което последния подал сигнал
към Дирекция „Инспекция на труда" гр. Бургас - искане вх. № 22025389/28.03.2022г.
Получил отговор, че вследствие извършена проверка било установено, че на ищеца са
начислени и изплатени следните суми: месец ноември 2021г. - 750.75лв., включваща
работна заплата за 6 дни в размер на 137.38лв. и командировъчни в размер на 613.67лв.;
месец декември 2021г. - 3520лв., включваща работна заплата за 20 дни в размер на 504.39лв.
и командировъчни в размер на 3015.61лв.; месец януари 2022г. - 1121лв., включваща
работна заплата за 20 дни в размер на 504.39лв. и командировъчни в размер на 616.61лв.;
месец февруари 2022г. - 2000лв., включваща работна заплата за 20 дни в размер на 504.39лв.
и командировъчни в размер на 1495.61лв.; месец март 2022г. - 3000лв., включваща работна
заплата за 13 дни, включваща и обезщетение на основание чл. 224, ал. 1 от КТ за 8 дни общо
в размер на 499.85лв. и командировъчни в размер на 2500.15лв., които суми са изплатени на
14.04.2022г.;
Твърди, че посочените суми не отговаряли нито на дължимото по трудовия договор,
нито на законоопределените правила за изчисляване на МРЗ. В тази връзка изяснява, че по
време на командировките си, е извършвал транспорт на чужди за ответника товари и всички
товари, които е превозвал между държави в ЕС са били предоставяни на ответното
дружество от чуждестранен спедитор, какъвто е „Антерист и Шнайдер", като работодателят
бил в договорни отношения с посочения спедитор, който се явявал посредник между
товародателите и ответното дружество, като е осигурявал на ответното дружество товарите
2
за превоза извършван от ищеца. Това, по твърдения на ищеца, водело до промяна на
мястото на изпълнение на работата на ищеца за сметка на работодателя си и под негово
ръководство, въз основа на договор сключен между работодателя и ползвателя на услугите,
поради което и му се следвало трудовото възнаграждение предвидено за същата или сходна
работа, установено в приемащата държава.
Счита, че съгл. чл. 8 от преамбюла на Директива 96/71/ЕО, на страните било
предоставено като общо правило свободен избор на приложимо законодателство, но при
отсъствие на избор, договорът следва да се урежда съгласно чл. 6, § 2 от законодателството
на страната, в която работникът или служителят обикновено извършва работата си в
изпълнение на договора, дори ако той временно е командирован в друга страна, или ако
няма конкретна страна, в която работникът да извършва обикновено работата си - от
законодателството на страната, в която се намира мястото на стопанска дейност на
предприятието, които го е наело, освен ако от цялостните обстоятелства не произтича, че
договорът е по-тясно свързан с друга страна. Дори и превозът да е каботажен, Директива
96/71 /ЕО пак следвало да се прилага по силата на съображение № 17 от преамбюла на
Регламент (ЕО) № 1072/2009 на ЕП и на Съвета от 21.10.2009 г относно общите правила за
достъп до пазара на международни автомобилни превози на товари. Съгласно чл. 121а, ал. 4
от КТ и чл. 6, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на
работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /НУРКИРСРПУ/, на ищеца
следвало да се осигурят, най-малко същите минимални условия на работа, каквито са
установени за лица, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава,
установени със законови, подзаконови или административни разпоредби, колективни
трудови договори, арбитражни решения, обявени за общоприложими по съответния ред.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от НУРКИРСРПУ, работодателят и работникът или служителят не
могат да договарят по-нисък от установения размер на основната работна заплата и
допълнителните трудови възнаграждения, за същата или сходна работа в приемащата
държава със законови, подзаконови или административни разпоредби, колективни трудови
договори, арбитражни решения, обявени за общоприложими по съответния ред. Елементите
на трудовото възнаграждение в този случай, съгласно чл. 6, ал. 3 от Наредбата се
определяли от законодателството на приемащата държава.
Ищецът посочва, че дейността, осъществявана от него при командироването, е била
най-тясно свързана с Кралство Белгия - дружеството за което се извършва превоза на товари
от ищеца е „Антерист и Шнайдер" със седалище в Кралство Белгия. Поради това следвало,
че за исковия период трудово възнаграждение на П. П. следвало да се определи в
минималният размер за неговата длъжност на основание КТД за Кралство Белгия, където
минималната работна заплата не е фиксирана със закон, а се определя чрез колективни
трудови договори по сектори и квалификации. Съгласно публикуваната на единния
национален уебсайт на Белгия информация имало определен гарантиран минимален доход,
който касателно исковия период от 03.12.2021г. до 31.12.2021г. е в размер на 1 658,23 евро
на месец, а за периода от 01.01.2022г. до 22.02.2022г. е в размер на 1 691,40 евро на месец.
Изтъква, че тъй като към настоящия момент не разполага с информацията от дигиталната
карта на водача и дигиталните тафографи на управляваните от ищеца товарни автомобили,
предявява исковата си претенция на база гарантиран минимален доход, както следва:
- за месец декември 2021г. - 1 575.32 евро, равняващи се на 3081.06 лв., от които му
били изплатени само 650лв., а неизплатената и дължима от работодателя част е в размер на
2 431.06лв.;
- за месец януари 2022г. - 1 691.40 евро, равняващи се на 3 308.09 лв., от които му били
изплатени само 650лв., а неизплатената и дължима от работодателя част е в размер на 2
658.09лв.;
- за месец февруари 2022г. - 1 353.12 евро, равняващи се на 2 646.47 лв., от които му
3
били изплатени само 650лв., а неизплатената и дължима от работодателя част е в размер на
1 996.47лв.
Ищецът прави извод, че общо за периода от месец декември 2021г. до месец февруари
2022г. работодателят „НЕНКОВ-82" ЕООД следвало да начисли и изплати на ищеца
трудово възнаграждение в размер на 7 085.62лв. В проведеното по делото на 20.06.2023 г.
съдебно заседание прави изменение на исковата претенция чрез увеличаване на размера й,
като претендира от ответното дружество сумата от 12 870, 46 лв., представляваща неплатено
трудово възнаграждение за периода от месец декември 2021 г. до месец февруари 2022 г.
вкл., ведно със законната лихва от предявяване на иска.
Въз основа горните съображения обосновава претенцията си за заплащане на трудово
възнаграждение. Представя писмени доказателства в подкрепа на твърденията си.
Претендира и заплащане на разноски в размер на 1 200 лв., заплатени за адвокатски
хонорар.
В предвидения от закона срок, ответната страна е депозирала отговор, в който изразява
становище за неоснователност на исковете, както по основание, така и по размер. Сочи, че
от представения от ищеца трудов договор № 56/21.11.2021 год. се установява, че страните са
договорили основно месечно трудово възнаграждение на работника /ищеца/ да е сумата
650.00 лв. плюс допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит - 0.6 % за всяка година трудов стаж при настоящия работодател. Твърди, че
съдържанието на учреденото трудово правоотношение било превратно тълкувано - в частта
договорени между страните брутно трудово възнаграждение / заплата/ и договорено
обезщетение при командировка по чл.215 от Кодекса на труда. Недопустимо било да
претендира заплащането на обезщетение при командировка в чужбина по 35 евро за ден,
кумулативно със съответните минимални часови ставки за страните от ЕС. Оспорва
твърденията на ищеца, че за периода на съществуване на трудовото правоотношение е бил
командирован за описаните в исковата молба дни. Твърди, че дните на командироване в
чужбина били по-малко и това се доказвало при справка в счетоводството на „НЕНКОВ-62"-
ЕООД. Оспорва записаните от ищеца в исковата молба отработени работни часове /като
брой и като дестинация/ и определените от същия минимални ставки като неверни. Оспорва
като неверни и твърденията на ищеца относно получените от него /по дати и стойност/ суми
от работодателя - плащания като трудово възнаграждение / заплата/ и командировъчни пари.
Твърди, че подписаното Споразумение № 1 / 22.11.2021 год. към Трудов договор №
57/22.11.2021 год. е недействително - нищожно, т.к. е сключено в противоречие на закона
/чл.26, ал.1 ЗЗД /и е унищожаемо, сключено при грешка /чл.27 ЗЗД/. Същото споразумение
работодателят „бил принуден" да подпише от контролните органи при Дирекция
„Инспекция по труда" гр.Бургас при извършваната ревизия. Твърди, че ищецът за целия
период на работа в „НЕНКОВ-82"-ЕООД е бил командирован единствено и само по реда на
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, в никакъв случай по
Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в
рамките на предоставяне на услуги /чл.2, ал.1/. - т.н. „каботажен транспорт" по Директива
№ 92/106 ЕИО.
Представя писмени доказателства в подкрепа на твърденията си. Претендират се
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Прието е заключение по
назначена съдебно-техническа експертиза.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните, а и от представените неоспорени писмени доказателства се
установява, че между тях, е съществувало трудово правоотношение, за посоченият в
исковата молба период /22.11.2021 г. – 21.03.2023 г. /, прекратено на основание чл. 71 от КТ,
4
видно от приложената Заповед №35 от 21.03.2022 г., връчена на ищеца на същата дата (л. 18
по гр.д. №592/23 г. на БРС). От представения трудов договор №57 от 22.11.2021 г. (л. 11) се
установява, че ищецът изпълнявал длъжността "шофьор, товарен автомобил международен
транспорт", с основно месечно възнаграждение 650,00 лв., 20 р. дни платен годишен отпуск,
като се установява още, че П. превозвал товари от и до страни от ЕС, за което бил
командирован от работодателя.
По делото е представено и Допълнително споразумение №1/22.11.2021 г. към трудов
договор №57/22.11.2021 г., сключено на основание чл. 119 от КТ във връзка с чл.2, ал.1 от
Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в
рамките на предоставяне на услуги (л. 12-14 по по гр.д. №592/23 г. на БРС). В него са
уговорени за срок на командировката от 90 д. освен размера на трудовото възнаграждение -
650,00 лв. и допълнителни възнаграждения за различните държави със съответни часови
ставки и дневни ставки, както и 35 евро на ден за периода на командировката – за сметка на
работодателя. Посочено е в чл. 8 от същото, че пътуването от Република България до
държавата, определена със заявка и обратно се извършвало с товарен автомобил,
собственост на ответното дружество и по маршрут, съобразен със заявка.
Със Заповед № 1/23.11.2021 г. (л. 112-113 по гр.д. №256/23 г. на КРС), носеща
неоспорения подпис на ищеца, на осн. Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина работодателят „Ненков-82" ЕООД е командировал П. П. П. до
различни европейски градове/държави, определени със заявка със задача: превоз на стоки,
като пътуването следвало да се извърши с товарен автомобил, собственост на ответното
дружество. Дадено е съгласие от лицето командировката да бъде повече от 30 календарни
дни. На основание НСКСЧ заплащането на дневните командировки е определено на 35 евро
на ден, изплатени в български лева по дебитната карта на командированото лице.
Със заповед № 57/23.11.2021 г. (л. 15 по гр.д. №592/23 г. на БРС) на осн. НСКСЧ
работодателят командировал П. П. П. до (държава/град) България-Испания-Франция-
Германия-Белгия-Холандия-Люксенбург-Австрия-Германия-Франция-България, определени
със заявка за срок от 2 години, считано от 23.11.2021 г. до 22.11.2023г. със задача
“международен превоз на стоки”, като отново на основание чл. 121, ал.2 от КТ
командированото лице е дало съгласието си командировката да бъде повече от 30
календарни дни и е определено командировъчните пари да се изплащат заедно с трудовото
възнаграждение за месеца, следващ месеца, в който е одобрен пътният лист и финансовия
отчет.
Представени са пътни листи (11 бр.) и товарителници (44 бр.) (л. 27-91 по гр.д. №256/23
г.), от които се установява, че на 27.11.2021 г. ищецът е потеглил по посочения маршрут
България-Румъния-Унгария-Словакия-Чехия-Германия-Белгия. Видно от първата
товарителница (л. 38) с №*********, изд. на 03.12.2021 г. в Белгия, като превозвач е вписано
дружеството “Антерист и Шнайдер”, спедитор “Оулу” СВ и получател “Ролпак” във
Франция. На 11.01.2022 г. отново в Белгия е издадена товарителница №********* (л. 61) с
главен превозвач “Антерист и Шнайдер” (подпизпълнител /последователен превозвач/
“Ненков-82” ООД), като товародател или спедитор е вписан “Ингероис пейпърборд мил”, а
получателят е френско дружество “Eurobrillance“. На същата дата в Белгия е издадена
товарителница №********* (л. 62) с главен превозвач “Антерист и Шнайдер”
(подпизпълнител “Ненков-82” ООД), като товародател или спедитор е вписан “Форс мил”, а
получателят е френско дружество “Eurobrillance“. Прави впечатление, че в останалите 41 бр.
CMR товарителници товарни превози са извършвани на няколко места от името на главен
превозвач DBSchenker във Франция (л. 42, 50, 53, 61, 77), Verbrugge Int. Wegtransporten B.V.
между Германия и Холандия (л. 45, 55), DSV Road UK Ltd. (л. 73-76 вкл.).
Представено е и копие от трудовото досие на ищеца, съдържащо справка по чл. 62, ал. 5
от КТ до НАП, уведомление по чл. 62 от КТ, УП 3 на П. П., заповед №23 от 05.03.2022 г. за
5
приспадане на глоби по издадени актове в Белгия и България от заплатата на шофьора, ТД,
длъжностна характеристика, заповеди за командироване, контролни талони, св. За съдимост,
протокол за извършена проверка от Дирекция Инспекция по труда и др.
По делото е представен и отговор на запитване от процесуалния представител на ищеца
от ИА “Главна инцпекция по труда”, касаещ отрасловите КТД в Кралство Белгия и
минималните ставки за заплащане на труда на лицата, работещи на длъжност “шофьор” в
сферата на “автомобилен транспорт и логистика”.
По делото в качеството на свидетел е разпитана Ф. В. Н., на длъжност технически
секретар в ответното дружество и майка на управителя на последното, от показанията на
която, ценени през призмата на чл. 172 от ГПК се установява, че при проверка от ДИТ през
2019 г., свидетелката обяснила, че фирмата няма сключени договори с европейски фирми,
просто командирова шофьорите за работа в Европа, но не извършва каботаж в европейските
страни поради факта, че българските фирми имали забрана, а след отпадането й не са
разполагали с необходимите документи, въпреки което получили указания от ДИТ за
изготвяне на допълнителни споразумения, каквото и сторили с цел избягване на наказателни
процедури при следващи проверки от ДИТ. Твърди, че след като изпращат техните шофьори
на работа в чужбина, цялата организация пада върху българския диспонент, който
организира транспорта. Сочи, че диспонентът се съобразявал с работното време на шофьора,
т.е. дали има възможност да извърши курса. Ако самият шофьор не разполага с работно
време заявката се отказвала, съответно фирмата, осигурявала следваща заявка, която да е
съобразена с работното време на шофьора. Изяснява, че белгийците изпращали заявката на
диспонент от ответното дружество и след като той се свърже с шофьора и види неговото
работно време, приема заявката и я извършва. Ако заявката има срок по-голям от това, с
което разполага шофьорът като работно време, заявката се отказвала. Изяснява, че
служители на работодателят на ищеца изцяло контактуват с шофьорите и организират целия
транспорт, като не извършват транспорт по предоставяне на услуга, защото нямат сключени
договори с европейските фирми, с които са работили, по-точно с тази белгийска фирма
„Антерист и Шнайдер”.
Допълва се от свидетелката, че по изискване от НАП е издадено А1 - декларация, с
която се обявява, че шофьорът работи в българска фирма, за да се счита за работник в
България, по българското законодателство и съответно за плащане на социални, здравни и
др. осигуровки.
По делото е прието заключението на вещите лица.по назначената комплексна съдебно
счетоводна и техническа експертиза, които на поставените въпроси отговарят, че за
периода от 27.11.2021 г. до 01.03.2022 г. включително водачът П. П. П. в качеството си на
работник по трудов договор в автотранспортното звено на „Ненков-82" ЕООД е извършвал
управление на автокомпозиции, оборудвани за международна транспортна дейност,
включително извършване на техническо обслужване, транспортиране на товари,
представителство пред компетентните власти, опазване на товара и друга работа, свързана с
дейността, при което е отработил е общо 649,06 часа. Експертите са констатирали, че
размерът на начислените и изплатени на ищеща трудови възнаграждения за периода на
трудовото правоотношение, включително обезщетение по чл.224, ал.1 в нетен размер
възлизат на 2 150,60 лв. (брутен 2 771,45 лв.). Обезщетението по чл.224, ал. 1 от КТ за
неползван отпуск за 8 дни правилно според вещите лица бил определено в брутен размер
260,00 лв. и начислено в м. март 2022 г., но не е следвало върху него да се начисляват и
удържат осигурителни вноски за сметка на лицето, поради което следвало да му се доплати
32,25 лв. Относно дължимото трудово възнаграждение, дължимо съгл. Допълнителното
споразумение експертите констатират, че съобразно ставките, записани в последното, за
процесните 3 месеца работодателят дължал на работника 9159,07 лв. в нетен размер (11
416,94 бруто). Вещите лица изчисляват, че размерът на дължимото на ищеца трудово
6
възнаграждение от работодателя за периода на трудовото правоотношение съобразно КТД в
транспортния сектор в Кралство Белгия би било 12 222,23 лв. В отговор на въпрос, поставен
от ответната страна експертите констатират, че извършените плащания към ищеца - аванс,
РЗ и командировки, възлизат на 2 150,60 лв. заплата и 8241,15 лв. за командировки.
Въз основа на изложеното от фактическа страна на спора, съдът излага следните
правни изводи:
По иска с правно основание чл. 128 вр. с чл. 121а, ал. 4 от КТ.
С нормата на чл. 121а КТ, в сила от 30.12.2016 г., в българското законодателство се
транспонира Директива 96/71/ЕО на ЕП и на Съвета от 16 декември 1996 година, относно
командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги и се урежда
командироването на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги на
територията на друга държава - членка на ЕС, държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство на Конфедерация Швейцария, като със същата
във вътрешното ни законодателство се транспонират разпоредбите на горецитираната
директива.
Тази разпоредба на КТ /чл. 121а КТ/ безспорно е приложима по отношение на всички
командировки, отговарящи на описаните в нормата условия, за периода след влизането й в
сила, т. е от 30.12.2016 г. насетне. Ищецът претендира заплащане на възнаграждение,
определено при условията на чл. 121а КТ, за периода декември 2021 г. – февруари 2022 г., за
който период тези правила са приложими.
Досежно приложимостта им в конкретния казус /по отношение на ищеца П. П. / обаче,
съдът намира следното:
Съгласно чл. 121а КТ, командироване на работници или служители в рамките на
предоставяне на услуги е налице, когато български работодател командирова работник или
служител на територията на друга държава членка на ЕС, държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация
Швейцария:
а) за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между
работодателя и ползвателя на услугите;
б) в предприятие от същата група предприятия; както и когато работодател,
регистриран по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, държава
- страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, на Конфедерация
Швейцария или на трета държава командирова работник или служител на територията на
Република България:
а) за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор,
сключен между работодателя и ползвателя на услугите;
б) предприятие от същата група предприятия.
Според ал. 2, изпращане на работници или служители в рамките на предоставяне на
услуги е налице, когато: 1. регистрирано по българското законодателство предприятие,
което осигурява временна работа, изпраща работник или служител в предприятие ползвател
на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация
Швейцария; 2. предприятие, което осигурява временна работа, регистрирано по
законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, на Конфедерация Швейцария
или на трета държава, изпраща работник или служител на работа в предприятие ползвател
на територията на Република България.
На следващо място и съгласно ал. 4, в случаите по ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 за срока на
7
командироването или на изпращането на работника или служителя се осигуряват най-малко
същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите,
изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Съгл. ал. 6, когато в
съответствие с изискванията на ал. 5 работодателят по ал. 1, т. 2 и предприятието, което
осигурява временна работа по ал. 2, т. 2, не осигурят основно трудово възнаграждение в
размер най-малко на минималната работна заплата, установена за страната, и/или най-малко
на минималния размер на допълнителните трудови възнаграждения за извънреден и нощен
труд, работникът или служителят има право на: 1. неизплатените трудови възнаграждения,
които са дължими при спазване на условията на ал. 5; 2. обезщетения или други вземания,
свързани с трудовото правоотношение, дължими по закон; 3. възстановяване на
неправомерно удържани от трудовото възнаграждение данъци и/или осигурителни вноски;
4. възстановяване на прекомерно високи разходи спрямо трудовото възнаграждение или
качеството на настаняването, удържани от трудовото възнаграждение на работника или
служителя за предоставено от работодателя настаняване. Според ал. 8, условията и редът за
командироване и изпращане по ал. 1 и 2 се определят с наредба на Министерския съвет.
Такава в случая е приета, и това е Наредбата за условията и реда за командироване и
изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, приета с ПМС
№ 382 от 29.12.2016 г.
В конкретния случай съдът намира, че нито една от гореизброените хипотези не е
налице. Ищецът е командирован да извършва превози от името и за сметка на своя
работодател, в полза на същия, които превози са международни и се извършват в чужбина.
На практика нормативният ред в случаите при командироване на шофьори са специфични и
те са регламентирани по специален ред в НСКСЧ в раздел Раздел IV. Командировъчни пари
на персонала на сухоземни, въздухоплавателни и водни транспортни и специални средства.
Следователно за шофьорите, които не са командировани да извършват услуга в полза на
друга транспортна фирма, не се прилага режима на чл. 121а от КТ, доколкото на практика
няма приемаща страна в държавата членка, на която те да предоставят съответната услуга.
Услугата се извършва в полза на българския работодател, който ги командирова и техните
разходи се определят по реда на НСКСЧ, като се имат предвид и специфичните ставки за
този вид персонал в Приложение № 3, както и по реда на Наредбата за служебните
командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни
превози на товари и пътници. /НСКШСЧМАПТП/.
Единствено изключение е предвидено за каботажните превози, съгл. съображение
седемнадесето от преамбюла на Регламент № 1072/2009, което изрично предвижда, че
разпоредбите на Директива 96/71 се прилагат за предприятията, извършващи каботажни
превози. Според дефиницията по чл. 2, т. 6 от Регламент № 1072/2009 понятието "каботажни
превози" означава вътрешен превоз за чужда сметка или срещу възнаграждение, извършван
временно в приемаща държава-членка в съответствие с посочения регламент. По делото
липсват доказателства през процесния период ищецът да е извършвал каботажни превози на
територията на държава – членка на ЕС. Напротив, от събраните по делото доказателства се
установява, че ищецът е осъществявал превози между различни държави-членки на ЕС,
товарните и разтоварни адреси се намират на територията на различни членки, като няма
каквито и да било твърдения ищецът да е извършвал вътрешни превози след разтоварването
(каботажни превози) в позволения едноседмичен срок по чл. 8, § 2 от посочения регламент,
на територията на която и да е от посочените като релации страни, в които ищецът е
извършвал курсове, за да може по отношение на този превоз да се приложат гореописаните
правила, транспонирани в чл. 121а от КТ и приетата съгл. ал. 8 от същия наредба.
Приемане на обратното би означавало да бъдат приложени различни национални
законодателства по отношение на съществуващото правоотношение между международното
транспортно предприятие и неговия мобилен персонал, в зависимост от това до коя държава
8
са транспортирани пътниците или товарите, какъвто не е смисълът на Директива 96/71 и
вътрешните норми, в които същата е транспонирана, а да се изравнят условията на
заплащане на работници/служители в една държава членка и изпратени в същата държава
такива от друга страна – членка на ЕС, които трайно извършват там същата работа, а
получават по-ниско възнаграждение.
Съгл. Решение на Съда (голям състав) от 1.12.2020 г. (преюдициално запитване от Hoge
Raad der Nederlanden — Нидерландия) — Federatie Nederlandse Vakbeweging/Van den Bosch
Transporten BV, Van den Bosch Transporte GmbH, Silo-Tank kft - Дело C-815/18 на СЕС “Член
1, параграфи 1 и 3 и член 2, параграф 1 от Директива 96/71 трябва да се тълкуват в
смисъл, че работник, който работи като шофьор в сектора на международния
автомобилен превоз, в рамките на чартърен договор между наелото го предприятие,
установено в една държава членка, и предприятие, намиращо се в държава членка,
различна от тази, в която заинтересованото лице обичайно работи, е работник,
командирован на територията на държава членка, по смисъла на посочените разпоредби,
когато за съответния ограничен период изпълнението на работата му има достатъчна
връзка с тази територия. Наличието на такава връзка се определя чрез обща преценка на
фактори като естеството на работата, която съответният работник извършва на
въпросната територия, силата на връзката на работата на този работник с
територията на всяка държава членка, в която той работи, както и дела на тази
работа в цялата транспортна услуга.“
В конкретния случай се твърди от ищеца, че извършваната от него дейност била най-
тясно свързана с Кралство Белгия, т.к. дружеството “Антерист и Шнайдер” било със
седалище в Кралство Белгия и т.к. обикновено се вземало товар от пристанището в
Зеебрюге, Белгия , където пристигали пълни ремаркета от Англия за ЕС, шофьорът
натоварвал ремаркето и го разтоварвал обичайно в Германия или Франция, като всяка смяна
на ремарке била извършвана в Зеебрюге. Подобни доказателства по делото обаче не са
представени. Товарителниците с главен превозвач “Антерист и Шнайдер”, приложени по
делото, са три на брой (от общо 44). Доколкото е четлив товарния пункт като графа в
бланката на международната товарителница, преобладаващи такива са с адрес във Франция,
а не Белгия. От приложените пътни листи също не може да се установи приоритетна сила на
връзката с извършваната от работника товарна дейност именно с Кралство Белгия, при все
че ежедневните маршрути винаги са включвали преминаване през граница (немска,
холандска, белгийска или френска). Естеството на работата винаги е било едно и също –
ищецът е получавал указания от диспонент от ответното дружество (за което не се спори) за
това от кое пристанище да вземе товар, номер на ремаркето, което да закачи, дата, час,
товарен, разтоварен адрес и получател на товара. Действително от вписаното в пътните
листи прави впечатление, че белгийското пристанище Зеебрюге присъства почти във всеки
един от тях като разтоварна дестинация. Въпреки това съгл. гореспоменатото решение
“Фактът, че шофьор в международния автомобилен превоз, който е бил предоставен от
предприятие, установено в една държава членка, на предприятие, установено в друга
държава членка, получава присъщите за своите задачи инструкции, започва или
приключва изпълнението на тези задачи в седалището на второто предприятие, сам по
себе си не е достатъчен, за да се приеме, че този шофьор е бил командирован на
територията на тази друга държава членка, по смисъла на Директива 96/71, след като
други фактори сочат, че изпълнението на работата му няма достатъчна връзка с тази
територия.”
С оглед на горното съдът намира, че за съответните часове работа или престой в
определена държава – членка на ЕС на ищеца не се следва минималното за същата трудово
възнаграждение, поради което този иск следва да бъде отхвърлен. Изрично е заявено от
ищеца с молба от 06.04.2023 г., че по делото се претендира единствено трудово
възнагражение в размер, съответстващ на минималния такъв за неговата длъжност,
9
определен в Кралство Белгия по чл. 128 от КТ вр. С чл. 121а, ал. 4 от КТ, а не на
командировъчни разходи съгл. чл. 215, ал. 2 от КТ. Предвид неоснователността на
предявената претенция, неоснователно се явява и искането за присъждане на законна лихва.
Относно разноските:
Ищецът на основание чл. 359 от КТ не дължи заплащане на такси и разноски за вещо
лице, но дължи заплащане на сторените разноски на ответната страна.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на пасивно легитимираната страна направените в производството
разноски. Следователно в тежест на ищеца следва да се поставят направените от ответника
разноски в размер на 1 500 лева, платено възнаграждение на един адвокат.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. П. П., ЕГН **********, адрес: ********* иск срещу
„Ненков-82" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Карнобат,
ул. Ганчо Хардалов № 40, представлявано от П. Г. Н., с който се претендира осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 12 870, 46 лв., представляваща неплатено
трудово възнаграждение за периода от месец декември 2021 г. до месец февруари 2022 г.
вкл., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба -
01.02.2023 г. до окончателното плащане на сумите.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът П. П. П., ЕГН **********, адрес:
********* да заплати на „Ненков-82" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Карнобат, ул. Ганчо Хардалов № 40, представлявано от П. Г. Н. сумата от 1
500 /хиляда и петстотин/ лева - сторени разноски от ответната страна в процеса.
Решението подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок пред Окръжен
съд-Бургас от деня на обявяването му съгл. чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
10